Големина на текста:
Фолклорната култура и съвременността
Петя Клинкова
В днешно време вече няма изследователи или събирачи на фолклор, които да не
са на мнение, че фолклорът отмира и все по-рядко и все по-бегло се споменава името
му. И въпреки това, остава вярно твърдението, че "фолклорната традиция изчезва, но
фолклорът остава" (Живков 1981:321). Кажем ли днес фолклор, то съзнанието ни
асоциира различни сфери на културата, в които той има своe съкровено кътче.
Българският фолклор е съчетание от множество характерни течения, вярвания и
представи, доминирали в различна степен в българската история. От древните
езически времена – през траките, до славяните и прабългарите се очертава плътната
езическа епоха, свързваща в едно човек и могъществото на природата. Дори
наложилото се християнство не успява да подтисне силната езическа традиция, а води
до нейната трансформация и до взаимна асимилация, поради невъзможността едната
да надделее над другата култура и до уникалното преплитане между тях. И
фолклорът пълноценно и многообразно отразява целия този процес.
Трудно е обаче да се определи съвременното състояние на фолклора като
линия на развитие и възпроизвеждане, като обект на интерес и репродуциране от
съвремието, като ясна специфична посока, като символи и образност. Именно в тази
област работят десетки български изследователи, проучвайки тази културна тенденция
в нови (променени) условия.
Стефана Стойкова е един от изследователите на българския фолклор, която
констатира неговото позабравяне и изтикване от арената на модерните явления, но
въпреки това го счита за ценен и обичан от народа, поради високата емоционална
стойност на неговите естетически достижения (пластичен и танцов фолклор) и
емоционалните му внушения. "Тъкмо затова трябва особено да се подчертае
значението на периодичните прегледи на народното творчество, т.нар. "събори -
надпявания"... станали вече традиционни, като форма за поддържане и поощряване
на традицията... Тези прегледи се посрещат с голям интерес от населението и се
превръщат в истински народни празници, а това показва, че любовта към народното
творчество е още много жива" (Стойкова 1976:28-29).
За съжаление обаче все повече изследователи на фолклора стигат до подобни
обобщения: „За никого не е тайна, че сцените на самодейността дават широк
достъп на певци, инструменталисти и танцьори. По-рядко техните изяви са
включени в изпълнението на обредни моменти от познатите традиционни
календарни или семейни обреди и обичаи. Още по-рядко на сцената се решават да се
появят разказвачи на приказки, предания, легенди и пр. Да не говорим за други дялове
от фолклора като афоризмите например, за които не е измислено адекватно
сценично представяне. Но, както е добре известно, фолклорът не е само звук, нито
пък текст, нито само хороводна стъпка, слово или пластика. В класическия смисъл
на думата той е сложна система на художествената култура, обвързана тясно с
календара на патриархалния човек, както и с неговия семеен и селищен живот в
миналото. Тази система има свой вътрешен смисъл, свои символи, които съдържат
понятията и представите на народа за живота.” ( Р. Иванова, Съборите за народно
творчество - Една нова традиция)
Българският фолклор пресъздава и нещо друго, константно и доминиращо през
годините – едно дълбоко трагично чувство, извиращо от вкорененото с години
убеждение, че човек е подвластен на по-висши сили, които разполагат със съдбата му,
че той не е фактор, а жертва. Така явно се налага примиренческото и пораженческо
усещане и мислене в народопсихологията ни, тъй като тези зли сили не винаги могат
да бъдат омилостивени. Заедно с това са налице мистичното или дълбоко философско
примирение със съдбата и стремеж на всяка цена да бъде намерено обяснение на
ставащото. Явно този е начинът човек да успее да оцелее, да се спаси и да продължи
напред, дори и в нещастието. Именно тези негови качества – да съхранява и тълкува
един генетичен психологизъм са едно от най-силните му средства против забрава и
причина отново и отново литературата да посяга към него, разгръщайки задълбочено
художествената си проблематика.
Сложен и противоречив е развоят на фолклорната култура през вековете.
Големите културни, социални и политически изменения през последните години
създадоха условия за сериозна промяна на политическото, социално и културно
статукво, а оттам и върху визията за фолклорната култура. В следствие на това е
трудно да бъде направена ясна и последователна характеристика на понятието
съвременен фолклор, с оглед на съществуването на различните критерии за
определянето точната същност на фолклора. Сами по себе си се промениха и
границите, и размерите, и същността на различните фолклорни общности, практики и
схващания. Започна постепенно изместване на вниманието от класическите фолклорни
прояви (или по-скоро тяхното „еволюиране”) към нови – актуални и атрактивни
явления, които по някога са близки до фолклора (традиционния, българския), а
понякога твърде различни и далечни. И всички тези явления доведоха до нуждата от
преформулиране на хипотезите и становищата, генерирани с цел да опишат най-точно
и ясно съществуването и функционирането на една уникална култура, на една друга
култура – фолклорът днес.
Промяна в българския фолклорен модел се наблюдава от средата на 19 в. и то
главно след утвърждаването на автономната художествена култура - литература,
музика, театър и др., които поддържат един постоянен интерес към фолклора на
всички етапи от своя развой. За вида на съвременния фолклор е от значение и нивото
на развитие на художествената литература. Днес има много литературни
изследователи, които смятат, че постепенно литературата поглъща фолклорната
култура и нейните изрази, т.е отмират определени жанрове и практики, а за сметка на
това се забелязва голям напредък (идеен и количествен) в художествената литература
и науките. От тогава до днес се утвърждават, но и променят фолклорните форми,
които често свързваме с градската традиция в едно общество. За пример можем да
дадем Пловдив. Град, изпълнен с множество старинни свидетелства и ярки белези за
своеобразие и неповторимост, за които свидетелстват именно останките от стара
култура – фолклорна култура (т.е в случая фолклорната култура е натоварена със
задачата да съхранява, репродуцира, генерира тълкования и да създава постулати).
Град, олицетворил вековната култура на предците ни, съхранил останките от техния
бит и вяра.” Жителите на града смятат, че връзката с древността, с дълбините на
времето лежи в основата на неговата автентичност” (Кръстанова Кр.сп. Бълг.
Фолклор, 2004.кн.1-2)А за неговата автентичност съдим именно от знаците на онази
откъслечна култура – древна и дълбинна т.е фолклорна. Защото сама по себе си
фолклорната култура е пресъздадената многократно човешка памет и психология, тя е
„постоянното възпроизвеждане и актуализиране на един модел”.( Ботушаров 2004:66)
Обликът на фолклора се определя и от схващането за фолклора като наука или
като култура. Доказателство са изследванията на Петър Динеков – „Ив. Д. Шишманов
в статията си от 1889 г., която често привеждаме, е склонен да споделя мнението
на скептиците по отношението на фолклора като особена наука...............”Нашето
частично мнение, заключава той, е, че няма никаква нужда да се основава обособена
самостоятелна наука „фолклор”; за това и оставихме това име само за знанието,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 окт 2020 в 06:48 студентка на 24 години от София - Нов български университет, факулетет - Магистърски, специалност - Класическа музика, випуск 2018
10 окт 2020 в 22:42 родител на 37 години
30 сеп 2020 в 05:57 учител на 44 години от Оряхово - СОУ "Христо Ботев", випуск 2016
16 сеп 2020 в 12:05 в момента не учи на 33 години
23 юни 2020 в 12:59 ученик на 17 години от Пловдив - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2022
13 юни 2020 в 21:54 учител на 53 години
02 юни 2020 в 22:53 студентка на 33 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2015
31 май 2020 в 17:22 потребител на 24 години
13 май 2020 в 14:29 студентка на 31 години от Пловдив - АМТИИ, факулетет - Факултет Музикален фолклор и хореография, специалност - Изпълнителско изкуство - народни инструменти и народно пеене, випуск 2013
11 мар 2020 в 03:30 ученичка на 27 години от София - 019 СОУ "Елин Пелин", випуск 2013
 
Подобни материали
 

Стихията на змея – символика и образ в народните вълшебни приказки pro

29 сеп 2014
·
7
·
63
·
13,785
·
197
·
1
·
7.00 лв.

целта е да се разкрие символиката на образа на змея в българските народни вълшебни приказки. За да се изпълни тази цел ще бъде разгледано мястото на вълшебните приказки в български фолклор и връзката на вълшебните приказки с митологията и религията....
 

Словото на фолклора

19 мар 2013
·
17
·
4
·
1,349

Фолклорна словестност, доклад по литература, словото на фолклора, моят прочит на народна приказка и песен...
 

Фолклорът като сувенир

04 май 2013
·
11
·
1
·
325

Българските традиции и празници. Култура, бит и реалност....
 

Българският фолклор, традиции и обичаи

07 юни 2013
·
390
·
8
·
1,984
·
560
·
8

Курсов проект по "Език и култура" на тема "Българският фолклор, традиции и обичаи"...
 

Мястото на българския музикален фолклор във възпитанието на децата от предучилищна възраст

04 сеп 2013
·
280
·
12
·
1,950
·
341
·
1

Фолклорът въздейства като струна в душата на всяко дете; събужда у него цялата гама от чувства-нравствени и естетически, че е българин; води до естетическа наслада. Българският фолклор е ценен източник за първи музикални впечатления...
1 2 3 4 5 » 8
 

Фолклор и съвременност

Материал № 596774, от 12 яну 2011
Свален: 227 пъти
Прегледан: 425 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,928
Брой символи: 11,749

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фолклор и съвременност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала