Големина на текста:
УВОД
Романът "Тютюн" представлява събитие в културния живот на страната ни. Неговото място в
развитието на българската литература се определя от факта, че писателят разработва оригинални
проблеми на човешката идентичност и драмата на модерния човек под влиянието на инстинктите, на
моралните бариери, на политическите условия. На страниците на "Тютюн" се разиграва една значителна
историческа драма – на сблъсъка между властово ориентираната индивидуалност и властовите
аспирации на колективната низина, която заявява своите претенции над организацията, контрола и
протичането на живота. От една страна "Тютюн" разкрива възхода и падението на личността, а от друга –
новия исторически контекст, в който се сблъскват две мощни идеологически системи, подчинени на една
и съща цел – господството и "свободата" на човечеството.
ТЕЗА
1. Основният въпрос, който стои пред всеки от героите, е как да се впише в картината на
цивилизационните очаквания, като едновременно с това се съобрази със собствените си изисквания, с
търсенето на свои идентификационни полета, в които да осъществи своя жизнен потенциал.
2. Основният проблем, който Димитър Димов интерпретира в своето произведение, е свързан с
това къде преобладава индивидуалното и къде – колективното начало, какво типове поведение диктуват
те и защо така или иначе героите на “тютюн” остават неосъществени, превръщайки се в пленници на
персонални и политически утопии.
3. Разрухата е деструктивен процес, който често бележи пътя на човешките съдби. Причината за
това се корени във факта, че битието винаги е свързано с някакви ценност. Някои от тях запазват
устойчивия си характер във времето, очертавайки духовните граници на трайното човешко присъствие в
универсума, други подлежат на подмяна и промяна, свързана винаги с разрушителните процеси,
съпровождащи човешката устойчивост в този свят.
4. Разрухата е водеща линия в романа “Тютюн”, тя присъства в сюжета, осмисля двуполюсния
модел на героите, допълва авторовите ремарки, интерпретирана е на социално, национално и личностно
ниво. Тя идва от заложената в основата на романа полярност във възприемането на света – “нов и стар”,
“справедлив и несправедлив”, “бедни и богати”. В разрухата е концентриран основния патос на романа и
в нейното преодоляване се крие движещият импулс на великолепните видения на автора за българския
живот през втората четвърт на ХХ век.
5. При Димитър Димов важи древната максима “човекът е мяра за всички неща”. Авторът среща
времена и нрави, хора и събития. Романът става странен кръстопът на стремежи, своеобразен кръстопът
на народи. И в този кръстопът всяко осъдена душа намира сила да носи собствения си кръст.
6. Повествованието “групира” персонажа, придавайки му индивидуална различност и
типологическа еднаквост. Ирина и Борис изграждат своята идентичност в упорито разграничаване от
стереотипите на социалното поведение и моралните норми на патриархалния свят. В този смисъл те са
“нови” хора, които изграждат своя позиция, свое отношение към света, към другите и към себе си. Те се
индивидуализират, себеразпознават се сред общото, оразличават се от провинциалните норми на живот.
7. Различните гледни точки към Борис Морев определят неговата тотална, дълбока
двойственост, неразбрана и неизяснена дори и за самия него. Всеки един от останалите герои маркира
някакви черти от характера на Борис, които разкриват неговата инстинктивна, неовладяна от морални
задръжки и санкции природа.Чакъра, татко Пиер Спиридонов, а по-късно и Костов са убедени в неговата
хладна пресметливост, но най-задълбочената характеристика на героя е направена през очите на Ирина:
“Той беше усоен, неприветлив и саможив младеж”.
8. Според Кръстьо Куюмджиев "тютюнът не иска да се превърне в стока, не се поддава на
нивелация, бясно защитава своя индивидуализъм". Издигането на това растение с "демоничен характер"
до заглавие на романа подсказва извода, че в "Тютюн" личността умира веднъж, когато "бясно защитава
своя индивидуализъм", и втори път – когато остави този индивидуализъм да й бъде отнет.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В романа “Тютюн” Димитър Димов изследва механизмите на нравствената деградация, онези
психически предразположения и социални причини, които закриват хоризонтите на личността. Крахът на
индивидуалния път тук е пряко обвързан с невъзможността на един свят да удържа високите смисли на
битието – това е свят на “болестта” и разрухата. Конфликтната основа на романа е сблъсъкът на греховно
устроения свят, олицетворен от “Никотиана”, със света на “унижените и оскърбените”, които, осъзнали
участта си, поемат предизвикателствата на сблъсъка. Образът на "Никотиана" е образ на гибелта,
символизиращ един отиващ си свят, за който няма никакви перспективи, свят без морал и нравствени
ценности, свят на отчуждение и самота, на пълна дехуманизация и деградация на личността.Така героите
на Димитър Димов, трагично подменили ценностите в своето битие, отпадат от моралния закон и
политат към пропастта на собствената си екзистенциална смърт.
АНАЛИЗИ
ТЮТЮН – ДИМИТЪР ДИМОВ
Димитър Димов изгражда обстойни портретни характеристики на Борис Морев,
разчитайки върху неговото лице, поглед физиономика, знаците на психологическата
същност и поведенческата нагласа на героя. По този начин Борис сякаш е “сниман” от
различни гледни точки, осмислен е в различни аспекти на своето поведение. Съдбата на
Борис е белязана със знака на трагичния преход от сила към безсилие, от възход към
падение, от слава към забрава. Изживявайки най-страшната степен на алиенацията – от
семейно-родовото, съкровено-интимното, християнското, Борис достига до една крайна
форма на морална деградация. Още в началото на романа повествователят разработва
Гьотевия мотив за продадената на Дявола духовна същност на човека – “Нима не би
продал душата си, за да изплува над тая сган?”. Демоничното могъщество на героя,
маниакалните му идеи, стремежът му за власт, лишени напълно от каквото и да било
нравствено съдържание, като средство за постигане на абсолютна свобода,
предизвикват неговото пълно обезличаване. Щрих към образа на Борис добавя и бракът
му с Мария – един добре пресметнат ход, който изпраща героя във върховете на
социалната йерархия, но не го прави щастлив. Отношението на генералния директор
към неговата съпруга е белязано със знака на отчуждението, апатията, безразличието. В
лицето на Борис Мария вижда “лице на човек, който притежаваше някаква сила,
някаква неумолима решителност, някаква стоманена воля, която обхващаше другите и
ги подчиняваше веднага на себе си”.
За Редингота Борис е “най-разумният от синовете му, понеже не се увлече като
другите двама от левичарство”, което в очите на потискащо педантичния баща е повече
от положителна характеристика, но в преценката на Стефан неговият брат е и си остава
“маниак”. По този начин Димитър Димов създава портрета на своя герой, в който се
преплитат, чрез мненията на околните, спектрално разнопосочни качества и
психологически детайли. Най-пълна може би е картината при Татко Пиер, защото той
единствен обглежда Борис в перспектива, вижда го като свой наследник, на когото
може да остави управлението на “Никотиана”:
“Татко Пиер го определи бързо като тактичен и студен хитрец...”
Спиридонов открива себе си в чертите на младия Борис, съзира там протичането
на своя живот, за който е убеден, че представлява образец.
Борис очевидно притежава магнетична власт над другите, защото за него
продължават да мислят след като срещата е приключила. Това е синдром и на Ирина
(“след като го отминеше, те продължаваше да мисли за него”), и на Мария, и на Костов,
и на злополучния Барутчиев. Това, което едновременно отблъсква и привлича у Борис,
е неговата дълбока, крайна незаинтересованост към човешкия свят, когато този свят не
се вписва в плановете му. Хората са маса, “гнусна тълпа”, която трябва да бъде
подчинена и в името на тази цел той е готов да продаде душата си. Инстинкта за
отмъщение чрез власт е силата, който го тласка в избрания път.
Оценката на Ирина е плод на наивна самоувереност, определена от факта, че
мъжете лъжат, за да й се възхищават. Ирина инстинктивно иска да покори Борис,
поради това, е той просто не се интересува от нея. Същата е и женската амбиция на
Мария – да го направи свой. Но тя израства в търговския свят, който я е направил
по.прозорлив към стремежите и качествата на хората. Мария осъзнава кое е най-важно
за Борис, примирява се с факта, че това не е тя и му помага да го постигне.
В очите на баща си и на брат си Борис е “маниак” – дори думата е една съща.
Единствено майката вярва в него. Без да знае в какво точно начинание го подкрепя, тя

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 сеп 2022 в 15:01 в момента не учи на 43 години от София
 
Домашни по темата на материала
теза на "колко гола беше колко бедна стаята с мъртвешките очи
добавена от slavovmihail23 23.03.2020
0
76
Какво отношение към гората, символизираща родното, е изразено в стиховете Който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее. А комуто стане нужда веч да те остави, той не
добавена от danitka.dani 08.05.2015
0
20
значение на политиката на борис 1
добавена от siviq_lee 25.05.2013
0
3
Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като запазите основното глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне. –
добавена от Deepika 21.05.2017
2
57
Образите на фон Гайер, Ирина, Борис Морев, татко Пиер, Мария в ромата "Тютюн"
добавена от lubcheto_1996 19.04.2015
1
49
Подобни материали
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
353
·
3
·
817

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Йовковият модел за героично според "Старопланински легенди"

18 мар 2006
·
3,667
·
6
·
688
·
181

Йовковият модел за героично според "Старопланински легенди" - кандидат-студентска тема.
 

Войната и ценностите на човешкия свят в разказа “Последна радост”

19 дек 2007
·
2,358
·
2
·
489
·
597
·
4

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков...
 

Елин Пелин и неговото красиво творчество

20 апр 2008
·
354
·
8
·
1,489
·
586
·
2

В цялото творчество на Елин Пелин се наблюдава връзка с обективната социална реалност. Героите страдат, разпадат се духовни ценности или устояват, възраждат се духовните сили на човека. Тези герои не успяват да изградят свой мироглед, но остават далеч...
 

"Тютюн"

31 дек 2008
·
266
·
7
·
1,609
·
145
·
1

Романът започва с ежедневието на провинцията с една класически проста сцена- в края на гроздобера пътят на една жена е пресечен от “мъжки глас, внезапен и остър”...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Илиада
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията върху произведението на Омир "Илиада". Съдържа въпроси с един правилен отговор.
(Труден)
18
1
28.09.2021
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
25
1
2 мин
17.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Димитър Димов - "Тютюн"

Материал № 610566, от 02 фев 2011
Свален: 637 пъти
Прегледан: 1,152 пъти
Предмет: Литература
Автор: Димитър Димов
Тип: Анализ
Брой страници: 11
Брой думи: 5,131
Брой символи: 30,472

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Димитър Димов - "Тютюн""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
1 64

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
490 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала