Големина на текста:
1 Въпрос-Същност и общи х/ки на социалните
организации
Честър Бернард определи организацията като “с-ма от
съзнателно координирани дейности на двама или
повече души”. Организацията е соц.с-ма. Тя трябва да
отговаря на следните изисквания: 1)да има н.-малко
една цел (т.е.желано крайно състояние или резултат),
к’се приема от членовете на групата като обща;
2)двама или повече членове, к’ да работят съвместно с
намерение да достигнат значимата за всички цел.
Общи х-ки: Ресурси- хора,капитал, материали,
технология и информация; Зависимост от външната
среда - доставчици, закони и държавни органи,
потребители, конкуренти, профсъюзи, технология,
икон.условия, пол.условия, социокултурни фактори,
местно население; Зависимост от вътрешната среда -
стратегия, цели, структура, задачи, технологии, хора,
корпоративна култура; Хоризонтално разделение на
труда, к’ се осъществява за сметка на образуването на
организационни структурни подразделения,
изпълняващи специфични конкретни задания;
Вертикално разделение на труда, к’ за разлика от
хоризонталното разделение на труда, отделя работата
по координирането на действията от самите действия.
Организациите биват формални и неформални.
Формалните - създават се на базата на предварително
регламентирани правила, а неформалните съществуват
във всички формални организации. Прието е обаче
стопанските организации да бъдат определяни и
дефинирани по различни признаци: с/д елементите им
като стопанско-организационна форма; с/д елементите
им от правна гл.точка; с/д формите на собственост; с/д
формите на сдружаване.
2 Въпрос – Видове стоп. организации според
формите на сдружаване
Исторически бизнесът започва с д-ста на ЕТ. Първата
проява на сдружение е комендата.Стопанската
организация с/д формите на сдружаване -
командитното дружество(В него един или повече от
съдружниците са солидарно и неограничено отговорни
за зад. на дружеството, а останалите са отговорни до
размера на уговорената вноска) и събирателни
дружества( отговорността на всички съдружници е
солидарна и неограничена);АД(неговия к-л е разделен
на акции) кооперацията( обединяване на икон. Слаби
лица за съвместно преуспяване); дружество с
ограничена отговорност( може да се образува от едно
или повече лица, к’ отговарят за задълженията на
дружеството с дяловата си вноска в капитала на
дружеството); командитно дружество с акции(в к’ за
вноските на ограничено отговорните съдружници се
издават акции. Те се групират по следния начин:
Еднолични търговци (физ.лица) - едноличен
търговец; Търговски дружества на лично доверие -
събирателно др-во и командитно др-во; Търговски
дружества на капитала - др-во с ограничена
отговорност и акционерно др-во ; командитно др-во с
акции; Соц.-икон.сдружения - кооперации;
Обединения на търговски др-ва -
консорциум(договорно обединяване на търговци за
осъществяване на определена д-ст) и холдинг( може да
бъде АД, КД или ДОО).
3 Въпрос – Видове р-ли в организацията
Работата на ръководителите е да определят целите на
организацията и да вземат решения по какъв начин да
ги постигнат. Ръководителите(р-те) осигуляват
изпълнението на основната цел на организацията -
ефективно производство на специфични стоки и
услуги. Р-те проектират и поддържат стабилността на
функциониране на орг-цията . Р-те подбират стратегии,
необходими за поссържане на котролируема
приспособяемост на орг-ята към променящата се
външна среда. Р-те се грижат орг-ята да защитава
интересите на хората, к’ я контролират. Р-те са
ключова информационна връзка м/у орг-ята и нейната
външна среда. Р-те притежават формална власт и са
отговорни за действията на статусната с-ма в орг-ята.
Р-те могат да се класифицират по два признака :
йерархично диференциране на организацията и
типология на орг.-управленската структура и
делегирането на пълномощия. Р-тели с/д йерархията на
организацията: Р-те на управленско равнище са
заети основно с управлението и координацията вътре в
орг-ята; Р-те на техническо равнище са пряко
отговорни операции и действия по производството,
доставянето на стоките на орг-ята и оказването на
услуги. Р-те на институционално равнище -
заангажирани са с разработване на дългосрочни
планове, формулиране на целите, адаптиране на
организацията към различните промени. Ръководители,
с/д орган.структура и делегираните пълномощия -
линейни р-ли имат пряка длъжностна връзка м/у
ръководител-подчинен.Те се намират в една връзка от
висшия управляващ до най-низшия.; щабни р-ли -
щабът със своя р-л е пряко подчинен на линеен р-л,
има за него съвещателни функции ине може да
съществува самостоятелно; функционални р-ли – те
могът да бъдат класифицирани според сфер. на
специализация-дадена функц.
област.Специализираните функционални области
характеризират специфичния набор от дейности,които
мениджърът управлява.Производствено-стопанските
организации имат следните функционални
области:маркетинг, производство,
финанси,счетоводство и робота с човешки ресурси; р-
ли на програми( проекти)- неговото предназначение
е да се формират, координират и регулират всички
хоризонтални връзки, отнасящи се до реализирането на
дадена програма; р-ли на спомагателни
подразделения - спомагателните подразделения
представляват групиране на дейности за постигане на
икономии или осигуряване на контрол, обусловен от
специализациятая.
4 Въпрос – Общи х-ки на процеса на управление
като д-ст и информационен процес
Две са предметните х-ки, к’ открояват и два подхода за
същността и съдържанието на управленския процес:
функционалният(Анри Файол-той разкрива основните
функции на управление,които са общи за всеки
управленски процес) и кибернетичният(Норберт
Винер-Същността на кибернетиката се изразява в
изучаването на общите закономерносте на
управлението в предметната му х-ка като
информационен процес и на тази база намиране на
общите черти и принципи за действие в сложните
динамични системи с най-разлицна природа).
Управлението като взаимообвързани управленски
ф-ии - Ф-иите на упр-ие се разгреждат в два аспекта,
като: форма на проявление на целенасоченото
въздействие върху обекта на упр-ие и стадии на
управ.цикъл. Уп-ето като целенасочено въздействие-
Същноста и съдържанието на основните функции на
управление се разглеждат от гледна точка на
целенасоченото въздействие на управляващата
подсистема върху управляваната подсистема.На всеки
конкретен стадий на управленския цикъл се
осъществяват едновременно и планиране,
организиране, мотивиране и контролиране.
Планирането предвижда разработване и постановка
на цили и задачи в сферата на упр-ето, а също и
определяне на пътищата и средствата за реализиране
на плановете за постигане на поставената цел.
Организирането предвижда създаването на нови и
подреждането на функциониращи орган.структури.
Мотивирането е форма на проявление на
целенасоченото въздействие върху хора и колективи от
хора. Ч/З него хората се подбуждат към действия, к’
осигуряват ефективност на дейността на с-мата за упр-
ие. Контролирането предвиждащо системно
наблюдаване на дейностите на хора и колективи от
хора за разкриване на отклоненията от установените
норми и правила. Всички посочени по-горе ф-ии
действуват в единство. Управлението като стадий на
управ. цикъл - управ.цикъл се изследва от две страни:
съдържанието на осъществяваната в рамките на даден
стадий орган.дейност и структурата или формата,
вътре и в рамките на к’протича управ.процес и
определената последователност на осъщесвяващите го
действия и дейности.Понятието “функция на
управлението” отразява съдържателната страна,а
понятието “стадий” отразява пространствено-
временните граници и зависимости на отделните части
на управленския процес. Стадиите на управ.цикъл са:
целеполагане( като първа фаза на упр.цикъл
формулира цели: за поведението на организацията и за
вътрешното състояние на организацията);
планиране( тази фаза определя пътищата и средствата
за реализиране на поставените цели);
организиране( фаза, к’ създава необходимите
орган.условия за изпълнение на плана);
контролирането( фаза ч/з к’ се извършва проверка на
онова, к’ е трябвало да се постигне ч/з плановите и
орг.решения); регулиране( фаза ч/з к’ се преодоляват
установените регулационни проблеми на фазата
контролиране).Управлението като
инф.процес.Поведението на организациите е
непосредствено свързано с процеса на получаване,
преработване и предаване на информация по
определен ред: 1)получаване на инф.в органа на
управление; 2)преработване на получената инф.;
3)предаване на инф.; 4)обратна връзка.Кибернетичният
подход позволява да се използват разкритите от
кибернетиката общи закономерности в предметната му
х-ка като информационен процес.Чрез него имаме
възможност да разкрием структурата като
характеристика на която и да е система за
управление.По този начин може да се влияе на
поведението на с-мата. Всяка соц.с-ма може да изменя
своето поведение ч/з своята структура като: променя х-
ките си на съвкупността от елементи,от к’е
съставена(Тези промени могът да бъдат количествени
и качествени); променя х-ките на съвкупността на
връзките м/у елементите си(Тези промени могът да
бъдат количествени и качествени или и двете заедно);
променя х-ките и подредеността на връзките м/у
елементите си.Промяната в поведението на системата
същевременно може да бъде резултат от някакава
комбинация м/у посочените по-горе изменения на
елементи,на връзки,на ред и подреденост на връзките.
5 Въпрос - Управленски роли и умения
Хенри Минцбърг разкрива 10 роли,общи за всички
ръководители,които групира и обединява в три
категории
М/уличностни роли - са три: лидер, връзка и
фигурант. Ролята на лидер е свързана с използването
на власт, координационни и мотивационни средства за
насочване, координиране и мотивиране на
подчинените.Ролята на лидер включва и контролна
дейност. Роля на връзка -м/уличностни отношения
извън областта, к’ ръководят. Контакти както вътре,
така и извън организацията. Всички управлески
длъжности изискват някои задължения, к’ са
символични или церемониални по своята същност-
фигурант. Информеционни роли - наблюдател,
разпространител, говорител. Ролята на наблюдателя
включва събирането на информация от всички
възможни източници на вътрешната и външна среда за
промени, благоприятни възможности и проблеми,
к’могат да повлияят на ръководената от него дейност
или на орг-ята. Ролята на разпространител включва
осигуряването на важна и привилегирована
информация на подчинени, к’ не могат да я получят от
други източници. В ролята на говорител както вътре в
орг-ята така и извън нея представяне на необходимата
информация по различни въпроси. Ролите при
вземане на решение - предприемач, разпоредител,
разпределител на ресурси и посредник.В ролята на
предприемач ръководителят е инициатор на
контролируема промяна. Ефективният ръководител
непрекъснато търси нови идеи и методи с цел
подобряване на работата. В ролята на разпоредител
ръководителят се опитва да разрешава и взема решения
по м/уличностни конфликти, проблеми с други
организации или каквито и да е други заплахи за
нормалното функциониране на управлението.В ролята
на разпределител на ресурси ръководителят решава
кой какви ресурси ще получи и контролира решенията,
относно разпределението на редурсите.В ролята на
посредник взема решения като посредник в преговори
с др.звена или организации,за да достигне до изгодни
за звеното или организацията резултати при
нетрадиционни резултати. Управленски умения -
концептуални умения(способността да се види
цялостната картина при решаването на конкретен
проблем.Ръководителите с концептуални умения
виждат вникват и разбират нещата на едно абстрактно
равнище на анализ.); хуманитарните умения
(представляват способност за работа и разбиране с
останалите хора за мотивиране, лидерство и
разрешаване на конфликти); технически умения( да
знаят и могат да използват инструменти, подходи и
технологии, необходими за изпълнение на дадена
задача.Хората с технически умения са специалисти в
своята област-плановици,счетоводители,строителни и
машинни инженери.)
11Въпрос -Основната ф-я планиране-природа, е-ти
на планиранета, процесът на планиране
Потребността да се планира е свързана с подвижността
и несигурността на средата. Ако орг-ията не планира,
тя не би могла и да контролира събитията. Ор-ия, к’ не
планира, е незащитена и много тромава. Планирането
защитава бъдещето на орг-ията. То включва дейности,
с к’ се определят цели, действия, източници. Когато
ръков.планират, те определят заплахите и трудностите
на орг-ията в бъдещето, прогнозират н.-подходящите
мерки за преодоляването им. Елементи на
планирането -1)Целите уточняват едно бъдещо и
желано състояние; 2)Действията представляват
специфични и предпочитани начини, за да бъдат
постигнати целите; 3)ресурсите са нещата, с к’ трябва
да се съобразим в хода на планираните действия;
4)начините представлянат подходите и техниките, с к’
ще се изпълнят действията. Процес на планиране е
ориентиран към бъдещето и се състои от пет
последователни стъпки: познаване на сегашното
състояние; определяне на цели; предвиждания и
прогнози; определяне на курса на действията;
съставяне на поддържащи планове. Познаване на
сегашното състояние - това означава да се разполага с
ясна, пълна, изчерпатерна инф., сигурна и
непротиворечива за сегашното състояние на
организация, за силните й страни, за грешки и
слабости, трябва още да се знае историята на
сегашното сътояние, историята на силните и слабите й
страни. Определяне на цели- представляват едно
очаквано и желано състояние. Приоритети - да се
определит приоритетите на целите означава да се
определи в точно определено време дали изпълнението
на една цел ще бъде по-важно от изпълнението на
друга. Рамки - да се планира времевата рамка на
целите означава да се определи периодът “от-до”, в к’
целта е валидна. Конфликти - м/у: краткосрочните и
бързи печалби и дългосрочния растеж; печалба и
конкурентни позиции; проникване в същинския пазар
и развитие на нов пазар; печеливши цели и
соц.отговорност; ръст и стабилност; малък риск и
голям риск. Измерители - на целите са четири:
печалба(възвращаемост), конкурентноспособност,
ефективност, гъвкавост. Видове цели- икон., цели
ориентирани към соц.отговорност, цели ориентирани
към персонала.Предвиждания и прогнози - има два
вида прогнози: прогназа, к’ предвижда последиците от
планирания курс на действие; прогноза к’ включва
тези събития в околната среда, к’ биха предизвикали
движение на орг-ията към целта.Определяне на
действеята - тази стъпка се изразява във вземане на
решения как орг-ията да се предвижи от текущото си
състояние към целта. Решенията са: какво трябва да се
направи; кога трябва да се направи; как и кой трябва да
ги направи. Разработване на поддържащи планове -
планове за рекламата, за финансите, за производството,
за обучение и др.
6 Въпрос – Школи и подходи в у-то-класическите
теории на у-ето
Школа на научното управление.
Свързва се с името Фредерик Тейлър и “сист.за
сделно заплащане”. Изводите му се свеждат до
следното: Работната заплата се заплаща на човека а
не на раб.място; Установяването на разценки трябва
да се базира на точно знание а не на догатки;
Разценките са еднообразни и справедливи; Така
раб.ще получават по-висока раб.заплата, произв.ще
расте а от там и печалбата; Раб.заплата създава по-
добри работници. “Управление на фабриката”
(доклад на Тейлър) - На всеки раб.да се възлага по-
сложна работа, отколкото са неговите умения. Всеки
раб.трбва да получава ежедневно определено
задание, к’ да му бъде ясно и точно описано; Всеки
раб.трбва да бъде поощряван, за да даде максимума
на к’ е способен; На всеки раб.работещ с темповете
на първокласен раб. следва да се доплаща от 30 до
100% в сравнение с останалите. Според Т
администрацията трябва да разработи нормите; обучи
раб.; провежда подбор на раб.за всяка работа;
осъществява сътрудн.с раб.; установява равномерно
разпределение на задълженита. Същноста на
научното управление се основава на 4 принципа: 1-
развиването на научни знания; 2- за научният подбор
и развитие на способностите на раб.; 3- осигур.на
приложение на научните знания; 4- равно
разпределение на работата м/у раб.от една страна и
управата от друга. Т изучава микроелементите на
които се разпада всяка операция. Франк Джилбърт
развива идета за разработване на норми за разходи на
време за всеки елемент от опер. Неговите интереси са
свързани с работата на зидарите и зидарията. Той е
вярвал че има един единствен най-добър начин да се
свърши една работа. Благодарение на неговите
изследвания работниците достигат дневна произв.350
за час тухли докато най-бързата тарифа е била 120
тухли за час. Вместо 18 движения за една тухла се
извършват само 5. Дж изучава движенита с
фотоапарат и камера.
Хенри Гант изучава произв.процес като цяло.
Разглежда технолог.процес като комбинация от опер.
Стига до извода че решението на проблема е в
календарното планиране. Създават се т.н. графици на
Гант. Също смята че правото да се дават
разпореждания влече след себе си и отговорност за
изпълнение на тези разпореждания.
Хенри Форд - серийно произв. Притежава всичко
което е необходимо за произв.и доставянето на
автомобила на купувача. Въвежда масово произв.,
стандартизация - свеждане на броя на разнообразните
издели до минимум и произв.им в огромни кол.при
най-малък разход на време и сили. Школа на
административното управление – Приносът на
Анри Файол е в научното разработване на: Подхода на
общия процес на управление на предприятието и
Принципите на организация на административната
дейност. Файол разделя всички операции които имат
място в едно предприятие в 6 гр.- технически,
търговски, финансови, охранителни, отчетни,
административни. Докато Тейлър препоръчва
инструкциите на раб.да се получават от множество
началници то Ф счита че раб. не трябва да получава
разпореждания от повече от един началник.
Административната доктрина на Ф е за линейно-
щабна а от там линейно-функционална сист. Особено
внимание обръща на планирането - програми за
действие- 10год., 1год. Месечна, седмична, ежедневна.
Макс Вебер разработва “идеалния тип”
административна организация наречена от него
“бюрокрация”. В счита че в организацията съществува
законно-рационални авторитет, поради това че
обществото е по рационално и по-модерно и на тази
основа изгражда концепцията си за идеалния тип
организация наречена “Бюрократична”. Цялата
дейност се разчленва на отделни операции.
Организацията се изгражда на иерархичен принцип-
всеки по-долу стоящ в йерархията се подчинява на по-
горе стоящ. Дейноста на организацията се
регламентира от точни правила и инструкции.
Нормалното функциониране на организацията трбва
да се осъществява съответствие с установените
стандарти безпристрастно както към подчинените така
и към клиентите. Длъжностите се заемат в
съотведствие с техническата квалификация. В
бюрократичната организация съществува точност,
устойчивост, строга дисциплина и надежност. В
момента бюрокацията не съществува в нейният чист
вид.
7 Въпрос - Вътрешна среда на
организ. Ф-ри на въздействие
Тя обхваща влиянието на променливи, к' са резултат на
управленски решения вътре в организацита. Те са
следните: стратегия- корпоративната стратегия се
отнася до стратегията на организ.като цяло., до нейното
развитие по отношение на печалба, растеж, пазарни
дялове. Бизнес стратегията включва всичко което
организ.иска да постигне, за да успее. Бива
маркетингова (отнася се до дългосрочно развитие на
продукта, цени, продажби, реклама) и операционна
(включва всички дългосрочни управленски решения за
произв.). Цели- конкретни крайни състояния или
желания резултати които организ.иска да постигне.
Има йерархично разделение на целите.Най-долното
равнище на целите се изразява в постигане на условия
при които бизнесът може да съществува. Второто
равниже се състои в това да се създадат условия
бизнесът да оцелее. Третото равнище - да се създадат
условия за удовлетворяване на персоналът и
обществото. 4-то равнище включва удовлетворяване
изискванията на клиенти, изпреварване на поведението
на конкурентите и др. Структура- бива организационна,
целева, функционална, информационна и др.
Организационната структура на организ.е йерархична.
Във всяка организ.с изключение на малките има
хоризонтално разпределение на труда, т.е.възлагане на
работа на специалисти с х-рна особеност на
разпределението на труда. Вертикалното разделение на
труда има голямо значение за ефективноста на работата
в организ, следователно и за централизацията и
децентрализ. Сферата на контрол е броят на лицата к'
са подчинени на един ръководител. Ако сферата на
контрол е тясна то броят на подчинените на един
ръководител е голям и обратно. Съществ.и
необходимост от координация. Формалната
координация на различните равнища съсредоточва
усилията за изпълнение на целите в организацита.
Задачите представляват предписана работа,серия от
работи или част от работа която трябва да бъде
изпълнена по опред технология. Разделят се на 3
категории: работа с хора; работа с предметите
(машини, суровини, инструменти); работа с инф. Най-
честите признаци за определяне на една задача са
годишно планиране на материали за цех; тримесечно
отчитане на разходите за поделение; месечно
контролиране на продукцията за организацията.
Технология - строго определени начини за изпълнение
на определени функции и задачи в процес на
определени свойства. Влиянието на тази променлива на
управлението до сега се е определяло в значителна
степен от големите обрати в технологита:
пром.революци; стандартизация; приложението на
конвейрни поточни линии. Стандартизацията се е
въвела от Ели Уитни (изобретател на машина за
почистване на памук) а в последствие и Хенри Форд.
Хора - съществуват 3 аспекта - поведение на отделни
хора; поведение на хора в групите; х-ра на поведението
на ръководител. Различията в хората са много.
Способности - това е важна х-ка от гледна точка на
пригодноста да се заемат определени длъжности;
Предразположеност - притежавания от човека
потенциал за изпълнението на някаква конкретна
работа; Потребности - това е основата на мотивацията;
Очаквания - хората формират очаквания относно
резултатите от своето поведение. очакванията са тясно
свързани с удовлетворението на потребностите;
Възприятие-Обикновинно хората реагират не на това
какво става действително в тяхното обкръжение,а на
това как възприемат това което става; Гледна точка-
това е нагласата на индивида; Ценностите са общи
обеждения, вяра за кое е лошо и кое е добро; групи-
групата се състои от 2 или повече лица с обща цел
;лидерство-може да бъде формален ръководител,но да
не бъде лидер.Може да бъде и формал. ръков. и
лидер.Може да бъде и само лидер и др. Корпоративна
култура- 3 условия: всеотдайност (създаване на чувство
за всеотдайност към общата цел у служ.);
компетентност (поощряване и стимулиране на
компетентноста); приемственост (привличане и
обучаване на компетентност хора които показват
своята всеотдайност към организ.).
8 Въпрос - Външна среда на организ.Ф-ри на
въздействие
Общи х-ристики на двете групи фактори-с пряко и
косвено въздействие са:
1- Взаимна свързаност на факторите на външната
среда. Взаимните връзки м/у факторите на външната
среда водят до верижна реакция която настъпва при
действието на един ф-р. 2- Сложност на външната
среда се изразява посредством броя на факторите, на
които организ.трябва непременно да реагира. Под
сложност се разбира и вариантноста на всеки ф-р. Ф-ра
е сложен ако има повече вавианти. 3- Подвижност на
външната среда - това е скороста с която стават
промените в нея. Тази тенденция е обща за всички. Но
един е видът на подвижноста на средата в
организацита на един отрасъл а съвсем друг е в друг
отрасъл. 4- неопределеност на външната среда - ф-я от
Q инф и от нейната достоверност. Ако тази инф е
малка по обем, ако има съмнения в нейната точност
може да се каже че средата е неопределена. Фактори с
пряко въздействие са: доставчици (за да произвеждат
организ.следва да доведат до минимум зависимоста си
от външната среда и по конкретно от доставчиците на
ресурси); материали (някои организ.зависят от
непрекъснатият приток на материали);
енергия(зависимоста от доставчика на енергия);
капитали (необходими са за разширяване на дейноста.
Потенциални инвеститори са банките, заеми от
държавата, акционерите и частните лица, купуващи
облигации); трудови ресурси (хора к' са способни да
използват сложна технология, капитал и материали);
закони и държавни органи (организ. са длъжни да се
съобразяват с тях); потребители (да се знаят техните
нужди в момента и в переспектива); конкуренти
(конкурентна борба за потребители, тудови ресурси,
материали, капитали и др.); профсъюзи (да се вземат
предвид техните изисквания при решаване на въпроси
в организ). Фактори с косвено действие. Технология
(влияе в/у ефективноста на продукта, изискванията на
купувачите); състояние на икон. (оказва силно
въздействие в/у нарастването или намалването на
произв.методите за получаване или спестяване на
фин.средства, намаляване на пазарите); социокултурни
ф-ри (ръковод.трябва да забележат изменението на
културните и социални условия, които ще се отразят на
техните организ.); политически ф-ри(от особено
значение е политическата обсдтанавка по места и
полит стабилност в национален план); отношения с
местното население(изразява се в поддържането на
добри отношения с общината, в която функционира) и
др. Международно обкръжение.Осъществането на
междунар.бизнес е продиктувано от много причини:
По-ниски производствени разходи - това е
предизвикано от наличието на по-евтина раб.сила в
някои региони на света; Търговски бариери - чрез
създаване на филиали в други страни може да бъдат
избегнати редица ограничения за експорт или високите
мита и митническите такси; Законите за монопола и
конкуренцита - в някои страни Э антитръстови закони,
к' ограничават максималният пазар; Извличане на
облаги от възможностите на пазара зад граница-С/у
чуждестранните инвестиции съответната страна
предоставя определени привилегии. Э много
разновидности на междунар. бизнес като
експорт(най-простия начин за проникване на
международни пазари,но се сблъсква със
законодателството за защита на соб. произв.);
лицензиране (организ.може да продаде лиценз за
произв.на своята продукция на чуждестранна компания
или на държавата); създаване на съвместни
предпрития(имат смесено участие); преки капитални
вложения (т.е. създаване на самостотелен филиал в
друга държ);Многонационални компании(те владеят и
управляват предприятия в други страни). Факторите на
международната среда са: култура;икономика;закони и
държавно регулиране;политическа обстановка и др.
23 Въпрос – Що е власт?
Думата власт има много значения-като синоним на
право, влияние, принуда, насилие, авторитет и др. За
всяка от тези думи няма точно определена дефиниция в
разговорната реч. Във френския език властта се
обозначава с две думи-puissance pouvoir. Puissance се
употребява в смисъл на възможност, капацитет, а
pouvoir в смисъл на упражняване на тази възможност.
Английската дума power произхожда от френ. дума
pouvoir. Употребява се в 3 значения-власт да…( power
to-този вид власт осигурява другите със средства да
въздействат); власт над…(power over-това е властта в
смисъл на упражняване); власт от…(power from-тази
власт се нарича устойчивост-способност да се
предпазват от властта на другите). Понятието власт е
категория на научната дисциплина у-е. Съвременните
дефиниции на властта-властта е потенциална
способност на едно лице или група да въздейства на
друго лице или група; властта е потенциална и
актуална способност да се въздейства на другите в
желана посока; властта като способност да се
упражнява влияние. Общи за всички определения са
признаците способност и власт. В съвременните
дефиниции на властта се подчертава способността да
се влияе. В една организация са възможни три
ситуации м/у притежавана способност и притежавано
делегирано право от организацията на длъжността: Да
притежаваш институционализирано право, дадено от
организацията, но да нямаш способност да го
управляваш; да притежаваш едновременно
институционализираното право и способността да
влияеш на поведението на другите; да не притежаваш
институц. право но да притежаваш способността да
влияеш на поведението на другите. Делегираното от
организацията право на длъжността обаче се институц.
под формата на авторитет. Упражняването на власт не
означава само налагане на своята воля в зависимост от
делег. права, независимо от чувствата, желанията и
способностите на другото лице. Представата за
отношенията на влияние най-често се свързва с
йерархията на длъжностите в организ.-началник
подчинен. Властта като способност да се влияе има
различни направления-както от горе на долу, така и от
долу на горе. Влиянието подбужда хората да
изпълняват желанията на друг човек, ако
удовлетворяват неудовлетворени потребности,
подбуждат изпълнителя да очаква, че потребностите
му ще бъдат удовлетворени но може и да не бъдат.
Властта е потенциална и или действителна
упражнявана способност и способност да се влияе на
нагласата или поведението на други за получаването на
желан резултат от този който влияе. Способността да
се влияе е пригодност на заемащият длъжността
ръководител в организацията да ръководи
подчинените. Без упражняване на власт не е възможно
съществуването на самата организация.
9 Въпрос – Соц. Отговорност и етика в управлението
Соц.отговорност е понятие което отразява качеството
на отношенията м/у организацията и
обществото.Соц.отговорност представлява съвкупност
от нагласа, решения и действия на организ, к' са
ориентирани към обществото. Трите ключови фигури в
пазарната икон.са производители, потребители и
държава. Ако нагласите, решенията и действията на
потребителите и държавата съвпадат с нагласите,
решенията и действията на орган, то те приемат че това
е една соц.отговорна орган.и обратно. Компонентите
на соц.отговорност са 3 : 1- Соц.задължение е тази
част от социалната отговорност, съгласно к'
организацита трябва да се отплаща по някакъв начин
затова, че обществото й е предоставило възможност да
развива бизнес и да печели. Има една умерена
тенденция според к' организ.е соц.отговорна, ако
нейните нагласи, решения и действия са задължително
ориентирани към създаването на блага с/у получаване
на печалби, според установените от закона правила. 2-
Соц.реакция (отговор) е тази част от соц.отговорност,
съгласно к' орган., респективно ръководителите, се
съобразяват със социалните норми, ценности и
очаквания на общ. Към тях се включват още
очакванията за поемане на част от разходите на
обществото за опазване на средата, за екологията, за
соц разходи. 3- Соц.активност съгласно к' орган.има
нагласа, взема решения и извършва действия, които
изпреварват събитията.Специф. социално отговорни
дейности се групират по три критерия:1-Какво е
съдържанието на дейностите;2-Каква е формата на
участие;3- Кой е обектът на социално отговорните
дейности.Соц. отговорност към потребителите се
проявява най-ярко чрез пазарната философия на
организацията и чрез продукта който
произвежда.Пазарната философия отразява нагласите
на организацията спрямо потребителя и определя
управленските решения и действия-какво,колко,как да
се произвежда,да се рекламира,да се продава,на какви
цени,с какви средсва и др.Соц. отговорност към
продукта трябва да се тълкува по следните начини:1-
кото соц. Задължение на организацията да произвежда
необходимото количество продукти,да спазва
качествените му параметри,да гарантира сигурноста и
здравето на потребителя; 2 – Като соц. Реакция на
организацията да се съобразява със соц. норми,
ценности и очаквания на обществото за продукта;3-
Като соц. активност на организацията да изпреварва с
продуктови иновации потребностите на обществото.
Соц. отговорност към продукта е и соц. отговорност
към потребителя. Соц. отговорност на
организацията и ръководителите към персонала
може да се разглежда и като задължение, и кото
реакция-отговор, и като соц. активност.Етиката
надхвърля подкупа, лъжата,нечестността,кражбата.Тя
навлиза в такива области, които поставят на изпитание
корпоративния имидж, авторитет, пазарна политика и
капиталовите инвестиции на организацията. Етиката
това е областа на знания, а под морал се разбира
реалната практика, поведението на хората.Етичното е
качеството на отношенията на съгласие м/у моралните
представи на поведение на двама души(две страни).
Етичното, било то стандарт, поведение или действие,
се договаря м/у двете страни и те се съгласяват че това
е едно приемливо за тях нещо. Съгласно тази
тенденция е неразумно да се търси единно мнение за
това кое е правилно и кое не е правилно, кое е добро и
кое не. Моралните съждения са тези съждения които
изразяват ценност. Те фокусират върху личните
предпочитания, в/у това, което се харесва на инвалида,
в/у нагласата му да приема някого или нещо.
Моралните съждения също фокусират и в/у това което
не се хареса в/у нагласата му да не приема някого или
нещо.Кое е правилно и кое неправилно, кое е добро и
зло, се определа от т. Нар. “етични
стандарти”.Етичните стандарти включват две
неща:Моралните норми са етичните стандарти, които
изискват, забраняват, повеляват,поощряват
поведението.Етичните принципи са по-обобщени от
нормите и се използват за оценка на индивидуалното
поведение, на поведението на организациите, на
институции, на отношенията с тях.Етичните стандарти
осигуряват стабилност на хората, гарантират им
сигурност и способност да създават и да
произвеждат.Етичните принципи в управлението са
три:Принципът на утилитаризма гласи, че дадено
действие е правилно от етична гледна точка, ако
общата сума от приложените крайни резултати на това
действие е по-голяма от сумата на общите резултати на
всяко друго действие, което субектът би могъл да
извърши вместо него;Принципът на формализма е
принцип за правата на човека.Моралните права могът
да бъдат негативни,позитивни,договорни права и
задължения.Принцип на справедливостта.Това е едно
изискване за съответствие м/у деяние и възмездие, м/у
право и задължение, м/у вложено и
придобито.Етичното поведение в организацията може
да се управлява и това става със система от
инструменти.
10Въпрос – Комуникации-х/рни
черти,елементи,умения за комуникация
Комуникацията е процес, чрез който хората, групи,
организации и общности, намиращи се във взаимна
връзка помежду си създават предават и използват
взаимно изгодна информация, която им е необходима
за организиране на тяхната околна среда. Характерни
черти на комун. - синволична (с помоща на символи);
постоянна (символите са с относителна постоянен
живот); смисъл и значение (източника на инф.прави
нещата целенасочени); т е субективна (отразява
собственият опит, знания, умения на личността); тя се
заучава; изисква реципрочност (не само изпращане на
съобщения, но приемане и използване на това
съобщение); т е договарне; т е вид култура (изгражда
поведение, норми и етика); т е невъзможна без
тех.средства; т е неизбежна;Тя отразява стремежана
човека да се сравнява със себе си(отражение на
собствените потребности
интереси,емоции,очаквания,нагласи,цели);Тя е
самоотразяване. Понякога е невидима. Комуникацията
се състои от няколко съставни елемента: Кодиране на
информацията; Предаване на информацията;
Декодиране на информацията; Използване на
информацията Кодирането на информацията означава
да се предаде едно съобщение с помоща на
кодове.Хората комуникират като използват вербални и
невербални кодове. Вербалните символи - това са
думи, словосъчетания и др.езикови средства, к' хората
използват, за да създадат инф в процеса на своето
общуване. 10000 езика в света в които има общи
закономерности (фонетика, синтаксис, семантика,
прагматика). Невербалните кодове са това к' хората
използват съзнателно или несъзнателно извън думите и
речта си в хода на свота комун. паралингвистични
символи: глас, смях, подсмърчане, кихане, кашлне.
понякога тяхното въздействие е по-силно от самите
вербални символи, защото показват безпогрешно
емоциите, чувствата, отношението на говорещото
лице, възпитанието и образованието. Изражение и
външност - това са: лице, очи, уста, нос, уши, вежди,
коса, прическа, облекло, емблеми, телосложение идр.
Мимически символи - това са движения на лицевите
мускули. Те предоставят инф за емоциите чувствата на
съгласие и несъгласие, опита на човека в комун,
етическата му принадлежност ит.н. Кинетични
символи - жестовете с глава, рамене, длани, китки и др.
Тези символи са носители на интересна но опасна инф,
особенно ако се подхожда едностранчиво. Към тях се
включват и движението на тялото. Символите за време
са хронологични символи които включват време за
разговор, начален и краен час за започване и
завършване на комун. Декодирането (приемането) на
инф е този процес, к' трансформира инф в форма, к'
дава възможност на получателя да
ползва.Декодирането включва три взаимносвързани
мисловни процеса:Подбор на
информацията;Интерпретиране на
информацията;Запомняне на информацията.
Използването на инф е процес на оползотворяване
приетата инф, включително и оценката й от позициите
на определени цели (групи, личности, орган.). Тя
включва няколко взаимосвързани процеса: действие и
взаимодействие, саморазвитие, самоизразяване,
развитие на познанията, вземане на решение.
Умениеята за комуникация се интерпретират според
елементите на комуникация-какви умения са нужни за
създаване на информация,какви умения са нужни за
предаване на комуникацията,какви умения са нужни за
приемане и какви за използване на
информацията.Говорене. Най-важните компоненти на
това умение са: излагане на идеята и поддържане на
разговора чрез въпроси и отговори.Формата и средата
в която се говори имат определящо
значение.Монологовата форма на говорене е почти
единствената при произнасяне на реч,изказване,устен
доклад.Съществуват 3 стъпки за произнасяне на
реч:Подготовка-определяне на целите,анализиране на
аудиторията,планиране на речта; Съставяне-
въведение,основна част на речта,заключение,избор и
подготовка на визуални средства и
канали;Произнасяне – избор на средство,подготовка на
ефективно говорене,произнасяне на
речта.Писане.Умението да се пише означава преди
всичко писане в ефективен стил.Ефективен стил е този,
който: е съобразен с индивидуалноста на партньра,
изпълнен е с подходящ тон, а тонът зависи от тов,
какво впечатление искаме да създадем у партньора; е
ясен; ако текстът е интересен.Мениджярският доклад
е една от най-често срещаните, най-отговорните и най-
представителните форми на писмена комуникация в
организацията.Етапите на неговото съставяне са:
Планиране и подготовка на доклада.-Изяснява се кой е
основният проблем. Разговаря се с човека или хората
които ще получат или ще използват
доклада.Преценяват се всички фактори на средата,
които имат отношение към въпросите на доклада;
Събиране на факти-това става като се: изучава
логическата връзка с предишните доклади, правят се
библиогравски справки, конспекти, извършват се
собствени наблюдения, експерементират се идеи,
контролират се резултатите; Групиране на факти –
Това е начин да се поставят свързаните по някакъв
начин неща в някакви групи. Така се оформят
отделните различия в доклада; Интерпретация- За
целта са необходими достоверни факти.Думите трябва
да са разбираеми и нешаблонни.Изреченията
кратки.Слушане.Чрез него се показва отношение,
желание да се вникне в същноста на нещата. Умението
да се слуша се изразява в умение да се чуват и
възприемат повече неща от устното съобщение, умение
да се интерпретират точно и бързо, да се оценяват
прецизно и да се реагира на устното
съобщение.Погледнато в дълбочина, умението да се
слуша е изградено на три основи:одобрение на
събеседника,самоодобрение и емпатия. Четенето на
текст “наум” или на глас е комуникация или със самия
себе си, или за аудиторията, която слуша
четеца.Процесът на четене включва регистрация на
информацията, интерпретация на информацията,
оценка на прочетеното, реакция по повод на
прочетеното. Бариерите в комуникацията са преди
всичко личностни, а след това и
организационни.Човешкият х-р – представлява
специфично съчетаване на черти и свойства, които за
определено време влияят относително трайно и силно
в/у поведението на човека.Част от чертите на х-ра
изразяват отношението на човека към другите и в този
смисъл могът да бъдат бариера в комуникацията на
този човек с други хора.Друга част от чертите на х-ра
изразяват отношението на човека към самия него и в
този смисъл те също могът да бъдат бариера в
комуникацията му с други хора.Неумението да се
говори означава: неодачно подбиране на теми за
разговор, реч ,изказване, неясни цели, какво ще се
постигне с разговора, речта, изказването, неподходяща
презентация. Неумението да се пише означава
неумение да се пише ефективно-неясно изразяване в
писмяна форма, безинтересно изразяване, вяло
писмено изложение.Неумението да се слуша включва:
липса на удобрение спрямо другия,който говори; липса
на нагласа за самоодобрение;липса на
потрбност,интерес,настроение,емпатия.Непознаването
и игнорирането на невербалната комуникация.
Непознаването или игнорирането на
протокола(етикета) в деловите среди или в
организацията. Етикетът е външната страна на
поведението, “опаковката”,онова което е толкова
забележимо, очевидно и отличително, че формира
първите впечатления за човека. Непознаването да се
работи с комуникационна техника. Самата
организация- Поради незнание или подценяване на
комуникацията много организации, особено в Б-я,
нямат тази организационна структура, която да
улеснява комуникациите.
20 Въпрос – Природа на управленското решение
Терминът Решение може да се използва в няколко
значения: - 1)решението на проблема е намереният, но
все още неосъществен вариант на действие;
2)решението на проблема е самият процес на
реализиране на вариантите на действието; 3)решението
на проблема е крайният резултат от осъществения
вариант на действие, т.е.практическият резултат.
Решенията в организацията се вземат при наличието на
проблем в дадена ситуация. Проблемът възниква в
ситуации когато: има някакво различие от
предварително зададените параметри и показва
различие от поставените цели и задачи; са възникнали
нови по-добри възможности за осъществяване на
дейността, а оттам и удовлетворението на
потребностите и интересите; има трудности и бариери
в постигането на желания резултат вследствие на
влияние на фактори на външната и вътрешната среда.
Когато в една ситуация се разкрият един или повече
проблеми, ситуацията се определя като проблемна
ситуация. Не всяка ситуация обаче е проблемна, но
решенията се вземат само в ситуации които са
проблемни. Всеобщите черти на всяко управление са
две: то е волево действие на човека; то е избор на
алтернатива по отношение на избор на цели на
действие и избор на начин и с-ва за постигане целите
на действие. Решенията в организацията са в основата
на нейното управление. Решението е основно с-во за
въздействие в процеса на управлението. Не всички
решения са управленски. Управленското р-е е
целенасочено волево действие на лицето или
колективния орган с делегирани права да прави
собствен избор на нови насоки на д-е с оглед да:
постигне поставените му задачи; постигне по-важни
резултати от поставените му цели; премахне
възникнали несъответствия от предварително зададени
параметри и това отклонение показва различие от
показаните цели и задачи. Цялото многообразие от
управленски решения може да се раздели на два класа:
решения, свързани с избора на крайни цели от
дейността на организацията; решения, свързани с
избора на начини за достигани на крайни цели на
дейността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 апр 2019 в 18:24 студент на 23 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, випуск 2021
21 мар 2019 в 14:22 студент на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
18 мар 2019 в 14:16 студент на 27 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по технически науки, специалност - Системи за сигурност, випуск 2019
16 мар 2019 в 22:02 студент на 19 години от София - Технически университет, факулетет - СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ, специалност - Стопанско управление, випуск 2022
23 фев 2019 в 15:38 в момента не учи на 30 години от София
03 фев 2019 в 23:51 потребител
27 яну 2019 в 20:15 в момента не учи на 28 години
08 яну 2019 в 12:19 студентка на 23 години от Свищов - стопанска академия, факулетет - Финансово-счетоводен, специалност - СФК, випуск 2022
12 дек 2018 в 13:47 потребител
 
Домашни по темата на материала
Основи на мениджмънта - тестове
добавена от yanica.hristova_fb 28.05.2014
0
30
Моля за помощ по "Основи на управлението"!
добавена от zefirski 27.06.2013
0
41
Характеристики- роля на упавленския екип за повишаване на ефективността
добавена от ioan4etu 07.06.2013
0
11
тема по -педагогика.
добавена от milenkadimitar 15.12.2018
1
5
ПОМОЩ! СПЕШНО! ЗА ДНЕС ПО ТЕОРИЯ/ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО. ВЪПРОС:Дайте примери за организации, които оказват влияние върху фактори от външната си среда
добавена от ivelina.stancheva_414 15.04.2015
2
21
Подобни материали
 

Основи на управлението

18 окт 2011
·
762
·
10
·
4,971
·
1,242
·
3

Лекции по основи на управлението. Същност на управленската функция...
 

Основи на управлението

06 окт 2011
·
82
·
11
·
1,884
·
384
·
1

основи на управлението. Моделът 7- S...
 

Лекция по основи на управлението

02 яну 2012
·
96
·
3
·
487
·
321
·
1

Лекция по основи на управлението, мениджъри, управленски умения...
 

Основи на управлението

15 мар 2011
·
185
·
11
·
1,445
·
664

Лекциите по Основи на Управлението от 1-ви курс 1 семестър МВБУ...
 

Пищов по основи на управление

09 ное 2009
·
85
·
1
·
709

Пищов за първо контролно по основи на управлението при Мирчев...
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Мотивация
междинен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Дефинира се съдържанието и значението на мотивацията като функция на управлението, прави се връзка между мотивацията и видовете възнаграждения. Коментират се най-важните теории и модели за мотивацията. Тестът съдържа 24 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
23
53
1
4 мин
27.05.2015
Същност на управлението и организацията
изходен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тест върху управлението, което като дейност се реализира в организацията. Съдържа 24 затворени въпроса, които изискват един или повече верни отговора.
(Лесен)
24
81
1
4 мин
12.01.2015
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Основи на управлението - пищови

Материал № 609360, от 31 яну 2011
Свален: 861 пъти
Прегледан: 1,217 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Пищов
Брой страници: 10
Брой думи: 17,294
Брой символи: 110,047

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на управлението - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения