Големина на текста:
Основна проблематика на информационното право
В последно време с все по-голяма сила възниква въпроса „Истински
свободен ли е човекът в „демократичните” общества, неприкосновен ли е
неговият живот или вече се е превърнал в пионка на модерната система”.
Естествено на този въпрос не може да се даде ясен и красноречив отговор,
защото всеки индивид приема случващото се по различен начин. Въпреки
това последните политически събития в Европейския съюз и в частност
България, като неин пълноправен член, ме карат да вярвам, че личната
неприкосновеност и свободата на европейските граждани е силно
пренебрегната за сметка на временната сигурност.
До такъв размисъл отвеждат Директива 2006/24/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от март 2006 година за запазването на трафик данни и
последвалите изменения в българското законодателство ( Наредба 40 на
МВР и член 251 от Закона за електронните съобщения).
Директивата 2006/24/ЕО изразява в пълна степен желанието на ЕС да се
намеси в личния и уж неприкосновен живот на 450 милиона европейци.
Под претекста за всеобща сигурност държавите членки ще знаят във всеки
един момент къде се намира даден гражданин, с кого говори, с кого си
пише електронни съобщения, колко време говори по телефона или
използва интернет, кои сайтове посещава, кога и от коя банка изтегля пари
и т.н. Тази информация ще се съхранява в период от 6 месеца до 4 години
(в зависимост от решенията на дадена страна членка) и пряк достъп до нея
ще получават съответните изпълнителни и съдебни органи. Така
правителствата ще могат да се намесят в живота на гражданите дори и при
най-малкото съмнение за извършено престъпление.
Директивата на Европейския парламент е изпълнена в България чрез
Наредба 40 на МВР, Закона за електронните съобщения и Закона за
специалните разузнавателни средства. В общи линии Наредба 40 дава
право на държавата да следи всички телефонни разговори, цялостното
поведение на всички граждани в интернет и тяхното местонахождение в
международен план. Влязлата вече в сила част за мобилната комуникация
позволява на МВР да събира огромна база данни за всеки гражданин,
използващ мобилни телефонни услуги. Властите вече могат лесно да
научат кой човек притежава даден телефонен номер, колко време говори, с
кого говори и дори къде се намира докато говори. Огромният проблем е, че
тези данни се съхраняват цяла година не в МВР, а в мобилните оператори
и възможността някой недобронамерен човек да ги разбере и да се
възползва от тях е огромна. Но това не е всичко! От март месец догодина
нашата „демократична” държава ще се намеси косвено и в интернет
пространството. Тя ще свърже всеки потребител в мрежата с IP, чрез което
може да проследи всеки един от нас кои сайтове посещава, колко време
прекарва в мрежата, с кого си пише съобщения и какви програми ползва
(ICQ, SKYPE, т.н.). Подобна идея е крайно абсурдна и трудна за
изпълнение. Тя изисква огромни финансови ресурси за интернет
доставчиците, които и до ден днешен не знаят как ще бъдат компенсирани
от държавата. Но и това не е всичко! Освен това държавите членки на ЕС
ще съхраняват данни за всеки гражданин преминаващ границите на
отделна страна, ще разбират къде той отива, за какъв период, по каква
причина, дори ще знаят и номера на кредитната му карта, с която си е
закупил даден билет! Този факт някакси не ми се връзва с идеята за Европа
без вътрешни граници със свободно движение на хора, стоки, услуги и
капитали.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 фев 2016 в 21:11 потребител на 24 години
28 сеп 2012 в 02:31 ученик
 
 

Основна проблематика на информационното право

Материал № 613376, от 06 фев 2011
Свален: 11 пъти
Прегледан: 5 пъти
Предмет: Интелектуална собственост
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 484
Брой символи: 2,796

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основна проблематика на информационното право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала