Ирена Минкова
преподава по Биология
в град Пловдив
Големина на текста:
Екологични фактори на средата
Среда на живот е тази част от природата, която обкръжава живия организъм и с която той непрекъснато взаимодейства.
Елементите и свойствата на средата са многообразни изменчиви. Всяко живо същество живее в сложен и изменящ се
свят.Средите на живот са 4: наземно-въздушна, водна, почва и живи организми. Приспособяването на организмите се нарича
адаптация. Способността им да се адаптират е тяхно основно свойство, благодарение, на което те могат да съществуват и да се
размножават.
Елементите на средата на живот, които влияят на организмите, се наричат екологични фактори. Някои могат да са
жизнено необходими, докато други са вредни. В зависимост от произхода си се разделят на абиотични, биотични и
антропогенни.
Абиотични (а-частица за отрицание; биос – жив) са факторите на неживата природа: температура, светлина, радиоактивно
лъчение, атмосферно налягане, влажност, вятър, минерален състав на водата, релеф.
Биотични фактори са всички взаимодействия между индивидите от един и същ вид и между индивидите от различни видове.
Всеки индивид непрекъснато изпитва прякото или косвено влияние на други индивиди – растения, животни, микроорганизми.
Той зависи от тях и сам им оказва влияние.
Антропогенни фактори (антропус – човек) са всички дейности на човека, които причиняват изменения в природата като среда на
живот за организмите, или непосредствено им влияят (чрез лов, селскостопанска дейност, промишленост, транспорт, градско
строителство).
В зависимост от значението им за организмите, екологичните фактори се делят на основни, второстепенни и
безразлични.
Основните фактори са жизненоважни за организмите – светлина, топлина, вода, храна.
Второстепенни фактори са тези, които имат по-малко влияние за организмите. Например за бозайниците атмосферното налягане
не е от особено значение.
Безразлични фактори са тези, които нямат значение. Например газовият състав на водата е без значение за блатните костенурки.
Някои от екологичните фактори остават относително непроменени за големи периоди от време – земното притегляне,
количеството слънчева енергия, солевият състав на океана, съставът на атмосферата. Някои фактори обаче значително се изменят
– температура, влажност, валежи, количество храна, наличие на укрития. Едни от факторите се менят през определени интервали
от време – те са периодично променящи се. Такива са сезонните и денонощните промени, сезонните и денонощните промени в
осветеността, приливите и отливите и др. Към тези изменения организмите са изработили приспособления и „понасят”
промените. Други екологични фактори се менят случайно – без определен ритъм. Наричат се непериодично променящи се.
Такива са тайфуните, лавините, пожарите. Към тях организмите или нямат приспособления, или те са слабо изявени. Поради тази
причина организмите загиват, когато факторът действа внезапно или с голяма сила.
Видовете, които могат да понасят големи изменения в стойностите на екологичните фактори, имат голяма екологична
пластичност и се наричат еврибионти. Видовете, понасящи малки промени – имат малка екологична пластичност и се наричат
стенобионти.
Всеки вид има свое местообитание, което се характеризира с екологични фактори, към които индивидите са адаптирани.
Светлината като екологичен фактор – един от най-важните абиотични фактори. Източник на светлина е Слънцето, но до
Земята достига много малка част от нея (по-малко от 0,001%). Ако я приемем за 100%, то, поради процеси на отражение и
поглъщане от атмосферата, до земната повърхност достигат само 47% от нея.
Светлината има сложен състав, като от значение за живите организми са ултравиолетовите, видимите и инфрачервените лъчи.
Ултравиолетовите лъчи убиват живите организми, но основната им част се спира от озоновия слой. Инфрачервените лъчи имат
топлинно действие. Особено важна е видимата светлина. Значението й като екологичен фактор се определя от осветеността и
продължителността на деня (фотопериодизъм). Осветеността не е еднаква във всички части на Земята. От Екватора към
полюсите тя намалява, а във вертикална посока – нараства. Осветеността се измерва в луксове. Продължителността на деня
зависи от географската ширина и се мени през сезоните.
Осветеността и продължителността на деня през сезоните определя светлинния режим на дадено място.Освен от географското
положение на местообитанието и надморската височина, светлинният режим зависи и от релефа, състоянието на атмосферата,
растителността.
Екологично значение на светлината за зелените растения. Видимата светлина е от особено значение, тъй като е необходима за
образуването на хлорофила, за извършването на процеса фотосинтеза, за растежа и развитието, цъфтежа и плодоносенето.
Различните видове растения имат приспособления, които им позволяват да обитават места с различен светлинен режим.
В зависимост от условията, към които са приспособени, растителните видове се разделят на светлолюбиви, сенколюбиви и
сенкоиздръжливи.
1
Светлолюбивите растения обитават открити, добре осветени местообитания. Те имат дребни, светлозелени листа (с малко
хлорофил), покрити с дебел восъчен слой или с власинки.
Сенколюбивите растения са обитатели на гъстите гори или на дълбочините във водоемите. Обикновено те са с големи
тъмнозелени листа (с много хлорофил).
Сенкоиздръжливите растения могат да понасят както силна, така и слаба светлина. В тази група преобладават дървесни видове.
Листата по повърхността на короната са по-дребни и светлозелени, а във вътрешността й – по-големи и тъмнозелени. Този
особен начин на приспособяване се нарича разнолистие.
В зависимост от продължителността на деня, към който са приспособени, растенията се разделят на растения на дългия ден и
растения на късия ден.Растенията на дългия ден се нуждаят от по-продължително осветяване по време на цъфтеж и
плодоносене. Типично такова растение е захарната тръстика. Растенията на късия ден цъфтят и плодоносят при по-малка
продължителност на деня.
Екологично значение на светлината за животните. За тях светлината е много важен сигнален фактор. Напр. при птиците:
влизането в размножителен период и началото на прелетите се определят от продължителността на деня.
В зависимост от това в коя част от денонощието са активни (напр. търсят храна), животните се разделят на три групи: дневни,
нощни и сумрачни животни.
Дневни животни са много насекоми, насекомоядните, зърноядните и плодоядните птици, дневните грабливи птици, някои змии,
гущери и бозайници.
Нощни животни са някои насекоми (нощни пеперуди), почти всички хищни бозайници, нощните грабливи птици.
Сумрачните животни са активни сутрин при изгрев слънце или привечер,при залез слънце. Сумрачни животни са прилепите,
много гризачи и насекоми.
Има животни, които живеят в пълен мрак. Такива са дълбоководните обитатели, много пещерни и почвени животни,
ендопаразитите. При тях зрителната сетивност е отпаднала за сметка на развитие на други сетива.
Производствената дейност на човека влияе върху светлинния режим на Земята като в резултат на промишленото производство и
транспорта в атмосферата се изхвърля прах, влияещ на отразяването и поглъщането на светлината, която постъпва от Космоса.
Температурата като екологичен фактор – Главен източник на топлина са инфрачервените лъчи. Температурата също има
денонощни и сезонни промени, от които зависи температурният режим на местообитанието. Различните среди на живот имат
специфична характеристика на температурния си режим. На сушата има най-голямо разнообразие от местообитания с различни
температурни режими. Затова при сухоземните обитатели съществува голямо разнообразие в приспособленията към фактора
температура. На сушата температурният режим зависи от географското положение, надморската височина и релефа на
местността. Сезонните температурни промени са незначителни в зоните на вечния мраз и в екваториалната зона. В останалата
част не Земята има големи сезонни температурни промени. С увеличаване на надморската височина температурата намалява с
около 0,5° С на всеки 100 m.
Във водна среда, особено, в големите водоеми, денонощните промени са незначителни, с изключение на повърхностния слой. В
дълбочина в почвата също няма големи сезонни промени в температурата. Затова при водните и почвените обитатели има по-
малко разнообразие в приспособленията към фактора температура.
Тъй като температурата е от голямо значение за температурата на самите живи организми, много ниски или много високи
температури не са съвместими с живота. Животът на Земята е възможен в определени температурни граници. Повечето видове са
приспособени да живеят в тесни температурни граници – 0°-50° С.
Температурни граници на активен живот на Земята
СредаMax T в С ° Min T в С °Амплитуда
СУША+55-70125
МОРЕТА +35,5 -3,338,9
СЛАДКИ ВОДИ +930 93
2
Екологични групи растения в зависимост от адаптацията им към фактора температура. Поради прикрепения начин на живот при
растенията има голямо разнообразие от приспособления към различните температурни условия на сушата. Различават се два
основни типа адаптации – към ниски температури (студоустойчиви растения) и към високи температури (топлоустойчиви
растения). Често срещани приспособления за ниски температури са нискостъблени и пълзящи стъбла, дебела кора, натрупване в
клетъчния сок на веществата, затрудняващи замръзването (напр. захари, мазнини, соли). Приспособления към високи
температури са видоизменените в бодли листа, бялото оцветяване на стъблата, „повяхването” на листата през най-горещите
часове на деня.
Екологични групи животни в зависимост от адаптацията им към фактора температура. Животните имат подвижен начин на
живот. Това им позволява да избягват неблагоприятните температурни условия, като мигрират или използват укрития.
Приспособления към фактора температура са и дебелият подкожен слой мазнини; защитни покрития на тялото – люспи, пера,
козина. По-голяма (при високи Т) или по-малка (при ниски Т) е площта от повърхността на тялото, с която се излъчва топлина
(напр. площта на ушната мида). Един от начините на приспособяване е регулиране на топлообразуването и топлоотдаването и
поддържане на постоянна телесна температура. В зависимост от това животните се делят на 3 групи: пойкилотермни,
хомотермни и хетеротермни.
Пойкилотермни са животните с телесна температура, която не се различава от температурата на средата. Към тази група се
отнасят едноклетъчните животни, многоклетъчните безгръбначни и от гръбначните – риби, земноводни и влечуги.
Хомотермни са животните, имащи постоянна телесна температура, независеща от температурата на средата. Наричат се още
топлокръвни. Това са птиците и бозайниците.
Хетеротемните животни, когато са активни имат постоянна телесна температура. Когато са неактивни, температурата им се
изравнява до тази на околната среда. Такива са таралежите, сънливците и някои мечки. Те спят зимен сън.
Влияние на човека върху температурния режим. В големите промишлени райони, с висока концентрация на замърсители във
въздуха, температурата е по-висока, отколкото в чистите райони. Причина е затрудненото излъчване на топлина в Космоса. Това
води до промяна на климата на Земята и има тежки последствия.
Водата като екологичен фактор – Жизненоважен абиотичен фактор. Съществуването на организмите е възможно само при
наличието на вода. Затова тя влияе върху разпределението на видовете върху Земята.
Приспособления при растенията за поддържане на водния баланс . Водораслите поемат и отделят вода през цялата си повърхност.
Сухоземните растения развиват коренови системи с голяма всмукателна сила, с която извличат почвената влага. С помощта на
кореновото налягане и проводящата тъкан водата достига до листата. Отделянето на вода се осъществява чрез транспирацията,
която се регулира с устицата на листата. Защитни образувания върху листата – восъкови налепи, дебели кутикули – намаляват
транспирацията. В зависимост от условията, при които могат да поддържат воден баланс, растенията се разделят в 4 екологични
групи: хидрофити, хигрофити, мезофити и ксерофити.
Хидрофитите са частично или напълно потопени във водата. Извадени от нея, те бързо умират, защото нямат устица по листата
и не могат да контролират отделянето на вода. Напр. водна лилия, водна леща.
Хигрофитите растат в близост до водоемите, във влажни местообитания и не могат да понасят засушавания. Имат устица по
листата, но не могат да регулират транспирацията и трябва да поемат постоянно вода от почвата. Напр. тръстиката.
Мезофитите могат да понасят краткотрайни засушавания. Имат добре развита коренова система и могат да контролират
транспирацията. Мезофити са повечето сухоземни растения – дървета, храсти, едногодишни и двугодишни тревисти растения.
Ксерофитите понасят продължителни засушавания. Могат да си набавят вода, когато тя е в минимални количества, или да се
запасяват с нея. Те имат най-добри приспособления за ограничаване на транспирацията – напр. кактусите имат листа,
видоизменени в бодли.
Приспособления при животните за поддържане на водния баланс . Животните набавят вода при водопой, чрез храната и чрез
химичните процеси в клетките. Загуба на вода при животните става при изпарение през повърхността на тялото, с урината, с
издишания въздух и с неусвоената храна. Приспособленията за задържане на водата са най-разнообразни. Най-често това са
защитни образования – черупки, люспи. Много животни копаят дупки, в които преживяват продължителни засушавания и
мигрират. В зависимост от приспособленията за поддържане на водния баланс животните се разделят на хигрофили, мезофили и
ксерофили.
Водата като среда на живот. Водната среда е тази, в която се е зародил и развивал животът в ранната история на Земята. Като
среда на живот има специфични характеристики – висока плътност, разлики в налягането, ниско съдържание на О2, поглъщане
на голяма част от светлината. Водоемите се различават по светлинен режим, скорост на теченията, количество на хранителните
вещества и др.
Обитателите на водната среда на живот се наричат хидробионти (хидрус – вода). Те населяват Световния океан, континенталните
водоеми и подпочвените води. Основни характеристики на водната среда са: прозрачност, солеви състав, газов състав,
температурен режим, подвижност.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 апр 2019 в 17:37 ученик на 19 години от Пловдив - СОУ "П. Кр. Яворов", випуск 2019
03 яну 2019 в 22:21 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Биологически факултет, специалност - Екология и опазване на околната среда, випуск 2019
10 дек 2018 в 09:47 в момента не учи на 25 години
07 дек 2018 в 02:49 студент на 29 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по икономически и управленски науки, специалност - Маркетинг, випуск 2017
28 окт 2018 в 18:43 учител на 49 години от Мездра
17 окт 2018 в 18:04 родител на 63 години
21 сеп 2018 в 14:20 студентка на 22 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Английска филология, випуск 2018
02 сеп 2018 в 16:43 ученик на 22 години от Велико Търново - СОУ "Емилиян Станев", випуск 2018
24 май 2018 в 11:23 учител на 45 години от Перущица - ПГЛВ "Христо Ботев", випуск 2014
26 мар 2018 в 11:00 студент на 43 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Социални дейности, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
биология.спешно.задача
добавена от sakata2000 13.02.2016
1
5
Каква е ролята на растенията в природата и значението им за човека?
добавена от kremenence 05.02.2012
1
16
Подобни материали
 

Произход на човека

09 дек 2007
·
651
·
2
·
237
·
344
·
1

Преди 150 години след като британският естествоизпитател Чарлс Дарвин развива Теорията за еволюцията, все още битуват множество погрешни хипотези за произхода на човека.
 

Еволюция на човека

19 дек 2010
·
535
·
21
·
399
·
988
·
1
·
1
·

Еволюция на човека-Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът от индийския бог Рама и гр. питекус – майнуна. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка...
 

Антропогенеза - произход и еволюция на човека

05 окт 2011
·
364
·
34
·
559
·
593
·
1

Теория за произход и еволюция на човека. Доказателства за родството на човека с животните. Проследяване на етапите на развитие на човечеството...
 

Биологична и социална същност на човека

30 мар 2006
·
2,327
·
2
·
614
·
295
·
2

Биологична и социална същност на човека - съзнанието, етапи на човешката еволюция, човешкото общество и т.н.
 

Произход и еволюция на човека

22 май 2008
·
265
·
3
·
761
·
244

Теорията за произхода на човека и до днес си остава една от най-революционните теории, дала своето отражение сред множество науки и извоювала си място сред редица учебници, изучавани вече от няколко поколения...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Биология
Тест по биология и здравно образование - 9 клас
изходен тест по Биология за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на знанията на деветокласници в края на учебната година по предмета. Може да се ползва и като изходно ниво или входно за 10-ти клас. Въпросите са смесени - има затворен тип, с един верен отговор и въпроси с множествен отговор.
(Лесен)
14
7
1
3 мин
02.08.2019
Биосфера
междинен тест по Биология за Ученици от 10 клас
Учебен тест по биология и здравно образование за Х клас по новата учебна програма. Предназначен за ученици от гимназиален етап на обучение. Тестът е използван в професионална техническа гимназия в IX клас по старата учебна програма. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
3
1
1 мин
21.11.2019
» виж всички онлайн тестове по биология

Екологични фактори на средата

Материал № 596552, от 11 яну 2011
Свален: 274 пъти
Прегледан: 822 пъти
Предмет: Биология
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 2,915
Брой символи: 18,883

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Екологични фактори на средата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирена Минкова
преподава по Биология
в град Пловдив
с опит от  22 години
7

Силвия Младенова
преподава по Биология
в град Смолян
с опит от  25 години
19

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения