Големина на текста:
Благодарение на процеса на социална перцепция ние можем да
интерпретираме и разбираме социалната действителност. Най – сложният
процес на възприемане се свързва с разбиране същността на другите и
тяхното поведение в различни социални ситуации и интеракции. Реално
всеки човек непрекъснато е бомбандиран от информационни стимули с
физически и със социален характер, идващи от средата, която го заобикаля.
Едновременно с това човешкият организъм има определен капацитет на
възприемане и преработка на постъпващата информация според
вътрешните си критерии за особено важно и основно, или не толкова
съществено и детайлно.
За изясняване на социалната перцепция представляват интерес два
допълващи се възгледа: първият я интерпретира като възприятие на
социални обекти – хора, социални групи, институции, големи социални
общности; вторият подчертава социалната детерминация на перцептивните
процеси в смисъл на влияние на социалните фактори нагласи на
индивида, възприятията на околните и т.н. върху избирателността,
съдържанието, оценката за истинност. Социалната перцепция стартира от
непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци на
социалните обекти. В междуличностните контакти това са външност,
маниери, поведение, реч на другия. Но тя не е само обективно огледално
отражение на социалните обекти. Социалната перцепция е субективно
избирателно отражение на възприемащия индивид. Това може да се дължи
на потребностите, желанията, нагласите, миналия опит на възприемащия.
В резултат индивидът възприема онова, което е социално значимо за него,
и омаловажава или въобще не отбелязва онова, което е незначимо.
Социалната перцепция е процес на интерпретация. Тя не спира само с
отражението, а продължава с осмисляне на образите съобразно миналия
опит и знания на възприемащия. По този начин се привнасят уникални
значения и в една и съща ситуация различните индивиди могат да видят
различен смисъл и значение. Фактически социалната перцепция е израз на
един двустранен проективен акт. Преди всичко това е проекцията на
другите върху възприемащия ги индивид. Почти цялата представа за себе
си човек заимства от околните.
Процесът на проектиране на другия собствената представа за себе си
особено отчетливо се наблюдава при явлението референтност. При него
индивидът се отъждествява с представата си за очакванията на друг
социален субект към него и на тази база изгражда идеал за себе си,
формира оценките за собствената си личност. Това явление е особено
типично за детската, юношеската и младежката възраст или на
отношенията на силно привличане. Освен представата за себе си
индивидът заимства от другите и емоциите си. Така цялото самосъзнание
се оказва социално повлияно и детерминирано. Индивидът заимства от
другите и критериите за истинност и социална перцепция. Ние сравняваме
нашето възприятие от социалния обект със съгласието на наблюдателите и,
ако съвпада, го считаме за достоверно.
Фестингер разработва теорията за социалното сравнение. Когато
индивидът няма обективен критерий за оценка валидността на своите
вярвания, той прибягва към социалното сравняване. Той се сравнява по-
скоро с подобните на себе си, отколкото с различните. Перцепцията е
дълбоко социално обусловена и съдържа в себе си колкото проверима
истинност, толкова и възможност за масова заблуда. При перцептивното
възприемане на заобикалящия ни свят ние се опираме колкото на
собствените си сетива, толкова и на социалния ни опит. При социалната
перцепция не само самосъзнанието се гради на базата на познанието за
другите, но и обратното- познанието ни за другите зависи до голяма степен
от проектирането на собствената личност върху тях. Проекцията на
индивидуалната нагласа върху възприемането на другите е свързана с
множество специфични феномени. Един от тях е идентификацията, при
която познанието на другите зависи до голяма степен от проектирането на
собствената личност върху тях, поставяне на тяхно място и така разбиране
и вчувстване в техните преживявания. По този начин индивидът не само
разбира с различна степен на рационализация опита на другите, но
заставайки на тяхната гледна точка, ги приема. Към същата категория
явления спада и емпатията. Тя е особен начин на възприемане на другия
чрез съпреживяване. Афективното, емоционалното отъждествяване с
другия води до вживяване в неговите усещания. Емпатията не е само
явление, тя е качество на личността. Със своята адекватност по отношение
преживяванията на другия тя представлява достоверна информация за
него, чийто източник е у самия познаващ индивид.
Невинаги обаче, нещата със собствената проекция върху другите в
социалната перцепция стоят така благополучно, както е при емпатията.
Причината за това е във факта, че променливостта на човешкото поведение
го прави изключително многообразно, а стоящите зад него детерминанти у
личността, които го обясняват и които обикновено ни интересуват, са
скрити и най-често ревниво се пазят от външни погледи. Така Гофман
смята, че цялото поведение на индивида е едно самопредставяне. От една
страна, когато двама или повече души се срещнат, те така да се каже се
споразумяват негласно относно правилата за подходящо поведение в
ситуацията. Всеки изпълнява своята роля, за да поддържа безпроблемно
общуването. От друга страна, в общуването всеки демонстрира своя версия
за ситуацията, която го облагодетелства оптимално. Затова той
комуникира с другите, опитвайки се да я наложи, като представя
информацията за себе си така, че другите да дефинират ситуацията в
негова полза. Дори при искрено и неподправено участие при
взаимодействието самите социални обекти са изградени така, че не са
лесно външно достъпни, тъй като за тях ние често съдим само от
действията им при отсъствие на друга информация. А действията са
двусмислени символи по отношение на задстоящите причини. Затова
самото естество на обекта и характерът на информацията за него налагат
сложна рационално-логическа работа на мисленето. Процеса на
приписване на основания на дадени действия се нарича каузална
атрибуция. В своята рационална активност по търсене на основания, обаче
индивидът не е особено прецизен и често приема първото разумно
решение, което му дойде наум. Основанията му са в здравия разум и
миналия му опит. Когато няма информация, най-близкото до ума е да
предположи, че отсрещния е нещо подобно на него. Индивидът или
вменява на другия такива мотиви, каквито той самият би имал в сходна
ситуация, или приема сходството на наблюдаваното поведение с някакъв
еталон, в който са налице стандартни подбуди. Хайдер счита, че
познанието на другите хора не се ограничава с получените резултати от
поведението им, но се стреми да изясни причините за това поведение. За да
се ориентира ефективно в социалната среда, в която живее, всеки човек се
стреми да формира адекватна картина на света, в която причините за
поведението на човека и неговите мотиви играят първостепенна роля.
Доколкото обаче, необходимата информация за това е недостъпна или
трудно достъпна, хората не изясняват, а приписват причини за определено
поведение. Така поради затруднения от познавателен характер тази
картина често е илюзорна и се гради на основите на когнитивния баланс-
ако харесваме даден индивид, то даже зад негативни негови постъпки сме
склонни да виждаме позитивни мотиви и обратното, ако не го харесваме,
дори и зад позитивни постъпки откриваме негативни мотиви. Арънсън
конкретизира процеса на възприемане на индивида от друг индивид,
илюстрирайки именно този факт на скритост на информацията и
възникващите на тази база условия за неизбежни грешки. Според него
всяко действие на индивида е обосновано от неговите чувства. Те са най-
първичният стимулатор на поведението. На тяхна база възникват
намеренията за действия, които отразяват чувствата, но не еднозначно.
Самото реализирано поведение също може да се отклони от намеренията.
Но възприемащия индивид вижда само поведението, което събужда у него
на свой ред някакви чувства, тълкувания и на тяхна база той прави оценка
за чувствата и намеренията на първоизточника. Тук се откриват най-малко
две неща, увеличаващи риска от грешка. От една страна множеството
етапи, през които минава перцепцията. Реципиентът възприема директно
поведение, а прави заключение за чувства и намерения на базата на
предизвиканите у него емоционални и рационални състояния. От друга
страна възприемането е един конструктивен процес, при който

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална перцепция

Благодарение на процеса на социална перцепция ние можем да интерпретираме и разбираме социалната действителност. Най – сложният процес на възприемане се свързва с разбиране същността на другите и...
Изпратен от:
bilqnadimova
на 2011-01-12
Добавен в:
Доклади
по Социална психология
Статистика:
222 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социализация на личността

02 мар 2010
·
206
·
5
·
2,511
·
251

Дефиниция за социализация в социалната психология. Фактори, които определят социализацията на личността. Механизми на социализацията. Дискусията за времевите граници на социализацията. Проблемът за ресоциализацията...
 

Социална психология

25 яну 2010
·
1,057
·
33
·
8,358
·
1,018

Материалът включва ликционния курс по дисциплината социална психология, обхваща основните моменти от теоретичните основи на предмета....
 

Стрес

09 фев 2010
·
158
·
13
·
3,371
·
171
·
1

В най-общ смисъл терминът стрес се използва за обозначаване на ситуация, в която човек е по някакъв начин претоварен. В тази извънредно широка рамка обаче са възникнали няколко конкретни дефиниции, като всяка една от тях подчертава различен аспект...
 

Пищови

21 мар 2010
·
147
·
2
·
2,531
·
260

Пищови по социална психология...
 

Що е любов?

01 апр 2010
·
74
·
3
·
599
·
88
·
1

Животът на човек често пъти се гради върху едно много силно, разтърсващо чувство, което променя света около нас – това е любовта...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
125
1
04.07.2013
Увод в социалната психология
изпитен тест по Социална психология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест в НБУ, дистанционно обучение - курс "Увод в социалната психология". Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
2
7 мин
16.07.2019
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Социална перцепция

Материал № 597116, от 12 яну 2011
Свален: 222 пъти
Прегледан: 297 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,458
Брой символи: 15,716

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална перцепция"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала