Големина на текста:
„Защита на малцинствата в България”
Ускоряващото се развитие на съвременната цивилизация все по-често
изправя обществото пред нови предизвикателства, каквото е например
усилието на страните-членки на Съвета на Европа да подпишат рамкова
конвенция за защита на националните малцинства. Тук няма да обсъждаме
проблема, че самата конвенция не може да определи онова, което в нея се
иска да бъде защитавано, а именно своя предмет “националните
малцинства”, при което се дава право на всяка от подписващите я държави
едностранно да определи какво тя разбира под “национално малцинство”.
Предмет на обсъждането ни ще бъде само използването на това право от
нашите управници, при което лъсна тяхната неграмотност, безродие и
национално предателство.
Вярно е, че поради сложността на понятието нация и съществените
особености във формирането и развитието на всяка отделна нация, а оттам
и поради разнообразните конфликти между интересите на различните
нации, в световната терминология по тези въпроси има голяма неразбория.
Но това не попречи на френското правителство да заяви на 1987-08-26, че
“Тъй като основните принципи на публичното право забраняват различия
между гражданите на основата на произход, раса или религия, Франция е
страна, в която няма малцинства.”. Обърнете внимание, че френското
становище отхвърля съществуването не само на “национални малцинства”,
но и изобщо на каквито и да било “малцинства” във Франция. И в нашата
конституция е казано “Всички граждани са равни пред закона. Не се
допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на
раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено
положение или имуществено състояние.”. Вместо да се поучи от френската
позиция и съответно да се опре на нея и на конституцията ни, в юруша си
“към Европа” нашият първи заместник-министър Валентин Добрев в
интервюто си пред в. Македония от 19 април т.г. заявява, че подписването
на тази конвенция “дори е задължително условие” за влизането ни в
Европейския съюз и НАТО. Това обаче е безогледна лъжа, защото
например Франция е между основателите на тези организации и все още не
е подписала въпросната конвенция. В конвенцията съвсем определено се
говори тъкмо “за защита” и то именно “на национални малцинства”, но за
Добрев няма разлика не само между термините “етническа група”,
“религиозна група”, “общност” и “национално малцинство”, но и между
тях и термина “малцинство”, защото в междудържавноправен аспект
ставало “дума за едно и също – т.е. за “малцинство”.
1
Като усещат подсъзнателно, че с угодническото си прибързано
подписване на конвенцията извършват голямо национално предателство,
сегашните ни управници погазват всякаква логика. На 1997-09-26 в
суматохата в. Демокрация отпечата текста на девет члена на конвенцията,
където ясно се вижда, че в нея се говори само за национални, но не и за
каквито и да било други малцинства. Въпреки това, не кой да е, а
секретарят на президента по юридическите въпроси Пламен Богоев в
интервю с Милена Бояджиева пред същия вестник от 1997-10-01 казва “В
България има хора, които се различават от мен и от Вас по своите
религиозни убеждения, по своя майчин език, по своята етническа
принадлежност. Този факт не съществува по силата на правото – не
правото го създава. Съществуването на малцинства е въпрос фактически, а
не правен. Правото е длъжно да признае наличието на този факт и да
гарантира правата на тези лица.”. След това той още по-определено твърди
“Договорът съдържа правни принципи, които определят поведението на
държавата към лицата, които принадлежат към езикови, етнически и
религиозни малцинства и живеят на територията на съответната държава.”.
Наистина, в България има езикови, етнически и религиозни общности,
но не е вярно, че тези общности представляват “национални малцинства”,
каквито са се напънали да ги правят нашите предемократични управници.
Както се вижда от цитираното по-горе, съществуването на такива
общности е отразено в конституцията ни и правата им са гарантирани в
нея. За разлика от наличието на етническите и на всевъзможните други
общности в държавата обаче, въпрос на нейното устройство и на
междудържавни споразумения е дали тя да бъде еднонационална, каквато е
България, или да бъде многонационална, каквито са да речем Сърбия и
Швейцария. Според Виенската декларация от 1993-10-09, националните
малцинства в Европа са създадени от превратностите на историята,
каквито са например заграбванията на чужди територии или насилствените
заселвания на хора. Както е известно, в България няма и педя чужда земя,
докато български земи и българи има във всичките ни съседни страни. А
представителите на други народи в България са се заселили тук
доброволно и отдавна са се приобщили към българската нация. Затова те
са етнически общности, а не “национални малцинства” в България. Затова
е национално предателство с подписването на тази конвенция явно или
неявно да превръщаме не само етническите си, но и всевъзможните си
други общности в “национални малцинства” в България, като им даваме
статут какъвто е например този на всепризнатото българско малцинство в
Сърбия.
Съвсем друг е въпросът за по-малките или по-големите различия в
бита и между хората, които образуват един народ. Малки са например
различията между “горненци” и “долненци”, живеещи северно от град
Чирпан, а по-големи са различията между тракийци, добруджанци,
2
северняци, тимокчанци, шопи, македонци, помаци и потурнаци сред
българския народ. Пресни са белезите от опитите на Коминтерна да
ликвидира българската нация като разедини самия български народ на
“тракийска”, “добруджанска” и “македонска” “нации”. През последните
години и обезродени наши политици толерират тенденциозните лъжи
срещу България, че в нея има “етнически турци”, т.е. хора по произход
турци, че помаците са отделен етнос, т.е. хора от друг, а не от българския
народ, че турци в България са всички, които имат турско самосъзнание,
като например туркоманите помаци, цигани и пр. Но историческите
сведения, расовите белези, манталитетът, нравите и обичаите на нашите
потурнаци недвусмислено показват, че те, както и останалите българи, са
сплав от най-древните балканци и са съвсем различни от по-късно дошлите
анадолски турци, които единствено са турци по произход. Контрастът най-
ясно личи при съпоставяне отношението на нашите потурнаци-изселници в
Турция към нас и към заобикалящите ги тамошни турци. Непредубеденият
изследовател не може да не види, че макар тези изселници по една или по
друга причина да са се считали за турци когато са напускали България,
едва в Турция са почувствали колко фактически са си българи. Поради
това те почти без изключение запазват невероятно хубави чувства към
българите и към България, като заедно с това не скриват и отношението си
на разграничаване от местните турци.
Така или иначе, за да се избягнат недоразуменията и съзнателните или
несъзнателните изопачавания на основните понятия народ и нация, крайно
време е те да бъдат достатъчно строго и еднозначно определени.
Човекът е тройствен възел на материалната, на живата и на
съзнаващата природа в нашия трояко определен свят. Ние знаем два
взаимно свързани, но съществено различни вида съзнаваща природа:
човекът като съзнателно действащ субект, наричан още личност, и
човешкото общество като обединение на личности, наричано още социум.
Всяка съвкупност от личности, наричани още хора, които сами или от
останалите хора се съзнават като обединени в някакво отношение
представлява конкретна формация на социума. Формациите на социума
започват от всяко осъзнавано общуване между двама човека, минават през
държавните обединения на хора и завършват с човечеството на планетата
Земя. Други примери за формации на социума са членовете на едно
семейство или пътниците в едно купе.
Народ е такава формация на социума, в която хората сами или от
останалите хора се съзнават като обединени от еднакъв родов произход,
по-далечен от родовия произход на всеки от тях, от едно име, означаващо
този произход, и най-общо – от едно битие, обособило се като резултат на
продължителното им общуване във всяко едно отношение. Поради това
принадлежността към даден народ представлява една независеща от
личния ни избор реалност. Така както никой от нас не може да си избира
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2020 в 15:23 в момента не учи на 22 години
06 юли 2018 в 15:11 в момента не учи на 32 години
16 юни 2017 в 17:22 ученик на 22 години от Смолян - ПГ по туризъм, випуск 2017
17 апр 2017 в 19:33 учител на 28 години от Разград
31 мар 2017 в 12:06 ученичка на 22 години от Стрелча - СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2017
26 фев 2017 в 18:15 студент на 29 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2019
25 ное 2016 в 13:58 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Факултет по икономически и социални науки, специалност - Макроикономика, випуск 2018
01 мар 2015 в 15:19 ученичка на 23 години от Варна - МГ "Д-р Петър Берон", випуск 2015
23 яну 2015 в 15:02 ученик на 23 години от Добрич - ПМГ "Иван Вазов", випуск 2015
 
Подобни материали
 

Емпирично социологическо изследване

11 окт 2010
·
201
·
6
·
398

Емпирично социологическо изследване на тема „Нагласите на гражданите в България преди парламентарните избори – 2009 година”...
 

Проект за емпирично социологическо изследване

30 ное 2008
·
719
·
8
·
725
·
951

Проект за емпирично социологическо изследване (ЕСИ) Защо СПИН/ХИВ стресира обществото ? Счетоводство и контрол 1група Стелиана Лакева Мариета Иванова Дияна Петкова ЕСИ Цели: 1.Да се набере достоверна първична информация по изследвания проблем...
 

Младежката безработица като социален проблем (проект за ЕСИ)

11 дек 2008
·
830
·
10
·
1,161
·
967

Младежта е специфична социална група, която се формира с развитието на индустриалното общество. Преходът от семейството и училището към професионалната дейност определя характерните особености на младежта.
 

ЕСИ по Икономическа социология

17 апр 2010
·
268
·
6
·
897
·
343
·
1

Емпирично социологическо изследване на тема "Отношението на българина към собственото му здраве"; използвано през 2009г. по Икономическа социология...
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,164
·
11
·
4,623
·
1,281
·
2
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Защита на малцинствата в България

Материал № 60120, от 12 дек 2007
Свален: 440 пъти
Прегледан: 176 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,506
Брой символи: 12,951

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Защита на малцинствата в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения