Големина на текста:
Много е стара мисълта, че ако се задълбочим в основите на нашето
познание, всички човешки дейности поразително ще ни приличат на игра. Но
все пак играта трябва да се разглежда като отделен, основен фактор във всяка
дейност, а не като същност на тази дейност, тъй като човешката цивилизация
възниква и се развива в играта.
Идеята за Homo ludens – играещият човек е развита от Йохан
Хьойзинха (холандски историк, професор, преподавател в множество
университети в Европа, както и в САЩ) в едноименното му произведение. Тя
обаче има своите основания от една страна във философската и естетическата
традиция на XVIII и XIX век (Кант, Шилер, Ницше) и, от друга - във
философското и естетическо настояще на XX век.
В самото начало на книгата си представя ранния произход на играта,
доказвайки, че тя се е появила при животните. На второ място Хьойзинха
открива игрови елементи в множество аспекти на човешкото общество като
политика, език, изкуство, религия и др.
Авторът доказва, че играта е по-стара от културата, защото се среща
при животните. Но всички игри при животните са неосъзнати при тях няма
"качествено развити" такива. Всички игри на животните от семейство котки
не са получили никакво развитие. Те са неосъзнати и са свързани на основата
инстинкта с изразходване на излишната им енергия и подготовката, свързана
с оцеляването в живота.
Следователно е важно дали играта и културата са осъзнати или не. В
своето еволюционно развитие човекът трудейки се е осъзнал нуждата от
храна, подслон, удобства, изкуства и развлечения. Човекът развива тези
нужди, разрешава ги благодарение на своето съзнание и въображение. Тези 2
черти на човешкият разум, развити от него през епохите до днес, създават
културата и играта като части от неговия бит. Тези две сфери се срещат
навсякъде в живота ни. Макар и взаимно свързани и оказващи си влияние
една на друга са две различни неща. Важно е дали играта и културата са
осъзнати или не. В своето еволюционно развитие човекът трудейки се е
осъзнал нуждата от храна, подслон, удобства, изкуства и развлечения.
Човекът развива тези нужди, разрешава ги благодарение на своето съзнание и
въображение. Тези 2 черти на човешкият разум, развити от него през епохите
до днес, създават културата и играта като части от неговия бит. Тези две
сфери се срещат навсякъде в живота ни. Макар и взаимно свързани и
оказващи си влияние една на друга са две различни неща. Във всяко
определение за култура има нещо вярно и неоспоримо. И както на читателят
му се струва, че играта наистина е основополагащият символ на културата,
четейки "Homo ludens", то тя може да бъде поведение, отстояване на
определен начин на живот и т.н. Следователно културата е едно огромно
понятие, включващо огромен брой аспекти на човешкия живот, следователно
играта е част от културата.
Дефиницията, която Хьойзинха дава на играта гласи: “Играта е
действие, което протича в определено ограничено място, време и настроение.
То се извършва в определен ред, спазващ дадени доброволно приети правила,
извън сферата на материалната полезност или необходимост... Действието се
съпровожда от чувства на възвишеност и напрежение и предизвиква радост и
отмора.” Играта е занимание, извършвано доброволно и самоцелно или по -
точно, чиято непосредствена цел е насладата в самата нея. Затова и
предизвиква удоволствие осъзнаването, че се извършва нещо, различно от
всекидневния живот - нещо, което се прави ‘просто така’. Тя не се върши по
принуда, не преследва прагматични цели, нито е наложена от физическа
необходимост или морално задължение. Играта е преди всичко свободно
действие и тази свобода се изразява в нейната фантазност, във възможността
да се създават нови образи от образите и представите за действителността, с
които тя си служи. Но фантазността на играта не й пречи да създава ред,
организация в пределеното пространство и в определеното време, в които тя
протича. Така илюзорният свят на играта внася съгласуваност и хармония, а
същевременно дава и лесна възможност за нейното повторение. Всичко това
й придава невероятната притегателна сила, под въздействието на която от
поколения на поколения се предават най-различни видове игри и която кара
хората да измислят нови видове или да усъвършенстват старите, придавайки
им нови форми, приспособявайки ги към новите условия на живот.
Йохан Хьойзинха дефинира играта като „първична човешка функция”,
като „един от фундаменталните духовни елементи на живота”. Но играта е и
главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова
съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-
ранните й фази се играе. Тя се ражда от играта като жив плод, който се отделя
от тялото на майката, а се развива е играта и като игра”.
Според Й. Хьойзинха “връзката между културата и играта трябва да се
търси именно в по висшите форми на социалната игра – там, където тя
съществува в съгласуваните действия на отделната група или обществото,
или на две противостоящи групи”.
Непосредствената цел на играта е насладата в самата нея.
Осъзнаването, че се извършва нещо различно от всекидневния живот
предизвиква удоволствие. Играта предоставя възможност да се създават нови
образи от образите и представите за действителността, с които тя си служи.
Освен това играта създава ред и организация в определеното пространство и
време, в които тя протича.
Играта е осмислена функция, защото всяка игра има някакво значение.
Разглеждайки играта, човек признава духа, понеже, каквато и да е нейната
същност, играта не е материя, а става възможна, мислима, едва когато
проникването на духа разчупва рамките на абсолютня детерминизъм. Самото
съществуване на играта потвърждава супралогичния характер на човешкото
място в космоса. Животните играят, следователно са нещо повече от
механизми. Ние играем и осъзнаваме, че играем, значи не сме само разумни
същества, а имаме нещо в повече, защото самата игра е неразумност.
“Играта е свобода, тя прави човека възвишен и същевремено разкрива
неговата двойствена природа. Играта е въплъщение и изражение на
човешката природа такава, каквато е: материална и идеална, физическа и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Homo ludens

Идеята за Homo ludens – играещият човек е развита от Йохан Хьойзинха (холандски историк, професор, преподавател в множество университети в Европа, както и в САЩ) в едноименното му произведение....
Изпратен от:
SiSi_etr
на 2010-12-28
Добавен в:
Курсови работи
по Културология
Статистика:
70 сваляния
виж още
 
 

Homo ludens

Материал № 588681, от 28 дек 2010
Свален: 70 пъти
Прегледан: 96 пъти
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,308
Брой символи: 13,705

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Homo ludens"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала