Големина на текста:
Поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал, от вяра в живота.Цялото
човечество чувства понякога нужда да се издигне над действителността и да
заживее в друг свят- света на поезията.Това твърди Николай Лилиев и в неговата
поезия е изразено усъвършенстването на българския стих, започнало в началото на
века и най- цялостно осъществено от формацията на българския символизъм и
достигнало своя краен предел в неговата поезия: най- звучната, най- музикалната,
най- прекрасно мелодичната.
Макар и неизменно обвързан със символизма Николай Михайлов
Попиванов
1
според критиците напълно изчерпва естетиката и теоритическата
концепция на течението
2
.Символизмът е трябвал на Лилиев, за да изповяда, да
разкаже необикновената си история.Той не се увлича по идеите на крайния
символизъм, прокламиращ бягството от действителността- за поета това е проява
на лична слабост и дори виновност пред живота.Лилиев изживява своята
екзистенциална драма, подобно на своите именити съмишленици Яворов, Димчо
Дебелянов, Теодор Траянов и Димитър Бояджиев: това е истинска, наяве
преживяна драма на душата, на изстраданото познание.Това е една перманентна
мъка.Заобикалящата го действителност му носи само болка, безмилостно
погубвайки копнежите му за щастие, нежност, красота.В лириката му господства
покрусата, дори отчаянието от несправедливото и несъвършено устроеното
човешко битие…стиховете на българските символисти са зов и молба за
облагородяване, за нравствено прераждане и усъвършенстване
3
.Творецът
символист е с изострена чувствителност, в непрекъсната борба е със самия себе
си, живее в неистово духовно напрежение, във вечна възбуда и в непрестанна
треска.И ако Яворов поставя началото на философската проблематика в поезията,
то Лилиев я изчерпва и реализира напълно.Това е естетика, акцентираща върху
обществената безпътица, безперспективността и безизходицата; драматичните
1
Неговият поетически псевдоним е дело на Георги Бакалов, и Лилиев започва да се подписва с него
от 1908 г.
2
За разлика от западноевропейската и руската литература в българската литература символизмът не
е школа, а културно обществено явление, ново творческо верую, борба за повече и по- висока
култура и духовност на нацията.
3
Елка Константинова, Български модернисти.Николай Лилиев., кн.1, С., 1992
1
изживявания на раздвоената, страдаща душевност.Той е мъдро съсредоточен над
ясната устременост на душата си, улавя нейните вълнения и ги затваря в стихове,
които разкриват и радостите, и трагедията на изолирания, но силен в стоицизма си
дух.Лилиев придава символна, общочовешка значимост на конкретните си
духовни преживявания.Тихите му, съзерцателни нощни бдения- утеха за
примирената му, свенлива душа- са призрачни символи на бягството на
интелектуалеца от дневната суета, от коварството и съблазните на битието.
Настоящата разработка има за цел да проследи разгръщането на Лилиевата
метафора за “безумно бялата мечта”, да онагледи нейната реализация в текстовия
корпус на един от най- минорните, тихи и меланхолични лирици в българската
литература.Ще бъдат проследени символните разночетения на белия цвят в
неговото творчество през призмата на културологическото и архетипното.
Курсовата работа ще бъде насочена към основните тематични ядра в
поезията на Николай Лилиев с акцент към тихото страдание като емблематично за
неговото творчество, и неговите модификации в контекста на символизма като
естетическо течение и в теоритически план.
Наричат го “поет на красотата и девствеността, който довежда българския
стих до виртуозно съвършенство”
4
.За него поезията е и идеал, и вяра в живота, и
смисъл на живота му, и най- верен израз на завършената му хармонична,
творческа и човешка същност.Особена лиричност, самобитност и ярка
индивидуалност носят неговите лирически миниатюри.Всяко докосване до
неговата душевност и до серафичната мупоезия е свещенодействие.Всичко у него
е феноменално, невероятно и не може да се побере в представите ни за обикновена
човешка доброта и нравственост.
“Безумно бяла“- така Лилиев назовава своята поетическа мечта.Тя е кротък
порив за красота и доброта; неутолима жажда на един високо благороден дух.Това
е поетическият свят на кристалната чистота на копнежите, на облагороденост, на
“ведросини небеса”, където “звучен ручей ромол// и лъчи- стрели трептят.// Там в
забрава рой пчели// своя сватбен танц въртят”.Изключително крехка и нежна е
4
Гео Милев.Кратка история на българската поезия.- В: Избрани произведения.Т.2.С., 1965, с.213
2
поезията му, съответстваща напълно със скромния си, срамежлив и природно
добродетелен създател.
Изолирайки се от грубостта на действителността в миража на копнежите,
той търси убежище в природната одухотвореност, в искреността,в сияйността на
небосвода, но и в безплътните видения- в тъмните сенки и бляновете.
Неговата “бяла” мечта е идеалът, и именно тя- “безумно бялата” е алегория
на онзи чист, неземно светъл идеал, близък до ангелското, безумно светлото,
нереалното.Безплътност на чувството и нежната душевност се сливат в съвършени
поетически мелодии.Неговите “птици”, “полет”, “лъчи”, “пеперуди”, “цветя” и т.н.
са предели и образи на тази белоснежна мечта, сугестиращи вътрешната
действителност- те са “пейзажи на лирическата душа”.Мелодичност, особена
музикалност (дължаща се на неповторимата, неподражаема архетоника на всяка
негова творба: алитерациите, анжамбманите и спецификата на стихосложението),
спокойствие и плавност внушават неговите миниатюри.Често критиците говорят
за песенността на неговата лирика, а самите негови стихове наричат песни, в
които идеи и чувства са само загатнати и недоизказани.Николай Лилиев не
натрапва своите идеи, не заповядва с грубия тон на прокламатор, а нежно
нашепва.Неговата поезия е изблик на една мечта за спокойствие, уравновесеност,
радост и щастие.
Зората, изгревът, слънцето са символистичните ипостази на виталността,
копнежът за нежност, ефирност, сремежът към светлина и земна недостижимост:
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила-
пеперуди, пеперуди,
тънки, сребърни крила.
***
Пламват нежни, пламват бели, пламват
милвани вълни
в моята душа изплели път към
звездни висини.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Поезията на Николай Лилиев

Курсова работа върху творчеството на Николай Лилиев...
Изпратен от:
Nedelchev Pavleta
на 2011-02-17
Добавен в:
Дипломни работи
по Литература
Статистика:
134 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,218
·
3
·
485
·
1,061
·
1

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

История за любовта

23 окт 2006
·
684
·
2
·
287
·
798
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
 

Николай Лилиев и развитието на българската поезия

25 дек 2006
·
615
·
3
·
923
·
321

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.
 

Съдбата като песен (размисли върху " Песен за човека")

17 яну 2007
·
2,299
·
3
·
779
·
320
·
7

Името Вапцаров се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента.
 

Монументалният човек в "Йохан" - Христо Смирненски

26 окт 2008
·
1,592
·
1
·
318
·
576
·
2

За поемата си „Йохан” Христо Смирненски казва : „Йохан е наш... Йохан съм аз, и ти, и всички работници борци”. Това е и единствената негова творба ,в която най-ярко е индивидуализиран образа на осъзнатия работник. Смирненски развива и любимата си идея...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
4
1
5 мин
20.08.2019
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Поезията на Николай Лилиев

Материал № 621535, от 17 фев 2011
Свален: 134 пъти
Прегледан: 388 пъти
Предмет: Литература
Тип: Дипломна работа
Брой страници: 13
Брой думи: 2,816
Брой символи: 17,823

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Поезията на Николай Лилиев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
22

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения