Големина на текста:
Съюзът на българските художници
През 1893 г. е основано първото професионално сдружение на художници, наречено
“Дружество за поддържане на изкуството в България”. По-късно се появяват още
няколко подобни организации, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на
дружествата на художниците в България, преименуван през 1944 г. на Съюз на
художниците в България / от 1953 г. - Съюз на българските художници/.
Съюзът на българските художници е творческо сдружение с идеална цел. Неговите
ръководни органи са : Общо събрание, Управителен съвет, Изпълнително бюро и
Председател.
Иван Бояджиев е сред творците, които критиката на 20 те години поставя
заедно с Иван Милев и Сирак Скитник, те показват модертистични картини и
изложви, декорация за артистични балове. Ив.Бояджиев има много талант и дълъг
живот, но времето посветено на изкуство остава в младините.
Роден е 1894 г. в сем. на арх.Христо Бояджиев. От най-ранна възраст проявява
наклонност към музика и рисуване. Музиката присъства и в картините му. Още като
ученик в Първа мъжка гимназия се записва в Държавното художествено-
индустриално училище. Учи там от 1912-1915 г.в Декоративния отдел при проф.
Борис Михайлов. Добре е бил осведомен за съвременното европейско изкуство.
Автопортретът му от 1915г. е предвестник на експресионизма в българската
живопис. От 1916г. е в Школата за запасни офицери в Княжево, където се
сприятелява с Гео Милев. Участва в Първата световна война и след това отива да
учи в Германия.1919-1920г. е студент в Берлинската художествена академия, но по
настояване на родителите си продължава образованието си Във Висшето техническо
училище в Карлсруе и 1923г. се дипломира там като архитект, но се възприема като
художник. Като студент в Германия участва в общи и организира самостоятелна
изложба. В България е свързан с кръговете на художниците и през 1920г. показва
картини в две изложби-на Дружеството на южнобългарските художници и на
Дружеството нанезависимите.
Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. във Велико Търново в
семейството на Христо и Донка. В гостилничката на бай Христо са отсядали Стоян
Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров – първи ценители на окачените
по стените рисунки с молив на слабичкия и леко заекващ малък художник, едно от
шестте деца на мечтаещия за паломничество до Иерусалим баща. По майчина линия
Добринов е в родствени връзки с втория по големина зографски род от времето на
Възраждането в Трявна – рода на Захариеви. Вече като младеж – нисък на ръст, но с
дух и сила на великан, отива в София и учи в Рисувалното училище. В София се
сприятелява с Христо Смирненски, става сътрудник на „Българан”, другарува с
Борис Денев, Константин Щъркелов, Добри Немиров. Но за Добринов са тесни
хоризонтите на българската интелектуална бохема и той заминава за Виена, попада в
бленувания свят на прочутите, между които и Рихард Щраус; обзет от възторг пише
на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!”
1927-1932 – пет години живее и работи в Чехословакия. Урежда шест самостоятелни
изложби, рисува Христина Морфова, проф. Алфонс Муха, Президента Масарик...
През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел съдбата го среща Шаляпин. За 10 минути
Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво,
сеньор Добринофф!”
Следват самостоятелни изложби във Варшава, общи изложби в София, пътуване до
Германия с българската културна делегация...
Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб”,
„Масата на сенаторите”, „Професорите от медицинската академия”. Известната
„Кафене Цар Освободител” – 106 личности от българския интелектуален елит през
30-те. Стотици образи на писатели, художници, индустриалци, банкери, политици...
Покорява света на изкуството, винаги аплодиран и отбелязван в най-престижните
чуждестранни вестници!
След 1944 г. е арестуван заедно с Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев,
Чавдар Мутафов и осъден на две години затвор от „народния съд”. Вината? Вината е,
че си умен и че си получил образование във Виена. Да си умен, значи да си
политически престъпник.
По застъпничество на приятели излежава присъдата в Червен кръст. Създава цикъла
„Югославските деца” и „Огради”, няколкостотин рисунки, които след
прехвърлянето отново в затвора, са загубени завинаги.
Изселен в Луковит до 1953 г., изключен от Съюза на художниците. Докато рисува
етикети за консерви, за да спаси от гладна смърт семейството си, създава цикъла
„Гримасите”, „Деца играят на ловци”, сцени от Луковит – някои от тях ще бъдат
представени за първи път пред публика.
В изложбата ще бъдат показани и множество документи, неизвестни шаржове, между
които на Жорж Папазов и последния автопортрет на художника – рисуван няколко
месеца преди да бъде поразен от рак през 1958 г. – годината на неговата смърт.
Също: полихромен портрет на проф. Димитър Атанасов – последният президент на
Софийския клуб преди войната, копие от портрета на един от спасителите на
българските евреи Димитър Пешев, чийто оригинал Софийският Ротари клуб
откупува и дарява на Националния исторически музей.
Ще бъдат представени и жанровите композиции „Излишно любопитство” и
„Старият евреин”, една малка, но много силна рисунка – „Змиите на злобата”,
правена вероятно около 1943-44 г. – политическите убийства на народните водачи.
За него един полски критик казва, че „спира до границата на жестокостта” -
ироничен, но добродушен, саркастичен, но не и злобен, прозорлив, но опрощаващ.
„Той рисува, той живописва, но той не хапе” – е отбелязано в брой на ротарианско
списание от 1936 г. по повод създаването на уникален групов портрет шарж на клуба.
Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез
перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония.
• Софийският Ротари клуб изказва сърдечна благодарност на Любозар Добринов –
син на художника, за безкористното предоставяне на оригиналите на показаните в
изложбата творби.
Дечко Узунов Роден е в гр.Казанлък, там е първо ученик на Чудомир. През 1919
г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес
Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато
общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван
Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под
негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори
като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс
Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и
други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар
Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав
Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и
стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената
академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други
майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926
работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато
започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е
от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас
Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно
изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин,
Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в
София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в
Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племеника: скулпторката
Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графика Христо Нейков и художника
(график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на
Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в
София и Казанлък. Негов доведен син е спортния журналист Ричард Груев.
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно
откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство — както изящни, така и
приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата,
сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо
тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски,
митологични и съвременни сюжети.
Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“,във фоайето на
Хотел Казанлък ,като дар за своите съграждани , в карловския Дом на културата, в
старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната
палата в София.
Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян,
Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 юни 2020 в 09:09 ученик на 15 години от Сандански - Второ ОУ "Христо Смирненски", випуск 2024
09 май 2020 в 23:25 потребител
05 май 2020 в 13:27 потребител
08 яну 2020 в 14:32 студент на 28 години от Бургас - БСУ, факулетет - ЦХН, випуск 2019
10 сеп 2018 в 11:15 студент на 33 години от София - Национална художествена академия, факулетет - Факултет за изящни изкуства, специалност - Порцелан и стъкло, випуск 2010
23 юни 2018 в 19:06 ученичка на 25 години от Видин - ПГ "Асен Златаров", випуск 2015
21 юни 2018 в 21:48 студент на 27 години от София - нха, факулетет - изящен, специалност - Илюстрация, випуск 2018
22 яну 2018 в 00:13 студентка на 37 години от София - УАСГ, факулетет - Базово обучение
15 яну 2018 в 16:38 студент на 32 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Бит и технологии, випуск 2009
12 сеп 2017 в 23:57 студентка на 30 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2009
 
Домашни по темата на материала
Домашна!!! Помощ!!!!
добавена от svetlinka4 10.12.2015
1
18
Подобни материали
 

Исторически паметници в град Пловдив


Пловдив има хилядолетна история. Най-старите обитатели на тези земи са от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. По-късно, през I хилядолетие пр. Хр., около 3-те източни хълма...
 

Изкуството на България през Средновековието


Изкуството на България през Средновековието се развива бурно. Съсредоточено е най-вече в тогавашните столици Плиска и Преслав. Изкустството се развива в областите: архитектура, монументална структура, керамика, стенописи, миниатюри, приложно изкуство...
 

Съюзът на българските художници

Материал № 599013, от 15 яну 2011
Свален: 54 пъти
Прегледан: 185 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Доклад
Брой страници: 12
Брой думи: 4,446
Брой символи: 28,128

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съюзът на българските художници"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
138 16

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала