М Е Р К У Р И Й
Най-близката до слънцето планета. Няма атмосфера. Повърхността му е
осеяна с кратери. Температурата му се мени от 100 до 700 К. Наблюдава се
единствено призори или привечер. През деня температурата е около 430o С, а
нощем -170o С. Планетата трудно се наблядава поради близостта си със
Слънцето, затова единствено се наблюдава с телескопа Хъбъл, които се
наглася по специален начин спрямо лъчите на Слънцето. До момента е
картографирана едва 45% от повърхността на Меркурий.
В Е Н Е Р А
Втората по отдалеченост от Слънцето планета. Има плътна облачна
атмосфера (открита от М. В. Ломоносов през 1761г.), съдържаща 98% СО
2.
Температурата на повърхността на Венера е около 470oС, налягането около
90 пъти по-високо от земното. Повърхността е дребнозърнеста и камениста.
З Е М Я
Планета от Слънчевата система, III по отдалеченост от Слънцето и V по
размери и маса. Обикаля около Слънцето по елиптична орбита (почти
окръжност) със средна скорост 29,8 km/s за 365,24 средни слънчеви
денонощия на средно разстояние 149,6.10
6
km (най-близо до Слънцето е през
януари - 147.10
6
km, най-далеч е през юли - 152.10
6
km). Завърта се за 23 h 56
min 4,09 s (средно време) около оста си, която е наклонена към еклиптиката
на 66
о
33'22''. Околоосното въртене на Земята обуславя смяна на деня и
нощта, а наклонът на оста и орбиталното движение на Земята - смяна на
годишните времена. Земната ос извършва прецесия и нутация, изменя се
посоката и спрямо Земята, което предизвиква движение на земните полюси
(виж полодия). Земята има 1 естествен спътник - Луна. Гравитационното
действие на Луната и Слънцето върху Земята предизвиква приливи и отливи.
Формата на Земята е геоид, с добро приближение - ротационен елипсоид. По
Ф. Н. Красовски (1940) елементите на елипсоида са голяма полуос - 6378,245
km, малка полуос - 6356,863 km, и сплеснатост - 1/298,3. Обемът на Земята е
1,083.10
12
km3, масата - 5,976.10
24
kg, средната плътност - 5,5 g/cm
3
, дължина
на екватора - 40 075,696 km, повърхнина - 510.10
6
km2, ускорение на силата
на тежестта (на морското равнище) - на екватора 9,78 m/s
2
, на полюса 9,83
m/s
2
, средно 9,806 65 m/s
2
. Земята е съставена от концентрични слоеве.
Земното ядро има температура 2000-5000
о
С и се състои главно от
съединения на желязото и никела. Земната мантия има температура 900-1500
о
С и се състои главно от кислород, желязо, манган. Земната кора е предимно
кислородно-силициево-алуминиева и има дебелина от 15 до 75 km.
Различават се също литосфера и астеносфера. Геоложката история на Земята
се дели на 5 ери, като абсолютната възраст се оценява на 4-5 млрд. г. (виж
геохронология). Географската обвивка на Земята се състои от взаимно
свързани и взаимно действащи помежду си геосфери. По-голямата част от
земната повърхност е заета от Световния океан (70,8 %, 361,1 млн. km2) -
средна дълбочина 3800 m, максимална дълбочина 11 034 m (Мариански ров).
Сушата е разделена на 7 континента (Азия, Африка, Северна Америка,
Южна Америка, Европа, Австралия и Антарктида) и много острови. Средна
височина на сушата - 875 m, максимална височина - 8850 m (връх Еверест).
Екваторът разделя Земята на 2 полукълба - Северно (39 % суша) и Южно (19
% суша). Геоморфологичното развитие на земната повърхност е обусловено
от взаимодействието на екзогенните процеси и ендогенните процеси, от
дейността на организмите и човека. Разнообразен релеф: низини и равнини
(0-200 m, 25,4 %), хълмисти и полупланински земи (200-1000 m, 46,2 %),
планини (над 1000 m, 28,4 %). Неравномерното разпределение на слънчевата
енергия в географската обвивка предизвиква зоналност на организмите - виж
климатични пояси, растителногеографско райониране и зоогеографско
райониране. Населението на Земята е 5,978 млрд. (1999) - виж и раси. С
нарастващото влияние на човешкото общество върху природната среда
възниква проблемът за рационалното използване на природните ресурси и
охраната на природата.
М А Р С
Четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета. Разредената атмосфера
съдържа главно въглероден диоксид, в малки количества водни пари.
Температурата на екватора е от около 30
о
С (дневна) до -100
о
С (нощна),
налягането е около 60 пъти по-малко от земното. През 1997 американската
космична станция "Патфайндър" доставя на Марс първия автоматичен
марсоход "Соджърнър".
Ю П И Т Е Р
Петата по отдалеченост от Слънцето планета; най-голямата в Слънчевата
система. Юпитер е изграден главно от водород и хелий. В атмосферата му са
открити водород, хелий, метан, амоняк и др. Един от най-силните източници
на радиолъчение. средно разстояние 778,3.10
6
km (5,203 астрономични
единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 11,862 г. Юпитер не се
върти около оста си като твърдо тяло - периодът на околоосното въртене на
точка от екватора е 9 h 50 min и расте с отдалечаване от екватора.
Екваториален диаметър 142 796 km, маса 1,90.10
30
g (317,82 земни маси).
Има атмосфера, която съдържа главно водород, хелий, метан. Има 16
спътника и пръстен.
С А Т У Р Н
Шестата по отдалеченост от Слънцето планета, известна с пръстена си.
Състои се предимно от хелий и водород. Атмосферата му съдържа метан.
средно разстояние 1,427.10
9
km (9,546 астрономични единици).
Астрономичен знак. Сидеричен период 29,458 г. Сатурн не се върти около
оста си като твърдо тяло - периодът на околоосно въртене на точка от
екватора е 10 h 39 min и расте с отдалечаване от екватора. Екваториален
диаметър 120 660 km, маса 5,68.10
29
g (95,11 земни маси). Има атмосфера,
която съдържа метан, амоняк, етан, водород. Има 17 спътника и пръстен.
У Р А Н
Седмата по отдалеченост от Слънцето планета. Оста на въртене на Уран
е почти в равнината на орбитата. средно разстояние 2,870.10
9
km (19,200
астрономични единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 84,018 г.
Оста на въртене на Уран лежи почти в равнината на орбитата (сключва ъгъл
8° с нея), периодът на околоосно въртене е около 10 h 49 min (върти се около
оста си в обратна посока - от изток на запад). Екваториален диаметър 50 800
km, маса 8,70.10
28
g (14,52 земни маси). Има атмосфера, която съдържа
метан, водород, хелий. Има 15 спътника и пръстен.
Н Е П Т У Н
Осмата по отдалеченост от Слънцето планета. В атмосферата му са
открити водород и метан.Средно разстояние 4,496.10
9
km (30,090
астрономични единици). Астрономичен знак . Сидеричен период 164,780
г.,период на околоосно въртене около 15 h 40 min. Екваториален диаметър 48
600 km, маса 1,03.10
29
g (17,22 земни маси). Има атмосфера, която съдържа
водород, метан. Има 8 спътника и пръстен.
П Л У Т О Н
Деветата по отдалеченост от Слънцето планета. Слабо изучен. на средно
разстояние 5,91.10
9
km (39,500 астрономични единици).Сидеричен период
248,400 г., период на околоосно въртене 6 d 9 h (върти се около оста си в
обратна посока - от изток на запад). Екваториален диаметър около 2250 km,
маса 1,10
25
g (0,002 земни маси). Има 1 спътник.
204
14
