На тема:
„Някои аспекти на регионалното развитие в
условията на евроинтеграция”
Един от феномените на съвременното развитие на обществото е
високата интеграция в рамките на регионалните икономически общности и
в световното стопанство. Същевременно ЕС се стреми към Европа на
регионите и този процес е свързан с разпределение на отговорностите и
сътрудничество чрез партньорство между различните нива на управление.
Като част от този съюз България изпитва сериозни затруднения в процеса
на адаптация и синхронизиране с принципите и правилата за балансирано
развитие на регионите си.
Значителни възможности в тази посока се предоставиха чрез
функционирането на предприсъединителните фондове и стартирането от
2007г. На работата на Кохезионния и Структурните фондове на ЕС. Тези
финансови инструменти са ориентирани и дават възможност за развитие в
областта на икономиката, социалните дейности, екологията, админи-
стративната реформа и т.н.
Целта на тoзи реферат е да се характеризира и формулира същността,
съдържанието и особеностите на регионално развитие в условията на
евроинтеграция. Затова е необходимо да се изпълнят следните задачи :
? Да се изясни обхватът и същността на понятията „регион” и
”регионално развитие”
? Да се изведе система от индикатори за регионалното развитие и
програмно осигуряване
? Да се анализират източниците за финансиране на проекти и
програми за регионално развитие
Същност на регионалното развитие
Като комплексни образувания регионите се различават чувствително по
своята територия и развитие. Тяхната идентичност непрекъснато се изменя
и с течение на времето регионалните системи еволюират под влияние на
новите потребности, ценности, икономически условия. Тези процеси
протичат с различна интензивност в зависимост от степента на
дебалансираност между равнището на икономическо развитие, качеството
и начин на живот, качеството на околната среда и равнището на
обществена активност.
Съществуват различни трактовки на понятието „регион”, което налага и
различния подход на авторите към него. Приемайки различните
становища, терминът регион няма ясна дефиниция и може да бъде
определен като: географски локализирана територия с определен обхват;
геополитическа зона, където провежданата политика има определящо
значение; система от действия, в рамките на която решенията се приемат
от държавата, пазара или гражданското общество; действаща структура,
способна да работи на международно равнище, защитавайки регионален
интерес.
Като част от ЕС страната ни се съобразява и въвежда практики, които в
рамките на Съюза са доста разнородни. През 1994 г. Постоянната
конференция на местните и регионални структури в Европа инициира
процес за изработване на цялостната концепция за дефиниране на
понятието регион, по същото време започва и работата по Европейската
харта за регионално управление. ЕК разделя картата на Европа на
приблизително еднакви по размер територии, наречени региони, и поставя
условие за минимален брой жители. Тези зони Комисията обозначава като
NUTS. Република България прие условната класификация, договорена
между Националния статистически институт и Евростат. С постановление
на МС Но. 145/07.07.200 г. Са регламентирани шест района за планиране в
съответствие с договорената класификация. Някои от съществуващите
шест региона не отговарят на формалното изискване за формиране на
регион. Този проблем беше заложен още през 2000 г., когато необосновано
и механично бяха определени границите на регионите по скоро по
географски принцип, отколкото в зависимост от икономически и
демографски характеристики. Нашето предложение към настоящия момент
е насочено към едно обосновано формиране на четири планови региона,
което би способствало за достигане на по-добри социално икономически
показатели и намаляване на междурегионалните различия.
Номенклатурната класификация на регионалните единици определя
нивото на регионално развитие по региони. Тези различия са ярко
изразени, в някои случаи дори в рамките на дадена страна тези разлики са
внушителни. За ЕС като цяло съотношение между най-бедните и най-
богатите региони, измерено на база БВП, е 4, 5:1. Различията между
отделните региони са резултат от влиянието не на инцидентни фактори, а
от комплексното взаимодействие между взаимозависими фактори. Като
всеки от тях се променя непрекъснато и то не винаги в положителна за
регионалното развитие посока.
Обобщавайки някои теоретични постановки, може да определим
регионалното развитие като процес на постигане на устойчиво и
балансирано развитие, при който управлявани от човека фактори,
осигуряват съобразно природо-географските дадености допълнителни
условия и възможности, които водят до рационално използване на
регионално обособени материални, финансови и човешки ресурси в полза
на преобладаващата част от населението, без да се нарушава екологичното
равновесие.
В структурно отношение регионалното развитие се подчинява на
закономерностите на цикличността и включва следните фази:
? Начално усвояване на региона
? Растеж
? Максимално ниво на функциониране
? Спад (депресия)
? Кризисно състояние, след което е възможно отново стартиране на
растеж
Нещо важно за регионално развитие са инвестициите, които са тясно
свързани с провежданата регионална икономическа политика и до голяма
степен зависят от възможностите за финансово обезпечаване. Към
настоящия момент можем да кажем, че инвестиционната активност на
национално и регионално ниво е не само ниска, но и неравномерно
разпределена.
Регионът като цяло не може да просперира, ако икономическите субекти
оперират само на местния пазар. Тук от съществено значение е да се:
? Определят дейностите, от които се изнася продукция в други райони
или на международния пазар;
? Определят средствата, чрез които тези дейности ще се развиват;
? Анализира влиянието им върху останалите дейности от региона;
? Проектира комплексното развитие.
В съответствие с тези изисквания целите на регионалното развитие
намират израз в избраната регионална политика и се свързват със:
? Създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано развитие на
районите;
? Избор на приоритети в развитието и устройството на региона;
? Намаляване на междурегионалните различия в заетостта и доходите;
? Осъществяване на регионално и трансгранично сътрудничество и
евроинтеграция;
? Степен на усвоеност на регионалния потенциал;
1
501
114
