ВЪВЕДЕНИЕ.
С развитието на човешката цивилизация и преминаване на човека от стаден начин на
живот към уседнал е породило нужда от производство на някои блага и потребности за
задоволяване на своето съществуване.
Първоначално задоволяването е ставало в рамките на общността, чрез отглеждане на
растения и животни, изработка на оръдия на труда. Постепенно в своето развитие хората
започват да развиват търговията. Наред с развитието на търговия се заражда и нуждата от
пренасянето на стоките. Така по този начин започва да се развива и транспорта.
Голямото развитие на транспорта става след Великите географски открития с
откриването на Америка и Австралия, и навлизането на африканския континент. Това
ускорило развитието на човечеството като традиционното земеделие започва да отстъпва
пред развитието на промишлеността. Индустриализацията поражда увеличаването на
доставката на суровини, което от своя страна дава предпоставка за ускорението на
транспорта.
Развитието на човечеството също така е свързано и с развитието на комуникациите и
съобщенията. Първообразът на пощенските съобщения са били вестоносците и куриерите
които са пренасяли съобщения от едно място на друго. С развитието на индустрията
пощенската услуга се превръща в съпътстваща дейност която спомага развитието на
бизнеса.
Развитието на транспорта ускорява процеса на доставка на пощенските пратки.
Ускорението на доставките става с навлизането на авиацията като транспортно средство.
По този начин се съкращава доставката на пратките.
Конкуренцията между фирмите занимаващи се с доставка на стоки и пратки разви една
нова дейност – логистиката.
Логистиката като научна област се оформя преди 25 – 30 години. Като практика
започва да се развива още от времето на Наполеон – 18 – 19 век, към 1812 година по време
на войната с Русия. Тогава един от неговите генерали – Антоан Джомони се счита за
основоположник – логистик. Той определя логистиката като практическо изкуство за
придвижване на войските. Той включва в това понятие не само транспортирането им, но и
въпросите на планиране на боеприпасите, хранителните продукти и квартирното
осигуряване – изобщо управлението и снабдяването, определянето на местата на
дислокацията на войските, а също и строителството на мостове. Науката тръгва от
военната област. Произхода на думата се предполага че е от френски произход „loger“
(обитавам, живея, квартирувам) или от старогермански произход „laubja“ (убежище,
1
покрито с навес). С нея се свързват понятията като склад, складиране, съхранение на
складови запаси.
Всъщност практическата реализация на логистиката се постига през Първата световна
война. С усложняването на военната техника, с увеличаване мащабите на армиите тази
област на знанието заема по – голям дял в стратегията и тактиката на войските и служи
като свързващ елемент между стопанствата на страните и тяхната военна система.
В по – широки мащаби логистиката с нейните предимства се използва през Второто
световна война и обхваща материално – техническото снабдяване на американската армия
и нейното дислоциране в Европа.
Логистиката като нова концепция за управлението на материалните ресурси получи
бързо развитие през 60 – те и 70 – те години в Япония и в много страни с проспериращи
икономики. Това даде повод на специалистите да обясняват нейното ускорено движение
към практиката с редица явления, които затрудняват икономическото развитие. Между
тях се очерта енергийната криза 1972 – 1974 г. и увеличаващата се безработица в страните
в Западна Европа и САЩ.
Като алтернатива за избягване на сътресенията в обществото специалистите избират
логистиката, която осигурява най – добро съчетание на формите за пълно интегриране
между снабдяването, производството, транспорта, разпределението на суровините,
материалите, готовата продукция и пазара.
В настоящата магистърска теза основния акцент е върху логистиката на пощенските
пратки разпространявани чрез „Български пощи“ ЕАД в района Велико Търново – Русе –
Силистра.
„Български пощи“ ЕАД е основен пощенски оператор на територията на Република
България предоставящ универсална пощенска услуга. Компанията води своето
съществуване от Освобождението на България от турско робство, когато руските
чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с
целия им инвентар и съоръжения. Предадени били 39 пощенски и 26 телеграфни станции,
1630 км. телеграфни стълбови линии с 2 582 км. проводници и 64 телеграфни апарата в
действие. В логистично отношение пощенските съобщения претърпяват голямо развитие
достигайки срокове за доставка за по малко от 24 часа за територията на страната и мрежа
покриваща всички населени места на територията на страната.
Първоначално поради липса на други превозни средства пощата се пренася главно чрез
сухопътните пощенски трактове. За всеки тракт се определят станции за сменяване на
конете. Трактовете се обслужват от наети чрез търг пощонаематели и се придружават от
2
пощальони, които събират писмата от пощенските кутии, окачени при конните пощенски
станции, жп станциите и пристанищата. Трактовете се обявяват на търг за срок от три
години. По големите трактове, които свързват София, се обслужват четири пъти
седмично, а другите – по три пъти. Към 14май 1879 г. има създадени 15 пощенски тракта.
На 24 май 1883 година трактовете се предават за нов тригодишен период на габровския
жител Ганчо Гаврилов. Той се задължава да ги обслужва с 206 коли и 412 коня,
разпределени в 62 конни станции. С развитието на железопътната мрежа бързо се развиват
и пощенските съобщения. Дължината на железопътните пощенски пътища от 539 км. през
1886 година достига до 1586 км през 1906 г. през 1939г. е вече 4641 км. За този период
сухопътните нарастват многократно: от 2716 км през 1886 година до 16512 км.
Понастоящем инфраструктурата на пощенската система включва в себе си:
1. 3008 пощенските станции като от тях в градовете са 639 пощенски станции в селата
са 2 369
2. Обслужвано население от една пощенска станция (бр.) 2 633
В градовете 8 612, в селата 1 021
3. Обслужвана територия от една пощенска станция (км2.) 36.7
4. Брой на пощенските агентства 143
5. Пощенски кутии за събиране на кореспондентски пратки (бр.) 5 347 от които в
градовете 2 034, в селата 3 313
6. Дължина на пощенските пътища (км.) 80 060
Обслужвани с автомобилен транспорт 68 604 km от които ведомствен 66 883 km нает 1
643 km
Обслужвани от междуселищни пощальони 11 456 km.
През годините след 1944 сортировката е била извършвана на ниво РПС
1
което е
забавяло доставките на пратките. Допълнителен факт утежняващ доставките е бил
едноразовата размяна на пощенските пратки.
Бързата размяна е постигната след 1997 когато се създава нова организация включваща
в себе си първоначално ГРСЦ
2
в София 14 РСЦ
3
и 14 ОВ
4
от второ ниво. Постепенно РСЦ
са намалени до 5, а ОВ са 23. Това показва че под влияние на пазарните механизми
„Български пощи“ ЕАД се адаптира към конюктурата на пазара на пощенски и куриерски
услуги.
1 РПС – районна пощенска станция
2 ГРСЦ – главен разменно сортировъчен център
3 РСЦ – разменно сортировъчен център
4 ОВ – обработващ възел
3
