Големина на текста:
Кога по-малкото е повече? Почти винаги. Минимализмът означава акцентиране точно
върху това, което потребителя на информация има нужда да знае, за да постигне дадена
бизнес цел. Нито повече, нито по-малко.
Основните принципи на минимализма:
· Заложете на подход, ориентиран към бързо действие – повечето хора имат работа и
цели, които да вършат; по-малкото четене за тях е по-добро
· Концентрирайте се върху съществените цели на потребителя – повечето хора не
желаят да знаят как е проектиран продукта или как работи интерфейса; за тях, работата,
която те вършат е най-важна
· Помогнете на потребителите бързо да откриват и отстраняват грешки – изненада,
обикновените хора допускат грешки; минимализма ни помага да ги предусещаме и да
даваме съвети за тяхното решаване
· Приемете, че хората имат различни нужди и им осигурявайте поддръжка – повечето
хора искат единствено нещата да стават лесно; други имат желание да се учат; трети
искат да намерят само това, което ги интересува и да си излязат
Минимализмът е начин на живот в комуникацията. Той преди всичко означава да
знаете какво очакват клиенти ви от самите вас. Той означава да спрете да пишете
технически документации и да започнете да работите за потребителя.
Спецификата на комерсиалното и изискванията на хората, обслужващи корпоративния
сектор създадоха една доста осезателна бразда между вида на изкуството, създавано
заради самото изкуство, и изкуството, което да “продава”.
Изкуството винаги е в ситуацията на своята епоха, казва Сартр. Появата на интернет и
технологиите от висшия клас промениха не само самия бизнес, но и върнаха
преклонението към двоичния код. И новите дизайн тенденции, които нет.арт.а донесе
със себе си, го превърнаха в култ.
Нетарт.а днес е това, което беше попарт.а вчера. Нещо повече. Нетарт е новото лице, от
което се нуждаеше бизнеса. Новото лице пред поколение, което обича да реагира
интуитивно и е имало достатъчно време, за да изгради предразсъдъци към всичко
конвенционално.
Времето “сега” веднъж завинаги ще реши парадоксалното разделение на изкуството на
комерсиално и некомерсиално. Ще издигне в култ един изначален критерий – критерия
за въздействие.
Бизнесът ще се изправи срещу семиотиката на корпоративния стил, за да продължи да
популяризира и продава. Ще изправи бизнес дизайна срещу самия бизнес: един
закономерен подход към потребителите на услуги и продукти, които повече от всякога
търсят свободата в общуването.
Не прави ли всичко казано дотук малко прозаична естетиката на изкуство, родено от
протеста? Всъщност не. Защо, ще разберете от прегледа на няколко компании, няколко
артиста и няколко тенденции в дизайна, съпроводен от подходящ коментар.
БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО И МОДЕРНИЗМЪТ
Димитър Аврамов
web | Култура и критика. Ч. III.
І.
Преиздаването на един научен труд, близо 35 години след като е написан, без съмнение
носи определени рискове. А когато този труд е посветен на западноевропейското
модерно изкуство и е публикуван в България през 1969 г., нещата придобиват особена
сложност. Защо? - налага се да обясня.
Преди всичко - след толкова години естествени и напълно обясними биха били
евентуалните промени и нюансирания в преценки, гледни точки, анализи, обяснения.
Днес художественият авангард на Запад не е такъв, какъвто беше преди три
десетилетия. Нещо повече: тъкмо в началото на 60-те години, когато започнах работа
над книгата си, постепенно, но неотвратимо той навлезе в един изненадващо
разностилен (плуралистичен) период, който измени до такава степен характера му, че
цялата тази епоха до днес - епоха на един объркващ по своята сложност,
разнопосочност и еклектика постмодернизъм - се оказа в крайна сметка радикално
отрицание на принципите, вдъхновявали класическото модерно изкуство, които бяха
предмет на моя анализ.
Тогава, в началото на 60-те години, на Запад сред широкия спектър от съперничещи си
течения господстваше абстракционизмът в многобройните му варианти: от
ирационалното "безформие" на абстрактната експресия до аскетичния геометрически
пуризъм на минималистите. Господстваше властно, триумфално, безкомпромисно.
Художниците - адепти на тази модна естетическа религия, бяха обхванати едва ли не от
месианско самочувствие. Те фанатично вярваха, че не само настоящето, но и бъдещето
им принадлежи. Музеите и галериите бяха отворили широко вратите си за творчеството
им. Всеки колекционер със самочувствие и пари смяташе за особено престижно да
притежава техни произведения. Ако името е нашумяло, ако е обкръжено със силна
позитивна аура и е изравнено по значимост с имената на старите (музейни) майстори,
престижът да притежаваш означаваше и нещо не по-малко важно - солидни
капиталовложения. Върховната и безапелационна естетическа санкция се
демонстрираше на световни авангардни изложби в присъдите на международни
журита: Документа в Касел, биеналетата във Венеция, Париж и Сан Пауло. Там в края
на 50-те и началото на 60-те години абстракционизмът доказваше по категоричен начин
своята сила и всемирна хегемония.
За създаването на този климат изключително голяма и важна бе ролята на
художествената критика. Тя откриваше новите таланти, тя ги коментираше,
утвърждаваше, награждаваше и налагаше на ценителите, съответните институции и
публика. Луксозни албуми, монографии, каталози, статии, интервюта, филми, дори
модният дизайн (декоративни тъкани, книгооформление, рекламен плакат и пр.)
разнасяха славата на абстракционизма, утвърждаваха претенциите му да бъде
универсален пластичен език (преодолял национални традиции, страни и континенти),
внушавайки идеята, че той е най-чист, най-пълен и завършен израз на модерното
изкуство. Едно авторитетно документално свидетелство на тази тенденция бе
издадената през 1960 г. голямоформатна монография на прочутото издателство Скира
(с великолепни илюстрации - връх на репродукционното изкуство!) - Модерна
живопис. Съвременни тенденции. Автор - именитият италиански изкуствовед НЕЛО
ПОНЕНТЕ. "Да се говори за следвоенната живопис - пише той, - означава да се говори
най-вече за живописта, която е пожелала да се отрече от външния вид на предметите, за
да открие едно по-тайно значение на действителността."
"Живописта, която се отрича от външния вид на предметите", е именно абстрактната.
Верен на този принцип и подвластен на господстващата ситуация, Нело Поненте
фактически свежда "съвременните тенденции" в модерната живопис (с няколко
незначителни изключения) до една относително пълна реконструкция на следвоенните
форми на абстракционизма. Спектърът е наистина пъстър - представени са
нефигуративни художници от различни национални школи: французи, американци,
германци, италианци, испанци, англичани, холандци, датчани, португалци, руснаци,
унгарци, японци и др. Но въпреки демонстративната стилистична широта (в рамките на
абстракцията) и въпреки все по-засилващото се съперничество на нюйоркския
абстрактен експресионизъм, трудно бе да не се признае все още водещата роля на
Парижката школа. Класическите естетически и пластични добродетели на френската
традиция - т.нар. belle peinture (красива живопис): субективизъм, чувствителност,
художествена интуиция, сензитивно изящество, иманентна хармония на фигура, тон,
съотношения, продължаваха силно да привличат художници и публика. Имената на
Жан Базен, Алфред Манесие, Морис Естев, Жорж Матийо, Пиер Сулаж, Роже Бисиер,
Серж Поляков, Мария Виейра да Силва, Никола дьо Стал и много други имаха
престижа на еталони за "истинска", "чиста" живопис. Европа упорито отказваше да
приеме нюйоркските предизвикателства - намираха авангардизма на американците за
"груб", "суров", прекалено агресивен, дори когато бе ясно, че следва отдалеч
европейски модели.
Контраатакувайки, от своя страна, влиятелният американски критик КЛЕМЪНТ
ГРИНБЪРГ квалифицира парижкия абстракционизъм като "приемлив за стандартния
вкус". Никой не бе в състояние да предвиди драмата, която щеше да се разиграе
няколко години по-късно - поражението на Парижката школа и триумфа на
нюйоркските художници; драма, чиито перипетии доведоха до края на класическия
модернизъм.
Знаят се тези перипетии:
Първо - шокът от попарта (избухнал едновременно в Ню Йорк и Лондон, а след това -
под името нов реализъм - и в Париж). Рухна търпеливо изгражданата цяло столетие
преграда между елитарното изкуство - от една страна - и баналните продукти на
консумативното общество и масовата култура - от друга; улицата нахлу с цинична
безцеремонност в ревниво охраняваната "кула от слонова кост". Поруган бе храмът и
идеалът на модерните художници - чисто изкуство.
Рухна и модернистичният мит за "видовата чистота" - изчезнаха границите между
живопис, графика, скулптура и архитектура, а заедно с това - и между изкуството и
неизкуството. Традиционните, класическите материали, средства и процедури (платно,
картон, хартия, стена, камък, дърво, бронз, метална плоча, маслени, акварелни и
графични техники, четка и резец, ваене и дялане, рисуване и моделиране, и т.н.) бяха
изоставени и заменени с готови или индустриално произведени обекти - подредени или

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 май 2021 в 18:37 ученик на 30 години от София - СГСАГ "Христо Ботев", випуск 2010
07 май 2021 в 10:24 потребител
09 мар 2021 в 09:43 учител на 42 години от Добрич - СОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2020
10 дек 2020 в 10:53 студент на 35 години от София - ВСУ Черноризец Храбър, випуск 2022
08 юни 2020 в 14:59 в момента не учи на 28 години от Плевен
12 май 2020 в 05:56 учител на 48 години
05 апр 2020 в 16:40 студент на 38 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - сигурност и отбрана, специалност - ЗНС, випуск 2021
06 дек 2019 в 01:12 в момента не учи на 71 години от София
11 окт 2019 в 15:17 учител на 51 години
22 апр 2019 в 14:30 студент на 42 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - педагогически, специалност - ПУП, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Възникване и историческо развитие на музеите

28 дек 2006
·
614
·
8
·
1,827
·
138

Различните древни и антични цивилизации създават три културни института, чието основно предназначение е да запазват и съхраняват културните постижения на човека.
 

България - принос в световната култура

12 фев 2007
·
1,097
·
2
·
286
·
291

Фразата „принос в световната култура” означава неизменно едно: всичко онова, което формира културната традиция на човечеството, което със своята завършеност и неповторимост, представлява високите достижения на човешкия дух.
 

Римското изкуство и култура

23 фев 2007
·
497
·
10
·
1,072
·
75

Римското изкуство и култура имат огромен принос за света. За развитието на световната култура, както и за разбирането и характеризирането и в наши дни.
 

Ораторското изкуство в древна Гърция

12 апр 2007
·
284
·
12
·
2,247

Изкуство или наука е ораторството? От една страна ораторството неизменно е свързано с науката, защото един добър оратор трябва да има научни познания в много области, за да са неговите речи достоверни и правдоподобни, и неговите идеи защитени с доводи...
 

Изкуството като отричане на действителността

15 апр 2007
·
303
·
5
·
890
·
87
·
1

Изкуството обективира сетивността и желанието, самосъзнанието и съзнанието за света, емоциите и настроенията, които като цяло се смятат за ирационални, защото думите не могат да ни дадат ясни идеи за тях.
1 2 3 »
 

Размисли за модерното изкуство

Материал № 60720, от 12 дек 2007
Свален: 458 пъти
Прегледан: 383 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Анализ
Брой страници: 27
Брой думи: 7,659
Брой символи: 66,516

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Размисли за модерното изкуство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения