Големина на текста:
Витамини – осн. функция –
участват в активния център на
различни ензими, нискомел.
органични вещества, доста различни
по строеж, ако не постъпват чрез
храната се наблюдава
хиповитаминоза. Витамините се
делят на липоразтворими и
водноразтворими.
водноразтворими (С и група В)
Липоразтворими витамини;
Вит.А – получава се от каротин. При
липса на Вит.А, кожата се лющи. При
недостиг – кокоша слепота.
Възрастният човек се нуждае дневно
от 6,0 до 8,0 мг витамин А
Вит.D – участва в изгр. на костите.
Човешкият организъм се нуждае
дневно от 0,01 до 0,02 мг витамин D
Вит.Е–антиоксидант забавя
стареенето. Човешкият организъм се
нуждае дневно от 10 до 25 мг
Вит.К при недостиг – кръвта не
може да се съсирва. Дневната нужда
от витамин К за възрастен човек е 4
мг, а за бременни жени – до 20 мг
19.Kръв – 1. Състав
Кръвта е специализиран тип
свързваща течна тъкан. Тя е част от
вътрешната течна среда на организма.
Кръвта съдържа:
•клетъчни (формени)
елементи суспендирани в течен
матрикс около 45% от обема на
кръвта.
oеритроцити
oлевкоцити
oтромбоцити
•плазма - около 55% от
обема на кръвта
2. Функции на кръвта.
•Транспортна функция.
Кръвта транспортира необходимият
за окислителните процеси О2 от
белите дробове до клетките на тялото
и метаболитният продукт СО2 - от
клетките на тялото до белите
дробове. Тя пренася прости захари,
аминокиселини, масти, витамини,
ензими и хормони до клетките и
различни продукти на клетъчния
метаболизъм до екскретиращите
органи. Уреята, пикочната киселина и
метаболитната вода. се елиминират
чрез бъбреците. Излишната вода в
организма се елиминира също и чрез
белите дробове и кожата. Черният
дроб отстранява билирубина -
продукт на катаболизирания
хемоглобин в еритроцитите. Като
транспортира метаболитни продукти
и хормони, кръвта осигурява
хуморалното единство на организъма.
•Защитна функция.
Левкоцитите осъществяват защитата
на организма, като поглъщат и
разрушават чуждите микроорганизми
и участват в имунни реакции.
•Участие в регулацията на
алкално-киселинното равновесие на
организма.
Кръвта буферира промените в рН
посредством ефективни буфери
(протеини, аминокиселини, НСО3- и
фосфати в плазмата и хемоглобин в
еритроцитите). Кръвта транспортира
излишъка от киселини и основи до
бъбреците и чрез тяхното елиминиране
също регулира рН на организма.
•Регулиране на телесната
температура.
Когато посредством вазодилатация се
увеличи кръвотокът към кожата, се
увеличават топлинните загуби и се
намалява телесната температура.
Когато посредством вазоконстрикция
намалява кръвотокът към кожата,
намаляват топлинните загуби от
организма и се повишава телесната
температура. Освен това водата в
кръвната плазма абсорбира
метаболитната топлина, транспортира я
към белите дробове и кожата и така тя
се освобождава в околната среда.
20.Хемоглобин.
•Структура. Хемоглобинът е кислород-
транспортиращ глобуларен
хромопротеид. Молекулата му е
изградена от 4 субединици. Всяка
субединица е съставена от една
полипептидна верига (глобин), към
която е свързан ковалентно
феропротопорфирин (хем). Хемът е
пигмент придаващ червения цвят на
кръвта. Той съдържа един двувалентен
атом желязо (Fe2+). У възрастните
нормално се синтезират
?
,
?
,
?
и
?
-полипептидни вериги. Във всяка
хемоглобинова молекула има две
двойки полипептидни вериги, двете
субединици съдържат един тип
полипептид, а другите две – друг тип.
Нормални типове хемоглобин у
възрастен човек са:
Хемоглобин А (95%) - съставен от 2?
и 2? (?
2
?
2
) полипептидни вериги
Хемоглобин А2 (3%) - съставен от 2?
и 2? (?
2
?
2
).
Хемоглобин F- фетален (1%) -
съставен от 2? и 2? (?
2
?
2
).
4. Клетьчно ядро – хромозони
Клетъчно ядро
Клетъчното ядро е най-важната
структура на клетката. В него се
намират молекулите на ДНК, в които
е записана наследствената
информация на клетката. Изолирането
му от цитоплазмата е дало възможност
за увеличаване количеството на
наследствена информация, за по-
прецизната регулация на нейното
реализаиране и точното й предаване в
бъдещите клетъчни поколения. За
първи път ядрото е открито в
растителна клетка.
1.Строеж на хромозомите
Всяка хромозома е изградена от две
части, наречени хроматиди. Двете
хроматиди са свързани само на едно
място, наречено центоромер. На това
място се намира първичното
прищъпване. То разделя хромозомата
на рамена. В някои хромозоми в края
на рамената има вторично
прищъпване, от което се образува
участък, наречен сателит.
Хроматинът се състои от дълги и
тънки нишки, изградени от молекули
ДНК и ядрени белтъци. Около тези
белтъци ДНК молекулите се увиват
спирално и по този начин тяхната
дължина значително се скъсява.
Образуват се хроматинови нишки,
които по своята дължина са в
различна степен спирализирани. През
интерфазата на клетъчното делене
всяка хроматинова нишка се удвоява,
за да може след разделянето на
клетката във всяка дъшерна клетка да
попадне по едно точно копие на
генетичния материал.
6. Клетьчно ядро – ДНК и РНК
РНК
ДНК не може да се използва пряко за
синтез на полипептидни вериги, за
целта гените трябва да се презапишат
и пренесат до цитоплазмата, както и
да се преведат – това се извършва от
другия вид НК в клетката – РНК.
Химичен състав на РНК
Нуклеотидите се свързват в
полинуклеотидна вериги, както ДНК.
Съдържа рибоза вместо
дезоксирибоза, една хидроксилна
група на рибозата остава свободна,
което и дава по-малка стабилност.
Азотните бази, които участват са
Аденин и Гуанин – големи и Цитозин
и Урацил – малки. Като А-У, Г-Ц.
Структура на РНК
Молекулата на РНК е едноверижна.
Образуват се къси двуверижни
участъци с водородни връзки между
несъседни молекули на една и съща
верига.
ДНК се състои от две вериги
свързани в спирална стълба с два
жлеба – голям и малък.
Двете вериги са свързани
благодарение на комплементарността
на азотните бази на едната с тези на
другата верига.
Те са свързани с водородни връзки –
А-Т – двойна връзка, Г-Ц – тройна
връзка – това прави молекулата много
стабилна.
Базите на веригите са насочени
навътре във веригата, а
захарофосфатните остатъци навън.
Двете вериги са антипаралелни –
двата края съдържат 5’ края на едната
верига и 3’ края на другата верига
5. Клетьчно ядро – Генетична
информация
ДНК е носител на генетичната
информация.
Мономера и е дезоксирибонуклеотид
съставен от дезоксирибоза, фосфорна
киселина и азотсъдържащи бази –
аденин и гуанин (големи пуринови с
двоен пръстен), тимин, цитозин (малки
пиримидинови с единичен пръстен).
Мономерите са свързани като 3’
хидроксилната група на пентозата на
всеки нуклеотид е свързана с 5’
хидроксилната група на пентозата
съседния нуклеотид в 5’-3’ верига чрез
ковалентни фосфодиестерни връзки.
Така се формира захарофосфатния
скелет на веригата като азотните бази не
участват в свързването, а стоят в страни.
Съхраняване на генетичната
информация
ДНК чрез линейната последователност
на нуклеотидите е записана програмата
за синтеза на полипептидните вериги на
организма.
Тази част от ДНК, която носи
информация за синтезата на една
молекула РНК или един белтък се
нарича ген.
Всеки нуклеотид от четирите вида се
разглежда като буква от четирибуквена
азбука.
Броя на възможните комбинации за
записване на информацията с тази
азбука се равнява на 4
n
, като n е броя на
нуклеотидите във веригата.
Човешката ДНК съдържа молекули с
дължина около 1,72 м.
Възпроизвеждане на генетичната
информация - репликация
Всяка от двете вериги съдържа еднаква
генетична информация поради
комплементарността на веригите.
За да се предаде на дъщерните клетки
двете вериги се разделят и към всяка от
тях – матрица се добавят нуклеотиди
чрез специален ензим – ДНК
полимераза и се свързват с ковалентни
връзки.
Така от една майчина верига се
получават две дъщерни вериги, поради
това механизмът на репликация се
нарича полуконсервативен.
Предаване на генетичната
информация – транскрипция
За да се възпроизведе генетичната
информация от ДНК в линейната
последователност на полипептидните
вериги на белтъците тя трябва да се
пренесе от ядрото в цитоплазмата.
За тази цел тя се презаписва в молекули
иРНК, като веригата на ДНК се
разплита в определен участък и служи
като матрица върху която се свързват
свободни нуклеотиди.
7.Митохондрии
Митохондриите са енергетични станции
на клетката, в които се извършва
крайният етап от разграждането на
хранителните вещества.
Отделената енергия се трансформира
в химична енергия, използва се от
организмите за нарастване, движение
и др.
функция
1. В тях се извършва цикъла
на Кребс
2. Окислително-
фосфолиране ( синтез на
АТФ )
3. Бета – окисление на
мастни киселини
4. Елонгиране ( удилжаване )
на
5. мастни киселини
6. В митохондриите се
отстраняват някой
токсични събстанции.
2. Клетка - Клетьчни органели
Основна структурна и функционална
единица на организмите,
елементарна жива система.
Съществува като самостоятелен
организъм (бактерии,синьо-зелени
водорасли) или изгражда
многоклетъчни организми. Клетките
на повечето организми са изградени
от: клетъчна мембрана, ядро и
цитоплазма. В цитоплазмата са
разположени клетъчни органели:
хромозоми, рибозоми, митохондрии,
ендоплазмена мрежа, комплекс на
Голджи, лизозоми, клетъчна
мембрана. Науката за клетките е
цитологията
48.Ензими – функции
Ензимите катализират биохимични
реакции. С тяхна помощ се извършва
синтез и разграждане на органичните
вещества, редуциране, окисление,
обмяна на веществата между
организмите и околната среда. Малко
количество катализатор може да
ускори химичното превръщане на
голямо количество вещество.
Често се наблюдава и асоцииране на
няколко отделни протеина в
самостоятелна единица,
функционираща като едно цяло. В
този случай ензимите се наричат
олигомери - съставени от отделни
независими белтъци.
В строежа на ензима освен белтъчна
част е възможно, но не винаги
участват и редица други органични
или неорганични съединения
означавани като кофактори. Когато
ензима притежва и небелтъчна част,
белтъчната се означава като
апоензим. Съвкупността от апоензим
и съответния кофактор се нарича
холоензим - функционално цяло.
Функции на ДНК
Съхраняване, възпроизвеждане,
реализация на генетичната
информация.
Това се изразява с централната догма
на биологията.
Според нея генетичната информация
се предава с определена посока.
ДНК – РНК – белтък.
Първия етап включва реплицирането
на генетичната информация с цел
точното и
предаване на дъщерните клетки –
нуклеотидната последователност на
техните хромозоми е точно копие на
родителската.
Втория етап включва презаписването
на част от молекулата на ДНК в
молекула РНК.
По изключение се среща обратния
случай – презаписване на РНК в ДНК
– при ретровирусите при човека.
Третия етап включва превеждането на
генетичната информация от
молекулата на иРНК в белтък.
50. Ензими – Класификация
Характерни за класификацията са
следните особености:
1) Реакциите и ензимите, които ги
катализират, се разделят на 6 големи
групи, всяка от които съдържа от 4 до
13 подгрупи.
2) Ензимното име има 2 части.
Първата част съобщава името на
субстрата или субстратите.Втората
част посочва типа на катализираната
реакция.
Всеки ензим има код(шифър),
състоящ се от 4 числа.Първото цифра
показва към кой от шестте главни
класове принадлежи ензимът.Втората
цира показва подкласа.Третата цифра
– подподкласа.Четвъртата цифра –
поредния номер на ензима в неговия
подподклас.
Напр. кодовият номер ЕС. 1.9.3.1
определя цитохром с оксидазата:
1 - клас - оксидоредуктаза;
9 - подгрупа 9 - отнема електрони от
хемни групи като донатор;
3 - подподгрупа 3 - предава електрони
на кислород като акцептор,
1 - цитохром с оксидаза - първи ензим
в подподгрупа 3.
49. Ензими – строеж и функции
на ензимите компененти
Ензимите са молекули, които
катализират биохимични процеси в
клетката. Типичните ензими
преставляват белтъци или белтъчни
струпвания. С помощта на ензимите,
биохимичните реакции в организма
могат да бъдат ускорени до 1 000 000
пъти.
Всички познати ензими са белтъци, с
изключение на малка група РНК
молекули, наречени рибозими.Като
типични белтъци ензимите са
изградени от линейното подреждане
на аминокиселини в полипептидни
вериги. Дължината на тези вериги
варира от стотина до десетки хиляди
аминокиселини. Функцията на ензима
зависи не само от правилното
подреждане на отделните
аминокиселини, но преди всичко от
триизмерното нагъване на
полипептидната верига в
пространството.
24. Бьбреци – функция
Бъбреците филтрират 180 l
плазма дневно като позволяват
метаболитни продукти, токсини,
екзобионти и излишък от вода и
електролити да се отделят с урината в
околната среда.
Регулират обема и състава
на плазмата и ектрацелуларната
течност.
Поддържат алкално-
киселинното равновесие – чрез
промени в екскрецията на Н+ и
реабсорбцията на НСО3-.
Поддържат осмолалитета на
телесните течности.
Бъбреците са активен
метаболитен орган – в тях се
осъществявва главно глюконеогенеза
(формиране на глюкоза от
невъглехидратни източници като
аминокиселини и др), амониогенеза
Бъбреците са активен
ендокринен орган. Те синтезират и
секренират биологично активни
продукти с влияние върху:
съдовия тонус - ренин,
агиотензин II, простагландини,
кинини;
еритропоезата -
еритропоетин;
калциево-фосфорната
обмяна - калцитриол (вит. D3);
25. Нефрон – строеж функция
.Нефроните филтрират кръвта и я
освобождават от отпадъчни продукти
на клетъчния метаболизъм .Всеки
Нефрон се състои от Малпигиево
телце ;Тубулна с-ма ; Перитубулна
Капилярна Мрежа .Малпигиевото
телце представлява клъбце –
гломерул,заобиколено от двуслойна
капсула.В съдовия полюс на телцето
навлиза проводящ кръв.съд (arteriola
afferens) и излиза по-тесен отводящ
съд (arteriola efferens).От пикочния
полюс на телцето ,ограден от
капсулата ,започва каналчето на
нефрона .Тубулната с-ма се състои от
проксимална и дистална част ,
свързани ч/з бримката на Хенле
.Кръвта която преминава п/з
гломерула се филтрува п/з стената на
кръвон.съдове и висцералния лист на
капсулата и филтрата преминава в
капсулата .Филтрата е около 180 л/24
h.
53.Вьглехидрати
Въглехидратите са едни от основните
органични съединения в клетката. Те
могат да бъдат разглеждани като
съединения на въглерода с водата. От
тук идва и названието им – „въгле” от
въглерода и „хидрат” от водата.
Названието на въглехидратите
отразява някои особености в
химичния им строеж – освен С и Н,
които задължително присъстват във
всички органични съединения, те
съдържат още и кислород, като
съотношението на Н и О е като това на
водата.
Всички въглехидрати съдържат два
типа реактивоспособни групи –
хидроксилна и алдехидна или кето-
група. Наличието на тези групи
определя свойствата им.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 апр 2021 в 14:39 родител на 39 години
 
Подобни материали
 

Ензими - номенклатура

01 дек 2009
·
146
·
7
·
562
·
159

Белтъци с каталитична функция – ензими: класификация на ензимите по IUPAC, примери за реакции катализирани от отделните класове и групи ензими....
 

Пищови по Биохимия

20 апр 2010
·
843
·
21
·
8,391
·
1,288

Ензимите са биологичните катализатори.Познати са над 2000 ензими.Те са специализирани белтъци,които ускоряват биохимичните реакции милиони и милиарди пъти.Разделят се на прости-изградени само от АК,и сложни-от АК,небелтъчнасъставка-коензим...
 

Ензими - структура, свойства

13 мар 2011
·
294
·
5
·
1,205
·
449
·
1

Ензими. Обща характеристика. Класификация и номенклатура. Коензими. Активен център...
 

Елиминираща по размери хроматография

25 май 2011
·
35
·
8
·
2,583
·
76

Гел хроматография - използване на елимиращата по размери хроматография...
 

Определяне на витамини (B3, B5 и B6) чрез високоефективна течна хроматография в говежди черен дроб

07 дек 2012
·
108
·
7
·
1,254
·
143

Водоразтворими витамини, с изключение на витамин C, са предимно членове на семейството витамин B-комплекс...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Биохимия
Метаболитни процеси, протичащи в клетката - тест
състезателен тест по Биохимия за Ученици от 12 клас
Тестът е предназначен за ученици от 9 до 12 клас, които имат знания по биохимия и са надградили учебно ниво от първо равнище. Тестът е на ниво, така че всеки може да опита да го реши за да задълбочи знанията си в тази област на биохимията. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
12
137
1
1 мин
27.06.2012
Тест по Биохимия за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Биохимия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти, които учат в Медицински университет. Съдържа 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
19
26
2
2 мин
04.09.2018
» виж всички онлайн тестове по биохимия

Витамини

Материал № 616881, от 11 фев 2011
Свален: 73 пъти
Прегледан: 151 пъти
Предмет: Биохимия, Биология
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 1,820
Брой символи: 11,787

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Витамини "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Недялко Симеонов
преподава по Биохимия
в град Силистра
с опит от  12 години
78

виж още преподаватели...
Последно видяха материала