Големина на текста:
ЮЗУ „Неофит Рилски” – гр. Благоевград
Фиологически факултет
Специалност Журналистика
По
Теория на комуникациите
Изготвил: Проверил:
Розалина Добрева Проф. д-р Пламен Братанов, д.с.н.
Фак. № 10300241007
Магистър специалист
„Основната социална роля на медийната
институция виждаме в това тя да участва в
създаването и формирането на общественото
мнение и така чрез своя изявен публичен характер
да допринася за възстановяването на
вътрешния ред, на стабилността, устойчивостта
и на общия консенсус в обществото”.
(П. Братанов)
За масова комуникация говорим тогава, когато съобщенията – символи се
създават по методите на масовото, поточното, серийното производство. Те се
получават от големи, анонимни и хетерогенни маси от реципиенти. Големи, защото
имаме голямо събрание на хора във физическия смисъл на едно място – зрителите в
киносалона, предполагаемата аудитория на един бестселър и т.н.; анонимни, защото
получателите на отделните съобщения не се познават помежду си, но те са непознати
и също и за източника на съобщението в комуникационния процес; хетерогенни –
получателите на съобщението в най-общ смисъл принадлежат на различни слоеве на
обществото, членуват в различни социални групи, притежават уникални
потребности, интереси, очаквания и ценности. Основният модел на
комуникационния процес може да бъде приложен и към масовата комуникация:
източникът чрез използвания канал достига до получателите, които на свой ред
подбуждат обратна връзка към източника. Тук източникът се обозначава като
комуникатор, а получателят – като аудитория или публика. Каналът – телевизията,
радиото, периодичният печат, списанията, звукозаписите, киното и книгите – днес са
известни като средства за масова комуникация. В близкото минало те се наричаха
средства за масова информация и пропоганда. През 70-те и 80-те години се
номинират като средство за масово въздействие и масово осведомяване. По същото
време у нас станаха популярни и българските преводи на латинската дума „медиа”,
а също така и производните и.
Аудиторията е различна по размер и може да варира между десетки и стотици
милиони отделни получатели – например телевизионни програми, и до няколко
хиляди или стотици – при периодичния печат, книгите. Понякога те получават
едновременно, мигновенно и моментално съобщенията – символи, както е при
2
традиционната телевизия. В други случаи те получават информацията поотделно, за
големи времеви периоди – например при киното или при книгите. Всяка аудитория,
независимо оттова колко е голяма, е съставена от индивиди със самостоятелно
мислене и реакция, които също така се възприемат по индивидуален път. Много
получатели на масово предаваните съобщения – съмволи могат да влияят на другите
хора около тях. Например членовете на едно семейство, които обсъждат едно
телевизионно предаване, кинозретелите в салона по време на киносеанса и т.н.
Непреките или вторичните аудитории дори могат да надхвърлят размерите на
първичната, оригиналната аудитория.
Много от нещата, които днес приемаме за даденост, всъщност са се появили
неотдавна. Като например в началото на 70-те години на миналия век, електронните
калкулатори тепърва започват “битката” с механичните сметачни машини, а
компютрите са все още огромни и неперсонални.
Вестниците и списанията едва са започвали замяната на пишещите машини с
електронни текстообработващи системи, а в наборните си зали - технологията за
топъл набор с такава за студен набор. Малцина журналисти са си представяли
електронните технологии за събиране и производство на новини, които днес са
общоприети, или са могли да предвидят настолните издателски системи и
експанзията на новинарските графики, станала възможна благодарение на
персоналните компютри.
Преди тридесет - четиридесет години електронните медии са се изчерпвали с
радиото и телевизията. Лазерите и оптичните мрежи, миниатюрните видеокамери и
телевизори, плейърите за компактдискове и самите музикални такива, цифровите
факс машини, клетъчните телефони и лаптопите – всичко това , което днес
приемаме за част от живота си е било известно на малцина изследователски
лаборатории.
Събирането на така безценната информация е ставало в библиотеките, с книги –
периодични издания или микрофилми, с помощта на хартия и молив. Интернет и
електронната поща са били ограничени и използвани предимно за изследвания,
свързани с отбраната.
Днес светът е информационно - глобален, под мощното въздействие и обхват на
средствата за масова комуникация, материално-техническата унификация и
урбанизация. Преходът към Информационно общество няма алтернатива..
В края на миналия век сме свидетели на безпрецедентно разгръщане на новите
медии. Комплексното нарастване на ежедневното им масово използване във всяка
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 яну 2019 в 07:22 потребител
08 окт 2018 в 17:29 студент на 21 години от София - Нов български университет, факулетет - Масови комуникации, специалност - Масови комуникации, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Изграждане на имидж

16 апр 2011
·
567
·
52
·
14,229
·
866

всичките лекции по Изграждане на имидж за студентите по Журналистика и ВО в БСУ при доц. д-р Попова...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
850
·
3
·
466
·
268
·
1

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Манипулираният човек и силата на медиите

08 яну 2009
·
201
·
5
·
894
·
149
·
1

По презумция медиите трябва да информират общесвеноста, да действат като коректив на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна.
 

Създаване на новина

12 яну 2009
·
191
·
3
·
853
·
89
·
1

Съществува теория за новинарската стойност, според, която журналистите при селекцията на новините се придържат към определени критерии, които се наричат новинарски фактори...
 

Медии и елит

15 яну 2009
·
905
·
116
·
19,668
·
932
·
1

Демократизацията на обществото е една от същностните характеристики на прехода у нас. Демократичните преобразувания могат да бъдат конкретизирани по различни начини - установяване на многопартийна система...
 

Курсова работа по теория на комуникациите

Материал № 588692, от 28 дек 2010
Свален: 286 пъти
Прегледан: 388 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Дипломна работа
Брой страници: 13
Брой думи: 3,364
Брой символи: 21,491

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Курсова работа по теория на комуникациите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
179 27

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,119 134

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения