Големина на текста:
Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
„Епископ Константин Преславски”
Педагогически Факултет
Гр. Шумен
Р Е Ф Е Р А Т
ПО
ВЪВЕЖДАНЕ В СПЕЦИАЛНОСТТА
ТЕМА:
Психолого-педагогически особености на децата със
слухови нарушения
ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Златина Христова Николова /проф.дпн.Ив.Карагьозов/
Специалност: Специална педагогика /логопедия/
Редовно обучение: I курс
Фак.№ 1045
ШУМЕН 2011
1
Психолого-педагогически особености на децата със слухови нарушения
Изучаването на психолого-педагогическите особености на децата със слухови
нарушения и особено на тези с предлингвистична глухота има дългогодишна история, но е
особено интензивно през изминалия – ХХ век. През посочения период много изследователи
си поставят за цел да установят по-типични особености на глухите деца и на тази база да
предложат по-ефективни пътища за обучението и приобщаването им към обществото.
Изводите от направените изследвания често не се приемат еднозначно и пораждат
дискусии (в някои случаи това се наблюдава и в наши дни). Един от много дискутираните
въпроси е този за компенсиране на функциите на слуховия анализатор от останалите и
особено от зрителния. Част от специалистите споделят идеята, че компенсирането е не само
възможно, но и се осъществява спонтанно, т.е. и без специално обучение.
Това мнение се оспорва от други изследователи. Последните подчертават, че
визуалната наблюдателност е в пряка връзка със загубата на слуха, когато последната е
вродена или е възникнала в много ранна възраст – преди формирането на речта. Такова е
преобладаващото мнение и днес. Приема се, че колкото по-голяма е ранната слухова загуба,
толкова са по-големи и ограниченията във възприемането на визуална информация в
първите години.
Зрителните възприятия при деца с предлингвистична глухота следват в развитието си
характерните и за чуващите деца закономерности, но се наблюдават и богато нюансирани
специфики. Съвременните схващания по този въпрос се доближават до втората изложена
идея. Отпадането на слуховата сетивност не може да се разглежда в механичен план.
Всъщност се нарушава сензорната интеграция на цялата сетивна система (обща и
специализирана). Спецификите до голяма степен се дължат на нарущената интеграция.
Трудно в някои случаи се образуват връзки между слуховите и зрителните характеристики
на предметите, тъй като слуховите или не се възприемат (при тотална слухова загуба) или
частично се възприемат (при частично запазен слух). Това повлиява и възприемането на
зрителните характеристики.
Освен нарушената сензорна интеграция влияние върху спецификите в развитието на
зрителната сетивност, считана в най-голяма степен за компенсираща от редица
специалисти, е важно да се отбележи и ролята на езика и устната реч. Това са и основните
причини за установените особености при малки глухи деца, сред които по-важни са:
по-бавен темп на зрително разпознаване на предмети и изображения (особено
плоски);
по-трудно различаване на формата на предметите;
стесняване на обема от информация, която се възприема чрез зрението;
по-трудно запомняне и запазване на зрително възприетата информация;
трудности при възприемане на неправилно разположени (обърнати)
изображения на предмети;
трудности при синтезиране на цели образи, от зрително представени елементи и
т.н.
Тези и други специфики зависят от редица условия:
начало и качество на слухово-речевата рехабилитация;
2
усвоеност на езиковата система (най-трудно се възприемат визуално обекти,
чиито названия децата не знаят);
прогрес в когнитивното развитие и много други.
В същото време зрителните възприятия играят огромна роля не само за възприемане на
предмети и явления от околната среда, но и за зрително възприемане на мимики, жестове, а
също и на устната (оралните образи на думите и изразите) и писмената реч.
Зрително възприемане на речта, известно като „четене по устни”, „преписване от
устни” по същество е замяна на акустичните кодове със зрителни.
Алих (1977) нарича кинемите (движенията, чрез които оптично се диференцират
звукове) аналог на акустичните фонеми. Кинемите се възприемат зрително благодарение на
движенията на видимите артикулиращи органи и особено на формата на устните (отворени,
опрени една до друга, изтеглени в поза „хобот” или „усмивка”).
Способността за зрително възприемане на устната реч има изключително значение за
подобряване на артикулацията на възприемащия и обратно – лицето, което има ясна
артикулация подобрява уменията си за отчитане.
Възприемането на жестовете, писмените и дактилните знаци е по-лесно за глухото
дете, отколкото зрителното възприемане на устната реч. Това дава основание да се заключи,
че жестовият език или други мануални системи за комуникация, включително и дактилната
реч са по-сигурно средство за общуване. Предпочитанията на самите глухи деца също сочат
това предимство. Този извод е известен отдавна, но дълго време педагозите са се опасявали,
че жестовият език може да окаже негативно влияние върху развитието на словесния език.
Днес подобно твърдение се окачествява като несъстоятелно. Липсата или недостатъчната
слухова информация може да бъде компенсирана чрез визуална (мимики, жестове, жестов
език, пантомима, рисунки, писмена информация и т.н.)
Специфики могат да се октроят и по отношение на двигателната сфера. Двигателното
развитие може да се разглежда като устояване на отделни навици и тяхното интегриране.
Например, преди да се научи детето да ходи то усвоява навици с помощта на възрастните да
придвижва последователно единия и другия крак, да се задържат главата и тялото си
самостоятелно във вертикално положение и т.н. Като се научават да интегрират посочените
и други навици децата се научават и да ходят, а след това и да бягат. Бягането изисква и
навици за оттласкване от пода, както и да се пази равновесие при повторното
съприкосновение с повърхността, по която се извършват движенията.
Значителната вродена слухова загуба затруднява отразяването на скоростта и
качеството на изпълнението на действията, което от своя страна не създава условия за
корекцията им при нужда. Известно е, че около половината от децата в предлингвистична
глухота по-късно започват да седят и прохождат. В норма детето обикновено се научава да
седи самостоятелно на 7 месечна възраст, да ходи с чужда помощ (водят го за ръка) на 11
месеца, а напълно самостоятелно ходи на 15 месечна възраст. Сведения за специфики в
двигателната сфера се срещат в специализираната литература сравнително отдавна.
Отразяват се и в съвременни източници. Най-често в това отношение редица автори (Флери,
В. И., 1935; Боскис, Р.М., 1988; Попзлатева, Ц., 1999) отбелязват възможни нарушения на
равновесието (особено при проби, изпълнени със затворени очи), особености в походката
(неловкост, недостатъчна координираност), по-бавна скорост на изпълнение на движенията.
Наличие на специфики се наблюдава и по отношение на развитието на фината моторика –
движенията на пръстите, на артикулационния апарат. Регулацията на движенията при
глухите деца се осъществява по-късно в сравнение с чуващите поради липса или
недостатъчност на аудитивен контрол, нарушената сензорна интеграция и по-забавеното и
протичащо със специфики усвояване на езиковата система и формиране на речта.
Слуховият контрол частично се компенсира от кинестетичния, но последният е по-
ненадежден. В педагогически аспект разглеждано, това обяснява много от трудностите при
формиране на речта.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психолого- педагогически особености на децата със слухови нарушения

Изучаването на психолого-педагогическите особености на децата със слухови нарушения и особено на тези с пред лингвистична глухота има дългогодишна история, но е особено интензивно през изминалия...
Изпратен от:
zizinikolova
на 2011-02-09
Добавен в:
Реферати
по Психология
Статистика:
145 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
244
1
1 мин
29.11.2013
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
161
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Психолого- педагогически особености на децата със слухови нарушения

Материал № 615207, от 09 фев 2011
Свален: 145 пъти
Прегледан: 211 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 3,163
Брой символи: 19,909

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психолого- педагогически особености на децата с ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
447 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения