Големина на текста:
ЧАЛГАТА – ПОГЛЕДНАТА ОТ РАЗЛИЧНИ ЪГЛИ
За чалгата в историята
След 10 ноември 1989 г. възродителният процес
стана любим обект на чалга-историците.
Тя се храни от собствената ни несигурност, от стремежа да се абстрахираме от реалния си съвсем немалък
принос към човечеството
Иван Илчев
"Много ми е гот" - "Българите - цивилизатори на Европа". Има ли нещо общо между тези
два израза? Защо да няма. И двата изразяват в завършен вид това, което в последните години с
пренебрежение или снизхождение наричаме "чалга" - къде в музиката, къде в историята.
Не му е мястото тук да се занимаваме с теория. "Чалга" в масовото съзнание е явление
популярно, та и прекалено популярно. То отговаря на най-низките вкусове на публиката, със слаби
естетически и културни достойнства. Както казват със самоирония в един от "чатовете" за чалгата
- а за нея в Интернет има с пъти повече страници, отколкото за В. Левски, да речем, - "чалга е,
когато на лош човек му е добре"
Чалгата в музиката отдавна предизвиква разнопосочна обществена реакция. А чалгата в
историята? Замълчаваме я. Неглижираме я. Гледаме я отвисоко. Подиграваме я, но тихомълком.
Зер, кой ще си разваля отношенията с колеги. Популярната история не е чалга. Тя е трудно дело,
достойно за уважение. Пишат я професионалисти, пишат я талантливи добронамерени
популяризатори. Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все
още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, угаждаща на масовия вкус,
които съзнателно или несъзнателно апелират и целят да окажат въздействие върху сравнително
необразованата част на аудиторията с вкус и интерес към историята, към настроената
"патриотично" част от читателската и зрителската аудитория, към тези, които се чувстват
несигурни като българи в една нова като характер Европа и отчаяно се нуждаят от познат здрав
пристан, към който да закотвят вовеки веков нестабилното си самочувствие.
Казваме, че през последните петнадесет години заличаваме белите петна в миналото ни.
Вярно е, но те са и бум на чалгата в част от историческото писане и говорене. Подчертавам писане
и говорене, не в познанието ни. Чалгата в историята - такава, каквато я виждаме, се появи веднага
след 1989 г. Не че преди това я нямаше. По-старите помнят и сензацията с намерения у нас
"циклоп" и слуха за златния трон на Симеон, който щял да оправи външния дълг на България. Но
все пак бе по-ограничена. Действаха държавният контрол, издателските рецензии, цензурата и
автоцензурата.
Своеобразна чалга се роди още през зимата на 1989-1990 г. Вярно е, че започнаха да се
разискват теми, които преди бяха табу, и затова обществеността бе жадна да научи истината -
Народния съд, лагерите след Девети, "възродителния процес". Приноси бяха направени дотолкова,
доколкото позволяваха разкритите документи. Сериозни историци, които и преди балансираха на
ръба на разрешеното, опитаха да нахвърлят мазките на една все още неясна картина. Но тогава
изникнаха и първите майстори на чалгата. Не от небитието. Някои от тези, които до 9 ноември
1989 г. с упоение изследваха историята на комунистическата партия или на Отечествения фронт и
громяха монархизма, на 11 се обявиха за културолози или политолози и почнаха да хвърлят гръм и
мълнии срещу Народния съд или отрицателите на величеството.
Любопитно е сходството между нашумелите изпълнители на чалга в музиката и в
историята.
- И в музиката, и в историята и най-некадърните творения могат да видят бял свят. Трябват
ти само пари за звукозаписно студио или за печатница и познат в някоя медия.
- И в музиката, и в историята чалгата е по-популярна от класиката. Не е за чудене -
класиката е трудна, изисква предварителна подготовка, за да я възприемеш. Преди да се явиш на
авансцената, са нужни години труд, труд и пак труд.
- И в музиката, и в историята чалгата прокарва граница между сериозните и несериозните
изпълнители. Изключения обаче не липсват. И в двете сфери изначално сериозни изпълнители са
били подмамвани от лесна слава и известност.
- И в музиката, и в историята авторът или изпълнителят на чалгата е "наше момче". Умее да
се държи свойски с тези, които поради незнание оценяват високо творенията му. Да привлича и
някои от тези, които добре знаят за какво става въпрос, но търсенето на известност ги кара да
нахлузват маската на "фена".
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят се приспособява към вкуса на една
социална категория, която се появи след 10 ноември - позамогналите се новобогаташи. Те пък на
свой ред, понатрупали имане, но чувстващи вътрешно естетическата си или интелектуална
недостатъчност, са поласкани, че им е дадена възможност да се отъркат, ако използваме израза на
Захари Стоянов, о науката или респективно о музиката. Резултатът е, че понякога могат и да
подпомогнат финансово това, което разбират - чалгата, - но рядко класическата музика или
история.
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят може и да е добре образован, да е бил
специалист в определена област, но набляга на популярните шлагери. Ясно му е, че ако изпълнява
арията на Виолета от "Травиата", да не говорим за Онегер или Шонберг, ще има значително по-
малобройна публика, отколкото ако извие трелите на "Камъните падат".
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителят съзнателно се насочва към сензацията,
търси скандала - това е най-добрата хранителна среда за него.
- И в музиката, и в историята за собствен вкус на чалга-изпълнителя трудно бихме могли да
говорим - става и сантименталният романс, става и рокът, става и рапът, дори и регето или ската -
важен е успехът сред публиката. И при историците - и археологията, и старата история, и
Македония, и войните - най-добре тюрлюгювеч от всичко заедно - важното е да се гъделичка
националното самочувствие. Паганини може да напише трийсет вариации на теми от Моцарт.
Чалга-историкът може да направи триста вариации на тема Велика България.
- И в музиката, и в историята чалга-изпълнителите не правят опит да възпитават вкуса на
публиката. Напротив, приспособяват се към него, подхранват нагласи и представи, които
българинът от XXI в. би трябвало да загърбва.
- И в музиката, и в историята изпълнителите търсят и често намират опора в рамото на
политиците. За тях този тип музика и този тип история са магистрала към сърцето на това, което
те броят за народ, сиреч електорат.
Струва ми се, че в наши дни чалгата е характерна най-вече за историята.
Къде е чалгата в математиката, във физиката, в химията? Инструментариумът и езикът на
историята изглеждат разбираеми и лесни на лаика. Той е твърдо убеден в ценностите, получил в
школото, и гневно реагира на опитите да му се каже, че историческото познание се развива и
много съкровени самовъзвеличаващи ни представи трудно могат да намерят опора в реалността.
2
Колко популярни изложения сте видели на сложни химически реакции. Но пък е лесно да
разбереш и повярваш, че българите винаги са били център на световната цивилизация.
Чалгата в историята се храни от собствената ни несигурност. От собствения ни стремеж да
се абстрахираме от реалния си съвсем немалък от гледна точка на възможностите на народа ни и
историческата обстановка, в която е живял, принос към човечеството. Чалгата в историята е с нас
и дълго време, ако не и винаги ще си бъде с нас. Бясното развитие на медиите я осигурява с
подходяща, добре наторена почва, на която израстват сдъвкани несложни идеи. Професионалният
историк създава теориите си дълго и бавно - съмнява се в тях. Проверява ги. Съпоставя ги.
Отхвърля ги. Не може да бъде и не е равностоен на бълващия фантастични предположения чалга-
историк. Порочен кръг - слабо подготвени журналисти се ориентират към майсторите на чалгата,
защото те им представят историческото знание такова, каквото те го искат, и във формата, която
те могат да възприемат. В съзнанието на хората, които разчитат на медиите, чалга-историци
раздават оценки и присъди.
В статия в "Ню Йорк таймс", още преди да са излезли изборните резултати в САЩ,
анализираха очертаващата се загуба на демократите. Позицията им - високомерие и презрение към
бедните, неразбирането на моралните ценности, по които подреждат живота си, ги тласнаха в
ръцете на републиканците, за да подкрепят политика в свой собствен ущърб. Да ви звучи познато?
Чалгата в историята ли е поредният ни принос към цивилизацията? Не бих казал. Че тя
дори не е балканско явление. Има я навсякъде по света. Ще я има и за в бъдеще. Но струва ми се,
че трябва да правим каквото можем, за да посочим на обикновения, вдълбочен в проблемите си
българин, че може да е патриот, без да бъде патриотар, че историята не е феод на малка група
кресливи чалгаджии, че постигането на истините й може да е трудно, но заедно с това и
увлекателно интелектуално занятие.
Чалга съзнанието
Мисля си…за хората и проблемите в на?ата страна. За чалгата и съзнанието и.
Според мен проблемът в на?ата страна е толерираното дори от държавата
"чалга съзнание", при което на народа се дават зрелища, за да не се бунтува от липсата на хляб.
Тази чалга култура ражда безволеви хора, хора които вярват, че някой ден ще дойде техен
благодател, ще каже "аре брато да правим пачка" и ще се оправят. До този момент, този чалга
човек, няма никаква воля и стимул да направи нещо в живота си. Вечер се прибира и пуска "адски
забавното" и "ентелектуално" "?оу" "Шоуто на Слави" и радвайки се, че не е единствен (а може
би успокоявайки се, че не е такъв) заспива с ча?а ракия в ръка.
На следващия ден без капка желание отива на работа и псува своята неволя, правителство,
Костов, Виденов, Симеон и др. В себе си той не вижда вина, той я вижда винаги в другите около
себе си. Че как да е виновен той, като от него нищо не зависи! Този дребен човек с големи мечти
отдавна се е примирил, че от него нищо не зависи. А не зависи, защото и не иска да зависи нищо,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 яну 2018 в 13:59 в момента не учи на 51 години от Габрово
 
Подобни материали
 

Българската журналистика като "четвърта власт"

18 авг 2008
·
547
·
4
·
622
·
488
·
1

Понятието „четвърта власт” е точка за изследване на отношенията медийна власт – политическа власт. Понятието възник ва като метафора за ролята на институционализираните
 

Интервю - характеристика

11 май 2010
·
167
·
4
·
982
·
192

Отговорите във всяко интервю са добри, когато от тях се раждат новини. Да се изтръгнат новини не е лесно. Обиграните в интервюта лица създават впечатление, че дават отговори, но всъщност не казват нищо съдържателно...
 

Медии и ВО

15 дек 2007
·
349
·
2
·
1,019
·
76

Радиоформати – комбинация м/у музиката, новините и звученето. Колкото повече разнообразяват, толкова по-малко ги слушат...
 

Анализ на телевизионно предаване

09 фев 2010
·
238
·
9
·
1,728
·
292

Анализ на телевизионно предаване, излъчвано след вечерната емисия новини - „Малък коментар” или защо е такова обществото ни...
 

Електронните медии и Интернет като форма за обществена комуникация

01 май 2009
·
204
·
5
·
751
·
1

Web-списанията нямат печатен еквивалент. Малко са на брой, използването им е безплатно, издържат се чрез реклами. Най-утвърденото Web-списание е Slate, което организира електронни дискусии по актуални икономически и политически въпроси с участието...
1 2 3 4 5 » 11
 

Чалгата – погледната от различни ъгли

Материал № 6201, от 23 окт 2006
Свален: 1,278 пъти
Прегледан: 172 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 1,427
Брой символи: 11,560

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чалгата – погледната от различни ъгли"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
204 28

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,145 137

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения