Големина на текста:
ДИМИТЪР ТАЛЕВ - „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”
АНАЛИЗ
Тетралогията на Димитър Талев („Железният светилник”, „Преспанските камбани”,
„Илинден” и „Гласовете ви чувам”) продължава традицията на жанра „национална епопея”,
чието начало в българската литература поставя Вазовият роман „Под игото”. Творбата на Талев
носи най-важните особености на този литературен род: епична широта на повествованието,
национално-историческа значимост на темата, богатство от човешки характери.
Сюжетът на тетралогията е изграден около живота на три поколения българи от рода
Глаушеви. Подобно на „Под игото” художественият свят на Талевата творба е вместен в едно
обективно несъществуващо градче – Преспа. В съдържанието на романите национално,
социално и индивидуално се преплитат във въздействащо художествено цяло: освободителните
борби в поробена Македония, движението за духовно-просветна независимост, ярките образи,
изградени с психологическа достоверност. Сложните обществено-политически и духовни
процеси на Българското възраждане са представени в нравствено-психологически план – чрез
отражението им върху ежедневния бит, съзнанието и духовността на обикновените хора.
В романите на Димитър Талев обществено и лично се преплитат в сложна диалектика.
Човешката личност зависи от времето, в което живее, променя се в съзвучие с неговите
характеристики – това е влиянието „общество–личност”. От друга страна, големите личности са
призвани да творят историята и да променят обществото – те са активният елемент във
връзката „личност–общество”. Новият социално-исторически момент изправя обикновения
българин пред проблема за освобождаване от сковаващите стереотипи на феодално-
патриархалното мислене, за необходимостта от едно ренесансово по дух разкрепостяване на
личността. Авторският поглед е задълбочен в конкретните човешки съдби и характери, които се
променят под влиянието на социалните процеси. Така социално-историческото е „сведено” до
индивидуалното. Развитието на обществото предизвиква развитие на човешките характери.
Новата възрожденска действителност в България и новите исторически задачи налагат
необходимостта от нови хора, които са приели националната идея в своя лична съдба. Тази
апостолска мисия приемат като призвание Климент Бенков, Лазар Глаушев и Андрей Бенков. Те
са готови на върховна саможертва, за да пробудят своя народ и да го поведат по трудния път на
съзряването му като нация.
Глаушеви и гражданите на Преспа изживяват динамиката и конфликтите на своето време в
цялата им дълбочина и многообразие. Но независимо от това, дали героите на Талев приемат с
възторг идеите на епохата или яростно се съпротивляват срещу тях, те се стремят докрай да
останат верни на себе си, на своя морал и светоглед. Сблъсъкът между новата действителност
и традиционните възгледи поражда сюжетни конфликти и изправя героите пред драматичен
избор.
Епичността на представените събития и сложният идейно-философски замисъл
предопределят особеностите на художествено-изобразителните средства в четирите романа на
Димитър Талев. Образите са изградени в широка времева перспектива – от младостта и
зрелостта до преклонната възраст и смъртта на героите. Тетралогията е не просто „семейна
сага” за Глаушеви. Чрез летописа на техния живот, чрез болките, радостите и борбите им
писателят претворява в романа си мощния духовен подем на една велика епоха – Българското
възраждане. В социалната и нравствено-духовната характеристика на героите е „закодиран”
духът на „най-българското време”. Драматизмът на личните човешки съдби е отражение на
драматизма на историческия момент.
Тематиката и авторският замисъл предопределят силно изявената идейна близост на
Талевите романи с българската възрожденска литература. Основна нейна характеристика е
възвеличаването на славното историческо минало като висш образец за нравственост и
духовност, за родолюбие и героично себеотрицание в името на националния идеал. Значимите
исторически събития и личности се тълкуват в плана на национално-героичното. Паисиевото „на
ползу роду болгарскому” се превръща във висш нравствен и духовен критерий за стойността на
човешките дела. Главните герои са идеализирани в по-голяма или в по-малка степен, за да се
утвърдят като най-висок пример за патриотизъм, духовна сила и будно национално съзнание.
Подобно на възрожденските писатели Талев осмисля делата на своите герои преди всичко в
тяхната „народополезност” като извор на национално достойнство, самочувствие и гордост.
Най-възрожденският призив: „Българино, помни своя род и език!” намира своето пряко
продължение в първия от четирите романа – „Железният светилник”. В него Димитър Талев
очертава мащабните идейно-художествени граници на цялата тетралогия, запознава ни с
централните герои – Глаушеви, въвежда ни в строгата патриархална атмосфера на техния дом,
изгражда социалните и психологическите предпоставки за бъдещите конфликти.
Решителният отпор на българския народ срещу асимилаторската просветна и църковна
политика на фанариотите в поробена Македония е основна тема на „Железният светилник”. В
него Димитър Талев внушава идеята за непреходните нравствени добродетели на българския
народ, за мъчителното и велико пробуждане на неговото национално самосъзнание, за
възкресяването на духовните му традиции.
В духа на възрожденската литература героите са силно поляризирани в опозицията „свой–
чужд”. И както в творчеството на най-видния поет на Българското възраждане – Ботев, Талев
влага в това противопоставяне не толкова етнически, колкото социален смисъл. „Свои” са
българите, които носят ясно национално съзнание, пазят родовата памет и се борят за
духовното разкрепостяване на своя народ. Дейно и последователно Климент Бенков, Лазар
Глаушев, Андрей Бенков и техните съмишленици отстояват правото на културно-просветна
самостоятелност и църковна независимост. „Чужди” са не само османските поробители,
фанариотите, власите, но и всички онези българи, които поставят личните си интереси над
идеята за национално и духовно съхранение на своя род (Аврам Немтур).
В началото на романа авторът използва за мото цитат от народна песен. В нея
патриархалното семейство е представено като дърво: корените са синовете, гранките – „мили
снаи”, връшките – „мили внуци” – красив поетичен образ на силната връзка между членовете на
патриархалното семейство. Строгият морал, уважението към предците и почитането на
традициите са основата на родовите взаимоотношения в „Железният светилник”. Димитър
Талев до голяма степен идеализира патриархалните норми, защото в тяхната сила и
непоклатимост съзира едно от най-важните условия за духовното оцеляване на българския
народ в годините на османското робство, зародиша на достойното бъдеще на нашата нация.
Мотивът за дървото като модел на света, живота и семейството присъства директно или
контекстуално като важен смислово-внушаващ елемент в целия роман. Свързана с цялостния
философско-исторически и художествен замисъл на тетралогията, представата за дървото
надраства конкретно-битийното (живота на един български род) и се превръща в символ на
българската нация. Растежът на дървото олицетворява вечното движение отдолу нагоре (корен
– гранки – връшки), вечния човешки стремеж към извисяване. Чрез тази „отвесна насоченост” на
образа Димитър Талев осмисля диалектиката на човешкия живот и изгражда философската
основа на цялата си творба. Последната, четвърта част на романа, озаглавена „Корени и
гранки”, е най-драматична. В нея основните сюжетни линии достигат кулминацията на своето
развитие: болестта и смъртта на Божана, „греховната” любов и трагичният край на Катерина,
покушението над Лазар, мъчителното му оцеляване, сватбата му с Ния.
В директна връзка със символа на дървото е поставен и най-сложният женски образ в
„Железният светилник” – образът на Султана. Нейната характеристика в началото на романа по
съвсем пряк начин продължава идейно-художествените внушения на мотото: „Тя остана
самотен цвят на върха на едно дърво, което бе израсло буйно и високо, ала сега цяло беше
обрулено, изгоряло от мълнии. (...) Тя цъфтеше на самия връх на това дърво, хранена и от
благи, животворни сокове, събрала в себе си всичките му жизнени сили, родена от него, за да
завърже и роди плод, който би продължил и засилил загасващия живот. (...) Султана се
държеше здраво за дървото, на което бе израсла като последен цвят и плод, и беше може би
по-жизнена от него, събрала в себе си всичките му сили.”
В образа на Султана Талев е заложил сложната диалектика на човешкия живот. В
началото на романа тя е млада девойка, която дръзко се възпротивява срещу „стария ред в
малкия град”, за да защити правото си на лично щастие. След години, вече родоначалница на
големия Глаушев род, понесла много удари на съдбата, тя се превръща в една от най-
ревностните защитнички на същия този ред. Животът на Султана напълно съвпада с типичната
съдба на жената в патриархалното общество: нейният дом е нейната вселена. Силна,
решителна и категорична в своите действия, тя олицетворява майката-пазителка на
патриархалните семейни традиции. Вътрешните устои на личността є се крепят върху суровия
морален закон, с който са живели нейните деди. Консервативна и неспособна да възприеме
разкрепостените обществени и лични нрави на новото време, авторитарна до деспотизъм, тя
безусловно налага на семейството си своята житейска философия, своите сурови нравствени и
морални норми. Тези норми определят студеното поведение, зад което Султана прикрива
съпружеската и майчината си обич; тези норми диктуват действията є в страшната нощ преди
смъртта на Катерина. Султана изживява с остър драматизъм падението и смъртта на любимата
си дъщеря. Но патриархалните предразсъдъци надделяват над майчиното є чувство. За нея
човешката слабост и уязвимост са равнозначни на позор. И затова тя скрива дълбоко своята
скръб, непоносимата болка по изгубеното чедо. Страхът от жестоката присъда на обществения
морал застава като преграда между нея и духа на новото време. Този страх ограничава
съзнанието є, принуждава я да крие истинските си мисли и чувства дори от най-близките и
обичани хора.
Султана отстоява своя морал безкомпромисно и последователно. С цялата сила на
характера си тя се стреми да овладее естествените пориви на човешката природа и да ги
подчини на обществените норми. Тази постоянна съпротива на героинята срещу обикновените
слабости и грешки на хората обуславя не само външните конфликти (между Султана и
останалите герои). Тя се отразява и в дълбокия вътрешен драматизъм на нейния характер, и в
чувството за неудовлетвореност, неразбраност и самота, което я измъчва.
Антропонимичната система в „Железният светилник” напълно хармонира с основния идеен
замисъл и главната художествена задача на романа: да утвърди духовните традиции като
главно условие за съхранието на българския народ и израстването му; да издигне делата на
нашите предци във висш пример за национално съзнание, родолюбие и патриотична
саможертва; да възкреси всенародния подем в епохата на Българското възраждане.
Най-общият преглед показва, че имената на героите в „Железният светилник” са важен
елемент на образната система и носят съществени идейни функции. Техните значения са
изключително „целесъобразни” и чрез препратките към фолклорните и християнските традиции
изграждат силен паратекстуален пласт в романа.
За Талев народното творчество (и преди всичко народната песен) и християнството са
двата стожера на българската духовност през Възраждането. На тях се крепи българщината –
като родово съзнание и като патриархална култура. Фолклорът и християнството имат свои
определени територии на битуване: селото и градът. За българските селяни фолклорната
традиция (която включва и елементи на езическото съзнание) е летопис на рода, здрава връзка
с духа на прародителите, памет за болките и страданията на поробения народ. За гражданина
придържането към православните християнски норми е важен критерий, според който се
оценяват неговият морал и мястото му в обществото. Отстояването на тази традиция пред
поробителите-мохамедани е доказателство за човешко достойнство и будно народностно
съзнание.
Тези идеи са отразени в подбора на личните имена в „Железният светилник”. Някои от
названията имат фолклорен произход и отразяват древните езически вярвания за определяне
на човешката съдба чрез значението на името. Стоян и Благуна олицетворяват традиционните
добродетели на българските селяни – трудолюбие, силно чувство за родова и семейна
принадлежност, стремеж да оцелеят в тъмните времена на робството.
Името „Стоян” има пожелателно значение: „да устоява на пречките в живота, на болести и
нещастия”. В „Железният светилник” подсъзнателният стремеж за „оставане”, за съхраняване,
се пренася от родоначалника на преспанските Глаушевци върху неговите потомци. Нещо повече
– чрез образа на Лазар подсъзнателното се превръща в осъзнат избор, който надхвърля
семейно-родовата ограниченост и се издига до идеята за съхраняване на националната
идентичност.
Стоян наистина се спасява от своите преследвачи и оцелява, но не поради изключителни
нравствени или интелектуални качества. Наред с индивидуалните особености на неговия
характер – нерешителност, мекушавост, в съзнанието му се откроява най-характерната черта на
роба, на потиснатия – страхливостта. Този робски страх, формиран в родовата памет от векове,
получава ново тълкуване в структурата на конкретния образ. Той се превръща в най-важното
условие за физическото оцеляване на героя, за „оставането” му в битийното пространство. Не
случайно Султана казва на своя бъдещ съпруг: „Та вие, селяните, барем половината сте
Стояновци.”
Благуна въплътява непреходните нравствени добродетели на обикновената българска
селянка. Нейният образ е носител на представата за здравата връзка „сестра – брат” от
традиционното фолклорно съзнание. Добра, милозлива, изпълнена с преданост и
съпричастност към съдбата на своя брат-беглец, тя напълно естествено се свързва с
пожелателното значение на името „Благуна” – „да има благ характер, да бъде добродушна”.
И художествената съдба на Божана напълно хармонира със значението на нейното име:
„обречена на бога”. Внушението за нейната „неземност” и „святост” е постигнато чрез
употребата на епитетите „бял”, „светъл” и „чист” при изграждането на външния є портрет
(„бялото є нежно лице”, „тъмнорусите є коси”, сини очи, които „се окъпаха в чиста проблясваща
влага” и винаги предизвикват „умиление”) и на характера є: „кротка, свенлива, покорна, през
сините є очи гледаше душата є, светла като цялата є външност, вярна и предана“. Съвсем
директно образът на Божана се свързва с небесното пространство чрез думите на Катерина:
„Слънцето ми, звездицата ми! Ти си ми като Зорницата сутрин...”. „Свята” (в смисъл на извисена
над земната греховност) е и безкористната и благородна любов на Божана към Лазар. Ранната є
смърт засилва внушението за „обреченост” на небесните сили – тя умира, без да осъществи
някаква своя земна мисия, без да изживее пълноценно земното си битие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Димитър Талев - „Железният светилник” - Анализ

Тетралогията на Димитър Талев („Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”) продължава традицията на жанра „национална епопея”, чието начало...
Изпратен от:
wsxedc
на 2011-01-08
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
807 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
присъства ли мотивът за родовата вина в трагедията „Електра” и ако отговорът е положителен – къде – в началото или в края?
добавена от victoria.nikolova.161 21.03.2013
0
3
жестокостта на поробителя, страха от него - "Железният светилник"
добавена от boyan.krystev 19.03.2013
0
16
символи на непреходното-женските образи герацитe
добавена от sani1223334444s 17.05.2012
0
17
СПЕШНО....автобиография на Бранислав Нушич
добавена от divanchev77 21.02.2017
1
94
Образът на Рилският монах
добавена от roko128 26.03.2016
1
59
Подобни материали
 

Димитър Талев-Образна система в железния светилник

24 окт 2006
·
3,486
·
2
·
638
·
1
·
2

Когато четем "Железният светилник" или някой друг роман от тетралогията на Димитър Талев, се потапяме в атмосферата на една от най-интересните епохи на Българската история - Възраждането. Интигуващо и със завидни майсторство писателят успява чрез
 

Серафим - трансформиращ преразказ

08 дек 2010
·
1,011
·
2
·
593
·
6,711
·
4
·

Трансформиращ преразказ от името на Серафим. "Пари за Павлина"...
 

Димитър Талев - Железният светилник

24 окт 2006
·
7,086
·
1
·
395
·
1,447
·
1
·
3

“Железният светилник” е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....
 

Димитър Талев-Неоправима сила на бунтарите

24 окт 2006
·
753
·
2
·
602

Понятието "бунтар" означава човек с неспокоен дух, който не може да се примири със съществуващия ред. През Възраждането бунтарите са били героите, които създават Историята и я тласкат напред, обявявайки се против старото, осакатеното, ненужното.
 

Биография на Димитър Талев

13 ное 2006
·
901
·
8
·
1,337
·
179

Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
12
1
1 мин
24.09.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
1
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Димитър Талев - „Железният светилник” - Анализ

Материал № 592652, от 08 яну 2011
Свален: 807 пъти
Прегледан: 1,760 пъти
Предмет: Литература
Автор: Димитър Талев
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 2,799
Брой символи: 18,083

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Димитър Талев - „Железният светилник” - Анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
2

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
392 29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала