Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Психологичен профил на педагогическата професионална
дейност
Институцията училище възниква в резултат на разпределението на
човешкия труд. Надарените да лекуват, да строят, да осъществяват
търговска дейност и т.н. преживяли потребността да прехвърлят част от
своите родителски функции на надарените да обучават и възпитават. В
началото съществували частните педагози, а впоследствие, с
масовизирането на образователната дейност, възникват разнообразни
институции за образоване. Но и до днес образователите се наричат “втора
майка”, “втори баща”, “втори родител”, а отговорността да моделират духа и
тялото на своите образоваеми прави професията им една от най-
необичайните и отговорните в историята на човешкото развитие.
Генезисът на възникването на педагогическата професия показва, че
не всички хора носят дарбата да обучават и възпитават. Народът казва: “От
всяко дърво свирка не става”. Това се отнася и за педагогическата
професия. Съгласно психологическите проучвания на Ф.Н.Гоноболин,
Н.В.Кузмина, А.И.Шчербаков, не всеки човек може да практикува
педагогическата професия. За съжаление, все още голям процент
образоващи стават такива по причина на липса на професионално
ориентиране и екзистенциално лутане, по причина на неуспешни кандидат-
студнетски изпити за други специалности, невъзможност за реализация в
предпочитаната област и др. В резултат на представително изследване на
480 студенти от учителски институти, само 46% заявяват, че са постъпили в
института, защото обичат децата и работата с тях. Останалите 54% са
постъпили “по други причини”. Изследването обаче не дава яснота каква
част от обичащите децата и работата с тях реално възнамеряват да
работят като педагози. При друго изследване на 2007 образоващи се в 8. и
11. клас, само 6,9% девойки и 1,1% момчета от 8. клас и 11% девойки и
2,2% момчета от 11. клас избират педагогическата професия за
професионална реализация. Неизследван остава и този промеждутък
между гимназиалното образование и образованието за педагогическа
правоспособност във висше училище, за да се проучат причините, довели
до толкова голям процент бъдещи учители и възпитатели в университета.
Професионализиране на личността на образователя. Изследвайки
648 преподаватели в началното училище, Н.В. Кузмина установява, че най-
интензивно личността на образователя се формира през първите пет
години (средна възраст 21-25 г.), самостоятелната му дейност достига своя
зенит при трудов стаж от 20-25 г. (към 46-50 г. възраст), а след 25-годишна
педагогическата ефективност на професионалния труд се занижава (към
51-55 г. възраст).
Професията на педагога изисква специфична насоченост на
личността. Л.Десев обособява три главни компонента на тази насоченост.
Първият е обичта към децата. Нашият педагог Д.Кацаров определя
любовта като “универсален методологичен ключ за образованието”,
А.И.Херцен определя таланта на възпитателя като талант за обич и
1
преданост, а Л.Н.Толстой определя обичта към детето като основен
педагогичен принцип. Вторият компонент това е обичта и предаността
към делото на образованието. Само хора, които имат влечение към
образователната дейност, които се преживяват като мисионери,
отличаващи се с голяма обич, търпение и внимателност биха могли да се
реализират като свободни по дух образоващи. Третият главен компонент на
специфичната насоченост на личността на педагога е педагогическият
оптимизъм. Характеризира се с увереност в крайното надделяване над
трудностите, с вяра във възможностите на детето, подрастващия, юношата,
с мажорно настроение. Важен момент е осъзнаването на образованието
като изключително важен социолно-икономически фактор: разходите за
образованието се възвръщат шест пъти. Доказано е, че шлосери-
инструменталисти със средно образование произвеждат 25% повече
продукция в сравнение с тези от тях, които имат осемкласно образование.
Завършилите средно образование усвояват два пъти по-бързо нова
техника, преминават в по-горен разряд пет пъти по-бързо и дават над два
пъти повече рационализаторски предложения в сравнение с тези, които са с
основно образование. Социологически изследвания сочат, че началното
образование дава възможност на човек да повиши ефективността на труда
си 43%, средното образование – 108%, а висшето – 300%. Не без значение
са и други фактори за педагогическия оптимизъм: възможността да се
общува с изпълнени с невинност и очакване за покоряване на света деца,
ентусиазирани подрастващи или творчески устроени млади хора;
упълномощаването с власт да се облагородява човешкия характер; да се
преживява необятния простор за педагогическо творчество, в което всеки
педагог е и творящ, и творение, и автор, и оценител.
Съществено условие за професионализирането на педагога са
неговите качества и способности. Като водещи професионално-личностни
качества Ст.Жекова посочва следните: 1) педагогическа общителност
поради свойството на ценността поливалентност, това качество е
обвързано с множество други: готовност и потребност от общуване с
различни хора и преди всичко с деца, действен хуманизъм, взискателност
към другите и себе си, оценностяване на собственото достойнство,
лаконичност и убедителност, педагогически такт, богатство и култура на
езика, владеене и контрол върху неречевите средства (мимика, жест, поза,
действия), гъвкавост на мисленето и оценките, готовност за преодоляване
на различни видове затруднения, свързани с образоващите се, готовност за
съпреживяване, “усет към аудиторията” (Г.Пирьов) и др. Руският психолог
Б.Г.Ананиев използва за това качество на педагога израза “общителност с
мярка”. Противопоказни качества на педагога в контекст на общителността
са дефектите в речта като заекване, пелтечене, фъфлене, интонационна
неизразителност, бедност или злоупотреба с жестикулацията, мимиката,
избраните за общуване пози, бедност на речта и др. Изследванията
показват, че качеството общителност се формира преди процеса на
професионализация, но едва по време на професионалната дейност се
превръща в професионално-личностно качество; 2) педагогическа
2
наблюдателност – обвързана е с множество ценности и съответните им
качества на личността на педагога: педагогическа избирателност,
педагогическа впечатлителност, педагогическа проницателност и др.
Противопоказни качества в контекст на педагогическата наблюдателност са
слабата памет, разсеяността, липса на дисциплинираност на ума и др.; 3)
емоционална устойчивост обвързано е както с редица свойства на
нервната система като уравовесеност на процесите на възбуда и
задържане, сила и подвижност на нервните процеси, равнище на обща
чувствителност, равнище на тревожност и податливост към стрес, така и с
редица харaктерови свойства като волева устойчивост, сдържаност,
самообладание и т.н. Противопоказни качества са повишената
емоционална възбудимост, бедност на нравствените и естетическите
чувства, безпринципно пристрастие и сантименталност на педагога,
неувереност или самоувереност, излишна напрегнатост и др.; 4)
педагогическа творческа насоченост – обвързано е със свойства като
многовариантност на мисленето и действията при решаване на
педагогическите задачи; комбинативност по отношение на избраните думи,
похвати, подходи; оригиналност при създаването на педагогическите
продукти с насоченост към нешаблонното и неконсервативното; отвореност
и ентусиазираност към всичко ново. Противопоказни на креативността на
педагога са качествата: стандартност, праволинейност, консервативност,
закостенялост, еднопосочност на мисленето, чувствата и волята, бедност и
ограниченост на въображението и др. Ст.Жекова и сътрудниците u
установяват, че в различните образователни степени има разлика в
ефективността на йерархията между различните основни качества. В
началната степен е установена следната тяхна ефективна йерархическа
структура: общителност, емоционална стабилност, наблюдателност и
творческа насоченост. В прогимназиалната степен тяхната
последователност е: общителност, наоблюдателност, творческа насоченост
и емоционална стабилност. В гимназиалната степен педагогическото
творчество става най-значимото качество на педагога, следвано от
педагогическа общителност, педагогическа наблюдателност и емоционална
стабилност.
Всички желани, позитивно отразяващи се върху педагогическата
активност качества са в основата на педагогическия авторитет. Кокото по-
устойчив (постоянен във времето), истински (а не лъжлив), естествен (а не
служебен) е авторитетът на образователя, толкова по-ефективни са
неговите усилия, с по-голяма лекота и повече удовлетвореност ще
преминава през годините на своето педагогическо осмисляне.
Относно педагогическите способности в педагогическата литература
съществуват редица класификации. По същество те благоприятстват
педагогическата ефективност на образоваталната дейност. Колкото на по-
високо равнище са, с толкова по-голяма лекота и успехи се преживяват
резултатите в образователния процес. Н.В.Кузмина обособява
конструктивни (включително проективните), организаторски, комуникативни
и гностични способности, необходими в професионалната реализация на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 яну 2019 в 23:14 студент на 22 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
28 май 2018 в 20:29 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2018
11 фев 2018 в 14:18 учител
15 авг 2017 в 11:21 учител
07 май 2017 в 20:27 родител от Велико Търново
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
619
3
16.07.2012
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
507
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Психологичен профил на педагогическата професионална дейност

Материал № 594144, от 09 яну 2011
Свален: 47 пъти
Прегледан: 86 пъти
Предмет: Психология
Тип: Анализ
Брой страници: 7
Брой думи: 2,235
Брой символи: 16,331

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психологичен профил на педагогическата професио ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения