РЕМБРАНД (Rembrandt) Харменс ван Рейн
(1606-69)
Рембранд е нидерландски живописец и график. Творчеството му е
проникнато с философско осмисляне на действителността и предаване на
душевните преживявания. Реалистично и хуманистично, то бележи връх в
развитието на фламандското изкуство през 17 в., като обединява в себе си
нравствени идеали, достойнство и красота. Най-известните му картини са:
"Сваляне от кръста", "Завръщането на блудния син", "Светото семейство".
Рембранд е несравним майстор на портрета – той е сътворил групов портрет в
"Урок по анатомия на доктор Тулп", "Автопортрет със Саския", "Стрелковата
рота на капитан Банинг Кок" (известна като "Нощна стража"). Емоционално
наситената, изпълнена в топла гама живопис на Рембранд с потопени в
преливаща тъмнина второстепенни фигури и златисти нюанси на преден план,
както и сложната живописна фактура създават неповторимост на внушението на
произведенията му. Рембранд създава много офорти, които се характеризират с
голяма артистичност и техническо съвършенство.
Животът на художника-евреин е много тежък – първите му деца умират
още като бебета, първата му жена – Саския умира млада, а синът му Титос
умира на 27 години от чума, малко преди сватбата си. Втората жена на
живописеца заболява душевно.
Негови картини се съхраняват в Албертина – музей във Виена с най-
голямата графична сбирка в света. 22 негови картини има и в
Рейксмузеум(музей в Амстердам). В България (в галерията за чуждестранно
изкуство) се намират три негове скици. Там е гостувал маслен портрет на сина
му Титос.
Къщата, в която е живял се намира в Амстердам, а родната му – в Лайден
Рембранд живее и твори, когато в Европа се разпространява стила барок
- Стил в западноевропейската архитектура и изкуство, свързан с културата на
римокатолическата религия и контрареформацията, стил за който е характерно
декоративност, пищност и претрупаност и бурни религиозни страсти. Но
произведенията на Рембранд се характеризират с акцент върху духовните
преживявания и духовната красота. Затова неговите картини се познават
отдалече. Ние сякаш общуваме с героите – усещаме тяхната тъга, безпокойство,
гордост. С този интерес към духовния свят на човека, Рембранд се отличава от
останалите негови съвременници – Фламанските художници. Те обичат да
рисуват претрупани натюрморти, пейзажи, жанрови сцени.
Рембранд умира през 1669 година, на 63 години.