Големина на текста:
Адам Смит и “Богатството на народите”. Системата на Смит- възгледи за разделението на
труда, размяната и стойността. Хипотезата за “невидимата ръка”, теория за
възпроизводството на капитала и международната търговия.
През XVIII век Англия изпреварва европейските държави по икономическо развитие. Бързо се
развиват капиталистическите форми на стопанската дейност в промишлеността, търговията, селското
стопанство. Англия по-бързо от останалите страни подготвя почвата на промишлената революция- епохата на
масовото навлизане в производството на работни машини. Расте икономическата мощ на буржоазната класа,
но тя се сблъсква с остарелите феодални порядки на икономическия живот. В този момент буржоазната класа
се нуждае от нова теория за разчистване остатъците от феодализма и коригиране поведението на държавата в
сферата на стопанската политика. Творец на такава теория се явява Адам Смит.
Адам Смит е роден през 1723год. В Шотландия. Майка му го отглежда сама, тъй като баща му е
починал преди неговото раждане.За кратко е бил отвлечен от цигани, но чичо му успява да го открие и върне
у дома. Като младеж следва в Глазгоу, но за отлично представяне получава степендия за Оксфорд. След
приключване на обучението известно време изнасял лекции, а през 1751г. е избран за професор по логика в
Глазгоуския университет като се радвал на голямо уважение и известност. Адам Смит никога не се оженил,
самият той бил много разсеян човек- понякога се разхождал по халат из улиците, или има случка в която
паднал в дупка насред улицата. През 1759г. публикува своя първи труд “Теория на нравствените чувства”, в
която разглежда преди всичко моралните устои на обществото и човешките взаимоотношения и установява,
че на човека са свойствени симпатията и грижите за другите. През 1776г Адам Смит публикува в Лондон
своя труд “Изследване върху природата и причините на богатството на народите”, с което поставя началото
на икономиката като научна дисциплина. Този труд е познат на света като “Богатството на народите” и
донася на Смит славата на световен икономист далеч зад пределите на Англия. Историята на политическата
икономия познава малко икономисти, съчиненията на които да оказват такова огромно влияние на
съвременниците им, както това на „шотландския мъдрец”. В парламента при обсъждане на редица
законопроекти започнали често да цитират неговата книга. Но независимо от своята популярност и слава,
Смит остава много скромен човек в личния си живот. Последните 14 години от живота си великият
икономист работи като митнически чиновник. Адам Смит умира през 1790г., като една уникална личност.
В „Богатството на народите” обект на изследване е националното богатство.Смит цялостно и
теоретично разглежда проблемите на производството, разпределението и обращението. Трудът се състои от
пет книги.
В първата се съдържат възгледите за разделението на труда, печалбата, рентата, цената и работната
заплата.
Във втората книга изследва природата , натрупването и приложението на капитала като важен фактор-
наред с разделението на труда – за нарастването на богатството на народите.
Третата книга озаглавена за различния напредък към богатството на различните народи е посветена на
историята на народното стопанство и на принципите , отговарящи на развития капитализъм.
В четвъртата книга Смит подлага на остра критика меркантилизма , изследва въпроса за колониите и се
спира на физиократизма. Основната му идея от ново е защитата на принципа на свободната търговия и
свободното движение на капитала.
В последната пета книга се изучават държавните финанси. Критикуват се и се отхвърлят основите на
данъчната система и се разработват принципите на буржоазната данъчна система. В преодоляването на
феодалните отношения , в свободната търговия и в новата икономическа политика Смит вижда важен фактор
за нарастването на богатството.
В “Богатството на народите” Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от
природата на човека неговота автономност на действия, неговите егоистични мотиви, които управляват
общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени
подробности, от които извежда общи заключения. Изхождайки от външното изследване и описание,
категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи,
обяснява едни и същи процеси. Тези два начина на познание непрекъснато се преплитат в “Богатството на
народите”, като по този начин разширява хоризонта на познанието и обогатява икономическия анализ, което
е една от заслугите на Смит.
В “Богатството на народите” обществото е представено като общност от отделни индивиди. Затова и
анализа му се основа на изследване на индивида, на частния собственик, неговата природа и интереси. Ходът
на анализа е следният: а/ човекът по своята естествена природа е егоист; б/ той има особени лични интереси;
в/ за реализиране на интересите се се нуждае от услугите на други хора; г/ бидейки егоисти, хората си оказват
възмездни услуги; д/ единствената рационална форма на взаимност е пазарната размяна; е/ размяната е
естествено явление, обусловено от природата на човека- на индивида е присъща естествената склонност към
размяна. Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството.
Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Внимание заслужават
два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид,
при който главният мотив е егоистичният интерес. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за
„невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима
ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на
хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат
както индивидуалното, така и общественото богатство.Идеята за естествения ред трябва да се изгради сам по
себе си, стихийно и самопроизволно. Извежда стоковата размяна от природата на човека, без обаче да обърне
внимание, че тя е продукт на дадени исторически условия. В “Богатството на народите”, убедително е
доказано, че политическата икономия трябва да изследва естествения ред на нещата. Обърнато е внимание на
една важна задача- мотивиране на стопанската политика.
“Богатството на народите” е първият труд в който политическата икономия е представена като научна
система от знания за икономиката с нейните категории, закони и механизъм на функциониране. С това
съчинение започва нова епоха в развитието на политическата икономия.
Още в началото на книгата си Смит прокламира труда за източник на богатството на нацията.
Разтежът на богатството е обусловен от два фактора: броя на лицата в материалното производство и
равнището на производителността на труда. Като приоритет има втория фактор, който в голяма степен зависи
от розделението на труда. За това разглеждането на богатството започва с анализ на разделението на
труда.Смит се интересува от начина по които всеки работник е в състояние да повиши ппроизводителността
на труда си и установява, че той е специализацията на трудовите операции. Като доказателство посочва
манифактурно предприятие за топлийки, където крайния продукт се основава на развито разделение на труда.
Технологичния цикъл се състои от 18 операции, изпълнявани от различни работници. Когато
специализацията расте, расте и производителността на труда. За един ден в манифактурното предприятие 10
работника произвеждат 48 000 топлийки, докато 1 работник, който сам изпълнява всички операции- 20
топлийки. Смит сравнява специализацията в промишлеността и селското стопанство. Но се оказва, че
Предачът и тъкачът почти винаги са различни лица, докато орачът,сеячът и жътварят са често едно и
също лице”.
Разделението на труда има много предимства: повишава сръчността на всеки работник; осигурява
икономия на време; съдейства за изобретяване на машини., като резултатът е “увеличаване ппроизводството
във всички занаяти”, умножаване на богатството. Според Смит разделението на труда е следствие на
склонността на човека да разменя продукти, като тя е изведена от личния интерес. Но разделението на труда
е зависимо от величината на пазара. Той казва “ тъй като ... възможността за размяна води към разделение
на труда, степента на това разделение трябва винаги да бъде ограничена... от размерите на пазара.
Когато пазарът е много малък, никой не може да има стимул да се посвети всецяло на едно занятие поради
невъзможността да разменя цялата излишна част на своя труд, която надвишава собственото му
потребление, срещу излишната част на продуктите на труда на другите хора, от които той се нуждае”.
Според автора на “Богатството на народите”, парите оказват голямо съдействие на взаимното подтикване на
разпределението на труда и размяната, следователно и за увеличаването на богатството. Парите са “голямото
колело на обръщението”, като те са “всеобщо средство за търговия”. Той е наясно, че книжните пари не могат
да заменят металните, златните и сребърните монети, но те намаляват разходите на
обръщението.”Заместването на златните и сребърните пари, пише Смит, заменя едно много скъпо
средство за търговия с много по-евтино и понякога еднакво удобно средство. Обръщението започва да се
осъществява с ново колело, създаването и поддържането на което струва по-малко от предишното”
2
Смит обогатява учението за парите, като доказва, че те са стока, отделила се стихийно от общата
стокова маса в резултат на развитието на размяната. След това започва да търси отговор на въпроса от какво
зависи способността на стоката да се разменя. Този анализ започва с тълкуване на понятието стойност. То
има две различни значения- потребителна стойност и разменна стойност. Едното изразява полезността на
даден предмет, другото- възможността за подобряване на друг продукт. Като тук Смит констатира един
проблем, впоследствие наречен “парадокс на стойността”. Установява, че има вещи с голяма потребителна
стойност и малка разменна стойност и обратно вещи с малка потребителна стойност и голяма разменна
стойност.Смит пише “Няма нищо по-полезно от водата, но с нея едва ли може да се купи нещо.... Напротив,
диамантът едва ли има потребителна стойност, но срещу него често може да се получи голямо
количество стоки”. Но той не изяснява този проблем, защото не вижда връзка между потребителната
стойност и разменната стойност. И насочва своето изследване към “принцините, които регулират разменната
стойност на стоките”.
Адам Смит достига до извода, че съществува пряка зависимост между работното време и величината
на стойността, тоест свежда стойността до труда. “Всеки труд, независимо от отрасловата му
принадлежност, създава стойност””Трудът е единствената всеобща, а така също единствената точна
мярка на стойността, или единственото мерило, с което можем да сравняваме стойностите на
различните стоки винаги и навсякъде”.
Но Смит не стигал само до връзката на стойността с труда, той търсил решение на въпроса – как да се
измерва разходът на труд и функционално зависещата от него стойност?, констатирал, че е трудно да се
установи съотношението между две различни количества труд, тъй като времето изразходвано за два
различни вида работи, не винаги определя това съотношение, защото в много случаи в един час тежка работа
може да има повече труд, отколкото в два часа лека работа. Той улавя проблема за измерването на труда, чрез
свеждане на сложния /квалифицирания/ към простия /неквалифициран/ труд. И така Смит стига до
заключението: размяната на различните продукти на различни видове труд се осъществява не в резултат на
точно мерило, а на определянето на цените чрез спазаряване. Трудът е източник на стойността без оглед
отрасъла, където се прилага , но Смит отбелязва, че трябва да се взема под внимание и участието на
останалите производствени фактори- капиталът и земята. Така в “Богатството на народите” Адам смит дава
ново определение на тази категория, според което работната заплата, печалбата и рентата са трите източника
на всяка разменна стойност.
Той разграничава естествената от пазарната цена.Фундаментът на естествената цена е стойността. А
пазарната цена е действителната цена по която се продава. Като отклонението на пазарната от естествената
цена настъпва винаги, когато количеството на една стока предложена на пазара не съвпада с действителното
търсене. Така Смит очертава теорията за пазарното равновесие, като установява, че пазарните цени се
регулират от търсенето и предлагането на стоки . Под натиска на конкуренцията търсенето и предлагането
“тласкат” пазарната цена към нейната естествена цена.Смит разглежда още разликата между монополната и
естествената цена. Първата е най- високата цена, която купувачите дават или се съгласяват да дадат, а втората
е най-ниската цена по-която стоките се продават известо време.
В книгата си Адам Смит анализира доходите /работна заплата, печалба и поземлена рента/, като се
ръководи от класовата структура на обществото, състояща се от наемни работници, капиталисти и поземлени
собственици. Той е привърженик на “щедрото възнаграждение на труда”, защото “нарастването на
дохода и капитала е нарастване на националното богатство” .За печалбата дава двойствена интерпретация.
От една страна, че тя е принаден продукт, създаден от работника и присвоен от работодътеля и от друга , че
тя е вид доход за труда на предприемача.
Адам Смит дава на света най-доброто дотогава обяснение за пазара на свободната конкуренция. Адам
Смит защитава свободната търговия и предприемачество и въвежда понятието "невидима ръка" (invisible
hand) - с него Смит подкрепя тезата си, че когато всеки индивид и стопански субект следва собствения си
интерес, резултатът е не само желателен, но и оптимален за цялото общество. С други думи, развитието и
просперитетът на обществото задължително минават през успешното развитие и просперитет на отделните
членове на това общество."Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за
капитала, с който може да се разпорежда. Наистина, той се ръководи от личната си изгода, а не от
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Адам Смит и “Богатството на народите”

Адам Смит и “Богатството на народите”. Системата на Смит - възгледи за разделението на труда, размяната и стойността. Хипотезата за “невидимата ръка”, теория за възпроизводството на капитала и международната търговия...
Изпратен от:
Aylin
на 2011-01-18
Добавен в:
Теми
по Икономически теории
Статистика:
99 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
как разделението на труда увеличава производството
добавена от crow__ 15.07.2015
3
9
как разделението на труда увеличава производството
добавена от deni.peneva_fb 15.07.2015
2
8
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по икономически теории за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тестът е на тема Лозанската школа и приноса а Парето, Курно, Валра и Джевънс. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, Икономически теории.
(Труден)
20
210
1
09.04.2014
Тест по икономически теории на тема: физиократи
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тест по икономически теории на тема: Физиократи. Включва проверка на знанията върху материала по методология и основни концепции в теоретичната система на Кене. Учение за чистия продукт, класите и капитала. „Икономическа таблица” на Кене. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
14
338
1
08.11.2012
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Адам Смит и “Богатството на народите”

Материал № 601526, от 18 яну 2011
Свален: 99 пъти
Прегледан: 133 пъти
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 2,556
Брой символи: 15,603

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Адам Смит и “Богатството на народите”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала