Големина на текста:
РУСЕНСКИ УНИ В ЕРСИТЕТ “ АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА ЗАДАЧА
по
КОСТИТУЦИОННО ПРАВО
ПРЕПОДАВАТЕЛ: ДОЦ. Д-Р ПЕНЧО ПЕНЕВ
на тема:
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Изготвил: Проверил:
Даниела Бирова ас. Зорница Йорданова
II курс, задочно обучение Ноември 2010г.
Специалност Право Русе
Ф. № 097310
1
Президентската институция
Президентската институция като цяло е сравнително нова за световната
история. Тя бележи началото си избора на Джордж Вашингтон през 1789 г. за
Президент на САЩ. Този институт е заложен в приетата през 1987г. и обнародвана
2 години по-късно Конституция на САЩ, в нея водещ е принципът на разделение
на властите и взаимния контрол между тях. Това е началото на една световна
традиция добила вече солидна практика в развитието на държавите с наличие на
президенски институт. Президент е изборна длъжност при това за определен срок и
това я прави различна от института на наследствения монарх.
Държавен глава е понятие свързано с органична теория за държавата.
Нейни видни представители са Томас Хобс, Ото Фон Гирке и др. Тази концепция
разглежда държавата като едно органично цяло което си има глава, която в
монархията е фигурата на монарха, а по-късно в републиката на негово място се
поставя републиканския държавен глава наречен президент. Съществуват различни
статуси на държавния глава в зависимост от формата на държавното управление.
Понятието държавен глава не е характерно за президентската форма на управление,
защото то противоречи на това, че в президентската форма на управление, където
той е глава на изпълнителната власт. Държавния глава е един статус, който е
свързан с търсенето на съвременно място на монарха през XIX в. Това е препратка
към теоретичната обосновка, на Бенджамин Констан, който определя държавния
глава като „четвърта” власт, като „активен арбитраж” Създаването на статуса
държавен глава има компромисен характер от една страна с представителни и
символични функции, а от друга страна е един от висшите конституционни органи,
което го определя като една относително силна фигура, чийто средства за
въздействие обаче са от морално-политическо естество. В Конституцията на Р
България виждаме заложена тази теория в чл. 92, ал.1 от Конституцията се казва
още: „Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България
в международните отношения.”.
Съществуват различни форми на президентски държави в зависимост от
кръгът и характерът на президенските правомощия и реалното му участие в
осъществяването на публичната власт. От тук се говори за „силен” или „слаб”
статус на президента.
Компетенциите на държавния глава зависят от формата на държавно
управление. В класическите президентски републики президентът е самата
изпълнителна власт като не съществува самостоятелна институция на
правителството. Сред модификациите на президентската република интересен
пример е Русия където наред с един доста силен президент има колегиално
правителство и Министър председател, който е глава на това правителство. В
класическите модели на президентската република държавния глава не може да
разпуска парламента, защото е налице твърдо разделение на властите в следствие
на което президента не може предсрочно да прекратява пълномощията на
парламента и обратно. При тези форми на управление се наблюдават два стожера
на властта парламента и президент, които са източници на своите правомощия.
Държавният глава при полупрезидентските републики като Франция,
Австрия, Португалия, Ирландия, Финландия, Полша. Държавния глава е част от
изпълнителната власт, подобно на президента в президентската република
2
осъществява текущото управление в страната, но споделя тази изпълнителна власт
с правителството което притежава собствена глава – съответния мин.-председател.
Това състояние се определя като двуглавост (бицефалия). При полупрезидентската
форма на управление имаме несиметрично редуване на парламентарна и
президентска фаза. Когато имаме разминаване на политическата принадлежност
между президента и правителството тогава се наблюдава парламентарната фаза.
Премиерът се превръща в относително автономна фигура, а президентът се оттегля
в т.нар. сфера на висшата политика свързана с външните работи, отбраната,
международните отношения. Типични правомощия на държавния глава в
полупрезидентската форма на управление са свързани с ролята му на гарант и
арбитър. Това са неговите гарантистка и арбитражна функции. Така например
конституцията на Франция от 1958г., португалската, полската, руската конституция
обявява президента за гарант за спазване на конституцията, за нормалното
функциониране на публичната власт, за териториалната цялост и националния
интегритет, спазването на международните договори (Франция), независимостта на
съдебната власт. Държавният глава е оправомощен да води т.нар. „арбитражната”
функция политически арбитраж между висшите органи на публичната власт, с
което да гарантира тяхното нормално функциониране. За разлика от
парламентарната форма на управление, където държавния глава осъществява
пасивен политически арбитраж - дава съвети, консултации, при
полупрезидентската форма на управление президента осъществява активен
арбитраж, което означава, че той има реални правни възможности, с които да
принуди държавните органи да сътрудничат помежду си.
Държавния глава в парламентарна форма на управление притежава
възможността да съветва, поощрява и предупреждава т.е. ако счита, че органите се
отклоняват от конституционните им правомощия или има политически криза
държавния глава може да ги свика и да действа като медиатор. Президентът в
президентската република обаче има конкретни правомощия като да разпусне
парламента и да принуди министър - председателя да подаде оставка.
Държавния глава при парламентарната форма на управление е в по-голяма
или по-малка степен номинална власт. В съвременната теория използва формулата
на Б. Констан за неутралната посредническа власт. Държавния глава е изведен от
текущото управление и действа като морален резерв на нацията. Колкото по-слаби
са партиите в една страна, толкова по-голяма е властта на държавния глава и
обратно – колкото по-стабилна е партийната система, толкова по-малки са
възможностите на държавния глава да се намесва в текущото управление. В
повечето съвременни парламентарни републики държавния глава действа и като
гарант за спазването на конституцията чрез правомощията му да сезира КС или
чрез правото си на вето.
Президентската институция в България
Институцията Президент е сравнително нова за България. Тя се явява
приемник на функциите на монарха и Регентството, и на по-късно реализираните в
от социалистическия етап на развитие колективни органи на Президиума и на
Държавния съвет. За първи път такъв орган се създава с изменението на
Конституцията от 1971 г. направено през април 1990 г., в резултат на преговорите
на Кръглата маса, където в рамките на 4 месеца става първоначалното
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 май 2019 в 23:28 студент на 44 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Администрация и управление, специалност - Публична администрация, випуск 2019
19 май 2019 в 18:27 студентка на 26 години от София - университет за национално и световно стопанство и, факулетет - МИО, специалност - MO, випуск 2019
 
Подобни материали
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
599
·
36
·
7,097
·
256

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Президент на Република България

11 фев 2010
·
47
·
3
·
910

Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения...
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
40
·
5
·
1,445
·
83

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Президентската институция


Институцията на президента е разгледана както в сравнителен, така и в национален аспект...
 

Правно положение на президента на Република България

Материал № 599603, от 16 яну 2011
Свален: 302 пъти
Прегледан: 361 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 5,808
Брой символи: 36,500

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правно положение на президента на Република Бъл ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала