Големина на текста:
Въпрос № 23
Платежният баланс е статистически отчет за всички икономически сделки между резидентите
на страната и резидентите на останалия свят за определен период от време. Обичайният
отчетен период е една година, макар и да е възможно публикуването на данни по тримесечия
или месечни. Платежният баланс представя колко стоки и услуги е изнесла и внесла страната,
дали е заемала или кредитирала останалите държави. Наред с това става ясно дали паричните
власи са увеличили или съкратили обема на валутните резерви. Критерий за включването на
сделка в платежния баланс е тя да бъде между резидент на отчитащата страна и резидент на
останалата част от света. Покупки и продажби между резиденти на една и съща страна се
изключват. Данните за всяка сделка се отчитат обикновено в паричната единица на
отчитащата страна. Информацията се събира от митническите власти, от данни за притока и
износа на капитали и прочие. Сведенията от различни източници се обобщават от
правителствените статистически органи. Тъй като методите за представяне на
статистическите данни са различни МВФ представя комплект от указания за съставяне
статистиката на платежния баланс. Важна особеност на платежния баланс е, че в счетоводен
смисъл той винаги е уравновесен. Това е така, защото се използва принципът на двойното
счетоводно записване. Всяка сделка между местен и чуждестранен резидент притежава две
страни – едно постъпление и едно плащане като и двете се отчитат от статистиката на
платежния баланс. Всяко парично постъпление се отчита като кредит (със знак плюс), я всяко
плащане като дебит (със знак минус). Така актив са всички сделки, които:
-означават износ на реални ресурси (стоки, услуги, доходи)
-за финансовите активи отразяват намаляване на местните вземания от чужбина или
увеличаване на месните задължения към чужбина
Обратно е за дебита.
Традиционно данните в баланса се обособяват в два големи раздела, всеки от които се състои
от подраздели. Разделите са следните:
1.Търговски баланс – представлява разликата между постъпленията от износ на стоки и
разходите за внос. Когато търговският баланс е активен това означава, че страната е получила
повече от износа на своите стоки, отколкото е платила за вноса на стоки от чужбина.
2.Баланс на текущите операции – представлява сума от търговския баланс и така наречения
баланс на невидимите операции, които включват дохода реализиран от износа на услуги и
респективно техния внос, постъпленията и плащанията за лихви, дивиденти и печалби
т.е.постъпленията и плащанията от капитал; едностранни преводи – плащания и постъпления,
които нямат насрещна страна.
3.Баланс на капиталовите операции – отразява сделки, отнасящи се до движението на
финансов капитал от и към страната. Капиталът влиза в държавата чрез получаване на заеми.
Продажба на притежавани чуждестранни активи, инвестиции в страната от чужденци, а
напуска страната чрез предоставяне на заеми на чужденци, покупка на чуждестранни активи
и посредством изкупуване на местни активи, притежавани от чужденци. Сумирането на
капиталовия поток и изтичането на капитала дава общите нетни инвестиции и капиталови
потоци или това е салдото на капиталовата сметка.
4.Общ валутен поток – представлява сумиране на текущата и капиталовата сметка и т.нар
статистическо несъответствие, което представлява разлика в сумите по дебита и кредита,
поради неправилно или некоректно отчитане на дадени сделки. Салдото по тази сметка е
важно, защото показва валутната сума, която може да прибави към официалните резерви
държавата или може да използва за погасяване на официалните дългове в страната.
5.Баланс на официалното финансиране – свързан с резервите и съответно заемите от МВФ
или други чуждестранни институции, за покриване на потенциален отрицателен валутен
поток и съответно увеличаване на официалните валутни резерви при положителен такъв.
Като цяло балансът винаги е изравнен, но това не се отнася до всяка от отделните сметки. Те
могат да бъдат активни или пасивни. При разглеждане на актива и пасива се прави
разграничение между основни или самостоятелни статии и балансиращи статии. Основни са
сделки, които протичат самостоятелно, независимо от платежния баланс, а балансиращи са
тези, които финансират всяка разлика между постъпления и плащания. Активът на платежния
баланс се определя като превишение на постъпленията по основни статии над плащанията по
такива, при пасив е обратното. Обикновено за основни статии се приемат тези, при които
всички сделки участват в образуването на общия валутен поток, а за балансиращи- сделките,
в които участват паричните власти и се включват в сметката за официално финансиране.
Алтернативни концепции за активно и пасивно салдо:
1.Търговска сметка и текуща сметка
Тъй като балансът на текущата сметка отчита както видимите така и невидимите операции
той се приема за по важен от салдото на търговската сметка. Това, което в действителност
определя значението на салдото на текущата сметка е, че активното салдо означава
увеличаване на обема на вземанията на страната от чужбина; докато пасивното салдо по
текущата сметка на една страна намалява нейните вземания от останалия свят. Най- общо
текущата сметка и нейното салдо отразяват сравнително бързо измененията на други
икономически променливи каквито са промените на реалния валутен курс, на местния и
чуждестранен стопански растеж и на относителната ценова инфлация.
2.Базисен баланс – това е балансът на текущата сметка плюс салдото на дългосрочните
капиталови операции. Въпреки че влошаването на базисния баланс може да се разглежда като
белег за влошаване на икономическото положение, съществуването на пасивно салдо по
базисния баланс не е задължително нещо лошо. Например една страна може да има пасив по
текущата си сметка, който е засилен от значително изтичане на дългосрочен капитал, така че
базисния баланс да е пасивен. Но износът на дългосрочен капитал ще донесе бъдещи
постъпления от печалби, дивиденти и лихви, които биха помогнали да се преодолее пасива. И
обратно за активен баланс. Един пасив по текущата сметка, който се покрива с излишък от
нетен приход на дългосрочен капитал, така че базисния баланс е активен може да бъде
интерпретиран по два противоположни начина. Би могло да се обоснове, че тъй като страната
е в състояние да получава дългосрочни заеми няма основание за безпокойство, защото това
показва, че тя се ползва с доверие пред чужденците. Друга интерпретация би могла да бъде,
че активният базисен баланс представлява проблем, доколкото дългосрочното заемане ще
доведе до бъдещи текущи плащания на лихви, печалби и дивиденти, а това ще влоши
дефицита по текущата сметка. Основният проблем свързан с базисния баланс е
разграничението между краткосрочни и дългосрочни капиталови операции.
3.Концепция за общия платежен баланс
Тя извежда на преден план операциите, които паричните власти трябва да предприемат, за да
финансират всяко неравновесие по текущата и капиталовата сметка. Важна особеност на тази
концепция е че държави, чиято национална парична единица се използва като международен
резервен актив, може да регистрира отрицателен валутен поток и въпреки това да поддържа
режим на фиксиран валутен курс, без да прибягва до валутните си резерви или до заемите на
МВФ. Това може да се случи при условие, че чуждестранните парични власти елиминират
излишното предлагане на резервната валута като я изкупуват и увеличават валутните си
резерви. Концепцията за общия платежен баланс е от значение за страни с фиксиран курс, тъй
като показва размера на натиска, който изпитват властите да девалвират или ревалоризират
местната парична единица. При фиксиран валутен курс държава с отрицателен общ валутен
поток се намира в положение при което продажбите на местни пари на валутния пазар
превишават покупките. За да избегнат девалвацията на паричната си единица властите трябва
да продават официалните си валутни резерви и да купуват национална валута. Тук се
пренебрегва фактът, че за зашита на местната парична единица може да се използват и други
инструменти като контрол върху капиталовите операции и лихвените проценти. Освен това
не се разкрива опасността, която представляват за местната парична единица и за
официалните валутни резерви ликвидните задължения на страната, притежавани от
чуждестранни резиденти, ако те решат да сменят валутната форма на своите активи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Платежен баланс

Платежният баланс е статистически отчет за всички икономически сделки между резидентите на страната и резидентите на останалия свят за определен период от време. Обичайният отчетен период е една година, макар и да е възможно публикуването на данни...
Изпратен от:
hristovnm
на 2011-02-16
Добавен в:
Анализи
по Банково дело
Статистика:
11 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по търговско банкерство
изходен тест по Банково дело за Студенти от 5 курс
Тест по търговско банкерство за магистри. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
15
5
1
4 мин
31.10.2013
Банково дело
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тест по банково дело, подходящ за изпит, специалност финанси. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(За отличници)
41
4
1
5 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Платежен баланс

Материал № 620929, от 16 фев 2011
Свален: 11 пъти
Прегледан: 31 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 1,122
Брой символи: 6,915

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Платежен баланс"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала