Големина на текста:
Според Решение №18 на Конституционния съд от 16 декември 1993 година
„Конституционният съд не е съставна част от съдебната система. Той е извън трите
власти по чл.8 от Конституцията. Конституционният съд упражнява своите
властнически компетентности независимо и наред с органите на трите власти.”
Конституционният съд е автономен във вътрешната си организация - той сам
изработва и приема свой устройствен правилник;има и собствен бюджет. Независим е
от всякакъв служебен надзор. Тази външна независимост се основава на
материалноправните критерии,които са в основата на особения статус на
Конституционния съд. Те оправдават неговото равнопоставяне спрямо другите
конституционни органи (парламент,президент,правителство), осъществяващи функции
по разделното упражняване на държавната власт.
Конституцията на Република България в глава осма учредява Конституционен
съд и очертава основите на неговото правно положение.Законът за Конституционният
съд (ЗКС) (ДВ, бр. 67 от 1991г.) доразвива неговата правна характеристика.
Конституционният съд в България е създаден по европейския модел, изграден от
австрийския юрист Ханс Келзен през 1920г. и възприет още тогава от Чехия и Австрия.
Той постепенно получава разпространение в Европа и на други места.Обикновено се
нарича конституционен съд,но в някои страни носи и друго наименование: във
Франция се нарича Конституционен съвет, в Испания- Конституционен трибунал.
Съществено обаче не е неговото наименование,а правната му същност и отношенията
му с другите държавни органи и резултатите от дейността му.
Конституционният съд може да се определи като специална и специализирана
конституционна юрисдикция,предназначена да осигури спазването на Конституцията и
заедно с това да защитава правовата държава. Това определение, естествено, не дава
цялостна представа за неговата същност, но никое определение не е в състояние да
направи това. Анализът на неговите елементи обаче подсказва, че той е преди всичко
юрисдикционен правораздавателен орган от особен вид – конституционен.
Задачите и целите на Конституционния съд изискват наличието на подходящ
личен състав на тази институция. Съгласно чл.147, ал. 1 от КРБ съдът се състои от 12
съдии, една трета, от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават
от президента на републиката,а една трета се избират от общо събрание на съдиите от
Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Конституционния съд
взема решенията си с мнозинство от 7 съдии, при кворум от 9 души. Тъй като при
образуването на първия състав на Конституционния съд през 1991г. още не
съществуваха Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно
чл.2 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията изборът на третата
четворка от състава на Конституционния съд бе извършен от Върховния съд на
републиката. Този паритетен начин на формирането състава отразява
конституционализма на съвременна България.
Конституцията съдържа пестелива уредба относно необходимата за
конституционните съдии квалификация, както и относно осигуряването на тяхната
лична и професионална независимост. Предпоставка за избиране, респ. назначаване,са
следните изисквания: минимум 15 години юридически стаж,висок професионален опит
и нравствени качества. Що се отнася до гражданството на конституционните съдии-
правната уредба е в Закона за Конституционния съд (чл.4, ал.3) : само български
граждани,които нямат двойно гражданство,могат да бъдат конституционни съдии.
Нито законът, нито Конституцията предвиждат някакви възрастови граници – нито
минимални, нито максимални.
1
Предписанията за недопускане на несъвместимост на длъжността
конституционен съдия с други длъжности са строги. Положението на член на
Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат,със заемане на друга
държавна или обществена длъжност,с членство в политическа партия или синдикат и с
упражняването на свободна, търговска или друга професионална платена дейност
(чл.47, ал.5 от КРБ).
Един сравнителен преглед към други страни ще покаже,че числото 12 като
големина на българския Конституционен съд се вмества в общата европейска
тенденция: тя варира между 9 и 16 съдии, също така показва, че съществуват редица
сходства между личния състав, върху реда на неговото образуване,а и някои различия.
В Испания Конституционният трибунал (съд) се състои от 12 магистрати (съдии),
назначени от краля. От тях четирима се назначават по предложение на Конгреса, взето
с мнозинство три пети от членовете му; четирима - по предложение на Сената, взето
със същото мнозинство; двама - по предложение на правителството и двама по
предложение на Генералния съвет на съдебната власт. Те се назначават измежду съдии
и прокурори, университетски преподаватели, държавни служители и адвокати; всички
трябва да бъдат юристи с всепризнат авторитет, с над 15 години професионална
дейност. Членовете на Конституционния съд не могат да работят по съвместителство и
върху тях се разпростират забраните, отнасящи се до членовете на съдебната власт
(чл.159,ал.1 и 2 от Конст.).
В Чехия Конституционният съд се състои от 15 съдии, назначени от президента
със съгласието на Сената. За съдия в Конституционния съд може да бъде назначен
безупречен гражданин,който има право да бъде избиран в Сената (т.е. всеки гражданин
на републиката,който има избирателно право и е навършил 40 години – чл.19, ал.2 от
Конст.), има висше юридическо образование и най-малко 10 години е упражнявал
юридическа дейност (чл.84, ал.1 и 3 от Конст.)
Конституционният съд в Румъния се състои от девет съдии. Трима от тях се
избират от Камарата на депутатите,трима - от Сената и трима се назначават от
президента (чл.140, ал. 1 и 2). Съдиите от Конституционния съд трябва да имат висше
юридическо образование, висока професионална компетентност и най малко 18
години юридически стаж или преподавателска дейност във висше юридическо учебно
заведение (чл.141 от Конст.).
В Словакия Конституционният съд се състои от десет съдии. Те се назначават от
президента измежду 20 души, предложени от Националния съвет (парламента) на
Словакия. За съдия в Конституционния съд може да бъде назначен гражданин на
Словакия, който има право да бъде избран в Националния съвет на републиката, ако е
навършил 40 години, завършил е право и има най малко 15 години стаж по
специалността.
Изводът от посочените примери, е че съставът на конституционните съдилища
се назначава или избира от най – авторитетните представители на законодателната,
изпълнителната и съдебната власт (крал, президент, парламент, правителство, върховни
съдилища) и се състои от утвърдени, с висока професионална компетентност юристи.
Това безспорно е гаранция за правилното осъществяване на сложната и отговорна
дейност на конституционните съдилища.
По – различно обаче е положението във Франция. Там членовете на
Конституционния съвет (не съд,а съвет) са две категории – назначавани и заемащи
съответния пост по право. Назначаваните съдии за девет, като трима от тях се
назначават от президента, трима - от председателя на Сената и трима – от председателя
на Народното събрание. По право членовете на Конституционния съвет са всички
бивши президенти на републиката. Във Франция не се предвиждат условия и цензове за
2
заемането на място в състава на Конституционния съвет. И за назначаемите негови
членове не се изисква нито да имат юридическо образование или юридически стаж, не
се определят възрастови граници. На практика според съществуващите данни все пак
значителна част от членовете на Конституционния съвет са видни юристи и
политически дейци.
Тези обстоятелства могат да се обяснят с обстоятелството, че във Франция
съществува не Конституционен съд,а Конституционен съвет и че някои от функциите
на този орган имат политически аспект, което позволява и дори изисква участието на
политически лица в работата му.
В Австрия законът изисква и практиката е такава, че има предвидена пределна
възраст за съдиите от Конституционния съд и тя е 70 години. Когато съответен съдия
навърши тази възраст, преди да е изтекъл срокът, за който е бил избран, неговият
мандат е бил прекратен предсрочно. Известно е,че в САЩ например, където
Върховният федерален съд упражнява функции на Конституционен съд, не е
предвидена пределна възраст за съдиите и неговия състав.
Мандатът на конституционните съдии в Република България е 9 години.Така
установеният срок на техните пълномощия е правилно отмерен. Той позволява, от една
страна, съдиите от Конституционния съд да осъществяват на практика възможностите
си като специалисти,а от друга страна, да не се допусне професионална деформация
при работата им. Деветгодишен е мандатът на конституционните съдии и в други
страни – например Испания и Румъния.
Съществена особеност, свързана с мандата на конституционните съдии в
България,е, че той не може да се възобновява. Както се постановява във второто
изречение на чл.147, ал.2 от КРБ, конституционните съдии „не могат да се избират
повторно за тази длъжност”. Подобна разпоредба съществува и в конституции на други
страни.
Деветгодишният мандат, определен в чл.147, ал.1 на Конституцията на
Република България, всъщност се отнася до Конституционния съд,а не до съдиите в
неговия състав. Това е максимално възможният срок на пълномощията на част от
състава на Конституционния съд. Това е така, защото според третото изречение на ал. 2
от цитирания чл. 147 се постановява, че „Съставът на Конституционния съд се
обновява през три години за всяка квота по ред,определен със закон”. Действащият
Закон за Конституционния съд в чл.2 от Преходните и заключителните разпоредби
предвижда,че съставът на Конституционния съд през първия мандат се обновява по
жребий. При това след изтичането на 3- годишния срок съставът на съда се обновява с
двама представители от квотата на Народното събрание и с по един от квотата на
президента и на съдебната власт. След изтичане на 6-годишния срок съставът се
обновява с двама представители от квотата на президента и с по един от квотата на
Народното събрание и на съдебната власт. Целта е да се осигури приемственост, но
преди всичко – да се предотврати възможно „втвърдяване” на правораздаването за
времето на мандата на отделния съдия. Жребият внася елемент на случайност при
обновяването на състава на Конституционния съд. При това редакцията на чл.2 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Конституционния съд
позволява при второто обновяване, след изтичането на 6- годишния срок от мандата, да
бъде изваден от състава на съда и съдия, който е бил избран или назначен след първото
обновяване.
Във формирането на българския Конституционен съд е заложен принципът на
континюитет в дейността му: ЗКС (чл.5, ал.1) предвижда,че през последните три месеца
от редовния мандат се извършват процедурите по избирането, респ. назначаване на
нови съдии с деветгодишен мандат.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правно положение на Конституционния съд на Република България

Конституционния съд в България. Сравнителна характеристика...
Изпратен от:
Vikito_1989
на 2011-01-23
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
52 сваляния
виж още
 
 

Правно положение на Конституционния съд на Република България

Материал № 605017, от 23 яну 2011
Свален: 52 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 3,600
Брой символи: 21,744

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правно положение на Конституционния съд на Репу ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала