Големина на текста:
Съсловните представителни органи се появяват през късното средновековие. В техния състав са включени
представители на светската и духовна аристокрация. Те се формират на основата на съсловното избирателно
право.
Народно представителство. Народното представителство, организирано в
конституционен орган-парламент, свикван всяка година , за да разисква и решава
въпроси и предложения, внасяни от правителството или народните представители,
не е познато на древността, нито пък в началото на средновековието. То възниква
през 10 и 14 век.Конституирано в парламент то се отличава коренно от всички
видове съвети и събрания, свиквани в миналото от монарха. Той е орган, установен
от основния закон на държавата- Конституцията- а в Англия – от множество харти.
Функциите му не са само да гласува бюджета, нито само законодателни, а и
контролни при парламентарното управление. Той е орган, решаващ и с инициатива
(членовете му имат право на законодателна инициатива), а не съвещателен.
Представителните камари произхождат от средните векове, като един от аспектите
на средновековния конституционен ред. В ония времена „конститутивната основа
на държавата е една малка колективна асоциация: висша и нисша аристокрация,
духовенство и буржоазия, свободни университети, търговски и индустриални
корпорации, занаятчийски сдружения и т.н. Представителството е привилегия на
класата; привилегия,която съдържа колективни задължения. Като пример може да
се посочи доставката на парични субсидии на короната, задължение понякога
толкова обременително, че често привилегията е повече неприятна, отколкото
желана”.
Идеята за съвременната държава, произлязла от френската революция е
индивидуалистична – модерната държава няма вече корпоративна форма.
„Конституитивната монада на модерната държава е вече индивидът; индивидуална
е и основата на публичните длъжности и сборът на индивидуалните длъжности и
права има своята основа в идеята за „гражданина”; и това е общността на
гражданите,която образува пряко държавата”.
В упражняването на функциите си депутатите в съвременната демократична
държава притежават пълна независимост и свобода на преценка в рамките на
неизтеклия им мандат. Избирателите не могат да ги отзовават и ограничават с точни
и предварителни поръчения. Защото те не са „прости делегати или мондатьори на
избирателите или на народа: те са за едно определено време и за упражняване на
известни атрибути на суверенитета, законни представители на нацията, която им е
прехварлила своето право”. Тези особености на депутатския мандат не са останали
незабелязани още от абат Сийес: „Трябва мненията да могат да се съгласуват, да се
подапомагат, с една дума – те да се заменят едни с други, без което това не може да
бъде една разискваща камара, а една среща на куриери, готови да си разотидат ,
след като са представили телеграмите си”.
Между положението на депутата и това на мандатьора по частното право има следните различия:
Мандатьорът представлява само мандантна, а депутатът – цялата нация, а не избирателите , които са го избрали.
Гражданският мандат е винаги отзоваем, а депутатът е неотзоваем. Мандатьорът по гражданско- правно
отношение е отговорен пред манданта и му дължи отчет за своето ръководство, докато депутатът не е длъжен да
дава никаква сметка пред избирателите си.
Мандатьорът не може нищо да извърши вън от дадения му мандат,докато обратно, депутатът, ако има
действителен мандат, избирателите биха могли по своя воля да определят пълномощията на избраника си.По
думите на Монтескьо, „не е необходимо представителите, които са получили от тези, които са ги избрали една
обща инструкция, да получават друга, отделна,както това се практикува в диетите на Германия... това би
забавило безкрайно и в най-неотложните случаи, цялата сила на нацията би могла да се спре от един
каприз”(54,с.155). Депутатът, взет индивидуално , няма никакво значение, никаква стойност – само камарата
като цяло има качеството да „представлява”.
Политически партии. Представителното управление е управление чрез
политически партии. Във всички времена, откакто е възникнало, в избирателното
1
тяло и в представителните събрания, по силата на една естествена тенденция, се
оформят неизбежно две противоположни течения. Те привличат и обединяват
гражданите:те са духът на напредъка и инициативата и духът на съпротивата и
консерватизма. Близките по произход, темперамент и разбирания избиратели и
депутати се обединяват първоначално несъзнателно и неорганизирано, а по-късно
съзнателно и организирано, за да противопоставят единните си мнения или, като
действат задружно за вземане на властта да приложат политическата си програма.
Защото „партията позволява на индивидите да упражняват влияние върху
ръководството на публичните дела, защото даже въоръжен с бюлетина за гласуване,
изолираният индивид е безсилен, ако няма възможност да се обедини с тези, които
мислят като него,каквато и да е твърдостта на убежденията му...партията събира
тези пръснати енергии и им дава тежестта на числото” (91,с.427).
Парламентарното управление функционира най – спокойно и приемствено при
двупартийната система, както го доказва опитът в английската политическа
практика.Многопартийната система води до коалиционно правителство с
неоточнени принципи или до такова на малцинството, което е нестабилно. Освен
това в някои страни партийното раздробяване взема застрашителни за нормалната
дейност на парламентарното управление размери, понеже е пречка за образуване на
правителство, опряно на здраво мнозинство. Представителствата в такива старни са
временни, нетрайни и обусловилите ги мнозинства са изкуствено сформирани в
парламента от сродни помежду си групировки и бързо се разпадат.Въпреки
многобройните недостатъци на партиите, в средствата им за постигане на властта не
бива да се забрави аксиомата,че няма друга алтернатива за управление чрез
партиите освен диктатурата.
Конституцията възприема традиционната за страната ни еднокамарна система.
Обаче разделението на законодателното тяло на две камари е, с малки изключения,
общо правило. С еднокамарен праламент са Люксембург,Гърция,Дания по
конституцията от 5 май 1953 г. В Америка с еднокамарна система са само Салвадор,
Хондурас, Панама и седем канадски провинции.
Парламентаризмът в неговия класически вид се утвърждава в края на миналия
век.Парламентаризмът като особена форма на управление е иманентно свързан с
наличието на парламент. Но съществуването на парламент не е абсолютен индикатор за
реално парламентарно управление. Това зависи от неговото място и роля в системата на
властта.В парламентаризма е заложена идеята чрез дискусии да се стигне до решения,
които отразяват обществените интереси на основата на баланса на множеството
интереси. Парламентаризъм в никакъв случай не означава актовете на парламента да се
приемат единодушно. В същността на парламентаризма е заложено правото на
опозиция.Характерно за парламентаризма е публичността в дейността на парламента,
което дава възможност за въздействие върху него от страна на обществеността.
Парламентарната система на управление е регламентирана в чл.1 от нашата
Конституция като политическа форма на управление на държавата. При обсъждане на
Конституцията в резултат на остри дискусии се стигна до извода,че държавното
управление трябва да се осъществи в рамките на парламентарната форма.
Парламент.Парламентът е националният представителен орган в съвременната
държава.Той е висш държавен орган. Събранието се учредява чрез третата глава на
българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91). Състои се от народни
представители.Те са заели длъжността си по пътя на свободни и преки избори,на
основата на всеобщо и равно избирателно право.
2
Основната функция и предназначението на парламента е да изработва и приема
закони,т.е. да законодателства.Законите са правни актове с висша сила.Само
парламентът може да приема закони,той е единственият законодател в
държавата.втората по важност задача и функция на парламента е да упражнява контрол
върху правителството и с това върху държавното управление.
Съвременният парламент е резултат от продължителни борби за ограничаване властта
на монарха и за по-демократично управление.Исторически парламентът се е наложил
като институция с две камари:горна- на аристокрацията,долната- изборна.Днес горна
камара има предимно в държави с федерално устройство.Парламентът на Република
България е Народното събрание.От 1879 г. насам то е било винаги с една
камара.Народното събрание ,съгласно Конституцията ни,се състои от 240 народни
представители (едно сравнение; парламентът на Португалия се състои от 235 народни
представители,на Унгария-386 и т.н.) .Избрани са за 4 години,това е срокът на техния
мандат.След приключването му или при предсрочно разпускане на парламенра,трябва
да се произведат избори за ново Народно събрание.
Право да избира има всеки български гражданин,навършил 18 години,с изключение на
лицата,поставени под запрещение(с решение на съда) и изтърпяващи наказание
лишаване от свобода.
Конституиране на Народното събрание
След определяне на изборните резултати избраните народни представители придобиват
своя депутатски мандат. Но Народното събрание все още не съществува като орган.
Едва след свикването на първото му заседание и извършване на определение действия,
предвидени в Конституцията, избраните народни представители се конституират в
орган и могат да осъществяват принадлежащите на Народното събрание правомощия.
Конституирането е началният момент, от който започва да функционира новоизбраното
Народно събрание.
В срок от един месец след провеждането на изборите Народното събрание се свиква на
първото си заседание от президента на Републиката. Ако това не бъде направено от
президента Народното събрание се самосвиква по инициатива на една пета от
народните представители(чл.75 от Конституцията).
Първото заседание на новоизбраното Народно събрание се открива от присъстващия
най-възрастен народен представител, който произнася кратко слово и ръководи
избирането на председател.
Първият акт на конституиране на Народно събрание е изборът на ръководни органи:
председател и до трима заместник председатели. Предложение за техния избор могат да
правят народните представители и парламентарните групи. Изборът се извършва с
тайно гласуване,за избран се счита кандидатът, който е получил повече от половината
от гласовете на присъстващите народни представители.
Акт на конституиране на Народното събрание е и полагането на клетва от народните
представители (чл.76,ал.2). В конституционното право е дискусионен въпросът за
същността и правните последици от полагането или неполагането на клетва. Някои
приемат,че полагането на клетва е морален дълг на народните представители,без
каквото и да е правно значение.
Според председателя на Народното събрание „клетвата няма правна природа”. „Тя има
само морален,нравствен и политически характер...(тя) е тържествен публичен и
неформален акт”(решение от 16.01.1992 на Конституционния съд).
Други смятат,че тя е акт с определени юридически последици. От текста на
Конституцията става ясно, че полагането на клетва е задължително. Според него
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Народно събрание

Курсова работа на тема: Народно събрание.Правомощия,вътрешна организация на Народното събрание....
Изпратен от:
Neli Batsieva
на 2010-12-27
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
239 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Правни норми, понятие, видове и действия

03 юни 2006
·
1,807
·
2
·
387
·
119

Понятие- правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които не са индивидуално определени в правните норми.
 

Основи на публичното право

26 юни 2009
·
39
·
15
·
1,625

Представеният от мен казус се отнася до организацията на междуобщинските транспортни линии за обществен превоз на пътници...
 

Въведение в правото

20 фев 2008
·
242
·
2
·
300
·
50
·
1

С възникване на обществото възниква и правото. По време на Римската империя започва процес на формиране и утвърждаване на правото в държавата...
 

Основи на правото

20 ное 2006
·
2,093
·
2
·
405
·
735

Настоящият казус съдържа многобройни юридически факти и сложни фактически състави, след чието осъществяване настъпват правните последици посочени в правната норма, уреждаща този юридически факт...
 

Понятие и видове юридически факти

02 дек 2007
·
300
·
2
·
489
·
76

Това са факти от действителността предвидени в хипотезата на правната норма с осъществяването, на които настъпват уредените в диспозицията правни последици.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
21
1
1 мин
31.07.2018
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
185
3
1 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Народно събрание

Материал № 588372, от 27 дек 2010
Свален: 239 пъти
Прегледан: 314 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 6,300
Брой символи: 40,111

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Народно събрание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения