Големина на текста:
1. Етапи на внедряване
на автоматизирани
системи и устройства .
Предпоставки за
внедряване на ГАПС .
1-машини за обработване
на металите
2-робокар
3-положени кабели
4-блок за управление
най-малко на 3-
компютъра
Предпоставките могат да
бъдат групирани в:
-първата предпоставка е
свързана с подхода за
производителността на
труда
-окомплектовка на
машини и съоръжения за
осигуряване на
технологичния цикъл
-технологичната
екипировка тя свързва
отделните
програми,изработване на
приспособления и
контрол на
технологичния процес
-за дочитане на
програмното осигуряване
ГАПС трябва да
произвежда напълно
завършени материали
ГАПС-гъвкави
автоматизирани
производствени процеси
Под понятието
производствена
гъвкавост се разбира
икономическа
препренастроиваемост на
машините участващи в
линията,а под гъвкавост
на машините се разбира
бързината при
изпълнение на
операциите измерва се с
времето за смяна на
инструментите за
обработка на различни
партиди детайли.Най-
важните области на
приложение на тези
системи са:автомобилна
промишленост
31%,леене13%,ел.технич
еско производство
12%,машиностроене 5%.
-проучване на реалното
състояние в завода
производител,участват 2-
3 души за проектантския
институт и 1-2 за ГАПС
срока е един месец
-разработване на
техническа
документация срока е от
3-5 месеца
-внедряване началото му
започва от момента на
получаване на
документацията срокът е
от 4-12 месеца
2. Аналого - цифрови
преобразуватели .
2 . Аналого-цифрови
преобразуватели
Всяка замяна на вида на
носителя на сигнала,при
която информацията се
запазва се
наричаизмервателно
преобразуване.Аналого-
цифровото преобразуване
се основава на процеса на
дискретизация,по ниво са
предназначени:
а)за създаване на цифрови
измервателни уреди
б)за изграждане на
информационно
измервателни
системи.Най-съществената
класификация според
предназначението има и
според принципа на
действие.Според
предназначението им се
различават АЦП
-та
за
постоянно и променливо
напрежение.
Според принципа на
действие се разделят на две
групи:цифрово
кодиране,цифрово
квантоване.
Кодирането се получава
директно кода в следствие
на приобразуването,при
втория се први нанасяне на
кванти върху входната
величина,броя на тези
кванти съответсва на
числения еквивалент на
величината.Разликата м/у
двата подхода е само в
средствата.
Методи за АЦП
1)метод с управление-при
този метод аналоговата
входна величина се
преобразува в цифров код
чрез последователно
сравняване на стойностите
на измерваната
величина,която се изменя
по определен закон
К-компаратор
ЦАП формира напр.
U
к
,което се сравнява с
входната величина
U
к
,когато двете величини
станат равни компаратора
изработва сигнал на своя
изход свързан към блока за
управление,по този начин
този сигнал спира
импулсите изработени от
блока за
управление,подавани към
блока на
регистара.Двоичното число
N формирано на изхода на
регистара съответства на
числовия еквивалент на
аналоговата величина.
2)АЦП с разгъващо
уравновесяване
АЦП според световните
стандарти се изработват за
две стандартни напр.(0-5)V
и (0-10)V
3)поразрядно разгъващо
уравновесяване
4)поразрядно следящо
5)времеимпулсен метод-
най-точен
3.Цифрови датчици
използвани в
промишленоста
През последните 15-20 год.
са били изработени
първите цифрови
датчици.Главното им
предназначение е било в
областа на измерване
на:преместване,налягане,п
оложение,ниво,скорост,де
формация.Във всички
други случай в датчиците
се комплектова и АЦП.
Най-разпространен от
всички датчици е датчика
за ъглово преместване.
Той е един от най-преките
методи за измерване на
вала на въртящите се
части.Тези датчици имат
малка разрешаваща
способнаст.
Точноста която се постига
с тези датчици е 10
-
6
.Съществуват два вида
датчици:нарастващи и по
абсолютно значение.
При първие се използва
симолираща система,но е
необходим рефере
спрямо,който да се натрупа
значението на
измерването.При вторите
такъв рефер не е
необходим,те съдържат
само кодиращ диск и
елемента на
въртене.Първите датчици
са с четки,както
колекторите при
машините.Ако диска се
постави на един вал се
получава цифров датчик за
преместване
Точноста на
преобразуването ще зависи
от посоката на въртене на
диска.Въвеждането на
допълнителни у-ва дава
възможноста за предаване
на информация на
растояние(1-2км).
Най-честите откази са при
повреда на осветителна
лампа.ЗА това по широко
положение са намерили
тези със светлоизлъчване
диод
Светодиода дава по-
продължителна работа и от
там тачноста
намалява.Други
датчици,които са намерили
по-широки приложения са
за ниво на течност
Датчиците за налягане на
течности и газове също са
намерили приложение.
4.Приложение на МПС
при АЦП
Изправителни блок работи
по метода на двутактното
интегриране.Управляващи
я блок изпълнява
логически функции като:
-автоматияно
превключване на
мултиплексора
-измервателни подобхвати-
това става по определена
програма автоматично
Главните резултати са:
-подобряване на
метрологичните параметри
на преобразуване
-създаване възможност за
автоматичен контрол и
диагостика
-възможност за вкл. на
системата чрез различни
интерфеиси
-въвеждане на
допълнителни фдункции
-повишаване на
надежноста
Връзките са реализирани с
8 канала за данни 16
адресни.Към тях се
свързват периферни у-ва-
флопи
дискове,клавиатура,индика
ция.
5.Типична структора на
микрокомпютър на
технологични процеси
МП-изчислителна
структора реализирана
физически като голяма
интерална схема и е
предназначена за
обработка на цифрова
информация.Този принцип
на работа е приложим за
всяка технологична
задача,която може да се
разложи на краен брой
елементарни операции.
Информационна дума-
основната единица за
информация използвана в
изчислителната техника.
Адрес-число,което
определя еднозначно всяка
клетка от паметта.
Време за достъп-параметър
определящ
бързодействието на
запомнящите у-ва
Интерфеис-той е
съвкупност от технически
средства за
синхронизиране на обмяна
м/у компютъра и външните
у-ва
АШ-адресни шини
ШД-шини данни
УШ-управляващи шини
Шините данни са
двупосочни с три
състояния”01”
Адресните шини са 15 на
брой
СОП-свръх оперативна
памет-използва се за
защита и четене на
междинни резултати и
данни в програмната памет
се съхранява програма на
МПС
Входно-изходната памет е
част от паметта с която се
обменят данни м/у МПС и
външната среда
СТЕК памет-използва се за
съхраняване съдържанието
на програмнодостъпните
регистри на МП.Тази част
от паметта се използва при
обслужване на прекъсване
или при преход към
подпрограма
Числова памет-съхраняват
се данни,таблици или
друга цифрова
информация
Управляващи шини-служат
за съхраняване работата на
МПС,за управление
посоката на движение на
данните м/у отделните
части на с-
мата,установяване на МПС
в начално
състояние,спиране
работата на МПС,приемане
на заявки за прекъсване
6.Организация и
принципи на действие на
МП
АБ-адресен буфер
УС-указател на стека
ИР-индексен регистър
БИ-брояч на инструкциите
Вр.Р1-временен регистър 1
Вр.РN-временен регистър
N
АЛУ-аритметично
логическо у-во
Ак-акомулатор
РИ-регистър на
инструкциите
ДИ-дешифратор на
инструкциите
БСУ-блок,синхронизация и
управление
БД-буфер данни
Ф
1
2
-тактови сигнали
1-адресни шини
2-шини данни
3-управляващи
УС е регистър,който
съдържа последния не зает
адрес на стековата
памет.Той увеличава
съдържанието си
автоматично при всеки нов
адрес.Индексния регистър
е регистър,в който се
съхранява базова числена
стойност,спрчмо която се
се изчисляват адресите на
клетки отпаметта
БИ-в него се записва кода
на предстоящата за
изпълнение инструкция
АЛУ-реализира
автоматично аритметични
и логически операции в/у
постъпващата информация
в двуичен код
БСУ-състой се от логика за
изработване на вътрешни
управляващи сигнали
7.Основни типове
инструкции на МП
Всеки МП е коструиран
така,че да различава и
изпълнява определен брой
инструкцииили набор от
инструкции.Този брой е
различен за различните
МП и варира от няколко до
стотици.Теоретично
възможноста от набора на
инструкците всеки
процесор може да изпълни
даден алгоритъм чрез
голям брой стъпки,които
се повтарят многократно в
зависимост от това към коя
част от МП се отнасят
инструкциите се делят на
следните групи:
-инструкции за паметта-те
свързват МП с паметта и
уточняват дали данните се
записват или четат в
паметта
-регистрови инструкции-те
извършват операции в МП
без обращение към паметта
-входно-изходни
инструкции-чрез тях се
прехвърлят инструкции
м/у МП и външните у-
ва,тази част на
прехвърляне на данни е
най-трудната част,защото
изисква добро владеене на
програмната техника.В
зависимост от
операциите,чието
изпълнение управляват
инструкциите се делят на
следните групи:
-аритметично логически
инструкции-осъществяват
основните аритметични и
логически операции
-инструкции за
прехвърляне на данни-
свързани са с движението
на информацията м/у МП и
паметта,тези инструкции
трябва да определят
посоката на движение на
данни
-управляващи инструкции-
те се използват за вземане
на решение при
разклоняване на
програмите в зависимост
от резултата на проверката
инструкцията показва на
МП по кой път да
продължи програмата
-инструкция за връзка с
подпрограма-свързват
основните програми с
подпрограми
-инструкции операции-те
са едно байтови,ний-често
се използват за нулиране
на
регистрите,инструкциите
за прекъсване влизат в тази
група
-входно-изходни
инструкции-служат за
установяване на
програмнодостъпните
регистри в определено
състояние при прехвърляне
на данни
Инструкциите на 8
разрядните процесори
могат да бъдат с дължина
1,2,3 байта,като в първия
байт се запсва кода на
операцията,а в следващите
два оперантите
Кода на операцията
определя вида на
информацията в
следващите два
байта,определя дали са
данни или адрес,а
операнда представлява
нформацията която се
обработва в случайте
когато операнда е
данни,когато е адрес дава
адресното изместване,в
зависимост от
информацията на втората
част на инструкцията
инструкциите се разделят
на следните групи:
-инструкции с директен
операнд-най-често това са
данни с които ще се работи
-инструкции с неявно
адресиран операнд
-инструкции с явно
адресиран операнд
8.Типични флагове на
МП и вътрешна
структора на
МП.Сигнали за
синхронизация в
системите за управление
Флаг за пренос-отчита
наличието на пренос
2 флаг-за препълване
3 флаг-за нулев резултат
4 флаг-за отрицателен
резултат
5 флаг-за полупренос
6 флаг-за разрешаване на
прекъсване
7 флаг-за контрол по
четност
Сигнали за синхронизация-
те са най-важните
управляваши сигнали
наричат се тактови.Тези
сигнали определят
временните сигнали,в
които се изпълняват
всички системни
операции.Формата на тези
сигнали зависи от вида на
използвания МП към някой
МП има външен
генератор,а при други е
вграден вътре в самия
процесор
t
1
е в интервала от 0-10 сек.
t
2
е 0,1 uсек.
t
3
е не по-малък от 4uсек.
Сигнала Ф
2
е необходим за
да се изравни скороста на
обмена м/у външните у-ва
и МПС,а Ф
1
е необходим за
обмен на МП,памет и
интерфеис
Вътрешна структора
TSC-управление на трето
състояние
DBE-той показва че има
разрешение на шинните
данни
VMA-адресните шини са
валидни
R/W-четене/запис
Reset-начално
установяване
IRQ-маскирано прекъсване
NMT-немаскирано
прекъсване
Ф
1
,Ф2-тактови сигнали
9.Прекъсвания в СМ 600
При прекъсването са на
лице следните особености:
Прекъсванията се
обработват без да се
нарушава информацията на
текущата програма.Могат
да се обслужват заявки за
прекъсване пристигащи от
няколко периферни у-ва по
определена преоритетна с-
ма.
МП има три апаратно
реализирани входа за
прекъсване и един
програмен.Заявките за
прекъсване се подават на
един от тези входове или
чрез програмна
инструкция.Реакцията на
МП в тези 4 случая е
различна.
Когато пристигне сигнал
IRQ,който е логическа “0”
се изпълнява следната
процедура-проверява се
дали е завършена текущата
инструкция,след това в
CCR се проверява
бит(I).Той може да
бъде”1”или”0”.Ако той е
“1”продължава работата на
МП,ако е”0”се преминава
по програма обслужваща
това прекъсване.След
обслужване на това
прекъсване бит (I)се
възтановява в предишното
състояние,с което се
преминава към работа с
главната програма.При
NMI винаги се обслужва
без да има други условия,а
то се изразява като спиране
на работата на МП
10.Методи за адресация
Програмите на МПС се
пишат на символичен
език.На инстукциите се
присвояват трибуквени
мемонични символи.За СМ
600 тези инструкции са
72,наричат се още
изпълнителни
инструкции,защото
генерират машинен
код.Указанията за
транзистора се се
използват за управление на
програмата.Програмата
представлява
последователност от
инструкции,която се
провежда чрез програмата
асемблер в зависимост от
начините за
адресиране.Тези методи за
адресиране са:
-вътрешна адресация-при
СМ 600 25 инструкции са с
такава адресация,те са
еднобаитови
-акумолаторна адресация-
този тип адресация се
свежда до адресиране на
двата акумолатора А и
Б.Той е четири символен
код
INGB-увеличава
съдържанието на
акумолатор Б с 1
-явна адресация-при нея в
полето на адресанта се
намира действителната
стойност с,която ще се
работи
LDS-зареждане на
стековия оказател с число
-пряка адресация-
адресират се от”0”до”255”
-разширена адресация-
продължение на
пряката.Адресират се
от”256”до”65535”.Чрез нея
може да се достигне до
всяка клетка от паметта
-относителна адресация-
използват се при
инструкции за условен и
безусловен преход
-индексна адресация-тя
зависи от съдържанието на
индексния регистър.Чрез
това съдържание се
намират данните чрез
които ще се работи в
програмата
11.Входно-изходна схема
за паралелна връзка
СМ 602 представлява 40
изходна MOS
осъществяваща двупосочна
връзка м/у МП и две
вуншни периферни
условия с разрядност на
информацията до 8
разряда,за всяко от тях
връзката е с 8 шини данни
и 5 адресни шини,3 от
които са за избор на схема
и 2 за избор на
регистър.Входа RW
определя посоката на
обмена на данни.
E-вход за тактовия сигнал
Изходните сигнали са 8
битови и се бележат РА0-
РА7 и РВ0-РВ7 при две
независими външни у-ва
Регистрите за посока на
данни DDR се използват за
управление на всяка
периферна линия като вход
или изход.Когато е 1 е
изход,а когато е 0 е вход
УПравляващите регистри
CR управлява обмена
12.Стандартни
интерфеиси в с-мите за
управление
Многобразието и
различната стойност на
периферните у-ва създават
сериозни проблеми при
изграждането на
управляващи у-ва чрез
МПС.Решаването на тези
проблеми се извършва чрез
стандартизирани
интерфеиси,чрез които
могат да бъдат свързани
различни типове
периферни у-ва към едно и
също управляващо у-
во.Най-често използваните
интерфеиси са :
-А интерфеис-за радиално
свързване на у-ва с
паралелно предаване на
информацията
Б интерфеис- за радиално
свързване на у-ва с
последователно предаване
на информацията
-С интерфеис-за
последователно предаване
по линия
-D интерфеис-с общо
предназначение
Ясно се очартава
тенденцията за обработка
на стандартизирани
интерфеиси.А осигурява
единни методи за обмен на
информацията чрез
кабел,свързват се печатащи
у-ва,клавиатури.Б
усигорява обмен м/у две у-
ва свързани чрез кабел.
CTS-управляващи сигнали
RxD,TxD-изходни и
входни сигнали
Тази схема има 4
регистара,които могат да
се достигат от програмиста
C-се използва за свързване
на крайни у-ва,когато
работят при
последователно предаване
на данни
D-целта му е да осигури
управление на у-ва,които
имат кабел и адаптер без
допълнително програмно
осигуряванеТози
интерфеис може да се
използва м/у две и повече
у-ва,като се уточнява кое
у-во ще бъде главно и кое
подчинено
13. Интерфейс с общо
предназначение
Шините данни са тип DIO-
от 1-8 шините
синхронизация са три:
DAV-този сигнал
синхронизира обема като
показва че информацията
на шините данни е
действителна.
NRFD-този сигнал показва,
че всички устройства не са
готови за получаване на
данни и –NDAC-показва
получаването на данни от
всички устройства има 5
шини управление:
-АТN-той показва как се
интерпретира
информацията на шините
данни когато той е 1
информацията на шините
се приема като адрес
-IFC-този сигнал
освобождава интерфейса в
празно състояние
-SRQ-показва
необходимост от
обслужване на заявка за
прекъсване на текущата
програма
-REN-чрез него се избира
кое е главно и кое е
подчинено устройство
След включване на
захранването първо се
активира сигнала АТN
чрез който се нулират
всички устройства
свързани към интерфейса
след това трябва да се
инициализира кое ще биде
приемник и кое ще бъде
предавател. След това
сигнала ATN се премахва и
интерфейса се
освобождава за предаване
на данни по предложената
схема. Накрая се вдига
сигнала EOT за край на
обмена.
14.Памети използвани в
системите за управление
В МПС се използват два
основни типа памет RAM и
ROM. RAM е памет в
която може да се записва и
от която може да се чете.
Основния и недостатък е
че е енергозависима тоест
когато се премахне
захранването й
информацията се губи. За
това тези памети се
използват за съхранение на
междини резултати и
данни. Съществуват два
вида памети статични и
динамични RAM.
Статичните съхраняват
информация бит в тригер.
Съдържанието на паметта
е стабилно докато има
захранващо напрежение.
При динамичните RAM
информационния бит се
съхранява като заряд.
Използва се капацитета м/у
гейта и подложката на
МОS транзистор като
елементарна клетка за
запомняне. Плътността на
тези чипове е по-висока
типичната скорост е 500ns.
Недостатък на
динамичните RAM памети,
е че имат утечка и в
продължение на няколко
мили секунди заряда от
геита се губи. За избягване
на този проблем
информацията се
опреснява на 1-2
милисекунди.
Динамичната RAM памети
са по-евтини от статичните
защото плътността е по
висока, но за сметка на
това е необходима
допълнителна схема за
опресняване на
информацията.
АБ-адресен буфер
Д-дешифратор
CS-чипселект сигнал
ROM паметта веднъж
програмирана от нея може
само да се чете тоест
създадена е матрица от 0 и
1-ци, които не се променят
тази памет се програмира
чрез маската в процеса на
производство.
‘0-те’ и 1-ците се поставят
чрез стопяеми мостове
затова тези схеми трябва
да се изработват за дълги
големи серии (хиляди
бройки).
PROM-програмируема
постоянна памет този вид
памет може да се
програмира от
потребителя, чрез
специален програматор
нарича се още памет с
прегряване.
Произвежда се със
стопяеми мостчета по
време на програмирането
избраните редове и колони
определят кои мостчета ще
изгорят.
EPROM-репрограмируема
памет тези памети могат да
бъдат изтривани и
препрограмирани отново.
Те имат две разновидности
изтриват се чрез
ултравиолетова светлина
или електрически
изтриваеми. Изтриването
на информацията става
чрез специални лампи
изтривалки, тези памети са
по скъпи от другите два
вида.
Технологии използвани в
паметите:
-биполярна –използва се
при PROM паметите имa
висока скорост на работа
времето на достъп е по-
малко от 100ns.
-MOS технологията-
използва се при EPROM-
по-бавни са до 1200ns, но
имат по-голяма плътност
на запис на информацията.
МNOS-тази технология е
водеща при
електрическите
програмируеми памети. По
принцип МОS схемите са
по-устойчиви от
биполярните на шум и
радиация.
15.Структурна схема на
едночипов
микрокомпютър
Има два вида памет
програмна памет и памет
данни. Като достъпа до
всяка една от тях може да
стане едновременно.
Има 13битов програмен
брояч като паметта е
разделена на две области.
I-ва област –за регистри
със специални
функции( управлява
работата на
микрокомпютъра)
II област- за регистри с
общо предназначение
Паметта е разделена на
банки, които се избират от
сигналните битове за избор
на отделна банка. Тези
управляващи битове не
намират в специален
регистър – ‘статус’
програмния регистър е 13
битов за да може да
адресира 8кx14памет.
Цялата памет е достъпна
чрез пряка адресация.
Паметта ЕPROM позволява
адресирането на запис и
четене на запис на много
цикли. Има два таймера и 1
или 2 АЦП-та. Всичкото е
реализирано в един
единствен чип, в малка
големина. Програмирането
става чрез специално
устройство, програматор
16.Последователност на
работа при създаване на
програма за едночипов
микрокомпютър
1.Процеса на създаване на
програми за едночипови
микрокомпютри се разделя
на 5 етапа.
Iетап –въвеждане на
първичната програма с
текстов редактор в
съответствие със
синтаксиса на дадения
раздел.
II-ри етап –на транслиране
на първичната програма
MPASM и изчистване на
синтактичните грешки;
III-ти етап- на свързващо
редактиране. Чрез
програмата MPLINK. В
този етап се свързват
отделните модули с
библиотечни файлове.
Този етап намира
приложение при
използване метода на
модулираното проектиране
IV етап-симулиране на
програмата със симулатора
MPLAB-SIM
Vетап- записване на
създадената програма в
паметта на едночиповия
микрокомпютър.
Основните етапи в
технологията на
настройката на програмата
са:
1. Влизане в средата
MPLAB и избор на
съответния режим (трябва
да се въведе първичния
файл и да е с
разширение ...ASM)
2.Транслиране на
първичната програма. Ако
при транслирането има
синтактични грешки те
трябва да се коригират с
помощта на редактора
MPLAB EDITOR и отново
да се транслира
програмата. След това се
работи с програмата
симулатор чрез отваряне
на прозорците,чрез което
се проследява хода на
изпълнение на програмата.
Това се прави с цел да се
наблюдават получените
резултати във хода на
изпълнение на програмата.
3. Постъпково изпълнение
на програмата-
посредством щракане на
мишката в/у икони.
Ако се открие грешка при
това изпълнение, трябва да
се върнем отново за
коригиране и редактиране
на грешките
17.Проверка на МП
За да се наблюдава
работата на една МП с-ма
най-често се използва
специализирано
устройство наречено
логически анализатор от
определението се вижда, че
той е свързан логически
със системата за
управление. При
използването му се
предполага, че
апаратурната част на
системата работи под
управлението на някаква
програма. Този подход е
приложим и полезен при
проверката на всякаква
цифрова апаратура.
Изходните сигнали на
изследваната система се
подават на входовете на
анализатора и стойностите
им могат да бъдат
наблюдавани на екрана на
анализатора (като импулси
и като „0” и „1-ци”).тези
сигнали изменящи се във
времето показват как
работи апаратурната част
на системата
По този начин лесно може
да се разбере как работи
апаратната част на
схемата. Ако се анализират
адресните сигнали може да
се определи от кои клетки
на паметта МП извлича
инструкциите си по този
начин се определя какви
точно данни се четат или
записват точно в паметта
стойностите на
управляващите сигнали
определят операцията
изпълнявана в системата
така сигналите се сменят
много бързо на
магистралите затова
основната функция на
анализатора е да запомни
тези състояния. Прави се
снимка на състоянието в
момент определен от
оператора. Наблюдаването
на тези сигнали дава
възможност за динамична
проверка на системата.
Трите основни операции на
анализатора са:
-съхраняване на
стойностите на
магистралните сигнали;
-запомняне състоянието им
за 50 цикъла
-автоматично извършване
на анализа без натоварване
на системата и без намеса в
работата и.
По този начин се
проверява изпълнението на
програмата като се
анализира действието на
схемите в МПС.
Когато апаратната част е
била работоспособна
предварително на екрана
на анализатора се
проследяват точните
пътища и разклонения на
програмата. Записа става
чрез предварително избран
адрес и чрез
синхронизираща дума
(появяване на точно
определени данни).
18.Обобщен метод за
проверка на МПС
При проверка на една
МПС трябва да се знае
предварително дали
системата е била
работоспособна така при
повреда ще сме сигурни че
повредата е в апаратната
част. При новосъздадена
система повредата може да
бъде както в апаратната
така и в програмната част.
В много от системите има
възможност за
самопроверка. Затова
обаче е необходимо
някаква част от системата
да работи правилно. Ако
самопроверката е
неуспешна трябва да бъде
установено дали
неизправността е
системата или в
допълнителните
устройства:
-проверява се правилно ли
работят входовете на МП
-проверява се системата
дали правилно чете и
записва данни в паметта
-дали правилно се
генерират сигнали по
управляващата магистрала
-след това се проверяват
външните сигнали по
време и форма, този начин
се локализира мястото на
повредата в самата
система. Основната
трудност при това
локализиране е действието
на обратните връзки те
маскират повредите затова
обратните връзки трябва да
се забраняват чрез
статични въздействия.
След като се забраняват
статичните връзки
проверката продължава по
следния начин:
-от програмата към МП
-от входноизходните
устройства към МП
-от външната схема към
входа за задържане;
-от изхода за изчакване
към външна схема
Ако МП е изправен а
повредата е в някоя от
останалите схеми в
системата проверката
продължава по следния
начин;
-проверяват се могат ли да
бъдат прочетени данни от
паметта
-могат ли да бъдат
записани данни в паметта
от системната магистрала
тези две действия четене и
запис са основни за всяка
МПС
Статичната проверка на
паметта може да се
осъществи с тренажор на
място на МП се включва
кабела за проверка с което
ще бъде изпълнена
операцията четене.
Избирането на различни
запомнящи модули в
системата се осъществява
схемно чрез комбинация от
адресни сигнали и се
проверява дали тези са
стигнали до отделните
схеми с тестера се
превключват адресните
сигнали и се проверява
дали нивата на адресните
входове на паметта на
схемата се изменят
правилно.
Проверката RAM паметта
се проверява дали се
записват данни в нея и
дали е валиден всеки
адрес. Ако схемата работи
с динамична RAM данните
немогат да се запишат чрез
статична процедура. Този
случаи се проверява дали
данните достигат до
информационните входове
на паметта. Следователно
стъпката е да се постави
постоянната памет за
проверка която съдържа
специални програми
(тестове за проверка). За
всяка отделна МПС
програмите са специално
съставени.
19.Надеждност на
системите за управление
За повишаване на
надеждността на системата
могат да се използват
различни теоретични
методи, но те все още са
слабо изучени и ще
разгледаме следните
практически методи:
-приложение на теорията
на кодирането за откриване
и коригиране на постоянни
или случайни грешки;
-използване на
самопроверяващи се схеми
-създаване на надеждно
програмно осигуряване;
-проектиране на
запомнящи устройства с
възможност за коригиране
на еднократно и
многократни грешки;
-проверяване
надеждността на
комутационните линии;
прилагането на един или
друг метод зависи от
изискванията от нивото на
технологията и от
наличните средства за
реализация. При вземане
на решение за
използването на даден
метод се прави оценка м/у
цената на грешката и
цената на апаратното и
програмното осигуряване.
Системите са :
-системи работещи в
реално време към тях се
предявяват най-високите
изисквания такива които
могат да предизвикат
човешки жертви при
повреда времето за
възстановяване трябва да е
милисекунди;
-системи за еднократно
използване –те не се
ремонтират, но са
многократно дублирани;
-системи с висока
готовност те работят в
режим на времеделение
пример телефонната
централа;
-системи за обработка на
сигналите;
-системи с отлагане на
обслужването;
Най-използвания метод за
повишаване на
надеждността е метода на
Хединг (матрица с ?2
стъпки с тежест 1,2,4,8 и
т.н. останалите са
информационни битове).
Една от основните задачи е
оценката на надеждността.
Надеждността до голяма
степен определя цената на
програмното осигуряване.
За една МПС цената на
програмата достига до 75%
от общите разходи. Наи
често срещаните класове
от грешки в програмното
осигуряване са:
-логически грешки – те са
най-често срещани и
независят от вида на
програмата те са най-често
срещани и независят от
вида на програмата те са
най-често повтарящи
се;възникват при
пропускане на логически
операции(при отсъствие на
елемент от програмата).
Тези грешки довеждат до
създаване на безкрайни
цикли и грешки при
обръщане към паметта;
-изчислителни –те се
дължат на използването на
неправилни неравенства
или неточни физически
съотношения;
-грешки при свързването
на приложните програми с
главната програма и с
интерфейса;
20. Принципи и методи за
повишаване
надеждността на ГАПС
чрез програмно
осигуряване
Тези методи се разделят
на:
-предупреждение за
грешка-постига се чрез
опростяване на програмата
и създаване на методи за
откриване на грешки с тях
-откриване на грешки-
откриването става чрез
специално създадени
програми.
-коригиране на грешките-
чрез специални методи за
коригиране
-устойчивост към грешки –
означава да се създаде
програма която ще може да
работи при наличието на
определен клас от грешки.
Тези грешки в програмите
могат да бъдат откривани
чрез: тестване чрез този
тест се анализира
поведението на програмата
за избрано множество от
входни данни.
Прилагането на тестване
може да се използва и като
стъпка за доказване
правилността на цялата
програма.
Основните методи за
повишаване надеждността
-метод на инвариантите-
той представлява
логически анализ на
програмата чрез формални
твърдения отразяващи
връзката м/у програмните
променливи, отразяващи
връзката м/у програмните
променливи, отразява
функциите по време на
изпълнение на програмата,
а получените резултати
могат да се използват за
критерии при диагностика
и коригиране на грешките.
-метод на индуктивните
твърдения – състои се във
формулиране и доказване
на теореми доказващи
коректността на
програмата. Блоковата
схема се построява отгоре
надолу чрез програмни
цикли съдържащи
индуктивни твърдения.
Пътя за построяване на
програма на този метод е:
-построяване на блокова
схема
-формулиране на входно
изходните твърдения
-намиране на всички цикли
и определяне на пътища.
Недостатък на този метод
са сложните
времепоглъщащи
доказателства. Предимство
възможност за доказване
на грешки които немогат
да се открият при
тестването.
-аксиоматичен метод –при
него всички свойства на
програмата се изпълнява
по определени правила
чрез аксиоми. При този
метод се търси връзка м/у
предавателното условие на
програмата и описание на
резултата. По този начин
се доказва коректността на
програмата при
определени входни
стойности.
Разгледаните методи се
прилагат за програми с
известни алгоритми в
много случаи структурата
на програмата е сложна с
много нерегулярни
преходи което затруднява
проверката на програмата
затова се въвеждат точки
на прекъсване с логически
операции в зависимост от
получените резултати в
тази точка. Възможно е
също функциониране на
програмата при
определени грешки в
отделните клонове на на
програмата за този вид
грешки се използва
апаратен контролиращ
таймер който работи
непрекъснато.
Прекъсването може да
предизвика замяна на
работещия процесор с
резервен.
21.Регулируеми системи с
тиристори
1-източник на захранващо
или упорно въздействие в
следяща система чиято
величина е R такъв
източник на такава
величина може да бъде
потенциометър или друг
упорен елемент.
2-обект характеризиращ
регулируемата величина to,
скорост отбелязва се с
(КЕ+N)
3-блок на обратна връзка
той за установяване на
сигнала пропорционално
на регулираната величина
?(КЕ+N)
4-елемент за сравняване
служи за сравняване на
двата сигнала , които
трябва да се различават по-
големина и фаза в резултат
на което се получава
сигнала Е.
5-изпълнителен орган- той
може да бъде усилвател на
сигнала
6-захранващ блок на
постоянно или променливо
напрежение. Енергията му
се регулира от
изпълнителния орган в
съответствие със сигнала
на разсъгласуване.
7-източник на смущаващо
въздействие от външни
източници ,N, това е от
топлинното въздействие.
В зависимост от начина на
регулиране имаме случаите
-при захранване с
постоянен ток;
времеимпулсна модулация
Фазово управление при
единия полупериод
Фазово управление във
двата полупериода
Импулсно пропорционално
регулиране превключващ
се в момента на
преминаване през нулата.
Схема на управление на
силов прибор на едно
преходен транзистор
22.Системи за
управление на
тиристорни регулатори и
методи на настроика
Тиристорните устройства
представляват комбинация
от 2 основни части:
система от тиристорите
свързани по определен
начин и система за
управление.
Система за управление е с
минимална мощност до
няколко десетки вата,
която може да управлява
тиристори превключващи
ток от порядъка на стотици
ампери и напрежение от
порядъка на kV. Широко
разпространение са
получили задаващите
генератори, усилватели,
формирователите на
импулси, разпределителите
на импулси. В ролята си на
задаващи генератори могат
да се използват RC и LC
генераторите на
синусоидалните
колебания,
мултивибраторите блок-
генератори и кварцови
генератори и др.
Предпочитанията към
определен тип генератори
се определя от диапазона
на честотата и от нейната
стабилност.
Формирувателите на
импулси се използват в
системите за управление
на тиристори и
транзистори.
Параметритите на
управляващите импулси
трябва да осигуряват
надеждно включване на
тиристорите.
Източник на напрежение
се явява периодически
зареждащ се кондензатор
участват още разряден
резистор R и транзистор.
Диодът D не позволява
презареждането и
разреждането на
кондензатора, ако
транзистора е запушен.
При отпушване на
транзистора U на
кондензатора се прилага
към резистора R и започва
да намалява с
времеконстанта RC.
Транзистора се отпушва
от сигнал от
фазоизместващото
устройство. Амплитудата
на импулса се определя от
условието за надеждно
отпушване на
тиристорите.
За да се получи
потенциално разделяне на
управляващите вериги се
използват изходни
трансформатори на
първичната намотка на;
които се включва вместо
резистора R, а вторичната
към веригата на
управление. Получените
импулси имат стръмен
преден фронт така че при
ниво 10V на импулса,
ширината му трябва да
бъде 10o. За да се получи
импулс с такъв фронт
индуктивността на
разсейване на
трансформатора трябва да
бъде минимално. Когато е
необходимо по-малка
управляваща мощност
приложение намират
индуктивно-капацитивните
преобразователи, където е
необходима многофазна
система от управляващи
импулси. Като
разпределители се
използват кръгови
броителни системи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Автоматизирани системи и устройства (пищов)

Аналого-цифрови преобразуватели. Всяка замяна на вида на носителя на сигнала,при която информацията се запазва се наричаизмервателно преобразуване...
Изпратен от:
niksun07
на 2007-12-12
Добавен в:
Пищови
по Електротехника
Статистика:
298 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Развитие на електроенергетиката и съвременни начини за пренасяне на електрическа енергия на големи разстояния

17 ное 2008
·
195
·
6
·
1,758
·
173

Начална лекция по предмет Пренос на ел. енергия на свръхвисоко напрежение.
 

Проектиране на електрическа разпределителна мрежа за средно напрежение

20 мар 2006
·
800
·
7
·
144
·
166

Изчислителна част..Клонове - метод на икономично плътност на тока...Отклонения..
 

Проектиране на силов трансформатор

20 мар 2006
·
1,277
·
32
·
1,332
·
484
·
2

Задание ....Предварителни изчисления..Определяне на главните размери на трансформатора..Резултати от изчисленията...
 

Едноканален Спектрален Анализатор

23 мар 2006
·
164
·
6
·
673
·
37

Изходни данни...Обяснителна записка... Принцип на действие...Изчислителни записки...Блокова схема..
 

Спектрометричен ADC със пълзяща скала

23 мар 2006
·
106
·
4
·
313
·
26
·
1

Изходни данни.....Обяснителна записка.....АЦП - преобразуване на напрежение (ниво) в двоично (или десетично) число...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Електротехника
Тест по въведение в полупроводниковите елементи
изходен тест по Електротехника за Студенти от 2 курс
Част от изпитните тестове в ТУ. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
18
58
1
2 мин
30.07.2013
Електростатичен разряд (ESD)
изпитен тест по Електротехника за Неучащи
Тест за проверка на получените знания след провеждане на ЕСД обучение. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
12
10
1
3 мин
10.11.2014
» виж всички онлайн тестове по електротехника

Автоматизирани системи и устройства (пищов)

Материал № 59299, от 12 дек 2007
Свален: 298 пъти
Прегледан: 246 пъти
Качен от:
Предмет: Електротехника, Технически науки
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 7,188
Брой символи: 44,086

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Автоматизирани системи и устройства (пищов)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Николай Ненков
преподава по Електротехника
в град София
с опит от  6 години
422 74

Николай Ненков
преподава по Електротехника
в град Габрово
с опит от  2 години
1 701 74

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения