Големина на текста:
1.Съвременни
тенденции в
развитието на
световната икономика
и мястото на валутно
финансовите
операциил
Съвременната
световна икономика е
единна глобална
икономическа система,
която
вкл.нац.стопанства на
държавите в света,
големите мегаполиси,
офшорните зони, транс
нац.корпорации и
банки, икономическите
съюзи между отделните
страни,
международните
организации и
отделните физически
лица, олицетворяващи
големи
транснац.компании.
При анализа на
съвременните
международни финанси
трабва да се обърне
внимание на
специфичните свойства
и тенденциите в
световната икономика,
които осн.се представят
като:
1. глобализацията –
комплекс от протичащи
в планетарен мащаб
взаимно свързани и
обуславени процеси,
във всеки от които
съществува механизъм
за саморегулиране.
Нетовото развитие в
световната и-ка
надхвърля рамките на
цисто икономическите
процеси и обуславя
зареждането на единен
глобален свят.
Саморегулиране –
процес, който е свързан
относително с най-
малкото недоволство
или въздействие
протичащ в някоя от
точките на света и
винаги се отразява на
хода на хода на
събитията в световен
мащаб.
Съвременният
глобален свят може да
се дефинира като
съвкупност от
взаимносвързани и
частично
соморегулиращи се
процеси. Глобалните
процеси постепенно и
еволюционно създават
общапланетарнитеочерт
ания за обратна връзка.
Тези глобални връзки
осигуряват единството
на световната
икономика.
2. формиране на
постиндустриални
общиства в развитите
страни – зан него е
характерно високият
относителен дял на
услугите в БВП – 60 %.
3. създаване и
развитие на
информациони
икиномики,
т.е.информатизация на
и-ката. То е процес на
постепенно повишаване
на делът на хората,
които се занимават с
информационната
дейност, при
относително
намаляване на чаъст от
хората, които работят в
промишленността и
селското стопанство.
Основните и характерни
черти са:
- нарастване на
относителния дял на
доходите от
информационната
дейност към общия
обем на доходите в
страните.
- голям относителен
дял на по-високото
образование и
информацията в
нарастването на БВП.
- висок относителен
дял на информационния
сектор в БВП на
страните. Към този
сектор се отнасят не
всички
инфформационни
дейности, а само
непосредственото
производство на
информационни стоки.
4. утвърждаването
на единни
информационно-
финансови институти
– тук парите се
проявяват преди всичко
като информационен
продукт. Особеностите,
които характеризират
тези процеси са:
- формиране на
организационни и
технологични
информационни
обединения и
финансово-компютърни
мрежи – FOREX,
SWIFT, Global Costadien
и др.
- развитие на
електронното
банкиране
- формира се единна
световна
информационно-
финансова организация
5. протичат процеси,
свързани с
финансизацията на
икономиката.
Основните проявления
на този сектор:
- увеличава се общото
количество на
финансовите услуги в
общото количество
услуги.
- увеличава се частта
на финансовите активи
в балансите на
предприятията
- увеличава се обема
на операциите на
финансовите пазари в
сравнение със
стоковите пазари
- увеличава се частта
на финансовите
инструменти в
имуществата и
спестяванията на
населението при
намаляване на дела на
банковите депозити и
реалните активи
6. в световната
икономика протичат
процеси на
трънснационализация.
7. в световната
икономика са на лице
тенденции на
създаване на
идеологическо и
институционално
единство – в основата
на глобализацията са
либералните ценности
за свобода, равенство и
собственост.
8. световната
компания все повече се
екологизира –
относителният дял на
разходите, които правят
държавите или
отделните компании за
екологични проекти все
повече се увеличават.
Тези тенденции и
процеси оказват
съществено влияние на
междунаровните
финанси и увеличават
изискванията към тях
съобразени с реалния
съвременен живот.
2.Международна
икономика и валутни
отношения.
МИО са правно
регламентираните
икономически
взаимоотношения
между отделните
държави, организации и
ФЛ от различни страни.
Тези отношения се
основават от
международни
договори, с които се
свързват отделните
национални икономики
и върху тях се изгражда
осн.част от и-чиската
дейност на Ю и ФЛ.
Основните форми, в
които се проявяват
МИО са:
1.международните
суровини и енергийни
пазари
2.международните
пазари на стоки и
услуги
3.международните
пазари на технологии
4.международните
финансови пазари
На межденародните
енергийни суровинни
пазари – цените на
енергийните ресурси и
суровините се
увеличават бавно и
непрекъснато, а цените
на
високотехнологичните
продукти нарастват
многократно по-бързо.
Тези пазари оказват
съществено влияние на
съвременните
международните
финанси .
Съвременните
международни пазари
на стоки и услуги- по-
голямата част от
световната търговия се
пада на трите основни
икономически центрове
на света – САЩ, ЕС и
Япония. През
последните десетилетия
нараства относителният
дял на услугите в
структурата на
международната
търговия. В началото на
ХХІ век услугите заемат
над 30% от световния
пазар. Особено бързо се
развива
международният пазар
на технологиите, на
който развитие в
икономическо
отношение страни
продават патенти и
лицензи за
производство на
съответни стоки по
опр.технология.
При международните
финансови пазари –
международното
движение на капиталите
под формата на
международни кредити,
търговия с ценни
книжа, международни
помощи, валутни
операции и др.,
превишава с 50 пъти
международния
стокооборот. В МИО
важна роля играят и
международните
валутни задължения.
Всички форми на МИО
изискват от
участниците да
встъпват във валутни
отношения – свързани
са с чуждестранни
валути. Участници в
тези отношения са
държавите,
националните и
международните
компании,
международните
фин.организации и ФЛ.
Основна наднационална
валутно-финансова
институция е
Международният
валутен фонд.
Класификация на
осъществяваните
валутни операции:
- покупка на валута от
банки и други
фин.организации с цел
по-нататъшна
препродажба на
вносители и
населението
- покупка но валута от
ЦБи за попълване на
валутни резерви и
обслужването на
държавните заеми
- покупка на валута от
разл.предприятия и
организации за плащане
на задължения, лихвени
% и главници по
разрешенивалутни
заеми или за посрещане
на други задължения в
чуждестранната валута.
- покупка на валута от
бизнесмени за
получаване на стоки
или услуги от чужбина
или за делови
пътувания в чужбина
- покупка на валута от
населението за
туристически пътувания
или за спестяване и
натрупване
- продажба на валута
на износители в
съответствие с
действащото валутно
законодателство или за
осъществяване на
валутни операции в
страната
- продажба на валута
от страна на ЦБи за
поддържането на
валутния курс
- продажба на валута
на населението и
фирмите за покриване
на възникнали валутни
задължения или
попълване на недостиг
на оборотни средства
- получаване на
кредити в чуждестранна
валута от всички
участници във валутно-
кредитни отношения
- покупко-продажба
на валута със
спекулативни цели
- осъществяване на
валутни операции от
международни
организации свързани с
инвестиционни и други
дейности
- валутни операции на
международните
фин.институции,
свързани със
спецификата на техните
функции
- осъществяване на
застраховане и
хеджиране с
чуждестранни валути
- покупко-продажба
на ЦК и
фин.инструменти,
номинирани и пуснати в
чуждестранна валута
Международните
финансови отношения
се регулират с
международни
договори – уеднаквени
правила за
документарните
акредитиви, уеднаквени
правила за
документарно валутно
инкасо, стандартизиран
поличен закон,
унифициран закон за
чековете, закон за
банковите гаранции,
устав на системата
SWIFT и др док.
Участниците във
валутните
отношения и
валутно-
финансовите
институции,
формират валутната
система. На
валутните и
др.фин.пазари се
извършват
основните валутни
операции.
3.Международно
финансови пазари и
мястото на валутния
пазар.
Финансовите пазари
обединяват всички
пазари, на които има
движение и размяна на
различни финансови
активи (чуждестранна
валута, ЦК и др.).
основните участници
са държавата,
населението, банковата
система и небанковите
финнасови институции,
като застрахователни,
пенсионни и различни
инвистиционни
фондове.
Държавата чрез ЦБ
управлява и регулира
златно-валутните
резерви на страната.
Основната част на
валутните резерви на
държавата са в долари,
евро или друга
свободно
конвертируема валута.
Валутните резерви
обикновено се
съхраняват в
първокласни банки или
са вложени в надеждни
ликвидни активи.
Населението е
основен притежател и
разпределител на
фин.ресурси. То
съхранява
спестяванията си в
налични национални и
чуждестранни валути
или по депозитни
сметки в банките.
Банковата система е
тази, която осъществява
разплащанията между
икономическите
субекти и мобилизира
временно свободните
парични средства на
населението,
предприятията и
организациите, които
използва за инвестиции.
Небанковите
фин.институции –
застахователни
компании, пенсионни и
различни
инвестиционни
фондове, в съвременни
условия силно
притестяват и остро
конкурират банките на
финансовия пазар.
Особено бързо се
развиватамериканските
взаимни фондове. Тези
фондове представляват
фирми, които
управляват парите на
други хора.
Физическите лица
закупуват акции от
взаимните фондове, а
фондовете
инвестиратпарите в
опр.видове активи, като
обикновенни акции или
облигации с данъчни
облекчения и др.
Акциите издавани на
инвеститорите им дават
право на
пропорционолна част от
доходо, който е
създаден от тези активи.
Паричният пазар е
пазар на краткосрочни
кредитни инструменти
със срок до една
годнина. Паричният
пазар сес състои от
следните осн.елементи:
1.пазар на
краткосрочни банкови
заеми и депозити
2.пазар на
краткосрочни държавни
ценни книжа
3.пазар на
др.сконтови
инструменти, като
депозитни сертификати,
търговски и банкови
менителници и др.
4.пазар на търговски
ценни книжа
5.евровалутен пазар,
т.е.пазар на
евродепозити и др.
Капиталовият пазар е
този сектор на
фин.пазари, на които се
търгуват дългосрочни
кредитни инструменти,
както и безсрочни
фин.инструменти. На
капиталовият пазар се
търгуват и
т.нар.”хибридни”
инструменти, които
съчетават характерните
черти и на дяловите и
на дълговите документи
и представляват нещо
междинно между тях.
На този пазар се
търгуват и
т.нар.деривати,
т.е.производни на
посочените три вида
инструменти. Това е
характеристиката на
капиталовия пазар в
тесен смисъл.
В широк смисъл
понятието капиталов
пазар вкл.и движението
на капитали и под
формата на
средносрочни и
дългосрочни банкови
кредити, което не се
извършва чрез емисия
на ЦК, а се оформя като
договор между
съответната банка и
кредитополучателя.
Валутният пазар е
област на
икономическите
отношетия, намиращи
израз при
осъществяването на
операциите по покупко-
продажбата на
чуждестранни валути и
ЦК в чуждестранна
валута, а също и
операциите по
инвестирането на
валутния капитал.
Световният валутен
пазар обслужва
движението на
паричните потоци,
преразпределението на
капиталите чрез
валутни операции,
валутно-кредитното и
счетоводно обслужване
на покупката и
продажбата на стоки и
услуги, чуждестранните
инвестиции, операциите
с ЦК,
преразпределението на
националния доход зо
вноски в международни
организации и
оказваните помощи за
развиващите се страни.
Валутният пазар има
най-големи обороти в
сравнение с другите
пазари. Над 50% от
всички сделки на
валутния пазар се
извършват в щатски
долари.
4.Основни
изисквания за
превръщането на
национални валути в
международни пари.
Валутата означава:
-паричната единица
на всяка държава
-парична система -
пълноценна или
непълноценна
-чуждестранни пари
или парични средства
Близко по смисъл и
значение с понятието
валута е и терминът
девизи. Те са платежни
средства в
чуждестранна валута,
които се използват при
международните
плащания.
Международните
пари изпълняват същите
функции, които
характеризират тяхната
същност в
националните
стопанства – мярка на
стойността, средство за
обръщение, средство за
плащане и средство за
натрупване и
съхраняване на
стойността, но
приложени в световните
външноикономически
отношения. Тези
функции се изпълняват
от два вида
международни пари –
конвертируеми
(„твърди” – щатски
долари, евро и йена) и
изкуствени парични
единици (спец.права за
тираж).
Преобладаващата
част от международните
валутни операции се
осъществяват от трите
осн.валути – щатски
долари, евро и йина.
Символите на тези
валути означават
интернационална
валута, която не се
нуждае от превод - JPY €
$.
В условията на
пълноценните парични
стандарти (златно-
монотния, златно-
кюлчевия и
златнодевизният),
нац.валути са
изпълнявали ролята на
международни пари въз
основа на собственото
си златно съдържание
(субстанционалност).
При непълноценните
(„книжните”) парични
системи за да стане
възможно една
национална валута да
изпълнява функциите
на международни пари
е необходимо да
съществуват две
осн.условия:
-да отговаря на
опр.икономически
изисквания
-да е налице
международна
договореност
Икономическите
изисквания (условия):
1.страната да има
мощна и-ка
2.валутата на
страната да има висок
относителен дял във
външно-търговските
контракти
3.валутата да има
значителен дял в
банковите депозити в
света
4.страната да има
ефективно действаща и
силно развита банкова
система
5.валутата да има
висок дял в държавните
дългове на развитите
страни
6.да е налице
конвертируемост на
съответната нац.валута
7.капиталовият пазар
да е силно развит
8.страната да има
висок относителен дял в
световното промишлено
производство
9.да има относителна
стабилност на цените на
вътрешния пазар
10.нац.валута
да има висок дял в
официалните валутни
резерви на страната
идр.
Когато съществуват
посочените
икономически условия
се поражда и
международната
договореност от
въвеждането на
световната национална
валута в режим на
международната валута.
До първата св.война
доминираща валута е
британският паунд, а
след втората св.война
доминиращата валута е
доларът на САЩ и само
то отговаря на
посочените изисквания.
5.Валутна
конвертируемост.
Под конвертируемост
на една валута следва да
се разбира нейното
свободно превръщане
във всяка друга валута,
навсякъде по света, без
да е необходимо
спец.разрешение от
валутните органи на
страната, където става
размяната. За да може
паричната единица на
дадена срана да се
превърне в
конвертируема валута е
необходимо да са
налице редица условия
като:
1. държавата на която
валута трябва да се
превърне в
конвертируема да е със
стабилна и-ка, което да
дава възможност тя да
разполага със
значителни стокови
запаски, качествена
работна сила и
високопроизводителни
производствени
мощности, т.е.да има
високо развит вътрешен
пазар на стоки и услуги.
2. страната (чрез ЦБ)
да поддържа
относителна стабилност
на курса на
националната си валута
на муждународния
валутен пазар.
3. в страната да има
значителни резерви от
чуждестранни валути,
т.е. да има добре развит
капиталов и валутен
пазар
Конвертируемостта
на валутите е
характеристика на
опр.тип икономика. В
най-широк смисъл
конвертируемостта на
нац.валута е
своеобразен механизъм
за пряка връзка на
вътрешния пазар със
съответния. Това
означава, че е
необходимо връзка на
вътрешния пазар със
световния. Това
означава, че е
необходимо да
съществува реален
многостранен х-р на
търговията и
значителна степен на
откритост на
икономиката за външна
конкуренция.
Конвертируемите
валути се подразделят
на:
1. напълно
конвертируеми – при
тях няма валутни
ограничения по
текущите валутни
операции. Такива
валути са пар.единици
на САЩ, Канада,
страните от ЕС
(присъединили се към
еврото).
2. частично
конвертируеми – при
тях са налице едни или
други валутни
ограничения
3. вътрешно
конвертируемост.- няма
ограничения за
конвертиране на
резиденти. Той е Ф или
ЮЛ, което постоянно
живее в дадена страна.
4. външна
конвертируемост – няма
ограничения за
конвертиране на
нерезиденти. Той е Ф
или ЮЛ, което
постояно живее в друга
страна, независимо
неговото гражданство.
Пълната
конвертируемост на
валутите е характерна
за високо развитите и
отворени икономики и
се характеризира с
наличието на следните
осн.елементи:
- гъвкави пазарни
валутни курсове, които
регулират и вярно
отразяват търсенето и
предлагането на
съответната страна
- Да няма
ограничения по
осъществяваните
валутни операции
- възможност за
резидентите да
разполагат с
чуждестранна валута и
да се разпореждат с нея
- възможности за
нерезидентите да
осъществяват операции
с нац.валута
- адекватна търговска,
митническа и валутна
политика
- регулиране на
пазарните отношения
- парично-кредитна и
бюджетна политика,
отличаваща се с
финансова
балансираност,
антиифлационни мерки
и поддържането на
висока покупателна
способност на валутата.
Валутата може да се
разграничи още като
„твърда” и „мека”
валута. Твърдата валута
има стабилен или
повишаващсе пазарен
курс и покупателна
сила. Тя почти винаги е
конвертируема. Меките
валути са с неустойчив
курс и променяща се
покупателна сила.
6.Специфични черти
на международната
валутна ликвидност
Ликвидността е
хонятие, което се
характеризира
качествената дейност на
стопанските субекти,
може да се опр.като
възможност да се
плащат всички парични
задължения в
договорените срокове.
Под международната
валутна ликвидност
следва да се разбира
икономическият
потенциял на дадена
страна, който формира
финансовите
възможности за
безпроблемно плащане
на външните
задължения с
международно
утвърдени платежни
средства.
Ликвидността
ебързината, с която
даден актив може да
бъде продаден на
справедлива цена. То е
отношението между
измерението на
прехвърлянето и
измерението цена на
един инвестиционен
актив.
Същността на МВЛ
на даден астрана са
притежаваните от
държавата ликвидни
активи.
Международните
ликвидни ресурси се
разграничават на:
- реални ликвидни
активи - вкл.:
чуждестранните
валутни средства,
златото, резервните
позиции в МВФ, еврото.
Осн.част от активите на
МВЛ са официалните
златно-валутни резерви
(в кюлчета, монети и
чуждестранни валути).
- квазивалутни активи
(потенциални валутни
активи) – ресурси,
които страните
получават чрез
международни
спогодби или от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по международни финанси

Обработени теми по международни финанси подходящи за пищови...
Изпратен от:
afi_ze
на 2011-02-09
Добавен в:
Пищови
по Международна икономика
Статистика:
102 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Международни икономически организации-ГАТТ И СТО
добавена от reni.kirilova.3 04.11.2016
2
8
 
Онлайн тестове по Международна икономика
Тест по Mеждународен бизнес за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Международна икономика за Студенти от 3 курс
Тестът съдъжа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс Международна икономика, Мениджмънт, МИО, Бизнес администрация, Управление на бизнес процеси и други.
(Труден)
22
4
1
6 мин
11.11.2016
Тест по международна икономика
изпитен тест по Международна икономика за Студенти от 3 курс
Тест по Международна икономика за студенти, използван в ПУ "Паисий Хилендарски". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
25
326
1
15.03.2013
» виж всички онлайн тестове по международна икономика

Пищови по международни финанси

Материал № 615333, от 09 фев 2011
Свален: 102 пъти
Прегледан: 185 пъти
Предмет: Международна икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 4,185
Брой символи: 26,847

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по международни финанси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала