Големина на текста:
Е С Е
На тема:
„ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ВЪЗМОЖНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ЗА ПОМОЩ
И ПОДКРЕПА ОТ СТРАНА НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК”
В най-общата терминология с насилие се обозначават действия-вербални и
невербални, които имат за цел да нанесат вреди на хора и животни. А когато
става въпрос за домашно насилие, не е нужно конкретизиране-в една такава
малка единица, каквато е семейството има учудващи много форми и прояви на
насилие, при това с различна насоченост- на практика всичко възможно, което
може да роди човешката агресия. Целта е установяване на власт и контрол над
поведението и желанията на другия, независимо от неговото несъгласие. Този
тип насилие може да се случи на всеки независимо от расата, възрастта,
сексуалната ориентация, религия или пол, както и образование.
Само по себе си насилието-физическо, психическо, сексуално-въздейства
силно негативно върху нормалното функциониране на личността, а особения
проблем при домашното насилие е, че то рядко е еднократен акт, обикновено е
регулярно или нерегулярно повтарящо се и по тази причина вредите, които
нанася са с траен ефект, изразяващ се в чувство на дълбоко нещастие,
безнадеждност и безизходица ,та дори и суицидни мисли за жертвата.
Всеки член на едно семейство може да стане жертва на насилие, но
правилото е, че обикновено това са жените и децата поради факта, че са в
неизгодната позиция на по-слабия. Причините за малтретирането на децата в
едно семейство обикновено се коренят в самия насилник- това е агресия,
отправена към по-слабия и беззащитния, причинена от фрустрация, лични
несгоди и неуспехи, при хора с ниска емоционална интелигентност,
неспособни да се справят със самия източник на своята неудовлетвореност.
Изразява се в системен бой, както и с налагане на тежки, направо абсурдни
наказания. Щастие в нещастието е,че сексуалното насилие над собствените
деца е сравнително рядко явление, то обикновено е резултат на психична
неуравновесеност и болест, религиозен фанатизъм или извратени родствени
традиции. По подобен начин стоят нещата и при насилие над стари хора и
инвалидно болните--и в трите групи физическата слабост или непригодност,
както икономическа зависимост и невъзможност за самостоятелно ежедневно
обслужване, правят жертвите безсилни да се противопоставят на насилника.
Всичко, казано дотук важи напълно и за насилието в една партньорска
двойка,но „обогатено”с още много разнообразни прояви на жестокост при
физическия, психическия или сексуален тормоз. Физическия тормоз е най-
примитивната проява на насилие, както и сексуалният. Те са съпътствани обаче
и с психически тормоз, който може да има неизброимо много форми-като при
него, според мен, много често този процес протича и в двете посоки, като
интензитета на въздействие зависи от въображението на участниците. Може да
се изрази в заплахи за раздяла, контрол и лишаване от финансови средства/ако
има такава зависимост/, обиди, неглижиране, публично унижаване,
критикарство, демонстративно ухажване на хора от другия пол,
продължителни периоди на мълчание и още много други - до директни заплахи
за смърт. Изключително въздействащ на психиката прийом е
т.н.”сталкинг”,който, приложен върху ответната страна може да изтощи
нервната система на човек до крайност.
Какви могат да бъдат действията на един социален работник при
наличието на такава семейна ситуация?
Като се има предвид кои ще бъдат обекти на социална работа, става
ясно колко труден ще е процеса на работа. Жертвата обикновено е много
изплашена, със силно занижена самооценка и самочувствие, към това се
прибавя и срама от случващото се, враждебност към околните, а много често и
чувство за собствена вина. Тя е объркана, с амбивалентни чувства към
насилника си, които произхождат от връзката между тях. Картината при
насилника е още по-комплицирана. Той обикновено е силно коплексиран,
емоционално неустойчив, подчертано агресивен, крайно егоцентричен и
самовлюбен, със съзнание за собствената си недосегаемост и с абсолютна
неспособност да приема и прощава, както и да разбира, при това изхождащ от
позицията на по-силния и властимащия. Като прибавим към тези категории и
лицата с алкохолна или друга зависимост става ясно, че това ще са
недоброволни клиенти, с които ще се работи изключително трудно.
Какво е отношението на социалния работник към една такава ситуация?
Съчувствие към жертвата /но не съжаление, тя без друго е достатъчно
унижена/; безусловна подкрепа;деликатност при разискваната тема, търпение,
умело преминаване през всички етапи на динамичното интервю, като особено
много се наблегне на преодоляването на съпротиви-като на клиента, така и
своите собствени. А при работата с насилника, според мен, особено важно е
той да разбере и приеме водещата роля на социалния работник в конкретната
ситуация.
Какви действия може да планира социалният работник? На първо място
трябва да е общовалидния факт, че за всеки случай подходът и резултатът ще
бъдат различни. Учудващо е как в една такава малка единица, каквато е
семейната, понякога могат да се установят толкова сложни, объркани и
фрустриращи за всички отношения, в основата на които е прехвърляне на
собствения негативизъм към по-нискостоящия в „йерархията” И как при уж
сходни, да не кажа идентични положения, развитието и изхода са коренно
различни, според темперамента, възпитанието и семейните традиции, както и
ресурсите за справяне.
Планирането на мерките от страна на социалния работник зависят от
степента на конфликта и състоянието на жертвата. В по-леките случаи, когато
и от двете страни има желание за справяне с проблема, консултирането в
индивидуална и групова работа може да се окаже достатъчно за промяна,
преди насилничеството да се превърне в стереотип, начин на живот. В тези
случаи трябва да се работи в двете посоки-при хора с нисък праг на търпимост
е важно те да не бъдат предизвиквани в определените моменти и на определени
теми, в които конфликта би могъл да ескалира. Избягването на подобни
ситуации, които могат да породят сблъсък е основното при хора, които
съзнават какво им се случва и искат да го променят, но не знаят как или нямат
воля за това. За справяне с подобен проблем е подходяща психотерапевтична
работа със семеен консултант. Подобно е положението и при хора, които
прехвърлят ефекта на външни дразнители върху домашните си.Тук също едно
идентифициране на проблема би могло да сложи край на насилническите
прояви в семейството.
В по-тежки случаи мерките трябва да са комплексни. Ако има алкохолен
проблем или зависимост, е необходимо убеждаване и насочване към
съответното здравно заведение за лечение. При системно упражнявано
физическо насилие се налага или извеждане на жертвата от дома, или съдебно
разпореждане, което да държи насилника настрани от дома. Проблемът тук е,
че често жертвата се разколебава в подобно решение, дали от страх/”Той ще ме
намери и убие!/или с наивната вяра,че той ще се „поправи”-тогава нещата
отиват в изходна позиция. Същото е и при зависимостите-при рецидив цикъла
завърта наново. В подобни тежки случаи ,когато всичко друго е пробвано,
работата трябва да е в посока окончателна раздяла.
Естествено, за да не се стига въобще до това положение, на първо място
е превенцията, което, за съжаление за нашите географски ширини си е все още
утопия. Възпитание у дома от най-ранно детство в уважаване личността на
другия, независимо от неговия пол, възраст и т.н.; подходящи форми на
обучение в училищата; предбрачно и брачно консултиране биха намалили
драстично тези случаи. Имайки предвид, че степента на образование, служебно
и обществено положение не влияят върху процента на домашно насилие-такъв
насилник може да бъде и чистача, и президента, става ясно колко важно е
ненасилието да се възпитава. Особено в днешно време, когато семейството без
друго е в криза, да не кажа пред разпад като основна клетъчна единица на
обществото.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Домашното насилие и възможни интервенции за помощ и подкрепа от страна на социалния работник

Само по себе си насилието въздейства силно негативно върху нормалното функциониране на личността, като вредите, които нанася са с траен ефект, изразяващ се в чувство на дълбоко нещастие, безнадеждност и безизходица,та дори и суицидни мисли за жертвата...
Изпратен от:
Краси Костадинова
на 2011-01-24
Добавен в:
Есета
по Социална психология
Статистика:
41 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социална психология
Увод в социалната психология
изпитен тест по Социална психология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест в НБУ, дистанционно обучение - курс "Увод в социалната психология". Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
2
7 мин
16.07.2019
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
125
1
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Домашното насилие и възможни интервенции за помощ и подкрепа от страна на социалния работник

Материал № 605244, от 24 яну 2011
Свален: 41 пъти
Прегледан: 66 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 1,030
Брой символи: 6,397

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Домашното насилие и възможни интервенции за пом ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала