Големина на текста:
1. Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина. Връзка с
други научни дисциплини и формиране на знанията й. Основни понятия
Теорията на физическото възпитание е научна дисциплина с теоретичен и методичен характер. Като теоретична
дисциплина тя обобщава най-общите научни факти и явления на физическото възпитание, а като методична - прилагането
на общите закономерности в отделните звена на образователната система, (реализирането на научните факти и явления в
конкретния учебно-възпитателен и тренировъчен процес). ТФВ има свой специфичен предмет и съдържание, които я
определят като самостоятелна наука.
Предметът на ТФВ е изучаването на най-общите закономерности на управлението на процесите на физическото
усъвършенстване на човека (методи на обучение, развиване на двигателни качества, формиране на двигателни умения -
самият човек в условията на двигателна дейност). Субект в този процес е също така човекът, но в качествата му на
ръководител на процеса, т.е. като спортен педагог. Следователно, субектът и обектът на физическото възпитание не
съществуват изолирано, а взаимно се допълват и влияят. Учебният предмет „теория на физическото възпитание” включва
следното съдържание, което условно е разделено на 2 части:
1. В първата част на теорията на физическото възпитание са включени следните въпроси:
а) формиране и предмет на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина;
б) средства на физическо възпитание;
в) опознаване на морфологичните, физиологичните и психологическите характеристики на подрастващия
организъм;
г) теория и методика на развитие на физическите качества
д) хигиенни основи на физическото възпитание;
е) особености на учебния процес по физическо възпитание
2. Във втората част, "Методика на физическото възпитание" се разглеждат задачите, съдържанието, формите,
методите и планирането на физическо възпитание в училище.
Връзка на теорията на физическото възпитание с другите науки - за разкриване на същността на фактите и явленията, в
своя исторически път теорията на физическото възпитание е използвала научни данни от редица науки
1. Теорията на физическото възпитание има тясна връзка с естествените науки - анатомия, физиология, биология,
биомеханика и всяка от тях разглежда въпроси свързани с:
а) възрастовите изменения в онтогенезиса на човека;
б) структурно-функционалните промени, които настъпват в него, вследствие на системно въздействие с
физически упражнения;
в) проявленията на физическите и биологическите закони на движенията на човека;
2. ТФВ е тясно свързана и с редица хуманитарни науки - философия, педагогика, социология, психология, етика.
Те подпомагат изучаването на:
а) социалните закономерности отнасящи се до физическото възпитание;
б) разкриват историческия опит в тази област;
в) изясняват промените в човешката психика настъпващи под влиянието на физическите упражнения. Най-
тясна е връзката на теорията на физическото възпитание с педагогиката. От нея тя използва всички ръководни положения
- цели, задачи, принципи, методи на обучение като ги адаптира съобразно особеностите на процеса на физическото
възпитание.
Основни понятия:
1. Физическа култура - тя е част от общата култура на човека. Понятие с най-широко съдържание. Тя е
съвкупност от ценности на физическото усъвършенстване на личността. Физическата култура се реализира с помощта на
2 процеса - физическо възпитание и спортна тренировка.
2. Физическо възпитание - то е част от физическата култура, която оказва формиращо въздействие върху човека,
има за цел постигане на физическо съвършенство на личността, осъществява се чрез система от физически упражнения в
единство с естествените сили на природата на хигиенните фактори.
3. Физическо образование - включва определен обем от двигателни умения, навици и знания.
4. Физическа дееспособност - отразява функционалното състояние на организма.
5. Физическо развитие - това е процес на изменение на морфологичните признаци на организма на човека в
продължение на неговия живот. Това понятие най-често се използва във връзка с измененията на външните размери и
масата на тялото, които се измерват и се оценяват с:
а) антропометрични показатели - ръст, тегло, гръдна обиколка и др.
б) биологични показатели - жизнена вместимост
6. Физическо съвършенство - това е целта на физическото възпитание, то включва оптимално физическо
развитие, богата двигателна култура, високо ниво на физическа подготовка и физическа дееспособност.
7. Спорт - многостранно обществено явление, важен компонент на физическата култура. Чрез спорта човек
разкрива своите потенциални физически възможности, неограничени морални и волеви резерви.
8. Масово-оздравителна физкултура - като понятие обхваща всички форми, методи и средства на физическото
възпитание за възстановяване на физическата и умствена работоспособност на човека.
2. Възникване и развитие на физическата култура и формирането й като специфична система в съвременното
общество (като иманентна част от общата култура)
`1
Физическото възпитание съществува от както съществува човешкото общество. Обективна причина за възникването му е
трудовата дейност на хората и по-специално ловът. Постепенно в хода на съвместното ловуване хората започнали да се
убеждават, че тяхната трудова дейност – ловът, ще бъде по-успешен, ако те предварително изпълняват някои трудови
упражнения. Така например, те започнали да хвърлят копие и извън лова, не по гоненото животно, а само за да
упражняват своето умение за точно и далечно хвърляне. Този момент – да изпълняват трудови упражнения без трудова
дейност е разграничаващия белег между трудовото движение и възникващите физически упражнения. Заедно с труда,
голямо значение за възникване на нови физически упражнения оказва и изкуството, военното дело и ритуалните игри.
Така постепенно започва да се оформя физическото възпитание като специална част от обществената практика.
Субективен фактор за неговото развитие е общественото съзнание на хората. За разлика от животните съзнателната
дейност на човека го довежда до извода за необходимостта да се използва натрупания двигателен опит от поколения на
поколения като най-важно средство за подготовка към труда. Естествените упражнения – ходене, бягане, лазене, хвърляне
и т.н. са първите средства и форми на физическото възпитание.
Ниското материално и културното равнище на първобитното общество не позволява да се провеждат да се
провежда специфично физическо възпитание, а то се включва в общото трудово възпитание на децата. Поради суровите
условия на живот на физическо развитие и на закаляване на децата, макар това да е ставало стихийно, се е давало голямо
значение. Всички е трябвало да израстват здрави, силни, издръжливи, ловки, да умеят да бягат, плуват, стрелят и т.н.
Изграждането на тези качества се е налагало и от честите стълкновения между племената. Отначало усвояването на тези
качества става спонтанно при непосредствено влияние и подражание на възрастните, а по-късно и в края на първобитното
общество децата се обучавали специално за тази цел. Следователно, онова което характеризира физическото възпитание в
първобитното общество е неговата тясна връзка и зависимост от условията и начина на живот.
Робовладелския строй е известен с процеса на социална диференциация на хората – роби и робовладелци.
Физическата култура по онова време намира благоприятни условия за развитие. В робовладелска Спарта, аристокрацията
създава сурова система на физическото възпитание. Възпитаниците трябва да стават физически издръжливи, да се
справят с най-тежките изпитание на живота и природата, да владеят военно изкуство. За да постигнат това,
робовладелците в Спарта създават суров режим на закаляване – възпитаниците ходят боси по всяко време, спят без
завивки на твърдо, хранят се оскъдно. Те се обучават специално в овладяване на военно-физически упражнения. В
робовладелческата Атина физическото възпитание достига твърде висока степен на развитие. Икономически по-силна,
Атина не е принудена да създава така сурова система на физическо възпитание, както в Спарта. Физическото възпитание
има за задача не само да изгради физическа издръжливост, но и фигура и финес на движенията. Физическото възпитание
в Атина се превръща в стройна система. В античните държави се появяват спортни състезания, които се провеждат не
само в отделни страни, но приемат международен мащаб. Организират се Олимпийски игри. Състезанията се провеждат
организирано, тържествено с много ритуали. Строят се стадиони, увеличава се материалната база. Физическото
възпитание и спорта постепенно се обособяват като самостоятелни компоненти на физическата култура. Критични
бележки, които могат да се отнасят към този строй, са че трудовите маси напълно са изключени от сферата на спорта.
Във феодалното обещство физическото възпитание също се поставя в служба на господстващата класа. Особено
голямо място то заема в системата на рицарското възпитание. Възпитаниците трябва да овладеят „7-те рицарски
добродетели” – езда, лов, копие, фехтовка, шах, плуване, съчиняване на песни и стихове за дамата на сърцето. Четенето и
писането обаче се пренебрегват. Много от рицарите остават неграмотни, същевременно физическото развитие на народа
се е осъществявало в процеса на трудовата дейност под формата на състезание, игри с битов, културен и обреден
характер. Духовенството, което създава църковните и манастирските училища, не само че не дава място на физическото
възпитание, но проповядва строг аскетизъм и незачитане на „грешното” тяло. Това оказва неблагоприятно влияние върху
физическото възпитание в този исторически период.
Мислителите от средновековието - Ян Амос Коменски, Джон Лок, Жан Русо, Роберт Оуен приемат физическото
възпитание като неотменна част от възпитанието на обществото. Във всеки следващ исторически етап, историческата
култура се изменя в зависимост от условията, които й създават дадения обществен строй.
Съставни структурни елементи на физическата култура, без които тя не би могла да съществува и да осъществява своите
обществени функции са:
1. Физическото възпитание - то е водещ компонент и може да изпълнява следните функции:
а) образователна, оздравителна, възпитателна;
б) професионално-приложна (военно дело, производствена гимнастика).
в) оздравително-рехабилитационна
2. Спорт - който се проявява в 2 направления
а) детско-юношески
в) високо спортно майсторство
3. Рекреация - проявяващо се посредством
а) активен отдих
б) хигиенна гимнастика
Между отделните структурни елементи на на физическата култура съществуват вътрешни връзки, посредством, които те
взаимно си влияят.
3. Средства на физическото възпитание. Класификация и обща характеристика. Съдържание, форма и техника
физическите упражнения. Характеристика на движението
`2
Много странните задачи на физическото възпитание се реализират с помощта на специални средства прилагани в учебно-
възпитателния процес. Те са обособени в 2 раздела:
1. Основни – физически упражнения;
2. Допълнителни – към тях се отнасят природни фактори (слънце, въздух, вода), хигиенни условия, физически
труд (при определени изисквания).
В практиката на физическото възпитание, разнообразните средства се прилагат под формата на няколко вида
дейности:
а) игри – подвижни, музикални, щафетни, спортна подготовка
б) гимнастика – основна, спортно спомагателна, лечебна, производствена, аеробика
3. Спорт – спорт за всички, детско-юношески, спортно майсторство
Същност на физическото упражнение – физическите упражнения са съзнателни волеви движения, педагогически
осмислени за решаване на задачи на физическото възпитание. Най-характерна тяхна способност е, че те са съзнателни
движения, резултат от сложни аналитико-синтетични процеси в кората на главния мозък. Отличават се с богатото си
разнообразие.
Съдържание, форма и техника на физическите упражнения – физическите упражнения, както и всички явления и
процеси в природата и обществото имат свое специфично съдържание и форма.
1. Съдържания – към него се отнася преди всичко въздействието, което те оказват върху човешкия организъм като
резултат от биохимични, физиологични, психични и други процеси. Към съдържанието се включват още отделни части,
от които е създадено движението, както и двигателна задача, която се поставя за разрешаване.
2. Форма – под формата се разбира вътрешна и външна структура на физическото упражнения. Външната
структура представлява видимата картина на упражнението, определяща се от пространствените, временни и
пространствено-временни характеристики. Вътрешната структура включва сили, под чието влияние се изменя тялото.
3. Техника на физическо упражнение – изпълнение на определена двигателна задача може да се осъществи по
различен начин. Не всички начини обаче водят до високи резултати. Избират се тези, чрез които двигателната задача се
изпълнява най-целесъобразно и икономично, в такъв случай се говори за техника на физическото упражнение. Тя
представлява съвкупност от взаимно свързани и целенасочени движения с висока ефективност при минимална загуба на
енергия, накратко – минимална енергия – максимален резултат. В техниката на физическото упражнение се различават:
а) основа – това са постоянни и задължителни упражнения, без които упражнението не може да бъде изпълнено;
б) основно звено – това е най-важния и решаващ момент при изпълнение на определено упражнение. То се
реализира най-често за кратко време, при влагане на максимални усилия;
в) детайли на техниката – те са второстепенни особености на движението, които могат да се изменят, без да
нарушат основата на техниката.
Характеристика на движението. Закономерната взаимовръзка между съставните части на едно упражнение
определя неговата структура. От гледна точка на биомеханиката, структурата на движението бива:
1. Кинематична (към нея се отнасят пространствените, пространствено-времевите характеристики;
2. Динамична – външни и вътрешни сили под чието влияние се изменят движенията на човека.
Пространствена характеристика (параметри) – към нея се отнасят положението и траекторията, нейни
компоненти – форма, посока и амплитуда на движението:
1. Положение на тялото може да се разглежда от една страна като изходно положение, от което трябва да започне
движението – стоеж, лег и т.н. – положение на тялото при изпълнение на самото упражнение. Положение на тялото може
да се използва за регулиране на физическо натоварване, тъй като едно и също упражнение, изпълнено от различно
изходно положение натоварва в различна степен;
2. Траекторията на движението – пътят, който изминава тялото или неговите части при изпълнение на физическо
упражнение се нарича траектория. При различните движения, траекторията се различава по форма (праволинейна и
криволинейна); посока – спрямо основните равнини (фронтално, сагитална, хоризонтална), външни ориентири. В
зависимост от равнините имаме 6 основни посоки – напред - назад, горе – долу, встрани (наляво и надясно). Амплитуда –
тя разкрива размаха на движението – разстоянието от една до друга крайна точка. Измерва се с ъглови градуси с линейни
мерки или с външни ориентири, с ориентири по тялото. Амплитудата зависи от гъвкавостта.
Пространствено-временни характеристики – определя се от изменения на тялото в пространството и времето. Тук
се отнася скоростта на движението. Под скоростта се разбира пътят, който тялото или неговите части изминават за
единица време. Скоростта може да бъде равномерна и неравномерна. Изменението на скоростта за единица време се
нарича ускорение. Движения с постоянна скорост или постоянно ускорение се срещат рядко. Скоростта на движение се
определя от подвижността на неговите процеси, дължина на долните крайници, честота на движенията, съпротивление на
средата, положението на тялото.
Временна характеристика на движението - тук се отнасят продължителността, темпът и ритъмът на движението:
а) продължителността на движението - това е времетраенето на неговото изпълнение;
б) темп - честотата на движенията за единица време. Характерен е за цикличните движения. Зависи от масата на
движещите се части на тялото;
в) ритъм - това е редуването на активни и пасивни фази на движение, на напрежение и разхлабване.
Силова характеристика на движението - тя се определя като едно обобщено понятие за качеството на движението. В
практиката на физическото възпитание се говори за движения, изпълнени с различна сила - максимална, средна или
минимална. В случая се означава преди всичко степента на физическо въздействие на движещото се тяло върху външни
материални обекти. В някои случаи силата се проявява и без допир с външни обекти - например при изпълнение на общо
`3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина

Теорията на физическото възпитание е научна дисциплина с теоретичен и методичен характер. Тато теоретична дисциплина тя обобщава най-общите научни факти и явления на физическото възпитание...
Изпратен от:
aliany
на 2011-02-20
Добавен в:
Лекции
по Физкултура и Спорт
Статистика:
892 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Възникване на лечебната физкултура и противопоказания
добавена от pironkov 07.04.2014
0
24
реферат с тема Методика за развитие на издръжливостта
добавена от viktoriya.koleva.5 21.11.2012
0
113
Търся пищови по физическо възпитание, Илиян Илчев
добавена от alina_keca 27.09.2012
0
59
контрол и оценка постиженията на ученика
добавена от bmecheva 05.05.2017
1
19
Методика на преподаване на лека атлетика за 2 курс
добавена от ivelina.nikolova.12 06.07.2015
3
60
Подобни материали
 

Футбол

22 ное 2009
·
347
·
26
·
16,008
·
726
·
2

Исторически сведения за футболната игра в световен и национален мащаб.футболът възниква на основата на идеята на игрите с топка,съпътстващи развитието на културата на народите още в дълбока древност...
 

Методика на физическото възпитание в детската градина

22 фев 2011
·
1,091
·
92
·
5,175
·
1,689
·
1

Педагогическа наука, която конкретизира, доразвива и адаптира общите постановки на процеса на обучение в условията и със средствата на организираната или самостоятелна, но целенасочена и педагогически осмислена, двигателна дейност...
 

Гимнастика

15 юни 2011
·
902
·
2
·
333
·
1,921

Тема : Гимнастика. Задачи: 1. Образователни: Гимнастически упражнения по двойки, динамични гимнастически упражнения, успокоителна игра ...
 

Лека атлетика за 7 клас

17 апр 2011
·
738
·
4
·
382
·
1,120

План-конспект за урок по физическо възпитание за 7 клас по дисциплината лета атлетика ...
 

Теория методика на спортната подготовка

25 окт 2006
·
2,598
·
31
·
5,387
·
1,602
·
12

Същност и функции на съвременния спорт. Спорта като философия на живота, която възвисява и обединява в хармония способностите на тялото, волята и ума.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Физкултура и Спорт
Тест по основи на волейбола за ученици от 7-ми клас (ФВС)
тематичен тест по Физкултура и Спорт за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 15 въпроса, включващи основни познания за волейболната игра. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
15
111
1
1 мин
05.09.2014
Баскетбол
тематичен тест по Физкултура и Спорт за
Тест по баскетбол за упражнение с включени въпроси тип "вярно-невярно" и затворени въпроси само с един верен отговор. Тестът е доста дълъг, но се решава лесно и можете да проверите знанията си за правилата при играта на баскетбол.
(Лесен)
105
6
1
4 мин
01.08.2019
» виж всички онлайн тестове по физкултура и спорт

Предмет и методологични основи на теорията на физическото възпитание като научна дисциплина

Материал № 623049, от 20 фев 2011
Свален: 892 пъти
Прегледан: 1,554 пъти
Предмет: Физкултура и Спорт
Тип: Лекция
Брой страници: 33
Брой думи: 21,329
Брой символи: 141,617

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предмет и методологични основи на теорията на ф ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Елина Георгиева
преподава по Физкултура и Спорт
в град София
с опит от  4 години
106

Генади Драгоманов
преподава по Физкултура и Спорт
в град София
с опит от  13 години
239

виж още преподаватели...
Последно видяха материала