Големина на текста:
Audaeaaaoa a nenoaia io einoeoooee ca iiaaudaeaia ia daa e
aeadaaia ia iidyaue a iauanoaaiaoa nenoaia. Niaoeoe/ai ideciae ia
audaeaaaoa a oiaa, /a iaeiioi nuuanoaoaaia eaoi idaaiecedaia iauiino a
iindaanoaii ioaee/iaoa aeano. Audaeaaaoa, oiaa nia iea, audaeaaaoa oiaa
nai ac, cauioi oy a ioaee/ii-aeanoii /iaaoei iaaaeiaiea.
N idiiyiaoa ia audaeaaieoa daaeeie a Aueaadey na idiiaiy eaeoi
iauanoaioi, oaea e aaieienodaoeyoa.
Ii adaiaoi ia nioeaeecia aaieienodaoeyoa a aeea iiiai neeii
iieeoecedaia. Eeinaaea a iiaeeiino. Eadeadaoa e auciiaeiinooa ca
iaidaaaaia a eaadoeyoa na caaenaee io ideniiniaeaieaoi ia eeoaoi eui
aaaaia iadoey. Oaiodaeiaoa aeano e Ieienoadnoai ia oeiaineoa na iyiaee
oeiainiaa aaoiiiiiino, iyiaei a aaiiiadacea a aaieienodaoeaieoa
nodoeoode. Caieauaiaoi a noaaaei ia ia aacaoa ia ee/ie caneoae, aeea a
neaai caieaoaia auaaeaaiaoa neoaeaa. Audaeaaiaoa aaieienodaoey a eiaea
iaaaoeaai eieaae. Aeea a idaeaeaii dacaooa. N ianouiaaiaoi ia idiiaieoa
idac 1989a.na nucaaaa iiiaiiadoeeia nenoaia, idiiaiy na Eiinoeoooeyoa e
idac 1990a.na iayayaa, /a aaieienodaoeyoa odyaaa aa auaa aaiieeoecedaia.
Idac 1992a.na nucaaaa niaoeaeai oaioud ii aaieienodaoeyoa, a idac
1994a.nun niyiaoa ia idaaeoaenoaioi na niaiy e nodaoaaeyoa ca daoidiaoa
ia aaieienodaoeyoa. 2000a.na ideaia Caeiia ca ainoui ai iauanoaaiaoa
eioidiaoey, eiaoi aiaide iiiai ca iaidaaaaiaoi a dacaeoeaoi ia
aaieienodaoeyoa e a aaeaa ia aaia nuadaiaiia aa/a aaieienodaoey.
2002a.iaaeeca a-oidaaeaiea, oi iaeaaa aa na acaiao iadee ca naiioi io
idaaiecedaia e aoaeoeaii eciiecaaia. 2003a.aueaadneaoa aaieienodaoey na
niyoa ca aadiiaenea.
Io eacaiioi ai ooe noaia ynii, /a aa noeaia ai oiaa ieai ia
dacaeoea aaieienodaoeyoa a idaieiaea idac iiiai daoidie e dacee/ie
nodaoaaee ca iaeiioi dacaeoea. Ii oiaa ia a i/oaaaui ca ieeiai oue eaoi
idaoiaa ia iauanoaioi eui iiaadii idaaaeaeaa e idaoia ia aaieienodaoeyoa
eui nuadaiaiia. Iauanoaioi na idiiaiy /dac iaaeecaiaoi ia iiaadieoa
oaoiieiaee, aenieaoa eioidiaoey, ai eiyoi eia ainoui, noaiaioa ia
iadaciaaiea nuui aiideiany ca oiaa oi aa na dacaeaa e iiaadieceda.
Auidaee, /a a ieiaea idac oieeiaa idiiaie aaieienodaoeyoa, eiyoi
ai iyeaeaa noaiai iiaeai aa iada/ai nuadaiaiia eia iua eaeai aa iaidaae
ca aiadioi ne ooieoeiiedaia.
Ia aiaoai aoai oy a idenuu ia audaeaaaoa daaoeaoid ia iauanoaaie
ioiioaiey e aducee. Audaeaaiaoa aaieienodaoey eia ooieoeyoa ia nioeaeai
daaoeaoid, eieoi aa iaiade e aa iaeiaee daaiiaanea iaaeao /anoiey e iauey
eioadan. Iiaadiioi iauanoai eceneaa aeniea noaiai ia iadaciaaiea,eiaoi
aa ineaode ii-oediea eioidiedaiino ia ianaeaieaoi. Odyaaa aa na iinoeaia
ii-aenie eeiiiie/anee noaiaado, eieoi aa ioaiaide ia iiaeoa oaoiieiaee
aua ane/ee noade ia aeeaioa. Nuadaiaiiaoa aaieienodaoey a eiaiii
eiidaeiaoid ia iiaadiioi iauanoai. Oy idaaieceda eciueiaieaoi ia
nioeaeieoa idaaa ia adaaeaaieoa, eaoi idaai ia iainey, ia aacieaoii
iadaciaaiea, cadaaie ineaodiaee. Oiaa na idiiaie n eieoi na naeuneaaia e
eieoi idiiaiyo e ieneaiaoi ia oidaoa eui daa e caeiiiino.
Aaieienodaoeyoa eia ia eaeaoa caaa/a aa dacuniyaa idaaaoa ia adaaeaaieoa
e aa ae aaeaee iindaanoaii naieoa aaieienodaoeaia nenoaia.
`
P iiaea aa na auciiecaa io oyo. Eiaiii ooe na ecdacyaa aaaeiaoa diey ia
aaieiendaoeyoa eaoi iiiaaa ia oace oida aa na eioaadedao eui iiaadiioi
iauanoai, iiecaaeee naiaoi idaai ia daaioa e idaai aa nuuanoaoaao e
aeeaayo iueiioaiai aeeaio. Enoeia a, /a oaoiieiaeeoa aiayo ai
eiaeaeaoaeecui, ii adaaeaaieiuo, eaoi /eai ia idaaiecedaiioi iauanoai nai
a iineoae aaiiadaiaiii ia /anoai e iau eioadan. Audaeaaaoa iaeaaa
anaiauey eioadan e ane/ee idaaa e caaueaeaiey eaoi iauicaaueaeeoaeie.
Ia oice aoai aaieienodaoeyoa ia a ainoaou/ii iiaadia e auaeaaa e
idaeoe/anee iaeieuo eaiaoeoao ia a ainoaou/ii dacauiao. Naaa, eiaaoi nia
ia idaaaa ia Aadiiaeneey nuthc oduaaa aa na aiana idaeii a daoidieoa ia
audaeaaiaoa aaieienodaoey. Iaiaoiaeii a aa na iiaadieceda nenoaiaoa, aa
na iiaeoe aoaeoeaiinooa ia aaieienodaoeaiioi ianeoaeaaia, aa na oneiduo
aadieioaadaoeiiieoa idioane. Iaiaoiaeii a aa na iinoeaia ii-aeniea
oaiaeaoaidaiino io nodaia ia iiecaaoaeeoa ia aaieienodaoeaie oneoae-
adaaeaaie e oedie. Oiaa ua noaia eaoi na idiiaiyo iyeie eeoaiceiiie,
dacdaoeoaeie e daaenodaoeiiie daaeeie. Idiiaiyeee oace daaeeie
nuadaiaiiaoa aaieienodaoey ua eceadaa iiiai iaeae/aaaua diey ca /anoiey
naeoid.Oiaa dacaeda na ia iiaea aa ideeeth/e ca edaoue iadeia io adaia-
iaiaoiaeie na aiaeie.
A audaeaaieoa einoeoooee eia iiiai iieoie neoaeeoaee, aieacaee naiy
idioaneiiaeecui e odyaaa aa na aidacaea iioaioeaea ia oace oida. Ii oice
ia/ei ua na iiiiaia ia audaeaaiaoa aaieienodaoey aa na iiaadieceda e
aadiiaeceda. Auaauaoa oae a ia aa eia ii-aieyia aaieienodoey, a oy aa
auaa ii nodieia e aiada idaaiecedaia, ii-aiada idioaneiiaeii iiaaioaaia
n ii-aoaeoeaie oneeae ca adaaeaaieoa e aeciana. Oneoaeoa aa auaao niidaa
iiodaaiinoeoa ia eeeaioeoa.
A idaanoaaeoa ia iauanoaioi audaeaaiaoa aaieienodaoey ecinoaaa io
/anoiey naeoid. Nenoaiaoa a odiiaaa- ia nuaaenoaa, a iiiyeiaa ida/e ia
adaaeaaieoa ca dacaeoeaoi ia aeciana. Ea/anoaioi e aoaeoeaiinooa ia
ianeoaeaaiaoi ia a iaidaiaiii naudcaii n ii-aieyi adie oida. Iaiaoiaeii a
aa na caedeyo nodoeoideoa n inoadaee ooieoee ,a einoeoooeeoa n aoaeedaue
na caaa/e aa na neayo. Uaoiaaoa a iyeie aaaiinoaa oduaaa aa na iaiaeyo,
a iacaaoeoa e iaioaeie uaoiaa aa na caedeyo. Iaiaoiaeii a aa na dacoede
iaoaaouo ia aeaeodiiieoa oneoae, a nuui oaea aa na iao/ao audaeaaie
neoaeeoaee e aa auaa auaaaai ii-oediei aeaeodiiiey iiaien a
aaieienodaoeyoa. Aeaeodiiiioi oidaaeaiea e dieyoa io aieacaao oiaa, /a
iauanoaioi ie na iiaadieceda e aaieienodaoeyoa noaaa nuadaiaiia.
Oaaee/aaaiaoi ia aeaeodiiiaoa eiioieeaoey aeeieieda aaieienodaoeaieoa
aadeade e iiaiadyaa acaeiiaaenoaeaoi e aeaeiaa iaaeao einoeoooeeoa,
/anoiey naeoid e adaaeaaieoa. Inaai oiaa idaainoaayiaoi ia oneoae ii
aeeodiiai iuo ua iaiaee e oneiaeyoa ca eidoioey. Ca aa na daaeeceda
iueiioaiii ane/ei oiaa a iaiaoiaeii aa na ineaode aaii aiadi athaaeaoii
oeiainedaia io nodaia ia audaeaaaoa.
Nodaoaae/anea oae a Aueaadey aa eia nodieia, aoaeoeaia e iiaadia
aaieienodaoey. Oy odyaaa aa auaa iiaaioaaia ca iindauaia aenieeoa
eceneaaiey ia adaaeaaieoa, ia aeciana e iadoiuideoa ie io Aadiiaeneey
nuthc ca aiadi ianeoaeaaia e aeniea idioaneiiaeia aoeea. Aa na iaayayia,
/a audaeaaiaoa aaieienodaoey ua noaia ii-auaeaaa e ii-iiaeeia e ua na
idaaudia a idanoeaeii iynoi ca eadeadii dacaeoea ia ana iiaa/a ieaae
oida.
IAO
Ana
Oaia: Nuadaiaiiaoa aaieienodaoey e dieyoa e a iiaadiioi iauanoai
Eodn: Iieeoeei- aaieienodaoeaie ioiioaiey
Ecaioaee: Cidieoa Eidaaiiaa Aaiaeeiaa
F 23718
Nioey
2006
Aeaeiadaoey:
Naeouo ia IAAAD
Aiaeec ia Eaai Edunoaa ca idyeaoa aaiiedaoey (PR ia iaueia A.Oudiiai)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
M198 написа на 06 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 27 години от София , Нов български университет
M198 написа на 06 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 27 години от София , Нов български университет
 
Домашни по темата на материала
Корпоративен данък в САЩ?
добавена от neli.kehayova 03.04.2016
1
5
Политическите пропорции в общинския съвет
добавена от gigi911 27.03.2012
1
12
Подобни материали
 

Общинска собственост

09 дек 2011
·
160
·
34
·
11,909
·
221

Нормативни източници на ОС. Видове собственост. Същност на ОС. Предназначение на ОС. Обекти на ЗОС. Правомощия на ОС...
 

Устройствени планове


Видове устройствени планове и тяхното предназначение в процеса на териториално-устройственото регулиране
 

Устойчиво развитие на България

16 дек 2008
·
292
·
10
·
1,220
·
139
·
1

Устойчивото развитие е прагматична потребност на бъдещето развитие на планетата, но това не може да се постигне без национални и регионални цели и стратегии...
 

Общото и различното в управлението на собствеността в закона за държавната и общинската собственост


Със Закона за държавната собственост се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон не е предвидено друго...
 

Общинският съвет и общинската администрация като органи за местно самоуправление и взаимодействията между тях

06 юли 2006
·
2,864
·
6
·
913
·
419
·
1

Общинският съвет и общинската администрация са два взаимно свързани обуславящи се органа на местната власт. Те имат един и същи обект на управление – общината като цяло с нейната територия, население, природни ресурси, производствена база, инфраструктура
 
Онлайн тестове по Публична администрация
Тест по нелоялна конкуренция
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 5 курс
Тест за студенти, магистратура публична администрация в УНСС по дисциплината нелоялна конкуренция. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
127
4
1 мин
27.02.2013
Тест социална стратификация
изходен тест по Публична администрация за Студенти от 2 курс
Тест за изпита по социална стратификация на специалност публична администрация. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
19
9
1
2 мин
11.07.2012
» виж всички онлайн тестове по публична администрация

Съвременната администрация

Материал № 61517, от 04 дек 2007
Свален: 484 пъти
Прегледан: 227 пъти
Качен от:
Предмет: Публична администрация, Икономика
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 599
Брой символи: 5,510

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съвременната администрация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения