Големина на текста:
Тема 1: Периодизация в историята на психологията
Принципи на периодизацията. Видове периоридизации. Критерии за периодизиране. Дискусии около долната
граница на периодизацията. Основни етапи в историческото развитие на психологията.
Има малко общоприети неща в историята на психологията защото съществуват различни принципи на
периодизация. Един от ттези принципи е според това как се развиват методите за психологично изследване.
Момента в който възниква експерименталната методика1879 – Лайпциг Вилхелм Вундтсъздава лаборатория;
според някой изследователи това е началото на психологията. Това е така наречената кратка периодизация –
от 2.половина на 19 до 2л половина на 20 век. Исторически изследвания има до 1970-1980 г. после
съвременно състояние. Три периода: 1879-1910;1910-1950;1950-1980. Недостига на тази периоридизация е, че
не се обхващат цели епохи и класически произведения в психологията. За това се въвежда разгърната
периоридизация.
Тя отчита как се развиват възгледите около предмета на психологията и кога започва да се говори за науката
психология.
I.Предкласически период Обхваща периода от древността до 1590г.за първи път Гоклейниус въвежда
понятието Психология от псюхе душа и логос наука; 1594 – второ произведение „Психология” Хасман.
II.Класически период – Съвпада с периода на Новото време (след буржоазните революции в Европа от
края на 16 и началото на 17в.) обхваща от 1650 до края на 19 в. Началото на новото време във
философията и психологията съвпадат защото имат общ родоначалник – Рене Декарт (произведението
„За страстите на душата”, развива психиката като съзнание; психологията е наука за съзнанието само
човек има съзнание) КП минава под мотото на Декарт Cogito ergo sum.
III.Съвременен период – от началото на 20 век до 1980г. Характерен е отказа да се разбира психиката като
тъждествена на съзнанието. Търсят се нови методи. Но това не е основен проблем, а изясняването на
предмета на науката. Той е психиката, но какво точно е това? Психиката се изучава по школи и
направления и всяка има различно виждане за същността на психиката и П. Могат да се обособят два
периода разделени от ВСВ. А)методологичен период-време на големите теории Б)време на криза в
методологията, но се предлагат много нови методики.
Тема 2: Разбиранията за душата през донаучния подход.
Митнични представи и олицетворения на психиката. Митът за Психея и Купидон.
Говори се за душа, а не за психика;душата е основен термин.
ДНП се предполага хипотетично от съвременната наука; съответства на праисторията, няма писменост,
източник археологията; развитие на общество предхождало нашето; основна социална единица – рода;
обществото организирано по други принципи.естествено нямаме информация за възгледите за душата;за тях
съдим чрез интерпретацията на митовете и най-вече този за Психея и Купидон, записан от Апулей. Афродита
завиждала на красотата на смъртната Психея, когато мъжете напускали нейните жертвеници, за да почитат
обикновена човешка жена, и затова заповядала на сина си Купидон да накара Психея да се влюби в най-
грозното същество на Земята. Той се съгласил да угоди на желанията на майка си, но виждайки красотата на
Психея, сам се влюбил в нея. Посещавал я всяка нощ, но се направил на невидим, казвайки и да не осветява
спалнята си. Психея се влюбила в Купидон, въпреки че не можела да го види, докато една нощ
любопитството не надделяло. Тя скрила лампа и докато той спял, запалила лампата, разкривайки
идентичността му. Но капка горещо масло паднала от лампата, събуждайки бога. Друг вариант на мита казва,
че техния крехък мир бил съсипан от посещение на завистливите сестри на Психея, които я накарали да
разкрие самоличността му. Наранен, Купидон си тръгнал от жена си и Психея скитала по Земята, търсейки
първата си любов. За да възвърне доверието и любовта, които тя отхвърлила, Психея трябвало да изпълни три
задачи, едната от които искала слизане в подземния свят. Приемайки помощта на природата, тя успява и е
приета в пантеона на боговете като безсмъртна и се помирява със свекърва си.
Квинтесенцията е, че любовта те издига, обожествява; съвременните психолози смятат, че в донаучния
подход душата е разбирана като любов.
Тема 3: Възгледите за душата в древна Гърция.
Омир: изкуството и житейската класификация на психичните явления. Питагор и началото на европейската
психология.
Омир и житейската класификация на психичните явления (псих явления – конкретни прояви на
психиката)произведенията на Омир Илиада, Одисея – какво е душа и разсъждения за нейната същност.Преди
да стане наука П присъства в литературата. Гледната точка за психиката е реализирана от позицията на
изкуството. Представата за душата се конкретизира, уточнява и заедно със споменаването на Пюхе Омир
използва и гръциките думи Тимос и Нус. Тимос предизвиква душевната възбуда (емоционалното начало), а
Нус е това, което носи представите (интелектуалното начало). Омир класифицира психичните явления чрез
преживяванията. Според това той оформя две групи – познавателни (интелектуални) и емоционално-
чувствени (осигуряващи душевните преживявания) психични явления.
Питагор – първи гръцки автор нямаме цели произведения, но има текстове, анализа е възможен;
родоначалник на елинската философия; не е грък, а етруск; живее в Кротон; пътува, посещава Египет;
съчетава елинската, критската, сицилианската култури; първи основава своя школа – 531 г пр Хр.
Родоначлник на питагорейството (с-ва до 500 г пр Хр.) съществуването на школата е първи етап от
развитието на питагорейството (вкл живота и дейността на Пит). Цялото учение е свързано със създаване на
привърженици и теории. Завършва с гонение на питагорейците, най-вероятно защото властите се дразнели, че
П. е само за просветени. П. възниква и остава неписано учение през първия си период. Втория период 500-
450 г пр Хр създава се системата на научното питагорейство. Най-известен Алкмеон Трети период започват
да се пишат питагорейски текстове Филолай записва цялата система; периода завършва отново с гонения.
Четвърти период – възстановяване. Пети период – разгръща се през 4 век пр Хр питагорейска школа
Ксенон и Фантон. Техните възгледи повлияват на Платон; по-късно школата съществува под формата на
тайни мистични съюзи и чак през 1 в пр Хр възниква Неопитагорейство – Плутарх от хилонея.
Възгледи за душата: занимават се с това какво е душа и как тя се проявява, конкретен отговор не дават но
имат специфична система за обясняване на душата, повлияна и определена от аритметичната теология.
Матемпсихоза – една и съща душа може да оживи последователно много тела (предполага голям брой
универсални души, които се разпространяват в природата и пораждат душите на отделните индивиди,
свързана е с изначалната божественост).
Принцип на смесването – всичко е създадено на принципа на смесването. Космоса е единство на крайно и
безкрайно. Душата е единство на добро и зло, разумно и неразумно, справедливо и несправедливо – душата
придобива етичен смисъл, има своя мистична дълбочина и свои прояви, които са свързани с мистичната сила
на душата. Нус (ум)-1; Знание-2; Мислене-3; Усещане-4(число на обема) Питагор се опитва да обясни
действителността чрез тетради – свещен набор от числа, който се олицетворява с Делфийския оракул. Общо
11 тетради душата е 8мата. 1-разумната душа;2-неразумната душа;3-полово влечение;4-тялото като седалище
на душата.
Алкмеон казва, че деветата тетрада най-добре представя душата и особената връзка между душата и тялото.
Според него душата и тялото са в единство. Алкмеон стига до извода, че мозъка е органът благодарение на
които душата съществува. 11 тетрада – развитие на душата в онтогенезата -1-детство;2-юношество;3-
зрялост;4-старост. Питагорейците пропагандират родство между душите и от там между хората. По-късните
питагорейци понякога вярват, че има два вида човеци – хора и такива като Питагор. Говори се различни части
на душата – Нус, Тимос и Френес (духовни сили) (всички заедно Псюхе). Душата е многосъставна и трябва
да се диференцира. Питагорейците отдават голямо значение на музиката и хармонията. Хармонията е
организационен принцип на душата и как душата може да се усъвършенства и възпитава (чрез музиката и
музикалната хармония). Питагор – виждане за половата диференциация: водеща е женската душа (култ към
Деметра)
Филолай – „За душата” първо съчинение посветено на изучаване на душата; разума има както индивидуална,
така и надиндивидуална същност; универсалните души имат разум
Тема 4: Възгледите за душата в класическа Гърция.
Анализ на Демокритовото разбиране за душата. Демокрит и Хипократ. Сократ и началото на етическия
подход в изучаването на човешката психика. Учението на Платон за душата. Разбиранията му за функциите
на „смъртната” и безсмъртната” част на душата. Психологични проблеми в диалозите „Федон”, „Федър”,
Тимей, Теетет и Пирът. Биопсихизмът на Аристотел. |Трактатът на Аристотел „За душата”. Възгледите за
псюхе и пнеума. Изследване на основните психични прояви.
Две направления: идеалистично (Питагор) и материалистично/натурфилософско (разбиранията за душата са
свързани с някакви в-ва субстанции)
Демокрит – основател на материалистическото направление; психичните прояви душата са продукт на
движението на множество фини градивни единици (атоми) учението на Демокрит – атомистично. Интереса
на Демокрит -> как се създава познанието; Теории на Демокрит – теория за зрителното възприятие –
Възприятията са образи, които изтичат от повърхността на предметите, отразяват се от въздуха и попадат в
порите на очите и така познаваме външния свят. Демокрит въвежда термина ейдола – образа, който изтича от
предмета. 70 произведения, за П значение имат „За ейдолите”, „За усещанията”, „За вкусовете”
(класификация, с която работим и днес) „За цветовете”.
Демокрит е роден в Абдера. Викат Хипократ да лекува Демокрит той остава в Абдера и става последовател
на Демокрит. Според Хипократ човешката душа и човешкия организъм са в непосредствена зависимост от
заобикалящата го среда. Хипократ е първия, който казва, че има индивидуални психични характеристики.
Според Хипократ това се дължи на различните пропорции на четирите основни вещества в организма.
Сократ – и етическия подход в изучаването на човешката психика. Сократ – автор на епоха на класическа
Гърция баща на гръцката философия, най-големия гръцки философ. Няма запазени трудове, спорове дали е
реална личност или мит. Сведения за Сократ от трудовете на Платон (заявява, че е ученик на С) реална
личност но от до не са известни. За първи път в гръцката философия С. насочва вниманието си към човека.
Преди него (натурфилософите) се интересуват от Космоса, природата, Сократ се насочва към субекта. Девиз
Познай себе си. Въвежда етическия подход с въвежда принципите на етиката. За С. смисъла на душата е в
отношението на доброто и злото. С. смята, че човек ще постъпи правилно и в съгласие с истината, ако се
ръководи от идеята за доброто, заложена в самия него. Стремежа към абсолютното знание е празен. трябва да
се стремим към знанието, когато то е добродетел. Знание, което прави човека по-благороден и по справедлив;
проблем за Сократовия демон „не знам как да постъпя, но слушам демона вътре в мен” (демон=съвест)
Основна форма на преподаване на философията е Беседата. Сократ се присмива на софистите (платени
учители по философия), защото техните лекции са празно дърдорене. Сократ е осъден от атинското общество
и изпива отровата. С. издига в култ дружбата между хората. С. поставя въпроса за нравствените черти на
човека (справедливост, храброст, благочестие).
Учението на Платон за душата. Разбиранията за смъртната и безсмъртната част на душата. Най-крупната
фигура в елинската философия от античния период. Почти всички негови произведения са запазени. Най-
популярна „Държавата”. За П – „Диалози” и по-точно 5 от тях: Пирът (Пируват и беседват за любовта),
Федон (какво е бесмъртната част на душата, защо философът не трябва да съжалява че умира, познанието е
дадено), Федър (Федър показва писмо от Лизий, който пише, че е по-добре да имаш приятел, който не е
влюбен, отколкото обратното), Тимей (еволуцията, как безсмъртната част се вселява в тялото, душата и
тялото се съгласуват), Теетет (ознанието и знанието). Платон истинско име Аристотел Аристонов (8 11 427-
347) Професионален борец до 40 г. в зряла възраст пише. Платон – единна душа с две части: смъртна и
безсмъртна. Смъртната е индивидуална за всяко тяло, обслужва желанията и потребностите му; У,В,емоции,
движения, чувства, ефимерен характер. Безсмъртната живее в Космоса (света на идеите),свързва се с
логическото мислене. Когато едно същество се роди от света на идеите се откъсва част от безсмъртната душа,
вселява се и се слива със смъртната част, след смъртта се връща в света на идеите. Тя се усъвършенства,
когато е в света на идеите, за това не трябва да се тъгува за смъртта. Платон обединява Питагор и Сократ.
Работата на философа е се усъвършенства, защото за това е на земята, а не като другите хора, които трябва да
се ползват от знанията на безсмъртната част. Платон използва категориите Тимос (смъртна, в главата) и Нус
(безсмъртна, в гърдите). Душата колесница с три коня, френес водача. Смъртната част се дели на две – едната
орган сърцето ( страстта, страданието, гнева, надеждата) и другат има за органи далака, коремната кухина,
черния дроб (стреме ядене и пиене, всичко от което тялото се нуждае поради самата си природа) Ейстезис –
външните усещания и възприятия. При Пл. отношението душа-тяло не е основен проблем, отношението м/у
разума и преживяното (разумното и неразумното). Големия проблем в диалози е проблема за любовта (пирът
федър). Пресилени са твърденията, че Пл. е въвел гносиологизма (изследване на психиката единствено чрез
познанието, всяко психично явление има познавателни fx. Любовта във Федър се разбира изцяло като
чувство, най-висше човешко преживяване. Показва как се проявява, как се развива и как затихва по
отношение на един обект. Онтологизъм – разглежда псих. Прояви в действителността. 3 вида прояви:
преживяване (емоции), реагиране (поведение) познание. Ума не единствената проява на безсмъртната част на
душата, но и любовта.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Периодизация в историята на психологията

Има малко общоприети неща в историята на психологията защото съществуват различни принципи на периодизация. Един от ттези принципи е според това как се развиват методите за психологично изследване. Момента в който възниква експерименталната...
Изпратен от:
krisa_76
на 2010-12-26
Добавен в:
Доклади
по Психология
Статистика:
97 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Есе СПЕШНО Е !!! МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ
добавена от cvetelinka_2002 11.02.2014
0
63
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,198
1
20.07.2012
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
48
1
1 мин
15.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Периодизация в историята на психологията

Материал № 588071, от 26 дек 2010
Свален: 97 пъти
Прегледан: 236 пъти
Предмет: Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 15
Брой думи: 8,625
Брой символи: 54,851

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Периодизация в историята на психологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
88

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
488

виж още преподаватели...
Последно видяха материала