Лекция 05.11.2010
Friday, November 05, 2010
10:59 AM
Основната цел на контрола е осигуряването на достоверна, обхватна,
своевременна и съпоставима информация за фактическото качество на
продуктите. За практическото й осъществяване е необходимо да бъдат изведени
базовите качествени характеристики на изделието /критерии за качество/ и
показателите за техните количествени стойности. Те представляват обектите на
контрола. За оценката на тези критерии се извеждат единични и комплексни
показатели.
Показателите за качеството биват:
1.Измерими /количествени/.
2.Неизмерими /качествени/.
Базовите показатели представляват номиналната стойност /целевата/ и
нормите /допуските/ на показателите. Те са нормативно установени или се
договарят.
3.Взаимовръзки между организационното поведение,
управлението на качеството и конкурентоспособността на
организациите.
Организационното поведение е основен инструмент за постигане на принципите
и функциите на управлението на качеството. Чрез него ръководството на
организациите е в състояние да влияе върху показателите на качеството на
продукцията, а на основата на техните стойности е възможно да се правят изводи
за степента на адекватност на организационните цели. В контекста на посоченото
следва, че за постигането на добри качествени показатели от дейността на
организацията ръководството е необходимо: и
1.Да изгради организационна култура насочена към качеството като
ценностна система.
2.Да формира поведенчески модели и подходи съобразени и съвместими с
организационните цели, насочени към постигането на качествените критерии
като фактори определящи възможностите за развитието на организацията.
3.Да разработят етичен кодекс.
4.Да разработят правила за професионално развитие на кадрите и тяхното
издигане в йерархията основани на конкурентния принцип.
5.Да осигури възможности за повишаване на знанията и уменията на
персонала и тяхното практическо прилагане.
6.Да разработи система за мотивиране на хората в организацята с основна
цел подобряване на резултатите от техните индивидуални и колективни
дейности, както и по отношение на тяхната лоялност и приемането на
организационните ценности за свои.
При изпълнението на посочените изисквания е необходимо да се постави акцент
върху факторите, които цялостно определят поведението на хората:
1.Индивидуални човешки особености.
2.Личностна ценностна система.
3.Личностна система за възприятие.
4.Мотивационни фактори.
5.Желанието на индивидите да участват в оганизационните процеси и
степента на тяхната съпричастност с целите и проблемите на фирмата.
6.Комплексните качества на хората и др.
Разгледаните фактори се характеризират със строго специфични /индивидуални/,
психологични и социални характеристики, които са обвързани в систематични
връзки и зависимости. Това налага ръководителите да прилагат системния
подход, когато оценяват взаимодействието между човешкия фактор,
качествените показатели и крайните резултати от дейността на организацията.
Постигането на добра съвместимост между посочените фактори позволява
постигането на синергични ефекти.
Основните принципи на организационното поведение пряко свързани с
изпълнението и постигането на посочените условия са:
1.Постигане на оптималност между фукнциите на управлението на
качеството, организационните функции и възможностите за развитието на
персонала.
2.Осигуряване на възможности за взаимозаменяемост на персонала.
3.Увеличаване на производствената и управленската ефективност.
4.Постигане на оперативност, комплексност, йерархичност, автономност,
съгласуваност, системност и прозрачност.
4.Фирмена политика за управление на качеството
Фирмената политика може да се разглежда като курс на действие или линия на
поведение на предприятието, които формират система от принципи, определящи
поведението на предприятието в контекста на неговите цели и стратегии. Тази
политика е израз на общите, трайни тенденции в равитието и управлението на
организациите за определен период. Главните елементи на фирмената политика
са:
1.Мисия на организацията - дава отговор на въпроса за какво е създадено
предприятието. Тя съдържа основното послание към клиентите и хората в
организацията и е в основата на организационните цели, стратегии, тактики,
планове и др. за тяхното постигане /в т.ч. и управлението на качеството
2.Цели на организацията.
3.Потребности и интереси на клиентите на организацията.
4.Процесите на целеполагане - най-важният елемент от стратегическото
управление на предприятието. Те трябва да са взаимно свързани и произтичащи
от мисията им.
5.Стратегическото управление и тактическото му осигуряване.
Лекция 12.11.2010
Friday, November 12, 2010
10:50 AM
5.Управление на качеството и факторът "изисквания и очаквания на
потребителите"
Този фактор има отношение към научнотехническата и маркетинговата
стратегия на организациите. Основните потребителски качества и особености,
които трябва да се вземат предвид при изграждането на политиките по
качеството в предприятието са:
1.Интелект
2.Културни и морални ценности
3.Регионални и национални особености и традиции
4.Интереси
5.Покупателна възможност и други
На основата на тези показатели е необходимо преди да се изработи политиката
по качеството, потребителите да бъдат структурирани в групи по интереси
относно изделията и услугите, които предприятието предлага. Следователно
изискванията на потребителите трябва да бъдат трансформирани в
характеристики и показатели на качеството на продукцията. За тази цел е
изведен метода разгръщане на функцията на качеството /
Quality Function Deploymen QFD/. Трансформираните чрез този метод
характеристики се използват в процесите на проектиране, производство и
изграждане на нови производствени структури. За първи път възниква в
Япония през 1966 година и е въведен от проф. Акао в Митсубиши "Коббе" в
процесите на производство на кораби. Практическото приложение на този
метод се извършва в следната последователност:
1ви етап Създава се карта на изискванията за разгръщане на качеството,
наричана още карта от типа "какво и как". Разработва се на основата на взети
решения по метода на мозъчната атака /Brainstorming/, които отразяват
цялостно потребителския фактор.
2ри етап Разработване на карта на елементите на качество, в която се
посочват техникотехнологичните компоненти, които оказват влияние върху
потребителския фактор. Т.е. превръщане на потребителските изисквания в
показатели, които могат да се измерват.
