Големина на текста:
I. Произход на архивната терминология и поглед върху развоя на архивите в миналото
Съществуват известни човешки знания, които са толкова стари, колкото е стара и самата
човешка култура, но които, въпреки всичко, са изградени като отделни науки едва неотдавна.
Тъкмо такъв е случаят с тази наука, която днес назоваваме с обозначението «архивистика(1).
Предметът на нейните занимания — именно архивите и архивните документи, съществува още
от времето, когато е била създадена писмеността и когато обладателят на тази писменост е
съзрял своя интерес в това, да запази за себе си или за другите известни паметници на тази
писменост. Първите писмени паметници са били писани, както се знае, върху камък, глинени
плочки, метални плочи или восъчни дъсчици. Независимо от самата писмовна материя, на която
са били написани, запазването на тези паметници за интересите на управници или жреци вече е
поставяло началото на някакви първобитни архиви. Доколкото във връзка с това запазване се
оформили някакви знания, то несъмнено е, че те са били, преди всичко, от чисто практическо
естество. В наше време, когато историческата наука се превръща все повече в точно знание,
което се стреми да обгърне всички страни на човешкото битие и да стане изложение не само
върху неговото политическо, но и икономическо и социално минало, вниманието на
изследвачите се насочи към архивните документи като най-ценно историческо градиво, а с това
се повиши извънредно много интересът към самите архиви като хранилища на тези документи.
Може да се каже, че създаването на архиви като места за запазване на документи и служебни
писания, които имат значение за държавата, трябва да се отнесе още към времето, когато се е
появила писмеността, когато тя добила по-широко разпространение всред народите от Изтока,
всред гърци и римляни(2). Един гръцки писател говори за архивите на египтяни, халдеи и
финикийци. Така в развалините на дворците на Асурбанипала(3) (668–626 г. преди нашата ера)
в Ниневия и във Вавилон са открити многобройни глинени плочки, изпъстрени с клинообразно
писмо. Там се разказва за войните на асирийските владетели, за тяхното управление, а заедно с
това, са запазени разни закони, присъди, договори и други важни държавни актове. Именно в
тези писмовни материали трябва да съзрем съдържанието на едни от най-старите архиви.
Множество писмени и археологически свидетелства напомнят за съществуванието на богати
архиви в държавата на финикийците, в древния Египет, в земята на персите и на евреите.
Заслужава да се припомни, между другото, че в Египет, при покритите с йероглифно писмо
плочи, са намерени алабастрови плочици, върху които личи името на фараона Аменофис III:
тези плочици ще да са служили вероятно като «архивни етикети». Споменуват се също някакви
«царски тефтери» на персите, в който историкът Ктезиас — по думите на Диодора /II, 32/(4)
черпил сведения за персийската история. Там персите записвали, по някакъв особен начин,
«древните деяния» — вероятно онези действия, които смятали, че трябва да бъдат увековечени
пред потомството. Най-обилни сведения притежаваме, обаче, за древна Гърция. Тук трябва да
се дири и произходът на самото обозначение «архиви», познато във всички съвременни езици.
Известно е, че с думата archai (от archй — «начало, власт»)(5) са били означавани държавните
служби в древна Атина, както и изобщо самите «власти». Сградите, в които се помещавали тези
служби, получили наименованието archeia (един. число archeion). Така, в самата Атина
архонтите или стратезите, както и другите държавни служители, имали свои особени сгради,
гдето била съсредоточена дейността им. Тези сгради се обозначавали обикновено с думата
archeia. Също така било и в Спарта, както и в някои други гръцки градове. По-късно
обозначението areheia било разширено и с него започнали да назовават и самата «колегия от
магистрати», които се събирали и работели в посочената сгpaда. Постепенно с думата archeion
започнали да обозначават мястото, което било предназначено за складиране и запазване на
онези писания, които представляват особен интерес за древногръцките градове-републики — т.
н. demosiai chartai («държавни книжа»), въпреки че те не винаги са били писани на папирус или
друга подобна писмовна материя. Тези хранилища добили разни обозначения, като
«книгохранилища» (chaptophylakeia), «законохранилища» (nomophylakeia), «писмохранилища»
(grammatophylakeia), па дори и «библиотеки», но представлявали по своята същност истински
държавни архиви Трябва да се припомни, че твърде често думата «библиотеки», всъщност, е
била употребявана за обозначаване на архиви.
Cред гърците обичаят да се запазват разни писмени документи възникнал твърде рано.
Запазвани били разни договори, закони, посвещения, списъци с имената на победители на игри
и състезания и пр. За съжаление, липсват точни сведения за тези първи гръцки архиви. По
времето, когато атинската република достигнала своя разцвет, там били взети мерки за доброто
запазване на разните писмени документи. Сам Есхин (III, 75) изказва възхвала за това, че
запазването на «държавните книжа» представлява «нещо добро». Разните магистратури създали
свои «архиви», които се помещавали в сградите, гдето била съсредоточена тяхната дейност.
Изглежда, че именно от времето на Солон (към 640–650 г. пр. н. е.) запазването на държавните
документи било поверено на Ареопага. Към втората половинка на IV в. преди н. е. се
погрижили за уредбата на един «държавен архив»(6), който се помещавал в храма на «Майката
на боговете» (Метроон). Метроонът се издигнал като общо сборно място за всички обществени
документи и се превърнал в същински държавен архив на атинската република. Там се пазели
всички издавани от най-висшите държавни власти писания, закони, народни решения,
протоколи на съвета («буле») и на народното събрание, съдебни решения, сметки за приходи и
разходи на държавата, списъци на ефебите и прочее.
В този Държавен архив се съхранявали, както може да се съди от известни вести, също и някой
особено важни книжовни произведения, например творбите на великите трагици. Само по
изключение тук се поставяли на съхранение някои частни документи. Изобщо, взети били
мерки, щото в този държавен архив да бъде обезпечена не само външната, но и вътpешната
сигурност на документите, с други думи да се запазват само автентични документи. Едно
постановление на закона гласяло: «В Метроона да не се внасят никога лъжливи писания». За
запазването на документите се полагала най-голяма грижа. За унищожението на един закон,
пазен в Метроона, се предвиждало смъртно наказание. Главният надзор на Метроона се
извършвал от първия «притан», който държал ключовете. Действителното ръководство, обаче,
се намирало в ръцете на т. н. «граматевс» — една почетна длъжност, която по-късно била
направена годишна. Редом с него се споменуват различни други служители, между които и
«държавни роби». Когато ставало нужда, документите се изваждали от хранилището и се
представяли на властите. Частни лица можели да получават преписи — както правели това
ораторите, или пък когато някой се залавял да проучва миналото.
При по-късните злощастия, които сполетели Атинската република, Метроонът пострадал
твърде много и намиращите се в него документи били унищожени в по-голямата си част. Все
пак, чак до втори век на нашата ера там се пазели множество документи. Документите, които
засягали дейността на отделните служби, се пазели в съответните сгради. Понякога бил
изпращан препис от тези документи в Метроона. Ние притежаваме изрични сведения за
изготвянето на подобни преписи, запазени на различни места.
DO TUK!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Тъй като на писмените документи се отдавало извънредно голямо значение, много често
техните хранилища се помещавали в разни храмове и светилища. Така, в Делфи, при прочутото
прорицалище се намирал архив, който носел особеното наименование «зигострон». В прочутия
храм на Олимпия, като в някакъв общогръцки архив, били поставени някои от най-важните
документи — например плочи със съюзни договори и т. н. В стените на храма в Делфи били
вградени каменни плочи, които съдържали множество декрети и актове, в чест на Аполона или
пък за призоваване на неговото покровителство. Отъждествяването на архивите с храмовете
понякога достигало до там, че известни храмове били обозначавани с наименованието archeia.
В еволюцията на думата archeion се преплело значението на една сродна по произход дума,
именно archaios — «начален, първичен, старинен». Поради това, когато се говорело за аrcheion,
вече започнало да се разбира мястото, гдето се съхранявали старинни писания — значи, казано
на днешен език, нещо подобно на «исторически архив».
В разните други древногръцки градове-републики били създадени, все по подобие на Атина,
държавни архиви: например, в Смирна, Лампсак, Ефес и другаде. Още през III в. преди н. е. се
говорело за grammatophylax като за надзорник на един архив. Запазените във всички тези
архиви документи са били писани обикновено на хартия (charta), като под това обозначение,
трябва да се разбира едновременно папирус и хартия. Свидетелство за това са, между другото,
наименованията chartophylax и chartophylakion. Свитъците с документи били пазени, както
може да се заключи от някои находки, в глинени съдини. Във Файум (Горни Египет), на мястото
на древната Арсиное, били открити многобройни гръцки и други оригинални документи от
държавни и частни архиви. От находките се вижда, че документите са били пазени все в
глинени съдини.
Думата archium или archivum не е позната на римската древност: тя е късно издание. Напротив,
в римско време се говори за tabularium и tabularia (от лат. tabulae или tabulae publicae, тъй като
документите дълго време са били писани обикновено на дървени плочки). От думата tabularium
трябва да се различава обозначението tablinum: докато с първата се обозначава един държавен
или обществен архив, с второто наименование се означава едно отделение в римския частен дом
при атриума: там са били поставяни на съхранение частни документи или пък, при служебни
лица, в по-старо време, също и държавни документи. Разбира се, понякога думата tabularium се
употребява също и за означаване на архивите на подобни частни лица.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Произход на архивната терминология

Съществуват известни човешки знания, които са толкова стари, колкото е стара и самата човешка култура, но които, въпреки всичко, са изградени като отделни науки едва неотдавна...
Изпратен от:
Илияна Цветанова
на 2011-01-05
Добавен в:
Лекции
по Археология
Статистика:
262 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Методи в археологията( стратеграфски , геоложки и др) пълно описание.
добавена от zvenoto_bulgaria 13.06.2013
0
54
 

Произход на архивната терминология

Материал № 591193, от 05 яну 2011
Свален: 262 пъти
Прегледан: 703 пъти
Предмет: Археология
Тип: Лекция
Брой страници: 254
Брой думи: 100,766
Брой символи: 600,647

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Произход на архивната терминология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала