Черни дупки
Резултатите от две проучвания,побликувани през Ноември 1997 дават невиждана
подкрепа за изкривяване на пространството, концепция,предвидена от генералната
теория за относителността на Алберт Айнщаин. Изкривяването на пространството
описва как масивните обекти изкривяват пространството около себе си като се
въртят.Обект на едно от проучванията са изкривяванията около черните дупки.
Образуване
Черните дупки са обекти
толкова масивни и плътни, че
тяхното огромно
гравитационно привличане
не отавя дори и светлината
да ибяга. Ако сърцевината,
останала след взрива на
супернова, има маса по-
голяма от пет пъти колкото
Слънцето, силата,задържаща
неутроните в сърцевината не
е достатъчно голяма да
балансира насочената
навътре гравитационна сила.
Никоя външна
гравитационна сила не е
достатъчно голяма да устои
на вътрешната. Сърцевината
на звездата продължава да се
разпада. Когато масата на сърцевината е достатъчно концентрирана,гравитационната
сила в сърцевината е толкова силна, че законите на физиката вече не важат. В такъв
случай астрономите използват теорията за относителността на Айнщаин, за да обяснат
реакциите на светлината и материята, подложени на толкова силни гравитационни
сили. Според теорията на относителността, пространството около сърцевината става
толкова деформирано,че всичко бива засмуквано, създавайки черна дупка. Звезда с
маса десет пъти тази на Слънцето ще стане черна дупка, ако се компресира до 90 km
или по-малко в диаметър.
Галактически Черни дупки
Първите познати черни дупки са разпаднали се супернови, но учените наскоро откриха
признаци за много по-големи дупки –в центъра на галактиките. Тези галактически
черни дупки имат милиони пъти масата на Слънцето. Учените предполагат,че големи
дупки като тези създават енергия за мистериозни обекти,наречени квазери. Квазерите
са много далечни обекти, които се отдалечават от земята с голяма скорост. Първите от
тях, които са открити са много мощни радиоизточници, но сега са открити и
такива,които не излъчват силни радиовълни.Астрономите предполагат, че почти всяка
галактика,независимо дали е спирална(Като Млечния път) или елипсовидна, има в
центъра си черна дупка.
Начини на откриване
Астрономите имат различни начини за засичане на черни дупки. Когато черна дупка е в
система от двойни звезди, материя от съпровождащата звезда образува спирала към
черната дупка, формирайки диск от газ оклоло дупката. Дискът става толкова горещ, че
излъчва рентгенови лъчи,които астрономите засичат от Земята.Те използват рентгенови
телескопи за да засичат източници на такива лъчи, и търсят признаци, че невидим
обект, който е повече от пет пъти масата на Слънцето, поражда гравитационни
притегляния на видим обект. До 2000 година астрономите са засекли повече от две
дузини потенциални черни дупки.
Астрономите търсят галактически черни дупки,изучавайки движенито на галактиките.
Изучавайки послеобраза на галактиките, учените могат да кажат дали газ в центъра на
галактиката се върти бързо. Като измерват скоростта на въртене и разстоянието от
редица точки в галактиката до центъра , астрономоте могат да определят количеството
маса в центъра на галактиката. Измерванията от много галактики показват,че газ в
центъра им се движи толкова бързо,че само черна дупка е достатъчно концентрирана,за
да компресира толкова много маса в такова малко пространство. Астрономите
подозират, че значителна черна дупка заема дори центъра на Млечния път. Ясните
изображения от Космическия Телескоп Хъбъл позволяват измервания на движенията
по-близо до центрите на галактиките от преди, и позволяват на порвърждението в
няколко случая, в които са открити черни дупки.
265
15
