Любка Богданова
преподава по История
в град София
Големина на текста:
Образуване на Османската държава. Османската държава възниква в Западна Мала
Азия през 13 век. След битката при Манцикерт /1071/ Огуските Тюрки под
ръководството на Селджукската династия завладяват почти цяла Мала Азия. През
13 век.Селджуките на свой ред търпят поражение от Монголите, в резултат на
коетож Селджукската държава се разпада. Остават обаче някои крайгранични
области, т. нар уджове, заселени с полуномадски племена, ползващи се с
относителна самостоятелност. Разпадането на Селджукския султанат дава
възможност на Удж-беевете да разширяват своята самостоятелност, да повикват
нови тюркски племена на територията на своите Уджове и да колонизират нови
земи. В края на 13 век един от тези Уджове прераства в самостоятелна държава.
Това е Уджът на Осман, който се разпростира в крайграничните на Византийската
империя области около Ески-шехир. От 1299 год. Осман действа съвсем
самостоятелно и слага началото на своя държава.
Основна сила на Османската фържава през 14 век е племенното ушълчение. Освен
това Осман и неговите наследници се опират на идващите в крайграничната област
дружини и дервишки организации, на които раздават ленни владения в
новозавладяваните земи. През 1301 год. Осман постига голяма победа над
Византийците в битката при Бафеон. През ървата половина на 14 век, вече пред
предводителството на Орхан /1324 – 1362/ , Османците завладяват цяла Западна
Мала Азия и достигат до Мраморно море.
Първите Османски завоевания на Балканите. Първите турски набези на Балканския
полуостров датират от 30-40-те год. на 14 век, а първото Османско владение на
Балканите е Галиополския полуостров: през 1352 Османците превземат крепостта
Цимпе, а през 1354 год. Галиполи. Оттук минава Османската експанзия към
Тракия, по долината на р. Марица на Запад, към Стара Загора и Добруджа на Север
и към Беломорското крайбрежие на Югозапад. Падат Одрин, Димотика, Кавала,
Гюмюрджина и др. крепости и райони.
Османското нашествие на Балканите поставя под непосредствена угроза Визнатия,
България и владенията на Вълкашин и Углеша в Беломорието и Македония.
Феодалните владетели обаче не се оказват в състояние да организират силите си за
спиране на нашествениците. Вместо това, Визнатия, раздирана от вътрешни
междуособици, напада през 1364 год. българските черноморски градове, а Иван
Александър търси сближение с Османците срещу византийския император. Само
Вълкашин и Углоша правят опит да съберат войска и да разбият неканеия
претендент за владетел на Балканите. Решителното сражение, състояло се при с.
Черномен през 1371 год. обаче не завършва добре: християнските войски търпят
тежко поражение, а двамата им предводители загиват.
Историческите извори за османците и за основавнето на бейлика им са твърде
недостатъчни и противоречеви. Османската политическа докторина от ХV-ХVІ в.,
когато османската империя е в своя зенит и няма нищо общо с османския бейлик,
свързва сведенията за началото на държавата, в един „държавно-династичен мит”,
чието пропагандиране става жизнена необходимост за империята и който остава
дълбоко вкоренен в османския начин на мислене.
Първият елемент на този мит е свързан с османската генеалогия. Неговото начало
се поствя от творчеството на османския писател Язъджиоглу Али (ХV в.). Той пръв
прави опит да създаде родословна връзка между османците и легендарния Огуз.
Митичен началник на всички тюркски племена в Западна Азия. Като се позовава на
материали от тюркската народна традиция, Язъджиоглу Али твърди че османците
са част от племето „кайъ” – най благородният клон на тюрките огузи. От тази
„генеалогия” следва изводът, че властта над всички огузи по право трябва да
принадлежи на племето „кайъ”. Генеалогичната схема познава и други
варианти,един който дори свързва османците с ислямския принц Ияд, приближен
на пророка Мохамед! Османският историк Мехмед Нешри оформя официалния
вариант на османската генеалогиа. Според Нешри османският вожд Осман (преди
1299-1326) е в родство с кайъ посредством своите предшественици Сюлейман и
Ертогрул.
Вторият елемент на мита цели да представи, че османският бейлик, а следователно
и Османската империя по-късно са наследници на Селджукската държава. В
първоначалният вариант лансиран от Ахмеди (1334-1412 г.), се езказано че племето
кайъ – Ертогрул, получава от селджукския султан земи в Северозападна Мала
Азия, след което сам завладява областта Сюгют (по течението на река Сангария).
След това в османската историческа книжнина се появява версията,че Сюгют бил
дарен на Ертогрул от селджуците уж като награда за помощта, оказана от този
вожд на селджукските султани. Отново Мехмед Нешри е този, който дава
окончателна обработка на официалната версия. Според него Осман (от името на
който и държвата, владетелската династия и народа започват да се наричат
османски), наследникът на Ертогрул, разширява обширните си владения около
Сюгют и в 1299 г. получава от селджукския султан Ала-ад-Дин Кайкубад
владетелските инсигнии: тъпан, знаме, сабя, кон и тържествени одежди. Поради
тази причина годината 1299 по традиция се приема за рождена дата на османската
държава. Желанието на османските султани да подчертаят връзките на своята
държава със селджукския султан е толкова силно, че към 1575 г. Дори е „намерена”
официалната „кореспонденция” между Осман и султан Ала-ад-Дин Кайкубад.
Третият елемент на мита за ранната история на османците може да се открие в
упорития стремеж на техните историци да убедят читателите си, че държавата им е
създадена от гения на едно малко племе . След като тази държава е образувана,
османската историография я представя като един безукорно функциониращ
ислямски държавен механизъм. Тя се опитва да внуши, че съществува „османски
народ” и че държавата, която той създава,автоматически се отърва от номадската
традиция и възприема идеите за държавно устройство на развитите ислямски
общества.
Всъщност това което предопределя облика на османската държава е еволюцията на
едно номадско общество, което успешно и сравнително бързо преминава от по-
ниските към по-висшите стадии на номадизма. Успеха на османската инвазия се
дължи не толкова на изключителността на племето, колкото на номадските закони
и на геополитическия фактор. Именно благодарение на разпоожението му той
получава една необятна територия за разширение по посока на Византия и
Балканския полуостров.
Развитието на другите бейлици не успява, като те постепенно си изтощават силите
в междуособни войни. Никой не е подозирал, че точно османският бейлик след
време ще се превърне в новата „велика сила” на Балканите. Константинопол за
пръв път научава за съществуването на османския бейлик, когато османският емир
Осман разбива една византийска армия при градчето Бафеон. Осман тогава
подготвя превземането на град Бурса. Неговият замисъл се извършва от наследника
му Орхан. Това става през 1326 г., като Бурса е обявена за първата официална
столица на османската държава. Тогава едва през 1329 г. византийският император
Андроник ІІІ предприема по решителни действия. Начело на 2000-на армия той се
прехвърля в Мала Азия, прониква близо до Никомидия и там близо до крепостта
Пелеканон, претърпява тежко поражение от новия османски владетел Орхан. След
сражението при Пелеканон византийският император за пръв път е принуден да
плаша на османците годишен данък, който според византийския историк и
политически деец Йоан Кантакузин възлизал на 120 000 перпера.
30-те години на ХІV в. се оказват твърде успешни за османската държава. Новият
владетел Орхан успява да разшири територията на бейлика като през 1331 г. е
превзета голямата византийска крепост Никея, а през 1337 г. е превзета важната
крепост Никомидия. По този начин те твърде рано получават излаз на Мраморно
море. Тази активна успешна експанзия е съпроводена с вътрешни реформи:
Първата стъпка от предприетите действия е монетосеченето. Първата монетна
единица е „акчето”. То остава монетна единица до ХVІІ в.
Втората реформа е свързана с войската. Орхан въвежда ново облекло, бели дрехи с
което поставя началото на „аскери класа”.
Третата реформа той въвеждеа две нови военни формации пехота и конница. В
мирно време те получавали чифлици, а във военно им се плащало. По този начин
войната станала изключително доходна, тъй като те получавали и част от плячката.
Четвъртата реформа била свързана с първият прототип на управление и
въвеждането на титлата „Везир”. Според хрониките първият везир е брата на емира
Орхан, Али Алаеддин паша.
Осман както и Орхан се придържали към активна военна експанзия срешу
неверниците и избягвали конфликти с останалите бейлици. През 1341 г. починал
византийският император Андроник ІІІ. Във Византия започнали междуособици и
борба за власт между Йоан V Палеолог и Йоан ІV Кантакузин. Йоан ІV Кантакузин
в началото се съюзява с бейлика на Умур паша (Айдън). Той успява да спечели
битката и да заеме властта. Между другото този съюз съпътства набези на Умур
паша в Тракия и Северното Черноморие. От там се разграбват и опожаряват много
български градове, като са пленявали и много българи за продан в робство.
Излизането на османците от сянката на „айдънската хегемония” става след 1344 г.,
когато флотилията на Умур паша е разгромена от една западна коалиция край
бреговете на Смирна и особенно, когато той самият е убит 4 години по-късно. Това
събитие подкопава из основи плановете на Йоан ІV Кантакузин и той се обръща
към емира Орхан за помощ. Така той прави грешката с която позволява на
османците да дойдат на Балканския полуостров. Грешка, която ще струва
свободата на Балканския полуостров по-късно. След това в случай, че скиптара на
властта е вече в ръцете му, той използва османците да омаломощи балканските си
врагове България и Сърбия. Не след много време императорът разбрал,че
османските вождове не могат да бъдат контролирани или подкупени. Опитва да
създаде антиосманска коалиция със Сърбия и България, но не успява поради факта,
че българският цар Иван Александър, както и сръбският, не му вярва заради

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Образуване на Османската държава

Османската държава възниква в Западна Мала Азия през 13 век. След битката при Манцикерт /1071/ Огуските Тюрки под ръководството на Селджукската династия завладяват почти цяла Мала Азия...
Изпратен от:
PravdoLupka
на 2011-02-02
Добавен в:
Реферати
по История
Статистика:
121 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Саудитска династия - как се формира,история
добавена от juchka 14.05.2012
1
7
Първи период на османската експанзия на Балканите (1352-1402)
добавена от nagi922 14.05.2012
1
20
Подобни материали
 

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век

25 мар 2006
·
685
·
2
·
458
·
442
·
1
·
5

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век - териториални владения, политическа и военна мощ, интереси и цели преди началото на Тридесетгодишната война.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
855
·
8
·
1,403
·
1,892
·
6

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Опазване на културно-историческото наследство

18 юни 2009
·
357
·
19
·
2,331
·
1

България се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разноо¬бразие на културно-исторически паметници пред нас са само Италия и Гърция...
 

Българските зами под османска власт

08 ное 2006
·
719
·
2
·
628
·
92

Политическата система на Османската империя. Продължителен етап на оформяне на системата, успоредно с териториалното разширение на Империята. Различия в управлението на отделните територии. Основни моменти в системата - силен централизъм, военноадминис
 

Управление на Османската империя

26 окт 2008
·
276
·
16
·
5,152
·
409

За начина на управление и организация на Османската империя.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
3
1
15 мин
04.10.2019
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
17
1
4 мин
02.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Образуване на Османската държава

Материал № 610539, от 02 фев 2011
Свален: 121 пъти
Прегледан: 156 пъти
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 11
Брой думи: 4,553
Брой символи: 27,889

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образуване на Османската държава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
77

Любка Богданова
преподава по История
в град София
с опит от  6 години
202

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения