„Немили-недраги"
3 глава
сбит преразказ
Обядът бил вече приготвен от Странджата-тенджерата с фасул била свалена от
огъня и трябвало само да бъде разсипана по чиниите.Не след дълго помещението
започнало да се пълни с очакваните гости.Изгладнелите хора насядали по местата
си и Странджата бързо им напълнил блюдата.След малко започнали оживен разказ за
политика.Всички освен Бръчков взимали участие,като с увеличаване на количеството
изпити чаши евтино кисело вино думите ставали по-остри и заканите все по-
ожесточени.Разговарящитесе надпреварвали да сипят обиди срещу чорбаджиите и
турците.Ненадейно еди от тях-Димитър,се осмелил да критикува друг-Петко,по
прякор Мравката.Останалите веднага скочили срещу Димитър,като го наричали
чорбаджийски приятел и искали да го изгонят навън.В защита на Димитър се
намесил Странджата,когото всички уважавали.Той успокоил присъстващите и им
казал,че имали право да се сърдят,тъй като са страдали достатъчно,но и Димитър
бил народен човек като тях.Знаменосецът бил обзет от всеобщото въодушевение и не
се стърпял,вдигнал чашата си и произнесъл пламенна реч.Като истински родолюбец
говорил за отечеството си,което имало нужда от такива като тях-хъшове,готови на
саможертва в името на свободата на народа.Самите те нямали нужда нито от
имоти,пари или къщи,защото били зарязали всичко и се скитали немили-недраги из
Влашко.Наистина им било трудно в чужбина да гладуват и да ходят като
скитници,въпреки че в България бедничт народ бил още по-зле-бит,позорен,поробен
и без никакви права.Поне те били свободни,което било най-важното и затова не
трчбвало да се отчайват.Все някога щял да настъпи часът на борбата и трябвало да
бъдат готови.Нали затуй били хъшове-мъченици,страдащи и борещи се за свободата
на своя поробен народ.България за тях била над всичко!
Думите на Знаменосеца въздействали много на околните.Всички лица грейнали
от решителност.Бръчков,затрогнат от речта,треперел от вълнение.Искало му се да
прегърне всички тези хора,които вече чувствал като близки.Взел бързо чашата си и
вдигнал наздравица за Странджата.Този жест привлякъл вниманието на останалите и
така им станал симпатичен.
Македонски също не се стърпял,вдигнал високо своята чаша и представил
Бръчков като младеж,завърнал се наскоро от Турция,защото не можел да търпи
повече турската тирания и който искал да се присъедини към тях.Всички го
приветствали с радостни възгласи и така той бил приет като хъш.
Умилени от възторг,юнаците запели хайдушка народна песен.Техните възторжени
гласове ехтели и се понесли извън помещението,като дори пред входа на кръчмата
се струпала тълпа,привлечена от суматохата.След края на песента мъжете насядали
отново по местата си,успокоени от патриотичната песен,а насъбралите се навън се
разотишли.По стълбите заслизал добре облечен момък-Владиков.Той бил войник,после
хъш,след това се скитал из влашките градове,като накрая станал учител в
българското училище в града.Попитал присъстващите дали знаят целта на
посещението му.Обяснил им,че целта му е народна-искали да поставят представление
в училище,за да съберат пари за разноски на човек,готов да убие султана.Смятали
да представят драмата ,,Изгубена Станка''и търсели участници.Като чул
заглавието,Македонски се възпротивил,но Владиков го убедил,че представлението
било с боеве и кръвопролития.Младежът разпределил набързо ролите:за Македонски-
Желю хайдутина,за Хаджията-Татарчето,за Петко мравката-бабичката,а самият той
щял да играе стареца.Тогава Странджата попитал кой щял да играе момата
Станка.Учителят го погледнал и отвърнал,че съвсем бил забравил за най-главната
роля.Огледал присъстващите и видял Бръчков,когото не
познавал.Запознали ги набързо.Бръчков бил най-подходящ за ролята и затова той
приел. Забравили само Странджата.Въпреки че повече
искал да го види със знамето из Стара планина,Владиков му дал роля на бюфета.
На следващата седмица започнали репетициите, а след още една седмица разлепили
афишите по улиците.А турския султан идея си нямал за това.
83
3
