Големина на текста:
СИНТАКСИС
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1.Синтактични категории
1.1.Предикация
Синтаксисът е наука за свързването на единици от различни класове, при което се
получават нови единици. Най-голямата единица, с която се занимава синтаксисът на езика,
е изречението.
В едно изречение се намират свързани думи, но синтаксисът ги разглежда не като
лексикални единици, а като представители на класове думи, известни под името “части на
речта”. От гледище на речта свързането засяга думите, а не абстрактните лексикално-
граматични класове. Синтаксисът на езика представя думите като крайни (терминални)
елементи, от които се състои една синтактична единица, но синтактичните отношения не
зависят пряко от лексикалните им свойства. Ето защо следните две изречения например не
се различават синтактично:
1.Слънцето залезе.
2.Луната изгря.
Казваме, че такива изречения са синтактично еднакви, защото имат еднаква синтактична
структура. Задачата на синтактичния анализ е да представи структурата на което и да е
изречение от даден език.
Много старни на изречението все още не са изяснени. Ето защо вместо дефиниция на
изречението обикновено се дава дефиниция на понятието “предикация”, а изречението се
дефинира чрез предикацията: изречението е предикативно съединение на лексикални
единици от частите на речта.
Според науката логика предикацията е приписване на признак на предмет (носител на
признака). Отношение между признак и предмет обаче откриваме в следните два израза:
3.Заспалото дете.
4.Детето е заспало.
Отношението е предикативно във второто изречение, защото с него извършваме
приписване на признак.
От лингвистично гледище се приема, че предикацията е единство от три категории:
лице, време и модалност. Тези категории в синтаксиса се разбират по-широко, отколкото в
морфологията.
Категорията лице например играе роля и в безличните, и в безглаголните изречения от
типа:
5.Тук не се пуши.
6.Чудесно.
Достатъчно е да бъде езиково изрезен предикатът (признакът), за да кажем, че е
извършен предикативен акт – съединяване на признак с носител на този признак.
Лингвистите разглеждат съдържанието на едно изречение като описание на някаква
ситуация, така че безличните или безглаголните изречения също ни представят някаква
ситуация, само че носителят на експлицитно назования признак не е явен – той може да се
открие извън езиковата единица в самата ситуация.
Предикацията е мсиловен процес на свързване, въпреки че единият от свързваните
елементи може и да не бъде изразен езиково. “Изречението съобщава прирочно
(предикативно) съчетание на две основни представи”, сравнете също: “Изречението е в
основата си съобщение или израз на даден мисловен процес на свързване две представи –
предмет (субект, същина) и някаква негова особеност или проява”.
Категорията време е налице във всяко изречение, въпреки че също може да не е
експлицитно изразена. Съдържанието на безглаголни изречения като
7.Нощ. тишина. И внезапен вик.
1
е локализирано във времето, както и при останалите изреченски типове. Темпоралните
глаголни форми или други езикови изрази поставят в явен вид изразеното в съобщението
събитие в някакъв отрязък от времето и по този начин го представят като реално, т.е. като
изявителна модалност.
Категорията модалност също е изрезена в такива изречения, защото говорещият е
длъжен да покаже дали описваната ситуация е реална или не – точно както с времето той
трябва да покаже кога е, или е била, или ще бъде реална описваната ситуация.
В изречението се изразяват, разбира се, и други езикови категории, защото граматичните
категории задължително се избират в една или друга форма от говорещия – например
категорията определеност. Залогът е задължителен за глаголните изречения, но в
синтаксиса се разглежда по-широко – като вид диатезно отношение. Диатеза е отношението
между семантични роли и синтактични функции. От синтактична гледна точка залогът
показва активна или пасивна субектна позиция, когато глаголът е преходен и семантичната
роля на един от участниците е “деятел” или “експериентор”. В изречения като Товарът
тежи два тона субектът “товарът” не е нито деятел, нито експериентор и не може да има
противопоставяне с пасивна позиция. Страдателният залог освобождава подложната
позиция от ролята “деятел” или “експериентор” (например Земетресението се усети от
всички). При някои непреходни глаголи семантичната роля на подлога също може да бъде
отстранена с помощта на “пасивните” изразни средства, но тогава се отстранява цялата
подложна позиция, например Тук не се стъпва, но е стъпвано. Въпреки това казваме, че
подлогът е главна част на изречението.
От друга страна, в едно създадено вече (устно или писмено) изречение се съдържа много
информация за описвания възможен свят, реален или предполагаем, и за индивидите, които
го населяват. От съдържанието на изречението може да се съди и за психологическото
състояние на говорещия, за неговите възгледи за света, за способността му да си служи
добре с езиковите средства и т.н., но всичко това е извън задачите на синтаксиса, който
трябва да представи възможните синтактични форми, от които говорещият може да избира.
Ето защо сме длъжни да държим сметка за противопоставянето “език – реч”, което в
синтаксиса се представя като разлика между “изречение” и “изказване”, т.е. между знанието
за изреченските категории и използването на това знание в построяването на текстове. В
синтаксиса на езика не може да става дума за изречението като елемент на текст.
Всяко изречение (или написано) съобщение е текст или част от текст, който се създава с
помощта на езика. Използването на езика е вид дейност, при която се произвеждат
изказвания с определена цел. Различават се пет вида изказвания според целта на речевата
дейност: 1.Съобщителни, 2.Въпросителни, 3.Подбудителни, 4.Желателни, 5.Възклицателни.
Те се отделят според това, какво цели говорещият (пишещият): да съобщи нещо, да търси
информация, да подбуди към дейност.
Синтактичен разбор (анализ) на такива изказвания се прави с цел изследване на
синтактичните свойства на българския език.
1.2.Структурна репрезентация на изречението
Ще използваме латински бикви (началните букви на съответните латински букви) за
означаване на частите на речта, към които принадлежат крайните елементи на изречението
(словоформите): N – съществително име, А – прилагателно име, V - глагол, P – предлог,
Аdv – наречие, Conj – съюз, Pron – местоимение, Num – числително. С S ще бележим
категорията изречение.
Синтактичните категории са проекции на синтактичните свойства на думите.
Непосредствената проекция на словоформата е нейното представяне като част на речта и се
нарича нулева или главна, опорна проекция. Х.
Х с една черта и с две черти са по-нататъшни проекции. За по-голяма яснота в
съвременните синтактични теории, които приемат словосъчетанията за синтактични обекти,
проекциите се представят във вид на дърво, което има възли, представящи синтактични
2
категории. Синтактичното дърво е удобно средство да се избегне използването на понятия
от учението за частите на изречението, за които още не е ставало дума и които представят
друг (функционален) аспект на елементите на словосъчетанието. Общия вид на такова
дърво със съответните проекции е следният:
(8)
ХР
ZР X’
X YP
По-високият възел доминира (над) по-ниския в случая, че има път, т.е. насочен клон, от
доминиращия към доминирания възел ако доминацията е непосредствена, т.е. ако два
възела са свързани непосредствено с един клон, доминирания възел се нарича “дъщеря” на
непосредствено доминиращия. Две дъщери са “сестри” помежду си. Например сестрите ZР
и X’ са дъщери на ХР.
От гледище на учението за словосъчетанията синтактично дърво като (8) се нарича
“конституентно” дърво, а граматиката – “конституентна” (граматика на съставките), защото
се интерпретира езиково като отношение между синтактична категория и нейните съставни
части. С други дуви дъщерите са съставки на надредната категория. Например в (8) ZР и X’
са конституенти на ХР, а Х и YP са конституенти на X’. Така всяка доминираща категория
съдържа съставките, които заедно могат да заемат позицията, представена от тази
категория.
Една ненулева категория (X’ или X”) може да се яви повече от един път в структурата на
дадена група. Това свойство на езика се нарича рекурсивност, която формално се изразява
в това, че ненулева категория може да доминира над себе си, т.е. да съдържа в себе си като
съставка.
Дървовидното представяне на структурата на синтактичните категории е еквивалентно
на представянето със скоби. Всяка двойка скоби – лява и дясна, представя една доминираща
категория, която ще записваме при едната скоба, например:
[S NP VP]
Да вземем изречението:
9.Вятърът минава с едва уловимо свистене през грапавите клони на церовите дървета.
Ако към всяка словоформа се запише символът на съответната част на речта, се
получава низ от символи без структура: N V P Adv A N... С такъв запис само е показано
множеството от елементи, от които се състои изречението, т.е.:
S = {вятърът: N, минава: V, ..., дървета: N}
Очевидно е, че една част на речта сама по себе си още не е синтактична категория. Тя е
синтактична категория само когато е в отношение с друга част от изречението.
1.3.Части на изречението
Едно от основните понятия, с които класическият синтаксис представя синтактичната
структура, е понятието “част на изречението”.
Понятието част на изречението изразява отношението между главните части на
словосъчетанията. В едно изречение има толкова опори, колкото категории ХР, и от
гледище на словосъчетанието няма разлика между A, N – те са все опори на някакво ХР. с
понятието част на изречението се въвежда йерархия между главните части на
словосъчетанията. Например А като именна част на сказуемото има по-висок ранг от А като
непредикативно определение.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 юни 2021 в 13:35 потребител на 29 години
09 юни 2021 в 10:10 студент на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2021
03 юни 2021 в 15:43 студент на 30 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Българска филология, випуск 2021
03 юни 2021 в 15:23 студент на 28 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Българска филология, випуск 2018
01 юни 2021 в 17:36 студент на 22 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически, специалност - Приложна лингвистика, випуск 2022
28 май 2021 в 01:03 потребител
26 май 2021 в 17:21 ученичка на 27 години
17 май 2021 в 09:28 родител на 25 години от София
05 май 2021 в 20:35 студент на 20 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2022
04 май 2021 в 17:42 потребител от Варна
 
Домашни по темата на материала
Вид и време на глагола
добавена от mariqnboranski2 21.03.2019
0
19
синтактичен и морфологичен анализ на изречение
добавена от viktoriya.strumina 02.11.2017
0
46
какви са по вид изреченията
добавена от didialek_abv_bg 07.02.2016
0
24
Морфологичен анализ на изречения
добавена от sevito.selimova 23.01.2020
1
77
съвременен български език
добавена от uliana.vardolova 15.12.2019
1
35
Подобни материали
 

Упражнения по синтаксис

03 юли 2007
·
1,632
·
9
·
955
·
2,074
·
3

Как се подчетрават частите на изречението и как да ги открием лесно.
 

Тест за 7 клас

11 фев 2008
·
278
·
2
·
266

1.Думата лукавост е синоним на: а) коварство б) вероломство в) подлост г) хитрост 2.„И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светна от усмивка”. Колко определения има в изречението: а) едно б) две в) три г) четири д) пет ...
 

Несъгласуваното определение в изречението. Начини за свързване. Части на речта като несъгласувано определение. Тенденции в езиковата практика.

19 май 2008
·
236
·
15
·
2,197
·
476

Несъгласуваното определение в изречението. Начини за свързване. Части на речта като несъгласувано определение. Тенденции в езиковата практика...
 

Сложно изречение. Видове

14 фев 2010
·
284
·
3
·
499
·
517

Сложни съчинени - сложно изречение съставено от две или повече прости изречения съединени със съюз и. Сложни съставни – простите изречения в сложното съставно изречение са: •зависими едно от друго по смисъл; •синтактично неравноправни...
 

Граматическата категория наклонение на глагола

30 яну 2011
·
140
·
12
·
3,704
·
365

Наклонения на глагола. Преизказните глаголни форми...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Правописна норма
тематичен тест по Български език за Ученици от 10 клас
Тест за проверка на знанията на учениците в 10. клас. Лесен и бърз, въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
11
4
9 мин
17.08.2020
Тест по БЕЛ за зрелостници
изходен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Теста е предназначен за проверка на знанията на учениците по български език и литература преди ДЗИ. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
66
1
19.12.2019
» виж всички онлайн тестове по български език

Синтаксис сбе

Материал № 604861, от 23 яну 2011
Свален: 1,175 пъти
Прегледан: 1,710 пъти
Предмет: Български език
Тип: Анализ
Брой страници: 113
Брой думи: 44,659
Брой символи: 258,405

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Синтаксис сбе"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по Български език
в град Кърджали
с опит от  2 години
94

Ирен Кълвачева
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  3 години
335 26

виж още преподаватели...
Последно видяха материала