Конспект – продължение:
10.Същност и особености на пазара на труда.
11. Класификация на пазара на труда.
12. Модел на функциониране на пазара на труда.
13. структура на интересите на работници и работодатели. Цена на труда.
14. Регулиране пазара на труда.
15. Икономическа характеристика на безработицата.
16. Същност и характеристика на трудовите отношения.
17. Синдикални организации.
18. Работодателски организации.
19. Тристранно сътрудничество.
20. Дефиниране на колективното трудово договаряне.
21. Същност и класификация на трудовите договори.
22. Класификация на срочните трудови договори.
23. Организация и технология на трудовото договаряне.
24. Договаряне на работната заплата.
Работодателски организации – предназначението на работодателските организации е да представляват и да
защитават интересите на своите членове. Работодателските организации защитават интересите на своите членове
чрез следните форми:
1-колективно договаряне със синдикатите;
2-тристранно сътрудничество;
3-водене на преговори за уреждане на колективни спорове с работниците и служителите;
4-провеждане на обща работодателска позиция и политика по отрасли, региони и по административно-
териториални единици (общини).
Основа за изграждане на работодателска организация са работодателите. При съвременните условия
работодателската организация като страна по трудовите правоотношения изпълнява и важна социална мисия за
общо икономическо развитие на страната. Съгласно кодекса на труда за национална представителна
работодателска организация се приема тази, която отговаря на следните критерии:
-Членски състав – организацията трябва да наброява най-малко 500 работодателя без значение вида им;
-Организационни структури – работодателска организация, която претендира да бъде призната за
представителна, трябва да има изградени организации в повече от 1/5 от отраслите в националната
класификация на икономическите дейности. Това означава, че досега действащата класификация за
икономическите дейности – отраслите са 26 и за да има представителности работодателската организация
трябва да има изградени структури в най-малко 6 отрасъла;
-Ръководни органи – работодателската организация, кандидатстваща за признаване на представителност
трябва да има изградени местни органи на управление в повече от 1/5 от общините в страната, т.е. 53 поне;
-Да е юридическо лице.
Представителните работодателски организации притежават следните по-важни права:
1-участие в тристранното сътрудничество;
2-представители на работодателската организация участват в съвет за тристранно сътрудничество: Надзорен съвет
на НОИ, Управителен съвет на НЗОК, Национален съвет по условията на труд и т.н.;
3-работодателската организация има право да сключва колективни трудови договори на отраслово равнище;
браншово и общинско равнище;
4-представители на работодателската оргаснизжатя имат редица права относно ратифицирането на
международните трудови конвенции.
Тристранно сътрудничество – регулиране на трудовите отношения във всяка страна с развита пазарна
икономика се осъществява чрез тристранното сътрудничество (трипартийна система). Трите страни представени в
него са: правителството, работниците и служителите, работодателя.
Важен елемент на тристранната система е провеждане на социален диалог. Този диалог е ново явление в
трудовите отношения. Той е проява на зараждащо се гражданско общество. Социалният диалог включва:
регулиране на трудовите отношения, осигурителните и въпросите на жизненото равнище между синдикалните
организации и работодателските чрез водене на диалог и преговори.
Трудови са отношенията по предоставянето на работна сила и работа по трудов договор, както и задълженията на
работниците и служителите от една страна и на работодателите от друга. По-конкретно трудови са:
-Въпросите със заплащането на труда;
-Работното време;
-Отпуски и други.
Осигурителни отношения са социално осигуряване, здравно осигуряване.
Жизненото равнище включва доходи, цени, разходи и т.н.
Основните форми на социален диалог са:
1-общо събрание на работниците и служителите;
2-колективно преговаряне и колективни трудови договори между работодателя, работника и синдикалните
организации;
3-тристранно сътрудничество между държавата и представителните синдикални и работодателски организации.
4-доброволно уреждане на колективните трудови спорове между работниците от една страна и работодателите от
друга.
У нас най-широко приложение намира тристранното сътрудничество. То е израз на новата философия и модел
на трудови отношения, а именно модел на постепенно подобряване на условията на труд и живот на работниците.
На този етап тристранното сътрудничество у нас се характеризира със следните моменти:
-То се осъществява при регулирането на трудовите и осигурителни отношения и въпросите на жизненото
равнище, т.е. при подготовката и разработването на нормативната уредба по този кръг въпроси;
-Задача на тристранното сътрудничество е да обсъжда въпросите преди тяхното окончателно решаване;
-Тристранното сътрудничество решава специфичен точно определен кръг въпроси.
Провеждането на тристранното сътрудничество е задължително. Всяка страна, участваща в тристранно
сътрудничество изразява своето отношение по разглеждания проблем, а окончателното решаване на проблема може
да не съвпада с изразените становища.
Тристранното сътрудничество има изградена институционална структура. Органите на тристранното
сътрудничество са:
1. Национален съвет за тристранно сътрудничество – той решава на национално равнище въпросите на
трудовите и осигурителните отношения и жизненото ражнище. Основните негови функции се свеждат до
обсъждане на законопроекти и обсъждане на проекти и нормативни актове и решения на министерски
съвет.
Към националния съвет за тристранно сътрудничество са изградени и функционират над 10 постоянни
комисии, всяка от които е специализирана по даден въпрос:
-Комисия по доходи и жизнено ражнище;
-По безработица и заетост и т.н.
Всяка комисия в своя състав включва експерти от трите страни.
2. Отраслови съвети за тристранно сътрудничество – те включват представители на съответните
министерства, на синдикалните и работодателските организации. Тези съвети се формират по искане на
отрасловите структури. Те са автономни органи и решават всички въпроси на трудовите, осигурителните
отношения и жизненото равнище за дадения отрасъл. Те не решават проблеми в отрасловите съвети, не
могат да бъдат предмет на обсъждане в националния съвет за тристранно сътрудничество.
3. Браншови съвети – изграждат се по подотрасли и производства.
4. Общински съвети за тристранно сътрудничество – тези съвети се изграждат в общините и решават
въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище – въпросите, свързани с
него.
5. Социално сътрудничество във фирмите – във всяка фирма се решават трудовите въпроси в съответствие с
Кодекса на труда.
311
