Големина на текста:
ТемаМетоди на дидактическите 
изследвания
Методи за събиране на емпиричен материал.
Наблюдение.
Наблюдението е важен метод за откриване на съществени моменти в
процеса на обучението. С помощта на наблюдението може да се съберат
много данни, които улесняват дидактическото обобщаване. Всяко
наблюдение трябва да отговаря на следните изисквания:
?Да има ясна цел;
?Да се планира и да се провежда системно – наблюдението предвижда
точно аспектите, учебните предмети, класовете и учителите, при
които ще се извършва наблюдението, а също така и времето на
наблюденито;
?Данните от наблюдението трябва да се регистрират най-точно, за да
не се забравят или изопачават;
?Наблюденията трябва да се повтарят, за да може едни и същи факти
да се наблюдават неколко кратно, защото обобщения, изградени
само върху единични наблюдения, не са достатъчно обосновани.
Важно достоинство на наблюдението е това, че то се извършва при
естествени услович на обучението и учителите, и учениците се
изявяват в обикновенната си всекидневна форма.
Наблюдението има и някои ограничения. То предполага изчакване на
естествената поява на наблюдаваното явление, което не винаги е изгодно
за изследователя. Наблюдението не може да елиминира субективизма на
наблюдаващия, които избира и отбелязва такива страни на обучението,
които на него му се струват значими. Тези недостатъци на наблюдението
могат да повлияят неблагоприятно върху теоретичните обобщения.
Наблюдението е особено подходящ метод за изучаване и обощаване
на добрия дидактически опит. Под дидактически опит разбираме
практиката на обучението. При изучаването му може да се прилагат
отделните разновидности на наблюдението: каузално и генетично
наблюдение, а също така и методът на сравнението. Каузалното
наблюдение се използва, за да се изяснят причините на дадени
дидактически явления. Генетичното наблюдение се използва, за да се
проследи развитието на дадено явление. Сравнението се използва, за да се
проникне в същността на различни варианти на сходните явления.
При наблюдението винаги остава открит въпросът за значимостта на
обобщенията, за доказателствеността им, поради това че те са първични
обобщения с емпиричен характер.
Методи на тестовете.
Чрез меетодът на тестовете се постига обективно измерване на дадени
състояния, отношения, познания. Опитното лице трябва да отговаря на
редица въпроси, то трябва да избира отговорите между повече
предложени отговори или да установява съотношениятамежду понятия.
Тестовете трябва да отговарят на определени изисквания. Нужно е да се
отличават с валидност, да могат да измерват действително, онова за което
са предназначени. Друго важно изискване е точността на тестовете, което
означава, че при повторно измерване те трябва да установяват същите
разултати за същите явления и лица, т.е. да измерват едно и също явление
няколко пъти по един и същи начин. Друго изискване към тестовете е
еталонирането им, т.е. да отговарят точно за възрастаа за която са
предназначени. Тестовете трябва да бъдат и стандартизирани, за да може
да се извършват сравнения между изследваните лица или класове.
Е. Планшар определя следната класификация на дидактическите
тестове:
1) Според измерваните характеристики:
? Биометрични (сензорни);
? Психологически;
? Педагогически (училищни);
2) Според начина на прилагане:
? Индивидуални;
? Групови (колективни);
3) Според използвания материал:
? Вербални;
? Невербални (практически);
4) Според целта:
? Диагностични;
? Прогностични;
?За ориентиране.
Дидактически експеримент.
Дидактическият експеримент е изключително надежден метод за
събиране на данни за различни страни на обучението. Неговата силна
стана е възможността да се изучава дадено явление при точно отчитане на
условията, при които то протича. Изследователят създава тези условия,
предизвиква желаните явления, променя условията съобразно с
последната цел, изолира едни фактори и въвежда други, за да проникне
по-дълбоко в закономерностите на обучението. Важно предимство на
експеримента е и това, че той може да се повтори толкова пъти, колкото е
необходимо за целите на изследването. За експеримента особено значение
имат независимите и зависимите променливи, тяхното съотношение и
връзка. Условията, които се променят от изследователя, за да се разкрие
същността на явлението, се наричат независими променливи, а
различните разултати, които се получават в процеса на обучението при
различни условия, се наричат зависими променливи.
Съществуват различни класификации на експериментите: естествен и
лабораторен; констатиращ и преобразуващ:
Лабораторен експеримент – при него изучаваното явление се изолира
от естествените му условия, то се предизвиква при изкуствени,
лабораторни условия. Този експеримент е по-подходящ за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 юли 2022 в 12:34 потребител
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
127
1
2 мин
04.07.2013
Тест по дидактика
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Проверява знанията по дидактика за специалност "Начална педагогика с английски език". Съдържа 18 въпроса. 17 са с по един верен отговор, а един е с две опции за отговор.
(Лесен)
18
1
4 мин
27.10.2021
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Методи на дидактическите изследвания

Материал № 597055, от 12 яну 2011
Свален: 91 пъти
Прегледан: 200 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 1,384
Брой символи: 9,072

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методи на дидактическите изследвания"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала