Големина на текста:
Силната зависимост на българските граждани от частната и държавна власт,
определя неспособността им да наложат реален коректив на управлението.
Една от идеологемите, наложени през последните години в родното
публично пространство, е тази за “гражданското общество”. Това не е
случайно. Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни,
действително притежават, като неотменен елемент, развито и активно
гражданско общество. Наличието му се смята предпоставка за нормалното
функциониране на демокрацията, а отсъствието - почва за антидемократизъм.
Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на
развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието
“гражданско общество”. Какво е обаче
Дeйствителното състояние на българското гражданско общество?
Реалност ли е то в качеството му на коректив на политическата власт или е само
поредният удобен политически мит?
Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси,
потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната
епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни
общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове,
политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера
на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните
интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.. Белег за
силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения.
Много често обаче има разминаване и противоборство между частните
интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични,
професионални, междугрупови и др). Урегулирането им се извършва в
политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето
защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското
общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското
общество следва постоянно да “наблюдава” функционирането на политическата
сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното
управление.
“Къде сме ние?” Предпоставките на гражданското общество в България
възникнаха още по време на социалистическия период от най-новата ни
история. Тогава се извърши индустриализацията на страната, неизбежно
водеща до поява на различни отрасли и сфери на дейност. Обществото се
професионализира, появиха се взаимнозависими специалисти - възникна едно
(псевдо)гражданско общество. В навечерието на демократичните промени у
нас, то обаче бе твърде слабо и парализирано от тоталния държавен контрол. В
него рефлексите към комформизъм и неактивност спрямо актуалната
обществена ситуация бяха изключително силни. Затова през 1989, когато се
появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата,
такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.
Неслучайно определят и “нежните” революции в Източна Европа като “най-
мащабната операция на комунистическите тайни служби”.
Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората
изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по
коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с
гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението
и гражданска позиция. Първото необходимо условие в това отношение бе
промяната на собствеността. За жалост още тук нещата “замряха”. Наистина,
беше извършена реституция. Но тя не превърна българските граждани (като
мнозинство, а не като единици) от наемници в частни собственици, чиято
собственост им дава възможност да оцеляват самостоятелно. Напротив, при по-
големия процент от българите личната им собственост и днес е такава, че не
може да бъде източник на сериозен паричен доход. Така че те, в мнозинството
си, и днес остават наемници т.е. хора, зависими от държавната или частна
организация, в която работят или се надяват да намерят работа. И съответно -
принудени са да се подчиняват на правилата и властта в тази организация. А
при подобна силна зависимост активната гражданска позиция е невъзможна.
Разбира се, в България има и хора, развиващи собствен бизнес, т.е.
оцеляващи самостоятелно. За жалост обаче мнозинството от тях попълват
групата на дребния бизнес. А да се развива такъв в икономическа среда, чиито
условия се диктуват от неликвидирани държавни и новопоявили се частни
монополи, в съчетание с убийствени данъци и многостранен рекет означава
също толкова проблематично оцеляване, както и при хората, разчитащи на
заплатата си. И също толкова силна зависимост от по-мощните организации.
Какви са отношенията на българските граждани с държавната власт?
Официална идеология на прехода стана либерализмът. А той, както е известно,
провъзгласява индивидуалната свобода за основен принцип на обществато. Към
нея се прибавят свобода на частната инициатива, свобода на словото и медиите,
промяна функциите на държавата и свеждането й до арбитър, контролиращ
“спазването правилата” в обществото. Този нов идеен климат е предпоставка за
укрепване и активизиране на гражданското общество. Публичната социална
критика стана възможна и тя се появи, но неин носител и изразител заега си
остава предимно интелигенцията. При това най-вече тези нейни подгрупи,
които са професионално ангажирани с проблемите на обществото и социалното
управление.
За съжаление официалната идеология е единствения фактор, който засега
стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Докато сред
потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един -
действието на държавните институции в качеството им на “арбитри”,
регулиращи живота на обществото. Ако тръгнем от неофициалната цел на
прехода - “бившите комунисти да станат настоящи капиталисти” и прибавим,
че в основен обществен въпрос у нас се превърна трансформацията на
държавната собственост в частна, става ясно, че държавните институции
всъщност само частично, служат на каузата на обществения (граждански)
интерес. Обратно – дейността им преимуществено обслужва и защитава
икономическите интереси на новата българска олигархия в лицето на
икономическите групировки и политическия “елит”. В такава светлина не би
трябвало да се възприема като проява на “балкански манталитет”
неефективното от гледна точка на гражданите функциониране и на съда, и на
следствието, и на полицията например. Напротив - те твърде добре изпълняват
възложените им функции.
И така, българското гражданско общество продължава да е слабо и
неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни “национален
характер” или патологична “балканска” изостаналост, както постоянно ни се
внушава. Нашата “неукрепналост” е обществено произведена, последица от
съществуващата силна зависимост на гражданите както от частната власт
(фирмите), така и от държавната, чиято система на тенденциозно неспазване
на“правилата” обслужва една обществена група, дискриминирайки всички
останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското
гражданско общество през последните десет години не благоприятства
излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”. Във
взаимоотношенията държава-гражданско общество у нас, силната страна
продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е
блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна
опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или
конкурентите), така и при явното незачитане на правата им от страна на
държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават
“глас в пустиня”. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в
българското политическо пространство така и не се появяват истински
граждански движения.
А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу
несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на
икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там,
където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от
частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива.
Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи
опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се
“движения”, както около промяната през 1989, така и впоследствие, са
псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро
разновидност на политическите партии. Особено, имайки предвид принципа на
създаване на тези последните в България.
В крайна сметка, всички “граждански” движения възникнали около
промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха
политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и
предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения,
появили се в годините на прехода (включително и напоследък), също спазват
този принцип. Обикновено имат една официална цел (например борбата с
корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в
изборите, включване в реалната политика или решаване на важен за държавата
политически проблем. И тъкмо тук е разликата. Защото гражданските движения
се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е
властта сама по себе си или обслужването на властта, а упражняването на
натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за
движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на
гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради
особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 апр 2021 в 15:27 потребител
20 яну 2021 в 16:30 потребител на 45 години
16 ное 2020 в 12:06 в момента не учи на 23 години, випуск 2018
09 окт 2019 в 10:07 студент на 37 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2019
31 мар 2016 в 15:12 студент на 34 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Европеистика, випуск 2017
28 май 2015 в 19:22 студентка на 39 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2011
 
Подобни материали
 

Политологията като наука

14 яну 2010
·
372
·
6
·
6,287
·
329

Политиката може да се класифицира като: глобална, международна, държавна, регионална, местна; икономическа, социална, национална, държавно-административна, културна; вътрешна, външна; теоретична политология, приложна политология...
 

Публично политическо говорене

02 фев 2010
·
46
·
5
·
1,676

Може да е спорен въпросът дали средствата за масова информация и пропаганда са четвърта информационна власт, но тяхната изключителна сила в политическия живот и борба не подлежи на съмнение....
 

Управлявана демокрация и управляваща демокрация

03 юни 2010
·
111
·
6
·
1,521

Думата “демокрация” произлиза от древногръцки език –“ демос” означава “народ”, а “кратос” – сила, власт: буквал- ното значение на думата “демокрация” е “народовластие”...
 

Демокрация и права на човека

19 яну 2009
·
104
·
27
·
2,395
·
90

Основни понятия на демокрацията. Думата демокрация произлиза от гръцката дума demos или “хора/народ” и kratia, което означава “власт” или “управление”. Следователно “демокрация” може да се дефинира като “управление на хората/народа”...
 

Процедурен и субстантивен подход за анализ на демократичното правителство

10 фев 2009
·
47
·
12
·
2,463
·
37

Приема се, че демокрацията е процедурна по своята природа. Затова процедурната теория я разглежда като процес (форма) на управление, при която хората управляват чрез сигурен институционален механизъм (основните институционални модели са мажоритарен...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Митът за гражданското общество в България

Материал № 6182, от 23 окт 2006
Свален: 1,098 пъти
Прегледан: 124 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 947
Брой символи: 8,620

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Митът за гражданското общество в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения