Големина на текста:
Традиционни знания
Нематериалното културно наследство е продукт на колективен интелектуален труд и
като такъв трябва да подлежи на закрила от закона. В глобален мащаб за това се грижи
СОИС. Организацията определя мястото на нематериалното културно наследство в
системата на ИС, като го нарича „традиционни знания”.
Традиционните знания включват знанията, уменията и опита, практикувани и
предавани по традиция от областите на народното творчество и генетичните ресурси.
Народно творчество представляват вербалните, музикалните и жестомимичните
традиции, наречени фолклор, както и техния материален израз, представен чрез
произведенията на народните художествени занаяти – народни носии, инструменти,
традиционни накити и занаятчийски произведения. Генетичните ресурси включват:
народната медицина и билколечението, както и традиционните методи за производство
на генетични продукти, каквото е например българското кисело мляко.
СОИС признава и защитава колективното право на общността върху нейните
традиционни знания като го нарича „особено право”. Организацията разработва
специален режим за неговото придобиване и управление, като основни акценти са:
колективното право принадлежи на всички членове на общността на произход
на традиционните знания;
носители на колективното право са държавата или сдруженията на общностите;
правото е безсрочно;
достъпът до нематериалното културно наследство е свободен;
използването на нематериалното културно наследство се извършва по
традиционния за това начин съобразно неговото традиционно послание, без това
да води изопачаване или опорочаване на същото;
използването на нематериалното културно наследство се извършва при указване
на неговия произход;
приходите от използване на нематериалното културно наследство следва да се
разпределят между ползвателя и общността на неговия произход.
Република България ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на
нематериалното културно наследство през 2006г., с което нейните норми стават
задължителни. Страната ни е член и на Световната организация по интелектуална
собственост, като се е присъединила към повече от 20 договори и спогодби,
администрирани от СОИС.
Опазено и защитено ли е според българското законодателство нематериалното
културно наследство на страната ни.
В Закона за културното наследство (ЗКН), приет през 2009г., нематериалното културно
наследство е признато за културна ценност. Законът не дава определение, а само
изрежда формите, в които нематериалното културно наследство се проявява. Това са:
устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на
нематериално културно наследство;
художествено-изпълнителско изкуство;
социални обичаи, обреди и празненства;
знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
Чл. 43, ал.1 от ЗКН регламентира създаването на Национален съвет за нематериално
културно наследство, който има следните функции и цели:
подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на
традиционната българска култура и фолклор;
предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на
нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;
предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното
културно наследство;
дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването
и популяризирането на нематериалното културно наследство;
предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на
нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален
представителен списък на нематериалното културно наследство.
Законът за културното наследство не признава нематериалното културно наследство за
колективна ИС, с което не предоставя възможност за закрила (при достъп и
използване), а само за опазването му, което не е детайлно регламентирано. Никъде в
закона не се споменава за начините на опазване на нематериалното културно
наследство, както това е направено за материалното – движимо и недвижимо.
Същевременно, като продукт на интелектуален труд, нематериалното културно
наследство би трябвало да бъде обект на защита на интелектуалната собственост.
Според чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 1993г.:
„Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и
науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е обективна форма…”[3]
Сред закриляните обекти са:
-лит произв-я, включително произв-я на научната и техническата лит, на
публицистиката и PC програми;
музикални произведения;
- сценични произведения – драматични,муз-драматични,пантомимични, хореогр. и др;
- филми и други аудио-визуални произведения;
- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на
приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
- произведения на архитектурата;
- фотографски произведения и произв-я, създадени по начин, аналогичен на фотогр-я;
- графично оформление на печатно издание;
- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни
и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
Освен това, според чл.2 „Авторското право върху произведения на литературата,
изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.”[4]
Законът, обаче, изключва категорично от списъка си фолклора като закрилян обект,
въпреки, че същевременно подлежат на закрила преработките и аранжиментите на
фолклорни творби, както и произведенията на народните художествени занаяти.
Поради свободния достъп до нематериалното културно наследство и това, че в
българското законодателство не е правно призната връзката между нематериалното
културно наследство и интелектуалната собственост, същото не е защитено от
неправомерно ползване, изопачаване или опорочаване на традиционното му
съдържание и културно значение за общността или групата на неговия произход. Право
на защита има каквото и да е изпълнение на автентична българска народна песен от
известен артист –изпълнител, който получава права, сродни на авторското, а самата
песен, както и нейния автор, макар и неизвестен, нямат право на закрила.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Традиционни знания

Нематериалното културно наследство е продукт на колективен интелектуален труд и като такъв трябва да подлежи на закрила от закона. В глобален мащаб за това...
Изпратен от:
пипи
на 2011-01-08
Добавен в:
Теми
по Интелектуална собственост
Статистика:
42 сваляния
виж още
 
 

Традиционни знания

Материал № 592642, от 08 яну 2011
Свален: 42 пъти
Прегледан: 68 пъти
Предмет: Интелектуална собственост
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 751
Брой символи: 5,303

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Традиционни знания"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала