Големина на текста:
Проблемът с Косово и Метохия и националната сигурност на
Балканите
1.Увод
Сръбско – Албанският конфликт е сред най-сложните едновременно етнически,
териториални и отнасящи се до сигурността проблеми на Балканите. Областите Косово и
Метохия са исконни сръбски територии и имат голямо стратегическо и икономическо
значение. За Албания двете области представляват територия с преобладаващо албанско
население, място където се е зародило албанското национално движение през 1878г. Това
е районът с най-глолям демографски растеж, което спомага за нарушаването на
етническия баланс. Етническите албанци се въздържат от участие в политическия живот
на Сърбия – като форма на бойкот. Това създава голям вакуум на политическата сцена.
Конфликтът има и икономически аспект, защото е Косово са концентрирани големи
промишлени предприятия. Това не е само проблем между Сърбия и Албания, а Балкански
и общоевропейски проблем.
След смъртта на Маршал Тито, през 1981г. албанското национално движение
предприема наилствени демонстрации и поставя искания на областта да бъде даден статут
на седма югославска република под конституционната власт на СФРЮ, което
представлява стъпка напред в откъсването от Сърбия. Хърватия и Словения се
противопоствят на сръбските намерения за реформа, които подкрепят етническите
албанци в Косово, виждайки ги като съюзници в борбата със Сърбия, като това в крайна
сметка води до тяхното откъсване и разпадането на СФРЮ, след което и двете губят
интерес към Косово.
За последните петнадесет години пролемът с Косово и Метохия се е
изменил вследствие на промените, настъпващи в Европа. През времето на биполярното
разделение СФРЮ има имиджа на уважаван член и една от водещите страни в движението
на необвързаните страни и получава подкрепа от САЩ и СССР. От друга страна
комунистическият режим в Албания не сполучва в опититте си да спечели международна
1
подкрепа. Маоистката и Сталинистката ориентация на част от политическите движения в
Албания още повече задълбочават нейната изолация. Кризата в Съветския блок и
политиката на Запада нарушават баланса през 80-те, а източноевропейските
националистически движения, от своя страна, стават съюзници в борбата срещу
комунистическите режими и по този начин накърняват международния статут на Србия
като „стратегически буфер” между Изтока и Запада. Националистическото движение на
косовските албанци започва да привлича вниманието на Запада, след падането на
комунистическия режим на Хокса. Добре организирана е и албанската емограция към
САЩ и Западна Европа.
Анализи на ЦРУ от края на 1990г. предвиждат, че в Косово скоро ще се стигне
до гражданска война, но кризата избухва в Словения, която е най-богатата и етнически
най-хомогенна република. Косово и Метохия не се включват вероятно от страх, че това
може да се отрази фатално на интересите на някоя от двете етнически групи. Отношенията
между тях остават замразени. Албанските политически партии в косово се
противопоставят на конституционните поправки от 1990г. и се опитват да създадат своя
„пара-държава”, като по този начин в Косово се установява двойно управление – легално
и нелегално. Албанците продължават да бойкотират участието на избори.
След първоначалната подкрепа от страна на международните кръгове,
албанското национално движение в Косово, международната общност променя
отношението си, поради опасността от въвличане на Македония и други съседни страни в
конфликта. След Дейтънските споразумения става ясно, че има нужда от нов подход в
уреждането на отношенията между сърби и албанци, като се изработят нови
конституционни модели на автономия за етническите албанци, като това трябва да бъде
направено в рамките очертани от ОССЕ и Съвета на Европа. Проблемът не би могъл да се
разреши без укрепване на демократичните институции в Сърбия.
2.Косово и Метохия – брeмето на историята
В края на ХІХ и началото на ХХв. Косовскиая вилает на Османската империя
има за административен център Скопие. След Балканската война от 1912г. областта става
част от Сърбия, а Метохия – част от Черна гора. Това легитимира чрез Лондонския
2
договор от 1913г. За разлика от настиящите отношения - в Средновековието албанците са
активен фактор в Сърбия. Албанските феодални владетели не са дискреминирани под
властта на династията Неманич. Албанците и сърбите заедно се противопоставят на
турските нашествия. Между XII и XIVв. Косово е център на икономическия,
политическия и културния живот.
В края на XVII в. започва приемане на Исляма от страна на албанците. На
голяма част са дадени влиятелни позиции в йерархията на османската империя. Първите
противоречия между сърби и албанци са именно следствие от верското раазделение.
Християните са дикреминирани от турците за сметка на мюсюлманите, албанците на
територията на Косово и Метохия, които биват толерирани и подкрепяни. Стига се до
постепенно изтласкване на сърбите на север, което става на две вълни – през 1690 и 1737г.
Сръбските бежанци се заселват във Войводина (южна Унгария) и т.нар. Крайни.Това до
голяма степен отслабва съпротивата на християнското население на областта срещу
албанските „колонизатори”. Целта на тези изселвания е да се спре хомогенизирането на
славяните, които въстават срещу Османската империя и да се предотврати формирането
на национални държави на Балканите. Първото сръбско въстание 1804-1813г придава нови
черти на сръбско-албанските отношения. Първата национална програма на сърбите е
изработене от Илия Гарасанин през 1844г. и тя има за цел освобождението на Южните
Балкани от Османска власт със съдействието на другите балкански народи. Тази идея не е
посрещната с въодушевление от албанците, защото 70% от тях са мюсюлмани и нямата
изгода от разрушаването на Османската империя.
Войната от 1876-1878г изправя сърби и черногорци в първия сериозен
конфликт срещу албанците, които османската империя мобилизира при нахлуването на
тяхна територия. Превземането на Косово през 1878г. води до 30 000 бежанци – етнически
албанци – от окупираните територии. През юни 1878г. е формирана Лигата за защита на
албанската нация – „Първа Призренска Лига”. Също така се изработва и Албанска
национална програма с цел създаване на Албанска държава, която да обхваща 4 региона:
Южна Албания и Епир; Северна и централна Албания; Македония; и Косово с части от
Сърбия и Македония. Налага се идеята за Велика Албания, която е жива и до днес.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Проблемът с Косово и Метохия и националната сигурност на Балканите

Сръбско – Албанският конфликт е сред най-сложните едновременно етнически, териториални и отнасящи се до сигурността проблеми на Балканите. Областите Косово и Метохия са исконни сръбски територии и имат голямо стратегическо и икономическо значение.
Изпратен от:
patrolb50
на 2007-12-12
Добавен в:
Доклади
по Политология
Статистика:
436 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Дипломация

27 май 2009
·
383
·
16
·
5,124

Международните отношения, външната политика и дипломацията са система от необходими взаимоотношения и връзки, цели, задачи, принципи и практическа дейност...
 

Войната в Босна и Херцеговина

06 май 2007
·
864
·
6
·
2,124
·
410
·
3

Същинските военни действия започват през март 1992г., веднага след провеждането на референдума за независимост на републиката.....
 

Политически идеи през Средновековието. Възгледите на Тома Аквински за същността на държавната власт.

02 дек 2008
·
248
·
7
·
1,086
·
1

Тома Аквински (1225(спорна) – 1274) е една от големите фигури в опитите на християнската църква да създаде и да наложи свои виждания за държавата и правото.
 

Медийна власт

30 май 2008
·
327
·
7
·
1,415
·
101
·
1

Властта, която притежават медиите, е тема на различни дебати в обществения и научен дискурс. Независимо от гледните точки, тази власт се разглежда единодушно като изключително голяма, с чиито особености всяка друга обществена сфера се съобразява.
 

Източен блок

30 май 2008
·
145
·
3
·
435
·
46

Отношенията на държавите в рамките на Източния блок.
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
157
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Проблемът с Косово и Метохия и националната сигурност на Балканите

Материал № 60620, от 12 дек 2007
Свален: 436 пъти
Прегледан: 143 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 11
Брой думи: 2,181
Брой символи: 18,998

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът с Косово и Метохия и националната сиг ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения