Големина на текста:
1.АКЦЕНТИТЕ – ИСТОРИЯ
И РАЗВИТИЕ НА
ПОЛИТИЧЕСКИЯ
МАРКЕТИНГ
Основни представители на
подходите в политическия маркетинг
и за създадените структури на
политическо консултиране на
европейската и по-точно на
френската школа са Бонгран, Сегала,
Ру, Кезак и Гудар. Както
свидетелства историята на
създаването на класическия
маркетинг, потребността от него
възниква тогава, когато
производителят в условията на
конкуренция се сблъсква с проблема
за продажбата на своята продукция,
марка или услуга и когато
потребителят има възможност за
алтернативен избор. В политическата
сфера в условията на
многопартийност в предизборния
период може да се направи проблем
за дадена партия, коалиция или
движение, когато избирателите
определено отдават своята симпатия
и предпочитания на кандидата на
друга партия, коалиция или
движение.
След 60-те години на
миналия век маркетингът се
дефинира от позициите на
управленските теории с отчитане на
актуалните модели на
потребителското поведение.
Формират се микро-, мета- и
макромаркетинг.
Микромаркетингът е
адресиран към поведението на
фирмите и другите комерчески
организации. Метамаркетингът се
отнася до маркетинга на
некомерческите организации, а
макромаркетингът до този на
държавата в сферата на пазара.
„Маркетингът – вид човешка
дейност, насочена към
удовлетворяване на нуждите и
потребностите чрез размяна.” Това е
най-сбитата и кратка интерпретация,
която дефинира маркетинга от
позициите на управлението и
моделите на потребителското
поведение.
В новото си определение
за маркетинга Ф. Котлър го
формулира като „изкуството да
намериш възможностите , които да
развиеш и да превърнеш в
печеливши.”
В една от последните
публикации в нашата страна С.
Класова под знака на интернет-
технологиите и глобализацията дава
следното определение за макетинга:
„Маркетингът е управлевленски
процес, съчетаващ дейности, чрез
които по печеливш начин се
удовлетворява обективната
необходимост на икономическите
субекти от изграждането на
ориентири в хаосната пазарна среда.”
Ако се направи анализ на това
определение , ще се открият твърде
много сходства между
икономическата и политическата
сфера, между комерсиалния и
некомерсиалния маркетинг, чиято
разновидност е политическият.
Дълбоката същност на тези
сходства се откриват в
теоретичните и методологически
разработки на класика на
маркетинга Ф. Котлър.
Социалната ценност на
маркетинга може да бъде
определена на фона на културата на
обществото като цяло, на фона на
състоянието на тази сфера от
живота, където той се прилага,
което означава, че политическият
маркетинг е относително
самостоятелен. За него са
характерни собствени същностни
цели. Те включват преди всичко
целите и задачите на субекта на
политическото действие и
осигуряването на тяхното най-
благоприятно обвързване с целите
и задачите на тези групи, които
имат близки интереси. Заедно с
това политическият маркетинг
зависи от проявената политическа
активност и равнището на
политическата култура на
основните участници в
политическия процес.
Технологията на
политическия маркетинг включва
разработването на конкретни
маркетингови мероприятия за
постигане на поставените цели, за
разбиване на задачите на отделни
видове операции, за разпределение
на дейностите, за координация на
взаимодействието между
различните подразделения вътре в
организацията, за усъвършенстване
на формалната йерархична
структура, за осъществяване на
контрол, а също и за търсене на
адекватна мотивация за
осъществяване на съответната
дейност и т.н.
Ф. Котлър пръв показва
значението на маркетинга за
функционирането не само на
комерсиалните, но и на
некомерсиалните структури,
включително и на политическите.
Видове маркетинг
комерсиален и некомерсиален.
Некомерсиалният се дели на
политически и социален, а
политическият от своя страна бива
текущ, перманентен и предизборен.
При политическият
маркетинг не се преследва пряка
печалба, както при комерсиалния, а
въздействие върху електората с цел
да се промени неговата нагласа и
поведение в интерес на
повлияващия.
В политическата сфера
трудно могат да се приложат
напълно традиционните
характеристики на пазара и да се
определят точно местата на
пазарния субект и пазарния обект.
Актьорите на политическата сцена
са партиите, коалициите,
движенията и политиците, които
предлагат своите продукти, услуги,
идеи или марки на политическия
пазар, а от другата му страна са
избирателите, чийто глас е
заплатената от тях цена /понякога
твърде висока, ако бъдат излъгани в
своите очаквания/.
В литературата има много и
различни определения за същността и
типологията на политическия
маркетинг. Общото, което се
подчертава в тях, се свежда до
следното: политическият маркетинг е
широк комп лекс от мероприятия,
насочени към създаването на
благоприятен имидж на политическите
партии, политическите лидери,
кандидатите за президент, за депутати,
за общински съветници за участие в
представителните органи на властта и
другите властови структури. В САЩ и
в Западна Европа работят
многобройни консултантски фирми,
които се занимават със стратегията и
тактиката на предизборните
политически кампании и практически
всички политически партии и
мнозинството техни кандидати за
изборни длъжности прибягват към
услугите им.
Политическият маркетинг,
както всеки друг, е насочен към
създаване и разширяване на търсенето
на собствени специфични продукти,
услуги, идеи и марки. В замяна на тях
политическите партии търсят да
получат подкрепата на електората по
време на избори, при провеждане на
референдуми, при реализиране на
различни политически кампании, а
също така и да привлекат нови членове
в своите редици с цел засилване
влиянието си в обществото и в
органите на властта.
Понятието „политически
маркетинг” се използва и в по-широк
смисъл. В този случай се има предвид
изследване на въпросите на
взаимодействието на политическите
партии и обществото, на техниките за
организиране на политическите
кампании, на ролята на средствата за
масова информация в избирателния
процес, на проблема за създаване на
имидж на политическите лидери и т.н.
В България политическият
маркетинг най-често се разбира като
предизборен и текущ маркетинг, т.е.
като технология на организирането на
избирателната кампания, с
приложение на методите на
търговската реклама и връзките с
обществеността в политиката.
Независимо от всички трудности,
съпътстващи този преход, и в България
се правят опити да се предложат
теоретично приемливи и работещи
определения за същността и характера
на политическия маркетинг. Според Н.
Ралева и Л. Канева „Политическият
маркетинг е манипулативен: той
предизвиква реакцията в полза на
дадена кауза. Ето защо, той се стреми
да концентрира вниманието върху
общите интерси на партия, политици и
електорат, докато политолозите
изследват предимно конфликтните
интереси”. С това определение за пръв
път в нашата литература се прави опит
да се обособи предметът на
политическия маркетинг като
самостоятелна научна и практико-
приложна област. Засега целите на
политическия маркетинг в нашата
страна са крайно ограничени. На първо
място стои задачата да се осигурят
максимално количество гласове в
полза на който и да е кандитат,
партия или коалиция.
Същността на
политическия макетинг се свежда до
осигуряване на картината на най-
голямото съответствие на
политиците и резултатите от
дейността им на изискванията на
тези, които в крайна сметка, им
плащат - данъкоплатците.
Технологичните съставки на
политическия маркетинг са
анализът, прогнозата за състоянието
на реалните и потенциални
политически интереси, а също
изкуството да се формулират целите
и да се създават политически
образи, политически марки и
съпътстваща ги политическа
култура и етика, изкуството да се
откриват съществуващите в
обществото проблеми и подходи за
тяхното разрешаване.
В краткото и опростено
определение за същността на
политическия маркетинг трябва да
са съединени в едно два съществени
момента: универсалното и
специфичното в него.
Универсалното се състои в това, че
политическият маркетинг е един от
вариантите на изкуството за
„продажба” на продукти, марки,
услуги и идеи и на изграждането на
„ореол” около тях. Пазарността в
политиката се проявява преди
всичко в това, че политикът трябва
да съответства на изискванията на
тези, които могат да го подкрепят. В
противен случай той не е търсен и
предпочитан. Така предложеното
разбиране за политически
маркетинг съдържа в себе си и
специфична особеност. В процеса на
размяна на политическия пазар се
използват, от една страна,
резултатите от предходна дейност и,
от друга, критиката на
съществуващото и обещанието за
конкретни действия за отстраняване
на негативите.
Политическият маркетинг
е широка система за специално
въздействие върху хората, чиято
същност се състои в грамотното,
коректно и целенасочено показване,
подчертаване, демонстрация пред
различните групи население на
печелившите качества и
достойнства на претендентите за
политическо лидерство.
В литературата
съществува и друго разграничаване
на видовете маркетинг, основаващо
се върху субектите на пазара. Ф.
Котлър разграничава маркетинг на
идеите, маркетинг на организациите
и маркетинг на личностите.
Маркетингът на идеи
или обществения маркетинг се
разглежда от него като „разработка,
осъществявяване и контрол върху
изпълнението на програмите, имащи
за цел възприемането на конкретна
обществена идея, движение или
практика от страна на дадена целева
група”.
Маркетингът на
организациите е „дейност,
предприемана с цел създаване,
поддържане или промяна на
1
позициите и/или поведението на
целевите аудитории по отношение
към конкретните организации”. Това
са всички организации, които в
своята дейност преследват влияние и
участие във властта и влияние върху
партии или държавни структури.
Маркетинг на отделните
личности е „дейност, предприемана с
цел създаване, поддържане или
промяна на позициите и/или
поведението по отношение на
конкретни личности”, политически
лидери или кандидати за властови
структури на дадена политическа
партия, движение или коалиция.
Убедителен пример за
реалността на постигането на целите
на политическия маркетинг при
създаването и налагането на нова
политическа марка е процесът на
излизане на политическата арена и
постигането на изборната победа на
Симеон Сакскобургготски. В
утвърждаване на персоналната марка
Симеон ІІ, в неговата харизма, е
събрано всичко олицетворяващо
образа на лидера-пазител и
реформатор, приемник и новатор,
митичен герой и миротворец. За
съжаление обаче тази представа за
Симеон Сакскобургготски с течение
на времето загубва своя предишен
блясък, за което не са виновни само
специалистите по политически
маркетинг.
В реалната политическа
практика на развитите демвокрации
можем да различим следните видове
политически маркетинг въз основа
на разделянето на субектите на
политическия пазар и характера на
пазара:
зависимост от времето на
протичане – предизборен, текущ,
перманентен;
-в зависимост от вида на
представения политически
продукт на политическите
организации, на политическата
личност, на политическите идеи;
зависимост от позициите в
държавната власт – на
управляващите партии /коалиции/
и политици, на опозиционните
партии /коалиции/ и политици;
зависимост от избирателната
система при мажоритално
представителство, при
пропорционално
представителство, при смесена
система на представителство;
зависимост от представените
политически личности – на
народни представители, на
президент, на общински
съветници, на кметове на общини.
В условията на установяване на
демократичната политическа система
в РБ политическите партии,
организация и др., водещи борба за
власт, нямат история и традиции.
Единствено БСП в известна степен и
с известни уговорки прави
изключение. Останалите
нововъзникнали политически
структури след 10.11.1989 г. се
оказват без възможност с години да
възпитават своя електорат, дълбоко
внедрявайки в неговото съзнание
необходимите принципи, убеждения
и привързаност към своя партиен
бренд.
Ако проследим най-
новата история на електоралните
технологии, то можем да обособим
няколко основни етапа:
- етап на противопоставяне, в който
се води борба между старото и
новото, между комунизма и
антикомунизма.
- етап на персонализация. През него
за електората отново е характерно
разделението комунизъм –
антикомунизъм.
- етап на асимилиране на идеите.
През него комунизмът и
антикомунизмът като основни тези
са изчерпани и водещ критерий при
осъществяването на избора на
електората става осмислената от
него нова система от възгледи на
базата на изграждащата се нова
ценностна система.
- етап на разочарованието на
електората. Независимо от това
през него помъдрелият все пак
избирател не дава своите
абсолютни предпочитания на нито
една политическа сила.
2.ИЗЯСНЯВАНЕТО НА
ПОНЯТИЕТО
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАЗАР –
ПРИЛИКИТЕ И
РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ
ПОЛИТИЧЕСКИ И
КОМЕРСИАЛЕН ПАЗАР
В контекста на класическия
маркетинг, политическия е дейност на
нетърговски образувания или
физически лица в конкурентна среда,
основана на принципите на
класическия маркетинг и насочена към
достигане на цели, които не са
свързани непосредствено с получаване
на печалба в паричен еквивалент.
Демократичните държави се
характеризират със съществуването на
политическа система, в рамките на
които си взаимодействат много
политически организации
политически партии, коалиции,
движения, съюзи, групи по интереси,
лобита и др. Всички те в една или
друга степен са свързани с механизма
на създаване на органите на властта,
който предполага алтернативност на
избора на тези органи. Всеки
избирател прави своя избор,
гласувайки само за една политическа
партия.
В пазарното общество
политическата дейност губи
присъщата и по-рано сакралност и
става разновидност на бизнеса, който
като всеки род размяна, е разчетен не
на безкористна служба на обществото,
а на получаване на печалба, макар и не
всякога в парична форма.
В политическия живот на
обществото конституционно
гарантираното в условията на
демокрация право на гражданите на
свободни избори се осигурява преди
всичко чрез принципите на
политическия плурализъм и
многопартийност. Именно върху тази
основа при демокрацията се формира
особена политическа разновидност на
пазара – политически пазар, в рамките
на който се „придобива” и се
„преразпределя” властта. Този особен
пазар в най-общ вид може да се
представи като определена съвкупност
от взаимодействащи си в
политическото пространство на
конкретната демократична държава
юридически равноправни политически
сили в лицето на партиите,
коалициите, движенията, които в
условията на конкуретна борба се
стремят да получат от избирателите
мандат за публичната власт и
органите за управление. В замяна на
избирателите се предлагат кандидати
на партиите, коалициите, движенията
за представителните органи на властта,
претенденти за изборните държавни
постове /президент, народни
представители, кметове, общински
съветници/, както и програми за
реализацията на тази власт.
За политически пазар и
политическа услуга говорят и
българските политолози Н. Ралева и Л.
Канева. Те за пръв път в нашата
литература се опитват да
характеризират тези две понятия.
„Отличителен белег на пазара на
услугите /разбирай политическия
пазар/ за разлика от продажбата на
стоки е предлагането на материално
неуловим продукт, който при това
се продава предварително, т.е.
самата услуга се реализира след
акта на покупко-продажбата.” В
този процес на търсене и предлагане
е съществена ролята на
конкуренцията, която „задължава
партиите и политиците постоянно
да проверяват позициите си на
политическия пазар и да се
приспособяват към неговите нови
изисквания”.
В пряка връзка с изясняване на
понятието политически пазар са и
родовите понятия политическа
стока, политически продукт,
размяна и сделка, диференциация,
печалба и др. В политиката на
пазара излиза самата политическа
личност. Стока” условно в
политическия маркетинг е самият
кандидат. Съвкупността от качества
на личността в сравнение с
конкурентите има не само
съществено, но понякога и
решаващо значение. Особено ярко
това се проявява в периода на
избирателната кампания.
При изясняване разликата
между комерсиалния и
политическия маркетинг, Г.
Манолов подчертава, че
политическия маркетинг може да се
определи преди всичко като
маркетинг на продавача, защото се
предлага и извършва „търговия” за
покупка на гласове, докато
търговския маркетинг е насочен към
купувача. Мястото на пазарните
субекти е различно, което
естествено предполага съвършено
друг подход и отношение. На
политическия пазар и продавачът на
политическа продукция, и
купувачът търсят изгода.
Всъщност политическата стока
е съвкупност от алтернативи, сред
които избирателите в качеството си
на „купувачи” избират за себе си
ръководители или лидери,
делегирайки им своята власт. И тук,
на политическия пазар, действат
същите правила на търговията:
търсене и предлагане, стремеж към
изгода, изравняване на цените на
конкуренцията на продавачите и
купувачите и т.н. Производителите
на политически стоки, продукти и
идеи /партии, коалиции и движения,
както и лидери/ се опитват да
използват ресурсите, с които
разполагат така, че предлаганите от
тях кандидати-„стоки” да получат
общественото признание и да бъдат
„успешно продадени” на
избирателите, т.е. да получат
необходимия брой гласове най-
напред за преодоляване на зоконно
установената бариера от 4 % в
нашата страна и след това за
завладяване на определени властови
позиции. Всъщност изборите в
демократичните държави не
представляват нищо друго освен акт
на покупко-продажба на властта,
нейното декократично
разпределение и преразпределение в
обществото в съответствие със
2
свободното волеизявление на
мнозинството от избирателите.
Възниква въпроса какво е
размяна и сделка в политическия
маркетинг. При политическия
маркетинг в размяната не участват
пари, а политическият субект обменя
принадлежащото му благо срещу
уважение, благодарност, политическа
поддръжка, подаден вот и
политическа лоялност. Можем да
наблюдаваме тази размяна в
обществения и политически живот
особено ярко през предизборния
период и по време на самите избори.
В политиката сделка се
наблюдава във всеки конкретен
случай, когато потребителят
/избирателят/ , приемайки идеите на
предизборната програма и личността
на кандитата, съзнателно изменяйки
или запазвайки своето предизборно
поведение и понасяйки загуба на
време, емоции и физически сили, ще
отиде пред избирателната урна, за да
даде своя глас в полза на един или
друг кандидат.
Специфично за сделката в
политическия маркетинг е, че
избирателените дават своя глас
единствено срещу обещания, които
след това могат и да не бъдат
изпълнени.
В политическия маркетинг
обаче, продуктът, пазарът,
потребителят, диференциацията,
размяната, печалбата имат
некомерсиална природа. Като
производител /продавач/ на пазара
излиза кандидадът или кандидатите
от листата на политическата партия,
коалиция или движение, а
потребителите /купувачите/ са
всъшност избирателите /обществото
като цяло, отделните индивиди или
групи от населението/. Мястото на
размяната между кандидата и
избирателя е пазарът /”тъмната
стаичка” на изборната секция, където
той разменя своя глас срещу
обещания/. Продуктът тук са
всъщност идеите на политическия
субект, предизборната програма на
кандидата /кандидатите/,
пропагандата. Диференциацията се
отнася до способността на субекта да
се разграничи чрез своя стил на
общуване и личните си качества, да
подчертае предимствата на своята
позиция и разликите, които я
отграничават от тази на
конкуренцията. Размяната се
отъждествява с осигуряването на
максимален брой избиратели за
даден кандидат чрез спечелване не
само на симпатизантите, а и на
колебаещите се срещу представени
идеи, предложения, обещания.
Конкурентността на нетърговския
продукт на даден политически субект
се определя при сравняване на
качеството му с това на аналогичните
продукти на конкурентите.
Нетърговските средства за
плащане са гласовете на
избирателите. Печалбата е
избирането на самия кандидат и като
резултат от това заемане на
властова позиция. И ако този избор
се окаже сполучлив за избирателя,
може да се говори за колективна
печалба, в която участват както
кандидатът, така и неговите
избиратели.
Какво всъщност е
политическия пазар? Това е
организирана съвкупност от
отношения между политическите
партии, коалиции и движения и
техните кандидати в изборите и
електората по повод
производството, размяната и
потреблението на политически
продукти и марки /идеи, програми,
стил на управление, имидж/;
регулатор на връзките между
производството, размяната и
потреблението, относително
ефективно осигуряващ съгласуване
на значителен брой интереси на
конкуриращите се партии,
коалиции, движения и политици и
на избиратели. На политическия
пазар се осъществява размяната на
гласове срещу обещания на
кандидатите на дадена партия,
коалиция или движение, на
лоялност и подпрепа на гражданите
за предлаганите от тях идеи и
решения. При това всички
участници на политическия пазар
действат изключително заради
постигане на собствената си изгода.
Политическия пазар е място на
сблъсък на интереси. Той създава
среда на остра конкуренция, в
която се раждат и съревновават
разнообразни политически партии,
коалиции, движения, лидери,
политици.
Първостепенна роля в
осъществяването на процесите в
политическия маркетинг играе
предварителната диагностика на
политическия пазар, която
предполага анализ на
възможностите му, на поведението
и мотивацията на избирателите,
анализ на собствените ресурси на
конкретния политически субект и
сегментиране. Анализирането на
пазарните възможности е първата
стъпка в маркетинговия процес,
свързана с идентифициране на
потенциалните възможности, с
оценката на потребностите и
желанията на потребителите и
определяне размера на
пазара.Ключово на избирателните
компании са адаптация на
програмата и личността на
кандидата към потребностите на
електоралния пазар, по-точно на
определен сегмент и сегментите от
него.
Когато започва дадена
избирателна кампания, още в
началния етап се организира
проучване на пазарните
възможности и поведението на
избирателите. Практически е
невъзможно да се разработва
програма на кандидата, да се
провеждат активни мероприятия за
оказване влияние върху
избирателите, без да има точни
сведения за това, какви са
пазарните възможности, какво е
настроението и поведението на
избирателите, как се отнасят те към
изборите и непосредствено към
самия кандидат. Типологията и
сегментацията на политическия пазар
в значителна степен подпомагат
реализирането на диференцирания
подход към голямата маса избиратели.
В политиката процесът на избор
започва от момента, в който
избирателят определи даден проблем
или нужда, задействан от вътрешни
или външни стимули, които се
превръщат в движеща сила. След като
е избрал необходимата информация,
избирателят уточнява своята група от
политически партии, коалиции,
движения, сред които да направи своя
избор.
3.СТРАТЕГИИ И
ПЛАНИРАНЕ НА
ИЗБИРАТЕЛНАТА
КАМПАНИЯ.
Преди всичко в маркетинговата
стратегия и планиране трябва ясно да
бъде определена политическата цел на
кампанията, в основата на която е
програмата на партията и/или
коалицията и задачите, чрез
осъществяването на които тя ще бъде
постигната.
При формулирането на
политическата цел се налага
решаването на проблеми, които не
винаги изглеждат нравствени и
етични. По принцип целта на
издигането на политическата сцена на
едно или друго политическо движение,
партия или коалиция и техните
кандидати едва ли във всички случаи
може да се разглежда като съзвучна с
идеалите на свободата, демокрацията,
политическия плурализъм. Но въпреки
това тя трябва да бъде ясно
формулирана, за да не възниква
двусмислие при нейното
интерпретиране. Формулираната
политическа цел трябва да предлага
възможност за ориентация на
избирателя и да насочва към поетия
ангажимент от съответната
политическа партия или нейния
кандидат.
Политическата цел трябва да
бъде формулирана пределно ясно и
кратко. Ето защо първата стъпка при
разработването на маркетинговата
избирателна стратегия е уточняването
на главната политическа цел и
прицеленото като копие в електората
уникално политическо предложение.
Постигането на успех в
политическа или избирателна
кампания е като правило, резултат от
умело разработената маркетингова
стратегия, умело приложената тактика,
добрата организация и ефективната
комуникация и е в пряка зависимост
от умението на комуникаторите да
обвържат надеждите и очакванията на
избирателите с образа и действията на
конкретния политически субект.
„Политикът винаги е несигурен не в
стратегията си, която непременно
произтича от неговата политическа
платформа и неговата идеология, а в
това, какъв е най-добрият начин да се
представи тя, за да успее”.
Ефективността на комуникациите,
насочени към постигане на целта на
избирателната кампания, зависи от
правилно планираните действия от
екипа на кандидата на дадена
политическа партия и/или коалиция
и от резултатите при реализирането
на набелязаните междинни цели, от
бързината и актуалността на
информацията. Политиката на
отворената врата е най-добра,
защото установява директна и
ефикасна двупосочна комуникация.
За постигане целите на
убеждаващата комуникация,
политическият бренд и неговият
екип фиксират първо централната
тема /или теми/ и обосновават
нейният избор. Посочват се и
основните сюжетни линии, или
направления в разработването на
централната тема.Стратегията на
избирателната кампания
задължително трябва да включва
определянето на адресни групи и
отношението към основните
конкуренти. Трябва да се преценят
потенциалните реакции на
основните конкуренти, да се
предвиди вероятния изход от
сблъсъка с тях на политическия
пазар, да се претеглят рисковете и
предимствата от конкретни
действия.
В хода на всяка една
избирателна кампания се очертават
няколко направления:
Осъществяване на
маркетингови изследвания;
Поддържане на права и
обратна връзка;
Организиране на срещи
на кандидата /кандидатите/ на
дадена политическа партия
и/или коалиция с
избирателите;
Организиране и
провеждане на хепънинги,
концерти, благотворителни
акции и др.;
Разпространение и
поместване на актуални и
атрактивни политически
материали.
Планирането на
ангитационната работа на целия
екип преминава през три етапа:
Първи етап: създаване
на устойчив образ на кандидата.
Този етап може да започне няколко
месеца преди началото на
избирателната кампания и да
завърши максимум две седмици
след нейното начало.Този етап
включва изяви на бъдещия
кандидат или кандидати на дадена
политическа сила по телевизията и
другите електронни медии в
популярни програми, в които те се
разкриват като компетентни
специалисти по едни или други
въпроси, общуване с видни
политици или обществени дейци и
др. Бъдещите кандидати започват да
се появяват по често и в печата –
изказват мнение по различни
въпроси, разказват спомени,
поздравяват за празници и юбилеи,
правят публично достояние
фрагменти от своята биография и
т.н.
Втори етап:
концептуално-идеологически.
Този етап започва 10 до 14 дни след
регистрацията на кандидата на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
25 яну 2019 в 21:26 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Международни отношения, випуск 2021
08 юни 2018 в 11:34 в момента не учи на 36 години
01 юни 2018 в 02:57 студент на 34 години от София - УНСС, факулетет - Финансово-счетоводен, специалност - Финансов мениджмънт, випуск 2022
29 май 2018 в 12:43 ученик на 23 години от Козлодуй - ПГЯЕ "Игор Курчатов", випуск 2015
19 апр 2018 в 11:44 ученичка на 19 години от Видин - ОУ "Иван Вазов", випуск 2019
20 фев 2018 в 10:26 студент на 54 години от София - Висше училище по сигурност и икономика, специалност - Маркетинг, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Маркетингова стратегия на фирма

15 дек 2009
·
2,416
·
81
·
11,448
·
2,961
·
4
·
3

Маркетингова стратегия на фирма Сателит ...
 

Реклама, маркетинг и връзки с обществеността

21 апр 2007
·
2,889
·
8
·
2,755
·
1,253
·
3

Същност на рекламата. Прилики и разлики между реклама и ВО. Взаимодействие между реклама и ВО...
 

Средства на международния маркетинг

12 апр 2007
·
1,015
·
3
·
290
·
172

90-те години са първото десетилетие, в което националните фирми по цял свят трябва да започнат да мислят глобално. С появата на по-бързи комуникации, транспорт и финансови потоци...
 

Маркетингова стратегия

17 ное 2011
·
98
·
3
·
426
·
278

За да бъде един бизнес успешен, несъмнено има нужда от правилна маркетингова стратегия...
 

Избор на маркетингова стратегия

28 мар 2009
·
394
·
8
·
725
·
288

Маркетингова стратегия.Защо е необходимо разработването на такъв вид стратегия? Видове стратегии. Кратка характеристика...
 
Онлайн тестове по Маркетинг
Тест по Маркетингови изследвания за студенти от 4-ти курс
изпитен тест по Маркетинг за Студенти от 4 курс
Изпит по дисциплина Маркетингови изследвания. Тестът съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Маркетинг в 4-ти курс.
(Труден)
30
61
2
4 мин
02.11.2016
Тест по маркетинг във финансовите институции за 3-ти курс
междинен тест по Маркетинг за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс, изучаващи Маркетинг.
(Лесен)
20
40
1
3 мин
29.08.2014
» виж всички онлайн тестове по маркетинг

Политически маркетинг - пищови

Материал № 608735, от 30 яну 2011
Свален: 247 пъти
Прегледан: 366 пъти
Предмет: Маркетинг, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 4,598
Брой символи: 30,908

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически маркетинг - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Харалан Василев
преподава по Маркетинг
в град Хасково
с опит от  3 години
284

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения