Големина на текста:
"С единия крак в ЕС"
(есе-анализ на структурата на българската социална действителност
във филма на Иван Кулеков "Държава се прави с хора" )
Създаден с цел да представи екипът специалисти, работещи по
присъединяването на България към ЕС през 2005 година, филмът на
Иван Кулеков "Държава се прави с хора" предоставя и една друга
незабележима (макар и цветиста) за обикновения човек картина.
Картина, разкриваща частите от системата на българщината,
българската социална действителност и капацитет преди и след
присъединяването ни към Европейския съюз. В следващите редове
нямам за цел да критикувам или оценявам, а ще се опитам да
анализирам българския обществен живот, като едновременно с това
дам равносметка за следствията от неговата специфика.
Европейският съюз по своята същност не представлява просто
над-национална организация, чиито членки споделят общи
икономически интереси и взаимно-свързани политики. Той е такава
модерна структура, която генерира развитие във всички подсфери на
социалния, политически и икономически живот, даваща възможност
на всеки европейски гражданин да бъде конкурентоспособен и да
дава своя принос в определяне на всеобщия интерес и следователно
на личния си такъв. България като пълноправен член на този съюз би
следвало да споделя тези ценности, но филмът дава доста поводи да
безпокойство.
По думите на Кулеков филмът е за “последните български
възрожденци” и дори бива категорично одобрен от тогавашния
министър на европейските въпроси и водещ екипа по
евроинтеграцията – Меглена Кунева, която смята, че той представя
“евроинтеграторите” в най-добра светлина. Но това, което е
невидимо за очите е видно за рационалното мислене. Чрез разума
откриваме структурата зад привидността.
Още в началото на филма Кулеков прави съобразителна
историческа препратка и кадри, свързани с традиционно български
мотиви. Щиковата атака е характерен за българската военна
стратегия приом, символизиращ неистовото усилие на full-contact
саморазправа с врага. Показателно е гръмкото заглавия от кадъра –
“По пет на нож”. Заедно с Ялтенската конференция и Берлинския
конгрес, всичко това било в ощетение на българското общество и
спомагало за все по-задълбочаващото се разделения между
модерният западноевропеец и българинът.
Именно поради тази причина не е случаен и фактът, че
Модерността със своите идейни и структурни особености, навлиза в
българската социална действителност по един специфичен начин,
характерно различен от този в Занадния свят. Това от своя страна
обяснява разграничаването EU/Non EU. Прави впечатления, че във
филма евроекспертите от екипа на министър Меглена Кунева,
постоянно говорят за “те”, “тяхното”, “там”. Военната терминология
също изобилства. От коментарите на специалнистите, че “водели
борба за всяка къща” и преговорите протичали с “окопаване”
проличава отношението им към интеграционния процес – като към
война. Баджовете от пресконференциите се превръщат в “бойни
трофеи” и биват пазени ревниво, като спомен от успехите по пътя ни
към ЕС. И това е напълно обяснимо с оглед отношението на цялата
администрация не само към интеграционния процес, но и изобщо към
труда.
В модерните общества труът е висша ценност. Трудът и
увеличаването на неговата производителност са от огромно значение
с оглед на постоянно променящия се свят и стремежа към
конкурентноспособност и иновативност, водещи към развитие (и
оттам – самоопределяне).
За разлика от тази типична представа на модерния гражданин към
труда, българските експерти по евро-интеграция имат иманентно
различно отношение към труда и работната дейност. За тях
ежедневната работа по европейските въпроси и проблеми е като
“плуване в море от сяра”, като едновременно с това времето никога
не стига. Цялата “бумащина от закони” трябва да се “влачи” вкъщи,
за да се изчита и наваксва. Подчертават неколкократно, че времето
не им стига. Символът за спрелият часовник, затрупан от купища
документи, ни дава ясна представа за отношението на българската
администрация към времето и планирането.
В сравнение с традиционните общества, където времето е
пренебрежимо и вечността има връх, където повтарящото се е
интересно, а не новото, то в модерните е напълно обратното.
Модерният европеец гледа на времето по един рационален начин,
всичко се върши по план, следва се график.
Българската администрация обаче се ръководи от неприложимия в
модерно време хронотоп. От това противоречие произтича и
отношението към време, пространство и труд на българските
“евроинтегратори”. Свидетелство за това са изказвания на
експертите от типа “вместо да излезем на по бира (когато са на
задачи в Брюксел), ние проверяваме цифри…” или “ох, хайде пак
отначало…”. Въпреки предоставения график на пресконференции и
срещи по дати и часове, българското Министерство (поради почивен
ден), не успява да закупи самолетен билет до Брюксел на
евроекспертка пък и се налага тя да събира пари от съседи, за да
замине ( на евроекспертката и се налага да прекрати почивката си на
морето и да замине за “спешната” конандировка). От своя страна
министър Меглена Кунева заявява, че (поради “собсвените си
амбиции”) са били “готови още през март, но европейската комисия
се забавила” и затова подписването станало на 25 април 2005 година
(което е в противоречие с думите и при положение, че всеки отделен
елемент от процеса по присъединяване е предварително установен).
Представата за труд от своя страна пък рефлектира върху
отношението към самите институции, в които административните
работници се подвизават. Там те би трябвало да защитават частните
интереси на българските граждани, от чиито данъци се формира и
тяхното заплащане за тази дейност. Като пример ще взема репликата
на Кунева, че “държава се прави с хора”(взета и за заглавие на филма
на Кулеков). С хора се прави всичко останало, но не и държава.
Държавата се прави с институции. Това схващане на министър
Кунева за същността на държавния апарат е обяснимо: България
спада в категорията “държава на тлъстия кокал”(държава на
политическа корупция и разхищение) и като такава заменя позицията
на пазара като регулатив и премахва възможността за развитие на
гражданското общество. Фактът, че евроинтеграторите от екипа на
Кунева са “завоювали” успехи в преговорните сфери като тези за
производство на ракия и тютюнопроизводство, говори за чисто
политически мотиви. Сфери като здравеопазване, образование и
пазарна икономика, пряко засягащи стандарта на живот на цялото
общество не само на определени етнически прослойки), биват
оставени на заден план.
Синдромът на “омекналата държава” подтиска не само развитието
на гражданското общество, но и на пазара. По повод изказванията на
европеиските експерти, че глава “Морска безопасност” е
“чувствителна за Европейския съюз тема” и че ако “бизнесът
работеше на 1/3 от това, което работи администрацията”, могат да се
извадят следните изводи: 1.) неосъзнаване важността на морския
транспорт като ключов фактор за осъществяване на
трансконтиненталната търговия на България; 2.) антагонистични
отношения между бизнес и администрация в България.
Ако вземем под внимание тези два извода, заедно със
засвидетелстваното от филма състояние на вътрешната
инфраструктура, ще установим, че неразвитостта на пазара в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2022 в 12:08 студент на 44 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Обществено здраве и здравен мениджмънт, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
Баланс между семеен живот и работа (есе)
добавена от has17o 24.04.2014
0
11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
13
74
1
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

"Държава се прави с хора"

Материал № 607759, от 27 яну 2011
Свален: 106 пъти
Прегледан: 186 пъти
Предмет: Социология
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,054
Брой символи: 6,562

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Държава се прави с хора""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала