Големина на текста:
Инвестиции в образованието – митове и
реалности в България
Като говорим за висшето образование в България засягаме
болезнена тема, която започна да ескалира в обществото и в
медийното пространство. Митовете за образованието като, че ли
много се разминават с реалността. Дали си заслужава да
инвестираш време, пари и интелектуален ресурс в учене не е
спорен въпрос. Отговорът е еднозначен – ДА, заслужава си! Но
практиката в България показва, че висшето образование няма
приложение у нас за сега. Повечето студенти са концентрирани в
няколко специалности, които наводняват пазара с висшисти, без
да има поле за работа.
Какъв е смисълът на висшето образование? Всички добре
знаем, че образованието е област на свободни хора. Чрез него
личността определя социалният си статус, развива личният си
потенциал, самоактуализира се, изгражда по-добра лична гледна
точка и може да взима по-адекватни решения за своите действия.
Целта му е да се подготвят специалисти, които да покрият
днешните и утрешни нужди на икономиката и администрацията.
Дълбоко в своето значение висшето образование може да се
определи като подготовката на личността за пълноценното
разбиране на себе си, другите и Света.
Безспорен мит номер 1 е митът за реализираният висшист.
По официална статистика, проведена през ноември 2010 година
1/5 от завършилите висше образование се реализират по
специалността, което напълно обезмисля нуждата от висше
образование. Бизнесът и образованието не говорят на един език и
сега ще обясним точно защо става така. Масово фирмите не
търсят хора, които са завършили висше. Според тях дипломата не
покрива знанията на кандидатите, а това не отговаря на техните
изисквания. Това кара бизнесът да не изпитва нужда от такива
кадри и да не свързва унивеситета с никаква форма на престиж.
От своя страна те не мислят за това какви специалисти биха им
били нужни след 5 6 години. В 90 % от случите практиката
показва, че кадрите са неподготвени, а 1/9 от тях дори
неграмотни. Ако фирмите наемат такива кадри на работа трябва
да загубят между 9 и 12 месеца времеви и финансов ресурс за
обучение. Вярно е, че много малко фирми провеждат такива
обучения, но в крайна сметка, ако трябва да се мисли в
перспектива такава е практиката.
Още една сурова истина е, че университетите се финансират
изцяло от държавата – става въпрос за държавните университети,
които разчитат на субсидии. Фирмите не инвестират в
университетите. До сега няма нито една образователна програма,
която да е финансирана от частния бизнес. Това кара
университетите да не се развиват динамично успоредно с
икономиката и да не се движат към пазара на труда. Масова
практика е преподавателите да преподават по стари учебници,
със стара неактуална информация, а много голяма част от
университетите не разполагат с нови бази за провеждане на
практика. Друг факт е, че университетите не са заинтересовани за
реализацията на завършващите, защото субсидията, която
получават не зависи от това. Студентите в своя защита казват, че
масово се прибират пари „под масата” за взимане на изпити и
това убива тяхното желание за развитие и обучение. Кой губи?
Погледнато реално и двете страни са губещи, прехвърлят вината
един на друг без да започнат реформи. Университетите губят
своята сила и значение, общественото доверие и това на бизнеса.
Дипломата губи своята стойност, а инвестицията е ненужна. Това
рефлектира на нуждите на бизнеса пазара е наводнен с
нискокачесвен и неграмотен персонал, което от своя страна води
до ниска производителност.
Мит номер 2 е едно много старо заложено в съзнанието на
българина мислене, което звучи така: „Учи мама, за да не
работиш”. За голямо съжаление, това мислене работи буквално
до днес. В Народопсихологията на българина е той да бъде
трудолюбив. През епохата на Възраждането българският народ е
бил земеделски. Чрез тежкия труд на полето е изкарвал
поминъкът си. Точно през този период се появяват първите
училища – килийните, в които преподават първите висшисти –
българи завършили висше в Русия и дошли за да преподават.
Тогава обществото от земеделци е смятало, че трябва да се учи за
да не се работи тежък физически труд – „даскалите” са стояли на
топло и работата им не изисквала физическо натоварване. Това
на практика няма приложение днес, но за голяма жалост това се е
наложило в съзнанието на народа ни. Масово децата се
възпитават, че трябва да изкарат „ някакво си” образование за да
не работят, завършват средно и влизат за да загубят 4 години в
заблудата, че учат нещо. Тяхната самооценка става висока, а
качествата им не отговарят на самочуствието. Тази голяма част от
младите, които се записват да учат, а някои дори и завършват
изкарват времето за учене като ходят по дискотеки и купони, и в
търсене на човек, с който ще създадат семейство, а голям процент
от тях се възползват от статуса си на студент за да емигират. Те
не се интересуват от това, което учат и от образователната
система, по която се обучават. Очакванията им са, че след като
завършат ще могат да си намерят работа с добър пост, добро
възнаграждение и няма да се затормозяват с много работа. Това е
криворазбиране на сегашното образование. Младият човек освен,
че трябва да завърши висше образование, той трябва да продължи
да развива таланта си, да има изисквания да работи по
йерархична система, в която ще се издига. Тази мисъл трябва да
бъде перефразирана на „ Учи майка за да си намериш хубава
работа”. И тук ще продължа ...и да продължиш да се
осъвършенстваш в професията си!
Образованието в България не е мит. То съществува макар и в
малък процент. То трябва да започне реформирането си много
скоро. процесът няма да бъде лек, но в крайна сметка бъдещето
на държавата е в ръцете на науката - на образованието. „Напред
науката е слънце” чува всеки първокласник, който прекрачва
прага на класната стая. Време е науката да излезе от
затъмнението, в което се е покрило в момента и да даде нов
тласък на развитието на една по-добра европейска България.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Инвестициите във висшето образование

Като говорим за висшето образование в българия засягаме болезнена тема, която започна да ескалира в обществото и в медийното пространство. Митовете за образованието като, че ли много се разминават с реалността...
Изпратен от:
Галина Андреева
на 2010-12-19
Добавен в:
Анализи
по Политология
Статистика:
18 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
178
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Инвестициите във висшето образование

Материал № 585864, от 19 дек 2010
Свален: 18 пъти
Прегледан: 24 пъти
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 841
Брой символи: 4,825

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Инвестициите във висшето образование "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения