Големина на текста:
1. Създаването е свързано с много голяма инвестиция. При
съвременните цени създаването на 1дка лозови насаждения
е в пределите на 2 - 2.5 хил. лв. Именно поради това трябва
да се направи всичко възможно за да бъде вложението
високо ефективно. При добри грижи лозовите насаждения
могат да плододават 25 - 30 години.
Избор на място - за лозята са подходящи преди всичко
наклонени терени, заоблени плата, подножията на ниски
планини. Не е подходяща затворена котловина, заради
ниските зимни температури, късните пролетни и ранните
есенни студове.
На подходящ терен гроздето узрява по-рано, натрупват се
повече захари и ароматни вещества, при червените сортове
повече багрилна материя, а от всичко това се повишава
качеството на гроздето. Препоръчва се да се използват места
с по-лек почвен тип.
.Подготовка на терена - ако върху тази площ, (която е
възможно да не е била използвана) трябва да се премахнат
храсти, камъни, дървета, освен това да се реши проблема с
коренищните плевели. Борбата се извършва по 2
начина:=Чреззасаждане на окопни култури, като при
окопаването се води механична борба с плевелите. =Чрез
употреба на различни химични средства - хербициди.
След това ако почвите са по-бедни на хранителни вещества
се извършва предпосадъчно торене (оборски или минерални
торове). Накрая се провежда риголване на терена, на по-
голяма дълбочина (65 - 70см) заедно с обръщане на
почвения слой. Това е с цел да се усвои влагата в почвата,
също за борба с плевелите, създават се условия торовете да
попаднат близо до кореновата система.
Технология на засаждането - при съвременните условия, в
съвременните насаждения се изгражда технологичен проект,
в който се подреждат различните агротехнични
мероприятия, сроковете на изпълнението им и цената им.
Мотивира се сортовия състав. Терена са маркира преди
засаждането, което представлява очертаване на редовете и
се посочват местата на лозите в тях.
В съвременната лозарска практика междуредовите
разстояния са в зависимост от почвения тип и биологичните
особености на сортовете за засаждане. Те са в границите от
2-3 метра междуредови
разстояния. При по-леки почви и при сортове с по-слаб
растеж междуредовите разстояния са в долни грници, а при
по-богати почви и по-буйнорастящи лози - по-големи.
Разстоянията вътре в реда са по-малки - 1.10 - 1.40-1.50м.
При по-буйните са по-големи и обратно.
Технологията на засаждане включва 2 начина:1.Засаждане в
предварително изкопани дупки – дупките се изкопават или
на ръка или чрез механичен свредел с дълбочина 40см, на
дъното се поставя малко рохкава почва примесена с оборски
тор. Лозата се поставя така, че зоната на присаждането да е
на нивото на почвената повърхност. Дупката се запълва до
половината с почва, притъпква се много добре с крак,
полива се с 3-4 литра вода, изчаква се да попие и се запълва
до горе с почва, отново се притъпква. Поставя се знак до
лозата и се покрива с почва (купчинка рохкава пръст над
чепчето).
Подготовка на лозите за засаждане – корените се
съкращават на 6-7см, едногодишния зрял прираст също се
съкращава, като се прави отрязък с 2 пъпки - чеп.
??Засаждане с помощта на водна сонда – Използва се водна
помпа – хидробур. Този начин е със все по-широко
приложение заради ускоряване процеса на засаждане.
Хидробурът е метална тръба, дълга 1.20м, на върха и има
инжекторен конус с отвор. В горния и край е заварена
напречно друга тръба със същия размер(30мм), единият и
край е затворен, а другият с маркуч е свъррзан с цистерна с
вода. На 35см от върха на конуса напречно е прикрепена
метална пластина. Прави се дупка, която се пълни с вода.
При тези лози кореновата система се намалява повече - 2см.
Надземната част е същата. След попиване на водата
лозичката се поставя на същата дълбочина, запълва се,
отъпква се на ръка и се прави купчинка върху чепчето.
Грижи за младите лози след засаждането – извършва се
обработка на почвата - плитка оран. Ако след засаждане
падне дъжд се образува почвена кора, която задължително
се разрохква. В последствие се води борба с болести и
вредители. Ако е нужно - напояване; следваща обработка на
почвата; попълване на празните места (ако са загинали
лозички); изграждане на подпорна конструкция в
зависимост от начина на отглеждане (пролетта на другата
година).
2 Видът на формировката се определя от височината на
стьблото (нuскостъбленu - до 40 см, средlюстъбленu - от 40
до 100 см и вuсокостъбленu - над 100 см); подпорната
конструкция (вертикална, наклонена, двуплоскостна,
хоризонтална); броя и дължината на рамената и кордоните
(едно- и двураменни, с единични или двойни кордони);
пространственото разположение на прираста (вертикално,
висящо, хоризонтално).
Системата на резитба се определя от вида и дължината на
плодните звена и бива:
Къса резитба - плодните звена са само чепове (6 - 8 -бр.) с по
1 - 3 очи, разположени по рамената и кордоните. Те
едновременно служат за плододаване и за поддържане на
формировката. Късата система на резитба се прилага при
формировките чашовидна, ветриловидна, кордон Роая,
вертикален и хоризонтален кордон Томри и др.
Дълга резum6а - плодните звена са само плодни пръчки, от 4
до 8 бр. с по 8 - 20 очи, които служат за плододаване и за
поддържане на формировката. Дълга система на резитба се
прилага при форматировките Силвоз, Мароже и Фаже.
Смесена резum6а - плодните звена са комбинирани - плодни
пръчки 1- 8 бр. с по 8 - 20 очи или стрелки 1 - 4 бр. с по 4 - 6
очи, които служат за плододаване, и чепове 1 - 4 бр. с по 2
очи, които служат за поддържане на формировката. Смесена
система на резитба се прилага при формировките:. Гюйо
(единичен, двоен, подобрен, с ниско, средно високо и
високо стъбло), Мозер (и видоизменен Мозер), Омбрела
(линейна), асмовидна, Тендоне, Карант, Казнав,
ветриловидна и двойна женевска завеса.
При нашите екологични условия, сортов набор и технологии
за производство на грозде (промишлено или за лични
нужди) най-перспективни формировки са чашовидната,
подобреният Гюйо, средностъблената с двураменен
(двустранен) кордон, видоизмененият Мозер, Омбрела и
асмовидната.
Чашовuдна формuровка. Тя е обемна форматировка. При нея
се прилага къса система на резитба. Има от 3 до 6 рамена,
разположени симетрично, на еднаква височина. Рамената
завършват с чепове с две (при необходимост и 3) очи.
Стъблото и най-често е късо 10 - 15 см, в незагрибните
райони е с височина 50 - 60 см, а в редки случаи и до 100 см.
Предимства: резитбата на зряло, подпирането (само при
някои сортове) и загри6ванero на лозите се извършват лесно;
раните отрезитбата са с малка площ; лесно и сигурно се
преодоляваполярността; съотношението листна маса и
количество грозде на лоза е благоприятно, гроздето е с по-
високо захарно съдържание и по-добър външен вид.
Недостатъци: лозите имат помалко мноroгодишна
дървесина; късите плодни звена и техният малък брой
ограничават добива от грозде; лозите силно се зашумяват,
което влошава тяхното проветряване и огряване и
затруднява ефективната борба срещу болестите и
неприятелите; при нискостъблената чаша се ограничава
възможността за борба с плевелите чрез използване на
хербициди; схемите на засаждане при тази формировка и
пространственото разположение на зелените леторасти и
гроздето ограничават възможностите за механизиране на
основни технологични операции.
Преценена комплексно чашовидната формировка не
отговаря на изискванията за промишлено лозарство. Тя е
намерила приложение предимно при дворното и вилното
отглеждане на лозата, при много родовите и високодобивни
сортове, включително и десертни в по-топлите райони на
страната.
Формuровка Гюйо. В нашата страна се е наложила във
вариант подобрен Гюйо. Типичен представител е на
прилагането на смесена система на резитба. Тя е шпалирна
формировка, с различни модификации - приземна и
стъблена (средно- и високостъблена) с различна височина на
стъблото (90 - 130 см), едно- или двураменна, с една или
дВе плодни пръчки с по 8 - 10 очи и съответен брой чепове с
по две очи, но най-малко с един чеп в повече от броя на
плодните пръчки. Високостъбленият двураменен Гюйо има
стъбло с височина 120 - 130 см, две рамена с дължина 30 -
40 см, 3 - 4 чепа с по две очи и две плодни пръчки с по 10
-12 очи.
Предимства: най-подходяща формировка за райони с
критични ниски зимни температури и за чувствителните на
тях десертни и винени сортове е подобреният единичен или
двоен гюйо. Единичният е за предпочитане при
нископродуктивните земи, слаборастящите и по-
нискородовити сортове и лози, а двойният - обратно. В едно
и също лозе, при един и същи сорт, при едни и същи лози в
зависимост от растежната сила се използва едната или
другата формировка. Найдобра формировка за районите без
или с малка опасност от измръзване и при сравнително по-
студоустойчивите десертни и винени сортове е
формировката стъблен двураменен гюйо. Тя не е подходяща
за пониско родовитите и по-нискодобивни сортове.
Средностъблена формuровка. При нея се прилага смесена
система на резитба. Тя е шпалирна формировка със стъбло с
височина от 40 до 100 см, с две рамена с дължина 50 - 60 см,
4-6 плодни пръчки спо 10 - 12 очи и 6 - 8 чепа с по две очи.
Предимства: възможност за разполагане на зелените
леторасти и гроздовете във вертикална равнина на шпалира;
по-добро проветряване и огряване на редовете; възможност
за по-ефективна борба срещу болестите и неприятелите по
лозата, както и за механизиране на значителна част от
агротехническите мероприятия в лозя с помалка широчина
на междуредията.
Недостатъци: в райони с ниски зимни температури, както и
в неправилно подбрани райони съществува вероятност от
измръзване и на многогодишни части от лозата.
Средностъблената формировка намира все по- голямо
приложение в нашето лозарство.
Формuровка вuдоизменен Мозер. При нея се прилага
смесена система на-резитба. Тя е шпалирно-обемна
формировка със стъбло с височина 120 - 140 см, две рамена
с дължина 50 - 60 см, 4 - 6 плодни пръчки с по 10 - 14 очи и
6 - 8 чепа с по две очи.
Формuровка Омбрела. При нея се прилага смесена система
на резитба. Тя се отличава от формировката видоизменен
Мозер само по това, че е със свободно растящи леторасти,
Т.е. тя е обемно-шпалирна.
Формировките видоизменен Мозер и Омбрела се създават и
се поддържат със сравнително най-малко разходи на труд и
средства.
Прилагането им в нашето лозарство е ограничено (особено
на формировката Омбрела).
Асмовuдна формuровка. Намира приложение основно в
любителското лозарство - около жилищни сгради и в
дворове.
При нея се прилага смесена система на резитба.
3. При резитбата заедно с премахване на отделните части се
изграждат и т.н. плодни звена, които осигуряват гроздовата
реколта в годината след резитбата. Прието е плодните звена
да са 3 групи:
- къси плодни звена - къси отрязъци, включващи две зимни
очи (чепове)
- дълги плодни звена - имат само дълги пръчки. В
зависимост от дължината 5 - 7 пъпки - стрелки, 8 - 11 пъпки
- пл. пръчки
- смесени плодни звена - има и чепове и плодни пръчки с
различна дължина
Обособени са 3 системи на развитие - къса, дълга и смесена.
В съвременната лозарска практика най-широко приложение
намира смесената система - тя е по-рационална и осигурява
max растеж на лозите и високи добиви.
Формировката представлява една система, която включва
растоянията на засаждане, височината на стъблото, наличие
на кордони и типа на подпорната конструкция. Кордоните са
по-дълги (60 см), а рамената са 30 см - многогодишни части.
д. Формировки спадащи към късата страна на резитба:
- чашовидна формиривка - има много късо стъбло с
дължина 10 - 15 см и от него произлизат от 3 до 6 рамена,
разположени проблизително от една основа и на височина
на еднаква граница. Рамената се изграждат така, че
постепенно да се отварят встрани и формират нещо като
чаша. При резитба на всяко рамо се оставя по 1 чеп с 2
пъпки
- Кордон Роая - представлява лоза със стъбло високо около
60 см и едностранноразположени кордони, чиято дължина
достига до съседната лоза. Върху този кордон се изграждат
много къси рамена, които са на дистанция през 20 - 25 см и
върху всяко рамо се оставя един чеп на 2 очи
Подпорната конструкция се състои от един ред тел на
височината на кордоните и за него се привързват. Над него
на 35 см минава втора телена жицаи на 40 см трета телена
жица. Леторастите се привързват първо за втория, а след
това за третия. През последните години втория и третия ред
се състоят не от 1 жица, а от две жици и леторастите не се
привързват, а се промушват (това спестява много труд)
- Вертико - те е по-малко разпространена, представлява в
завършен вид лоза с високо стъбло (около 180 см) и върху
него се изграждат 4 етажа плодни звена. 1 етаж - 60 см от
почвата, 2 етаж на около 1 м от почвата, 3 етаж на 1,40 м от
почвата, а последния на 1,80м. Всеки етаж представлява
комбинация от 4 - 5 чепа, разположени около стъблото. Има
много опростено подпорна конструкция - само един тел,
минаващ на 1,80 м и за него се прикрепват кордоните. Освен
това до всяко растение има индивидуално подпорно колче,
което подпира тела.
Форморовки спадащи към дългата система - имат само
плодни звена. Силвов - представлява лоза със стъбло, висока
1,40 м и на тази височина се изгражда едностранен кордон с
дължина достигаща до съседната лоза. Върху този кордон се
поставят само дълги плодни пръчки. Дистанцията е 35 - 40
см. Тези плодни пръчки се превиват силно надолу, а не
отстъпват нагоре.
Подпорната конструкция се състои от един носещ тел, който
минава на 1,40м разтояние и по него се привързват самите
кордони. На около 30 см под него минава друга телена
жица, за която се привързват превитите надолу пръчки. На
около 35 см над носещия тел минава друга телена жица за
която се привързват зелените леторасли.
- Мозер - стъбло около 1,20 - 1,30 м, върху което се
изграждат двустранни кордони, чиято дължина достига до
средата на разтоянието на 2 съседни лози. В/у тях се
изграждат смесени плодни звена - чепове и плодни пръчки,
чийто брой зависи от биологичните особености на сорта и от
растежната сила на лозата. При силните лози - повече
пръчки, с по-голяма дължина и обр.
- Подпорната конструкция е от един ред тел по-дебел (4мм)
на височината на кордоните 1, 30 и за него те се привързват.
На около 30 см над тази тел минава една двойка 2 телени
жици. Зелените леторасли се промушват през тях и след
това свободно провисват надолу.
Омбрела (формировка със свободновисящи леторасти) - лоза
със стъбло 1,50 - 1,60 м. Върху тази височина се изграждат
двустранни кордони, чиято дължина достига до средата на
разтоянието на 2 съседни лози. В/у тях се изграждат смесени
плодни звена. В сравнение с подпорните к. Мозер тук е по-
опростена - 1 ред тел (5мм), минаващ на височината на
кордоните и за него се привързват те. Останалите
плодни пръчки и развилите се зелени леторасти свободно
провисват надолу
5. Въведение - резитбата е една от най - важните
агротехнически мероприятия при отглеждане на лозовите
растения. То е спомогнато много за превръщането му от див
храст в културно растение. В зависимост от това какви части
се отглеждат тя е:
- резитба на зряло - извършва се през периода на покой
- резитба на зелено - резитбени операции със зелените части
Резитбата на зряло. Същност и цели на резитбата - с
резитбата на зряло се премахват отделните части -
едногодишни пръчки, отделни рамена или кордони,
засъхнали части. Така се изграждат и плодни звена - онези
части, които ще дадат гроздова реколта през съответната
година.
Целите са: в млада възраст да се придаде подходяща форма,
която да съответства на биологичните особености на сорта и
да бъде в съответствие с факторите на околната среда. В
последствие след встъпване на лозите в плододаване, с
резитбата се цели да се регулира растежа, да има оптимална
обвивка и качество.
Родовитост на пъпките на лозата
При лозата са известни следните видове пъпки:
- зимни очи (по - нагоре)
- ъглови очи (в основата на пъпката)
Зимните очи се наричат така, защото зимуват една година и
след това се развиват на следващата пролет. Развиват се т.н.
леторасли, които носят гроздовата реколта. Родовитостта е
различни по пръчката. Зимните очи, по-близо до пръчката са
с по-слаба родовитост, а тези които са в средната зона са с
много голяма родовитост. Тези които са към върха също
имат слаба родовитост. При отделните сортове тази
принципна особеност се проявява в различна степен и това
има важно значение при т.н. сортова агротехника, свързана с
резитбата на лозята.
Устойчивост на зимните очи на зимни температури - в
България нерядко през зимата t се понижават и достигат
критичната граница за лозята. Прието е условно сортовете
да се групират на 3 групи в зависимост от
студоустойчивостта:
- сортове, които са много чувствителни на ниски t -
десертните сортове - пъпките се повреждат при - 15
о
- със средна студоустойчивост - бълг. сорт, мискет - червен;
пъпките се повреждат при t - 16 - 17
о
-сравнителна студоустойчивост - голяма част от т.н.
западноевропейски сортове - каберне, сувиньон, шардоне и
др., също така грузинския аркацители. Зимните очи се
повреждат при t - 19, - 20, - 21
о
При понижаване на t през зимата под тези стойности се
повреждат и други части. При - 23
о
се повреждат и
пръчките, а при - 28
о
измръзват и многогодишните части, а
над този праг t замръзва цялото растение.
При измръзване на зимните очи в определен % при
резитбата трябва да се оставят повече или по-дълги пръчки,
така може от части да се компенсира измръзването.
6 .Видове обработки на почвата в лозята
а-есенна дълбока оран- с нея се изваршва дълбоко
разрахкване и едновременно с това обръщане на почвения
пояс. Обикн. се извършва след гроздобера като дълбочината
е 22-23 см. Не бива да е по-дълбока от30 см., защото ще се
разкъса кореновата система.
Заедно с есенната дълбока оран в по-студените райони се
извършва-загребване с почва-покриване на лозите с почва за
предпазване на лозите от ниските зимни т.,лозите се
поддържат с къси стъбла. Загребването става механизирано.
След пролетта при повишаване на температурите се
извършва.отгребване на лозите в тези райони.
б.пролетна обработка - целта е борба с плевелите и
запазване влагата в почвата.І-та пролетна обработка е през
ІІ-половина на март. Изразява се в култивиране на15-18
см.Към края на май се прави ІІ-ра обработка-култивиране на
12-15 см.
в. лятна обработка-поддържа се почвата в лозята в рохкаво
състояние. Задържа се влагата в почвата и продължава
борбата с пвлевелите.Броят им е 4-5 обработки при по-
възрастните лозя, а при по-младите -6-8. Тези обработки са
най-плитки- 10-12 см.След обработката в междуредието се
извършва опаковане на вътрередовата ивица с мотика. Често
се третира с хербециди.Има и други практики за
поддържане на почвата- мулчиране- покриване на почвата с
торф -15 см.или растителни отпадъци -слама. С него се
подобрява водния режим в почвата. В някои райони в света
се използва полиетиленов мулч - покрлива се не
междуредието , а ивицата в реда.
Торене на лозята
Лозовите растения извличат от почвата хр. в-ва. Особено
големи количества са т.н. "макроелементи" азот, фосфор,
калий. Тва води до обедняване на почвата. Това налага
периодично възобновяване и възстановяване на почвеното
плодородие. това става чрез торенето.
.Видове торове , използвани в практиката-в съвр. практика
те са 2 вида- естествени и изкуствени/минерални/.
Естествени-оборски тор, изкуствени торове-азотни,
фосфорни и калиеви-самостоятелно и в разл. комбинации.
оборският тор се внася 3-5 тона/дка през 3-4 г.Чрез него се
подобрява т.н почвена структура. Почвата се обогатява с
органична материя. Изкуствените торове-8-12кг на дка,
изчислени в активно в-во.
Кога да се тори-с органични торове- през есента торът се
заравя заедно с есенната дълбока оран. С фосфорни и
калиеви торове- през еснта, те са по-слабо подвижни в
почвата. Обикновено се фиксират там, кедето се внасят
също се заравят с есенната дълбока оран. Азотните торове-
през пролетта, те са бързодействащи и бързоподвижни.
Толровете се разполагат близо до кореновата с-ма на лозята.
Напояване на лозата
4. Срокове за напояване-за да се определи времето за
поливане, най-често това става като се следи като се следи
съдържанието на влага в почвата. За целта се вземат
почвени проби на дълбочина до 1м.-в тази зона се разполага
основната маса от т.н.хранещи коренчета. Когато влагата се
понижи до 70% от ППВ се насочва поливка.Следващите
поливки- през15-20 дни.За да не се влоши качествато на
червените винени сортове се полива около 45 дни преди
масовия гроздобер. изключение се прави само за белите
висококачествени винени сортове, които са с по-ранен срок
на узряване. За тях последната поливка е около 25 дни преди
гроздобера.
5. Поливни норми- поливната норма е основното кол. вода ,
което при еднократно подаване осигурява в почвата воден
запас за лозовите растения ,създаващ нормални у-я за
неговото развитие.
Напоителна норма= Сума от поливни норми за 1
вегетативен период.Поливната норма зависи от почвения
тип и е в пределите от 6 д о 120 л/кв.м.
6. Начини на поливане-повърхностно /гравитично/,
подпочвено, дъждовно и локализирано напояване.
Повърхностно напояване- най-прилагания начин в съвр.
лозарска практика.То се прилага чрез прекарване на бразди-
15-20 см.Успешно се прилага при терени с малък наклон,
осигуряващи нормалното движение на водата в браздите.
Броя на браздите зависи от междуредовите разстояния.
Подпочвено напояване се прилаг на силно пресечени терени
, където е невъзможно прилагане на гравитичното
напояване. За тази цел на дълбочина 15 м. се прилага
пориозни тръби, по които се подава вода., през порите
прониква вода и напоява. Това е скъп метод.
Дъждуване- това е ефективен начин за напояване. Освен
навлажняване на почвата има и атмосферна влажност. Това
са по-добри у-я за развитие на лозята.
Използват се различни дъждовални с-ми.при този начин се
създават и добри у-я за развитие на някои болести - проблим
за растителната защито.
Капково напояване- през последните години широко се
прилага.при него има икономия на вода 30-50 %. Този начин
е много подходящ за страни и региони с ограничени водни
ресурси. Този начин може изцяло и напълно да се
автоматизира. Заедно с напояването, заедно с капките могат
да се внасят разтворими торове и антипаразитни средства .
Този начин е много скъп.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лозарство

Създаването е свързано с много голяма инвестиция. при съвременните цени създаването на 1дка лозови насаждения е в пределите на 2 - 2.5 хил. лв. именно поради това трябва да се направи всичко възможно за да бъде вложението високо ефективно...
Изпратен от:
plami2009
на 2011-01-11
Добавен в:
Пищови
по Земеделие
Статистика:
47 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Лозарство

Материал № 596222, от 11 яну 2011
Свален: 47 пъти
Прегледан: 93 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 3,554
Брой символи: 20,632

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лозарство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала