Големина на текста:
ХРИСТО БОТЕВ
„ХАДЖИ ДИМИТЪР”, „ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
ДВЕТЕ ЛИЦА НА БЕЗСМЪРТИЕТО
Идеята за революционния подвиг като абсолютен смисъл на битието присъства пряко и
подтекстово на всички нива в Ботевата поезия и публицистика. Израстването на лирическия
човек и неговото узряване за общочовешките параметри на безсмъртието, за вселенските му
мащаби достигат своята кулминационна точка в баладата „Хаджи Димитър“ и елегията
„Обесването на Васил Левски“. Две исторически личности, Ботеви съвременници, задават
координатите на вечното и придобиват устойчив легендарно-митичен ореол.
И в двете творби триумфира идеята за не-умирането на бореца за свобода, за дълбоката
и органична връзка между юнака и неговия народ, между Апостола и българската вселена. (Сам
Ботев е българска вселена, български космос.) И в двете има нещо много лично, много
съкровено, изстрадано и вълнуващо. През 1868 г. Ботев се е готвел да замине с четата на
Жельо войвода и така се ражда стихотворението „На прощаване“. През зимата на 1869 г. той
прекарва два незабравими месеца в една запустяла воденица край Букурещ с Апостола Левски.
И в двете стихотворения поетът тръгва от конкретното и интимното, за да достигне до широки
прозрения във философски и исторически план.
„Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“ поставят лирическия герой в ситуация,
която разтегля до вечност, до безкрайност мига на умирането. В баладата за легендарния
войвода кръвта тече цяло денонощие и продължава да изтича (Никола Георгиев). В елегията за
Апостола вертикалата на бесилото се изправя върху хоризонталата на робското пространство
(Радосвет Коларов) и сякаш завърта юнака (а и цялата българска земя) в омагьосания кръг на
страданието. „Жив е той, жив е“, макар да е казано само за Хаджи Димитър, важи в пълна мяра
и за Васил Левски – естествено, жив в измеренията не на реалното, а на болезнено
разтеглената граница между непосилния живот и нежеланата смърт. Той, юнакът, независимо
от конкретното превъплъщение е жив в сферата на легендарното и митичното, в
метафоричното пространство между робското поле и хайдушкия Балкан, между земята и
небето, миналото и бъдещето, Вселената и безкрая.
Значимите алюзии на междутекстово ниво в двете творби неизменно гравитират около
няколко ключови понятия – песента („Балканът пее хайдушка песен“ и „Зимата пее свойта зла
песен“), смъртта-безсмъртие („Жив е той, жив е“, „той не умира“ и „твой един син“) и
страданието („него жалеят...“ и „навяват на теб скръб на сърцето“). Във „Фрагменти“ Атанас
Далчев посочва из-образителната сила на наречието „нейде“ в стиха „Жътварка пее нейде в
полето“, което със своята нарочна неопределеност подчертава функционалната връзка между
разтегленото пространство и разтегленото време. В един забележителен момент от
неописуемото си страдание, прегърнат от самодивите, Хаджи Димитър преминава от
реалността в легендата („и с песни хвъркат те в небесата“). Така че болезнено удълженият миг
на умирането е пренесен върху плоскостта на фолклорно-митологичното, където законите на
времето и пространството са заменени от законите на фантазията.
По този начин могат да се обяснят парадоксите в ключовите стихове на двете творби:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
(„Хаджи Димитър“)
и
...и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила...
(„Обесването на Васил Левски“)
Първата творба поставя юнака – легендарния войвода Хаджи Димитър, на най-
българското място – „там на Балкана“. Отношенията му с околната природа са извънмерни –
около него са „земя и небе, звяр и природа“, устата му проклинат не просто турците и робството,
а „цяла Вселена“. Позицията „там на Балкана“ противопоставя героя в пространствен аспект на
робското поле („Жътва е сега, пейте, робини...“) и в темпорален – на робството, историята и
миналото на нашия народ. Юнакът не може да умре, защото е парадоксално ситуиран сред
фолклорно-митологични същества с преосмислени функции – вълка, сокола, орлицата,
самодивите. Апостола Левски от своя страна е видян в хоризонталата на „близо край град
София... в полето“, но и той, обратно на естествените закони, виси на бесилото не безпомощен,
а „със страшна сила“. Той също не умира, той също е подвластен само на легендарно-
приказните канони – и как иначе, щом е единственият син на страдащата майка България.
Безсмъртието на бореца за свобода е ключова идея в художествения свят на Ботев. Тя
всъщност синтезира живота и смъртта в една друга реалност, надмогваща земното и битийното.
Чувството за вселенност, за из-ключителност и романтичната струя и в двете творби са основен
стилистичен детерминатор. Особено релефно това личи в баладата „Хаджи Димитър“.
Началният стих „Жив е той, жив е!“, подчертан с удивителен знак, прекрачва границите на
обикновената метафора и внушава непоклатимата убеденост на автора в безсмъртието на
юнака.
Известно е, че три години след смъртта на войводата упорито се носи мълвата за
неговото оцеляване. Понякога наивните вярвания, пречупени през погледа на гения,
придобиват стойността на най-висока поезия. Достатъчно е да си припомним обръщението на
Омир към музата в началния стих на поемата „Илиада“. Днес малцина се досещат, че става
въпрос за древно схващане за божествения произход на творчеството – идеята, че „някой
отгоре“ диктува на твореца. В основата на всяко изкуство стои подобен гениален наивитет,
способен да прескочи от пласта на конкретното до селенията на национално и общочовешки
значимото.
Конкретният исторически факт на подвига в романтичното въображение на поета е
разширен до мащабите на вселенското и обагрен с драматична напрегнатост. В „Хаджи
Димитър“ младостта на юнака, извор на сила и живот, е противопоставена на лютата рана на
гърдите му, която го тласка към смъртта. Националният пейзаж на хайдушкия Балкан и на
българското поле с робската песен на жътварката в контекста на баладата е натоварен с
допълнителни символични значения. Национално-фолклорна е и картината на свечеряването.
Всички тези елементи са общочовешки и философски осмислени в емоционалната поанта:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Тази идея е проектирана в темпорално-пространствен план: юнакът лежи между сабята и
пушката, между земята и небето, между България и Вселената. В тази координатна система са
разположени слънцето, което „спряло сърдито пече“, жътварката, чийто глас извира от „нейде“,
Балканът със своята пределна конкретност и заедно с него – „земя и небе, звяр и природа“.
Всички тези елементи преливат в познатата от юнашкия епос формула „и певци песни за него
пеят“, която окончателно митологизира образа и подвига на героя. Но в Ботевия художествен
свят безсмъртието на Хаджи Димитър влиза в по-особени отношения с фолклорно-
митологичната традиция. Истината за жестоката реалност на робството драматично е
заглушена с повелителното: „Но млъкни, сърце!“ Изведнъж изплуват образи и елементи от
езическите и баладичните поверия – вълкът, соколът, самодивите „в бяла премена“, полетът в
небесата и търсенето на митичния дух на Стефан Караджа. Цялата Вселена, пространството,
времето, традициите и вярванията, непод-правената романтика и суровият реализъм се
съсредоточават около една точка – „там, на Балкана“, гравитират около едно тяло – тялото на
юнака, който „лежи и пъшка“.
В елегията „Обесването на Васил Левски“ роман-тичното усещане за изключителност
също е доминиращ мотив. Конкретно-историческият повод – всенародната скръб от гибелта на
Апостола – носи първото значимо послание, ако се вземе предвид сегашното глаголно време в
творба, писана две-три години след събитието. Обръщението в първия стих „О, майко моя,
родино мила“ актуализира един национален мит – мита за майката родина, за вътрешната
неразчленимост на това понятие. Националното личи ярко както в конкретизирането на мястото
на събитието – „там близо край град София“, така и в драматичното обръщение „Българийо“.
Общочовешки мащабна е представата за робството. „Свещеният“ глас на страдащата майка
родина е глас в пустиня – библейски израз, напълно в духа и общия елегичен тон на творбата.
Най-натоварена с емоционален заряд е думата „единствен“. Цялото стихотворение създава
романтичната представа за единствената майка и нейния единствен син, за единствената
възможна скръб в единственото поле. Мотивът за майката се преплита неусетно с мотива за
смъртта и в този план мощно нахлува целият арсенал от фолклорно-баладични елементи.
Наречията „жално“ и „милно“, почерпани от народната песен, се съчетават с митичната
представа за гарвана като преносвач на душите в отвъдното и за българския гроб като
национална орисия. Картината на страданието получава ужасяващ оттенък в многократно
посочваната от изследователите забележителна алитерация в стиха:
Гарванът грачи грозно, зловещо...
„През цезурите на тоя стих – пише Атанас Далчев – сякаш нахлува смразяващият дъх на
зимната виелица.“
Пространствената перспектива има същите мащабни измерения и координати както в
„Хаджи Димитър“. Дифузното внушение на наречието „нейде“ („Хаджи Димитър“) се
трансформира в „там близо“ („Обесването на Васил Левски“). Пейзажът на полето като символ
на робството (и в двете стихотворения) е „разчупен“ и „накърнен“ от вертикалата на бесилото,
въведена чрез инверсивен стих, започващ с глагола „стърчи“:
...стърчи, аз видях, черно бесило...
Мотивът за смъртта в елегията освен в гроба и гарвана е интерпретиран и в цветови
вариант – чрез черния цвят, носител на богат експресивен и семантичен заряд в Ботевата
поезия. В „На прощаване“ черни са очите на либето, черна е скръбта, черно е робството, черна
е земята, попила черната кръв на юнаците, черна е омразата към тиранина. Графичната
стилистика логично им противопоставя белите кости на героя „по скали и по орляци“ и белите
кахъри на онези, които „ще кажат: „Нехрани-майка излезе.“.
Кръгът от чувства, внушения и образи се разширява до мащабите на представата за
българската вселена. Гракът на гарвани, воят на вълци и псета, плачът на жени, деца и старци,
лютият мраз и зимните вихри изглеждат безконечни във времето, както е безконечно робството,
както е безконечно злото. До голяма степен „Обесването на Васил Левски“ доразвива някои
емоционални и философски постановки от стихотворението „Борба“:
И в това царство кърваво, грешно,
Царство на подлост, разврат и сълзи,
Царство на скърби – з л о б е з к о н е ч н о...
(разр. моя – А. М.)
Особено място в българската вселена, в координатната схема на българското заемат
хайдушката песен на Балкана и песента на зимната виелица. Първата възвисява духа, защото е
антипод на робството, звучи високо горе, във висотата на непокорството, в сферата на
героичното, в селенията на легендарното и прекрасното:
Настане вечер, месец изгрее,
Звезди обсипят сводът небесен,
Гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
Юнашката песен на Балкана е особено поетична, с изумително художествено внушение.
Многократно посочваният пример – асонансът със звука „е“, повторен 17 пъти в това кратко
четиристишие – е само един от компонентите. Формата на глаголите от свършен вид в първите
три стиха създава усещането за многократна повторяемост на действието, за типична
балканска вечер. Несвършеният вид на глагола „пее“ в четвъртия стих „прехваща“ всички
предишни природни действия – „настане“, „изгрее“, „обсипят“, „зашуми“, „повее“ – в могъщата
песен на хайдушкия Балкан.
Обратно, песента на зимната виелица от елегията потиска духа, асоциира се
емоционално с низостта на робството и тиранията, с плоскостта на несправедливия земен ред.
„Зимата пее свойта зла песен“ има аналог в песента плач на жътварката „нейде в полето“ от
баладата „Хаджи Димитър“.
Ботев е първият български поет, в чието творчество словото придобива характерната за
поезията многозначност, първият поет в новата ни литература, у когото се срещат почти всички
прийоми на модерното писане. Примерите са многобройни, и то не само от разглежданите
творби. Етимологичната фигура, сложната метафора, алегорията, символът, широката

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 юни 2019 в 09:27 потребител
08 апр 2019 в 19:36 учител от Варна
12 дек 2018 в 21:50 учител на 44 години от Ямбол - ОУ "Свети Климент Охридски", випуск 2013
07 ное 2018 в 21:58 ученик на 23 години от София - 22 СОУ "Георги Стойков Раковски", випуск 2017
25 ное 2017 в 19:44 в момента не учи
13 ное 2017 в 17:29 студент на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2018
07 ное 2017 в 10:08 учител на 55 години
06 окт 2017 в 19:06 в момента не учи
16 яну 2017 в 11:04 ученик на 20 години от Монтана - Природо-Математическа гимназия "Св.Климент Охридски", випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
Текст спешно моляяяяяяяяяяяяяяяя ви които знае нека пише 5клас
добавена от krasito123456 29.01.2015
0
5
Песен и плач в баладата Хаджи Димитър(ЛИС)
добавена от diana.atanasova.104 10.01.2015
0
3
ахил през погледа на омир лис
добавена от Kalimira 10.12.2013
0
3
Как автобиографията прекрачва границите между истински случки и въображаеми????????
добавена от niyarabova 03.02.2016
1
5
антигона писани и неписани закони
добавена от hava123451262 09.01.2016
1
5
Подобни материали
 

Обесването на Васил Левски - литературен анализ

16 май 2009
·
1,045
·
2
·
367
·
1,262
·
4
·

Анализ на стихотворението "Обесването на Васил Левски" от Христо Ботев - епоха на създаване, основна тема, жанрови особености, използвани литературни похвати, въздействие върху читателя....
 

"Обесването на Васил Левски"

27 ное 2008
·
552
·
2
·
325
·
352
·
2

Безспорно едно от най-известните Ботеви стихотворения е “Обесването на Васил Левски”. Основната тема в творбата е дълбокото страдание на родината от загубата на своя син...
 

Живея в земята на Ботев и Левски

07 фев 2008
·
196
·
1
·
175
·
349
·
1

Нашата родина България , стара по възраст е изтърпяла много болка и страдания , многа унижение и мъка , била е многа пъти поттискана , но все пак духът и е бил жив , благодарение на хора като Ботев и Левски...
 

Левски - анализ

19 май 2006
·
9,357
·
1
·
398
·
354
·
47

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.
 

Христо Ботев

10 фев 2010
·
124
·
4
·
785
·
325

Ботевата поезия изразява възрожденската идея за свобода и представя един свят, в който родовите ценности диалогизират с универсалните. Най-важните хуманистични проблеми в творчеството на Ботев са родът, отечеството и свободата...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 7-ми клас върху разказа "Една българка"
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се използва най-вече за ученици в 7-ми клас по Литература.
(Много лесен)
20
33
1
2 мин
03.08.2018
Тест за изходно ниво по Български език и литература за 11-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на познанията по литература за 11 клас, подготовка за ДЗИ. 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Лесен)
20 минути
10
22
1
1 мин
28.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Христо Ботев „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски” двете лица на безсмъртието

Материал № 613306, от 06 фев 2011
Свален: 129 пъти
Прегледан: 314 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 4
Брой думи: 2,010
Брой символи: 12,747

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Христо Ботев „Хаджи Димитър”, „Обесването на  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
48

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения