Големина на текста:
Университет за национално и световно
стопанство
Юридически факултет
Курсова работа
Конституционно правораздаване
Конституционното правораздаване е сравнително нова
институция в модерната правова държава. Това е институтът, чиято
цел е да разрешава противоречията в правото с помощта на
конституционните норми. Конституционният съд защитава основния
закон на модерната правова държава, нейните ценности и
стабилност. Той е свързващото звено между отделните фактори на
държавната власт, както и допълнителен елемент, стабилизиращ
вътрешните връзки в правовата държава.Конституцията на Р.
България от 1991 г. е първата от страните в бившия социалистически
блок, която постановява в своята глава осма (чл. 147-152)
създаването на конституционен съд в системата на висшите
държавни органи в страната, като го извежда извън трите власти с
особен статут. Конституционния съд се състои от 12 съдии, като
една трета се избират от НС, една трета се назначават от президента
и една трета се избира на Общо събрание на съдиите от Върховния
касационен съд и Върховния Административен съд
С действащата Конституция за пръв път в нашата държавна
система бе създадена нова централна държавна институция-
Конституционният съд. Водейки се от принципа че правото следва
да е водещо, да доминира над политиката,за да се спази изискването
за гаранция на самото право, Конституционният съд има
правомощието да упражнява контрол за конституционно
съобразност върху актовете на Народното събрание и на Президента,
върху политическите партии и сдружения. Това е особеното при
тази нова институция – тя е изправена пред деликатната ситуация да
извършва преценка на държавни органи,които са и политически
субекти(парламентът,правителството и др.). Без тази особеност
обаче ще се изгуби същността на Конституционния съд на правно
преценяващ орган и ще се превърне в чисто политически орган.
Значението на конституционното правораздаване може да се
разгледа в няколко посоки – като модерен атрибут на правовата
държава,като гаранция на правото чрез поставянето на
конституционната норма като еталон за закона и като балансьор
между трите власти. Наличието на държавен орган с такава функция
представлява важна специфика в държавното и правно устройство,
2
която заслужава да бъде отбелязана в основните начала на
Конституцията.
Съществува обаче известна неопределеност за статута на
Конституционния съд и мястото му в системата от държавни органи.
В някои правни системи Конституционният съд не е част от
съдебната система, а някои конституционни решения допускат този
вид правораздаване да се осъществява от най – висшите съдебни
инстанции на традиционните съдилища. В тези случаи
Конституционния съд действа като своеобразен коректив на
законодателната власт, без обаче да отнема типичните функции на
политически представителен орган,а мястото му се квалифицира
като „неписана парламентарна резерва”.
Наличието на Конституционен съд в българската правна
система е отбелязано в основните начала на Конституцията на
Република България. От структурата на Конституцията обаче се
налага изводът,че Конституционният съд не е причислен към някоя
от трите власти. Неговата правна уредба е оставена на края на глава
8-ма,която съпоставена с глава 1 – ва оставя впечатлението за
недостатъчна съгласуваност.
Основните конституционни разпоредби за Конституционния
съд са доразвити в специалния закон за този орган – Закона за
Конституционния съд. Според чл. 1 ал. 2 от този закон
Конституционният съд е независим от
законодателната,изпълнителната и съдебната власти –той е отделна
от останалите три проявни форми на държавната
власт.Компетентността на Конституционния съд е определена от чл.
149 от Конституцията. От тази разпоредба се налага заключението,
че разглежданият орган в повечето случаи извършва една оценъчна
дейност като съпоставя актовете, върху които осъществява контрол,
с конституционните разпоредби, законите, международните
договори, обвързващи нашата страна и общопризнати норми на
международното право и установява има ли несъобразности на
целия или на част от контролирания акт. Тази дейност не може да
обхване нито една от трите вида форми на държавна власт по чл. 8
от Конституцията. Известно сходство със законодателната дейност
разкрива задължителното тълкуване на конституционните
разпоредби по чл. 149 т. 1 от Конституцията. Въпреки това сходство
тази дейност не се състои в създаване на правила за поведение, а в
разясняване на съдържанието на установени от друг орган правни
норми.
Дейността на Конституционния съд не може да се определи и
като правораздаване в традиционния смисъл на това понятие. В
Конституцията наистина се говори за спорове, но те се отнасят до
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституционно правораздаване

Конституционното правораздаване е сравнително нова институция в модерната правова държава. Това е институтът, чиято цел е да разрешава противоречията в правото...
Изпратен от:
880606
на 2011-01-25
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
42 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Конституционно правосъдие

09 мар 2012
·
106
·
19
·
9,669
·
152

КП възниква най-рано в Америка – 1803г. и в най-популярна. форма – конституционен контрол по отношение на законите; възниква с решение, докладвано от съдия Маршал...
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
599
·
36
·
7,097
·
255

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Правомощия на президента на Р.България


Компетентността на президента е съвкупността от неговите служебни права и задължения в качеството му на държавен глава....
 

Конституционно правораздаване

Материал № 606332, от 25 яну 2011
Свален: 42 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 13
Брой думи: 3,145
Брой символи: 20,064

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно правораздаване"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала