Големина на текста:
Лихва и лихвена политика
Лихвата е цена на заемния капитал –
цена на парите или други активи в заем. Тя
е въъзнаграждениеза раздялата с
ликвидност.
Предоставянето на заем срещу лихва се
провежда по няколко причини.
всеки кредитор може да инвестираа
пари срещу определена доходност, затова
щом преддоставя заем, иска доход, който
да е близък до алтернативните вложения
отлагане на сегашното потребление
всяко даване на пари в заем е
свързано с риск, който лихвата трябва да
компенсира
необходимост да се компенсира
покупателната сила на парите в следствие
на инфлация
Равнище на лихвата. Фактори
търсене и предлагане
очаквания; инфлация
риск
Лихвата по същество е прирастът на
дадена назаем сума. Отношението на този
прираст към размера на заема е така
наречения лихвен процент. Лихвените
проценти играят много важна роля в
икономиката, те влияят многопосочно в
икономическия живот и практически
засяга всички агенти на производство и
потребление, както индивиди, така и
различни форми на юридически лица,
фирми банки и т.н. На първо място,
лихвените проценти влияят върху
спестяванията, потреблението и
инвестициите. По-високите лихвени нива
стимулират спестяванията, докато ниските
лихви ограничават спестяванията и по-
голяма част от доходите отиват за
потребление или за покупка на валута и
други ценности. Високите лихви задържат
инвестициите, докато ниските лихви
стимулират инвестициите. Между
лихвените проценти и инвестициите има
обратнопропорционална зависимост.
Високите лихви по кредитите ограничават
потреблението, докато ниските лихви го
стимулират.
Лихвената политика влияе и върху вноса
и износа, както и върху валутната
политика. Високата лихва оскъпява
националната валута и стимулира вноса и
прави неизгоден износа. Увеличаването на
курса на националната валута води до
увеличаването на безработицата.
Намаляването на лихвените проценти
стимулира износа и затруднява вноса
поради падането на курса на националната
валута и се ограничава безработицата.
Влиянието на инфлацията върху
лихвите е основата на делението на
лихвените проценти на номинални и
реални. Номинален лихвен процент е този,
който се публикува, обявява или фигурира
в нормативен документ, договор и т.н.
Реалният лихвен процент изразява
доходността на инвеститора или кредитора
чрез покупателната сила на парите. При
нулева инфлация, номиналният и реалният
лихвен процент са равни. При наличие на
инфлация, реалният лихвен процент е по-
нисък от номиналния. Реалният процент е
равен на номиналния минус процента на
инфлацията. Темпът на очакваната
инфлация от инвеститора се нарича
инфлационна премия.
r = i - ?/1+ ?r = реален
лихвен процент ? = темп на очакваната
инфлация i = номинален лихвен процент
Връзката между лихвените проценти и
сроковете на финансови инструменти или
предоставените заеми се нарича срочна
структура или крива на доходността.
При нарастваща крива, означава че
заемателите ще плащат повече при
дългосрочните инструменти отколкото при
краткосрочните. При намаляваща означава,
че лихвите по дългосрочните инструменти
ще падат.
Лихвените проценти се делят още на
фиксирани и променливи. Фиксирани са
тези, които се договарят при сключване на
сделка и остават непроменен. При
променлив лихвен процент обикновено се
договарят две неща – надбавката на няква
основа и базата на която се случват
промени. /либор – лихвен процент на
международните банкови пазари/
Изчисляването на лихвата може да става
по два начина. Антиципативната лихва се
одържа при даването на заема, а
декурзивната се начислява на края на всеки
период.
Стойност на парите във времето
Обстоятелства:
парите са капитал и като такъв, те
нарастват
нарастването на стойността във
времето е награда за това, че собственикът
ги е запазил
инфлацията намалява стойността на
парите
Два вида стойност – бъдеща и настояща.
БС= К + (1+/r x n/)
сложна лихва – К = (1+r°)
Настоящата стойност е по-важна за
икономистите
К/1+r
r - Изискуемата норма на
възвръщаемост е доходността, която носят
безрискуемите инструменти.
На финансовите пазари се
осъществява търговията с различни
инструменти, формира се търсене и
предлагане или се осъществява
инвестиране с различни финансови
активи. Под инвестиция разбираме всяко
влагане на средства в някаква дейност с
цел бъдещо получаване на доход и
увеличаване на капитала. Инвестирането
може да става в реални активи – сгради,
недвижими имоти, патенти, лицензи.. или
във финансови активи – акции, облигации,
банкови депозити и т.н. При вземането на
решение за инвестиране се изхожда от
няколко критерия:
надеждност – степента на
защитеност на капитала и стабилност на
получавания доход
доходност – процент спрямо
вложените средства или привишение на
този процент на доходност над процента на
инфлацията
нарастване на вложения капитал
ликвидност – възможност във всеки
даден момент, инвеститора да превърне
вложените активи в реални пари
Финансовите пазари се
характеризират с два основни принципа –
времеви и институционални. На база на
времевия принцип разделяма финансовите
пазари на две – парични и капиталови.
Институционалният признак е в основата
на разделянето на финансовите пазари на
– финансови институции и фондови
пазари. Фондовите пазари включват както
фондовата борса така и извън борсови
пазари.
Парични са тези пазари, на които се
търгуват дълги инструменти със срок на
погашение до 1 год. Инструментите, които
се търгуват на тези пазари са:
съкровищни бонове – ценни книжа,
които емитират правителствата с падеж до
1 година. Те се емитират с отбив от
цената /сконто/. Съкровищните бонове са
най-ликвидният инструмент и най-
безрисковият
депозитни сертификати – когато
едно лице направи депозит в дадена банка,
може да му бъде издаден сертификат и тези
сертификати са обект на търгуване
търговски ефекти – полици, записи на
заповед, менителници /3лица/
междубанкови депозити
БНБ не емитира ценни книжа, държавни
ценни книжа емитира само
правителството. Основни играчи на
паричните пазари са банките и държавните
институции
Капиталови пазари – пазари на които се
търгуват безсрочни инструменти или
инструменти с падеж над една година.
Основните инструменти, които се търгуват
на капиталовите пазари са акциите и
различните видове облигации. Най-
големият капиталов пазар е Ню-Йорк.
Капиталовите пазари се разделят на две:
пазар на акции – търгуват се и се
емитират акции, които биват два вида –
обикновени и привилигировани
пазар на облигации – разделя се на
три подпазара – пазар на държавни
облигации, на общински облигации и на
корпоративни облигации.
Една от разновидностите на
капиталовите пазари са фондовите пазари.
На фондовите пазари се търгуват акции,
облигации и ценни книжа с различен срок
на функциониране, но се олицетворява
предимно с пазара на акциите. Активите,
които се търгуват на фондовите пазари се
характеризират с няколко белега:
обръщаемост – да преминават от
един притежател в друг
стандартизираност
серийност
Фондовите пазари се разделят на
парични и вторични. Първични са
пазарите за привличане на нов капитал, на
тях се продават новоемитирани ценни
книжа. Акцията е привличане на собствен
капитал, а обликацията е заемен капитал.
Вторични пазари – на тях се търгуват вече
емитирани ценни книжа. Емитираните
акции и облигации са обект на покупко-
продажба.
Фондовите пазари могат да се делят и на
борсови и извънборсови. Борсовият пазар е
фондови пазари, които имат правила за
осъществяване. Типични характеристики
са търговска площадка, установена
процедура за сключване на договорите,
сключените договори трябва задължително
да се изпълнят. Извънборсовите пазари –
на тях се търгуват ценни книжа, които не
се котират на борсата. Продавачите и
купувачите не са в личен контакт.
Съществуват и неорганизирани
извънборсови пазари, на които са търгуват
ценни книжа чрез брокерски компании.
Пазарите се делят и на срочни и спот
пазари. Пазар при който имаме незабавно
изплащане на актива ,или максимум в срок
от 3 до 5 дни, се нарича спот пазар или
касов пазар. Пазарите на активи, при които
заплащането става на определена дата и
отсрочката може да бъде 3,6,9 месеца, се
наричат срочни пазари. Отсрочването на
плащането се осъществява чрез
сключването на срочен контракт. Срочните
контракти касаят производни финансови
активи /деривати/. Цената на дериватите
зависи от цената на актива, на базата на
който е издаден деривата. Изучаването на
дериватите е обект на финансовия
инжинеринг. Покупката на контракт на
срочния пазар е известно като открита
дълга позиция за този, който купува.
Продажбата на срочен контракт е позната
като открита кратка позиция. Срочните
контракти се делят на твърди и условни.
Твърдите са тези, които са задължителни за
изпълнение и от двете страни, а условните
контракти не са задължителни за
изпълнение за една или двете страни.
Типичен представител на условните
контракти са опциите. Опцията
представлява договорно споразумение,
което дава правото, но не и задължанието
на притежателя си да замени даден
финансов инструмент за друг. Размяната
става по фиксирана цена или по цена, която
се формира по предварително определени
условия. Финансовият инструмент, който е
обект на опцията се нарича базов
инструмент или базов актив. Цената по
която ще се извърши размяната се нарича
упражнителна цена. При опцията има срок
– последна дата на която може да бъде
упражнена опцията, след която дата няма
последствия, права и задължения за страна
в опционния контракт. Различаваме два
типа опция – кол и пут. Кол опция дава
право за покупка на базов инструмент по
предварително определена цена, а пут
опцията дава правото за продажбата на
базовия актив на определена цена.
Централна банка
До прехода към пазарна икономика,
българската централна банка изпълнява
функциите и на централна и на търговска
банка. Съгласно закона за БНБ от 1989г,
БНБ изпълнява функции само на централна
банка. Приет е и закон за банките, който
регламентира статута и функциите на
търговските банки. По-съществена
промяна настъпва през 1997г заради
приемането на валутния борд. 80% от
българските банки са с чужд капитал.
При централната банка има няколко
основни въпроса – статут, операции и т.н.
Основният аргумент за независимост на
централната банка от изпълнителната власт
е че тя е един от основните стълбове върху
които се гради пазарната икономика.
Независимостта на централната банка
трябва да се гарантира със закон. Съгласно
закона на БНБ, тя е независима
институция, която се отчита единствено
пред парламента /законът е променен
97ма/. Изборът на ръководството на
банката, съгласно закона, е в ръцете на
народното събрание и президентсвтото.
Избират се предстедател, подуправители и
трима редови членове. Председателя и
подуправителите се избират от парламента,
а тримата членове от президента.
Решенията в ЦБ се вземат от управителния
съвет и всички членове са равни.
Мандатът на членовете на УС е 6 години. С
промяната на закона от 97ма се предвижда
в БНБ да бъда създадени 3 управления –
емисионно управление,о банково
управление и банков надзор. Законът дава
правото на БНБ на да разкрива нови
управления, но те няма да имат същия ранг.
Валутен борд/паричен съвет/ представлява
смяна на паричната политика. С
въвеждането на на паричния съвет се
лишава ЦБ от създаването на парична
политика. Основна задача на БНБ е да
съдейства за поддържане на стойността на
националната парична единица. БНБ има
отговорността да съдейства за създаването
и да поддържането ефективен платежен
механизъм. БНБ има изключителното
право да емитира банкноти и монети в
страната. БНБ регулира и контролира
дейността на другите банки в страната с
оглед да се поддържа стабилността на
банковата система и да се гарантират
парите на вложителите.
Емисионното управление по същество
се извършва от валутния борд.
Емисионното управление носи
отговорността за емитирането на
българските пари. Основната задача на
емисионното управление е да следи и да
съобразява емисията на левата с така
наречената резервна валута. Паричният
съвет не позволява да се печатат повече
банкноти и монети от наличната резервна
валута. Съпоставят се паричните
задължения на БНБ с брутния
международен валутен резерв. Във всеки
един момент, брутният международен
валутен резерв трябва да е по-голям от
паричните задължения на БНБ. Общата
сума на паричните задължения на БНБ
включва два компонента. На първо място
банкнтотите и монетите в обръщение.
Вторият компонент са салдата по сметки
притежавани от други лица в БНБ с
изключение на задълженията на МВФ.
Международният валутен брутен резерв
включва:
притежаваните от БНБ банкноти и
монети в свободно-конвертируема валута
средствата в свободно-
конвертируема валута притежавани от БНБ
по сметки в чуждестранни банки или
чуждестранни финансови институции. БНБ
има право да разкрива сметки само във
финансови институции, които имат
международно признат висок кредитен
рейтинг /една от двете най-високи оценки
на две международно признати агенции за
кредитен рейтинг/
притежаваните от БНБ специални
права на тираж – участие в капитала на
МВФ
притежаваното монетарно злато
притежаваните дългови
инструменти от чужди държави,
чуждестранни финансови институции.
Дълговите инструменти трябва да имат
признак висок кредитен рейтинг
Друга отговорна задача на емисионно
управление е самото управление на
брутния международен валутен резерв.
Вземат се решение за каква част да бъде
във валута, монети, злато и т.н. Избира се в
каква валута да бъде резерва. Взема се
решение къде да бъде инвестирана
валутата и какви дългови инструменти да
се закупят. Водеща е сигурността.
Лихвена и валутна политика на ЦБ
Една независима ЦБ може да бъде
активен участник на валутния пазар. Тя
може да купува и да продава валута. БНБ
няма това право.
По отношение на лихвената политика,
ЦБ определя само сконтовия лихвен
процент, когато има право да извършва
такива операции. ЦБ оповестява някои
други лихвени проценти, но не значи, че ги
определя. Основни лихвени проценти –
SOFIBOT /фиксинг на котировките на
необезпечени депозити в лева, предлагани
на българския междубанков пазар. Средна
величина от корировките 'продава' на
определена група банки/, SOFIBID -
/изчислява се на котировки 'купува'/,
LEONEA /аналог на либора. Лихвен
процент по реални сделки овърнайт/ден за
ден/ извършени на междубанковия пазар/ и
Основен лихвен процент /извежда се от
леонеа и е равен на средната аритметична
величина на стойностите на индекса
леонеа за предходния месец/. Повечето
банки използват собствен индекс – цена на
ресурса на банката.
Друга задача на ЦБ е банковия надзор.
Търговски банки
Търговската банка се разглежда като
особен вид предприятие. Тя се различава
от другите предприятия.
тя работи по търговския закон, но и
по закона за кредитните институции, който
уточнява спецификите на търговските
банки
основната цел на търговската банка
е реализиране на печалба.
правният статут на банката е винаги
акционерно дружество
могат да бъдат собственост на едно лице
или на много
банките имат право да емитират само
обикновени акции /гласуващи акции/
притежаването на акции над 10% от
капитала на една банка е свързано с
разрешение от ЦБ
всеки един, който придобие повече от
3% трябва да уведоми ЦБ
има изискване за минимален капитал,
който трябва да е налице във всеки един
момент от създаването на банката – 10 млн
лева
капиталът с който се учредява една
банка, трябва да са собствени пари и с
доказан произход
за да се регистрира една банка, трябва
да се получи лиценз. Лицензът се издава от
ЦБ. За да се получи лиценз трябва
предварително да е осигурен капитала, да
се представи бизнес план, сертификати на
ръководителите
банката може да избира формата на
управление – едностепенна /съвет на
директори/ и двустепенна /управителен
съвет и надзорен съвет/. Член на
управителния съвет или съвета на
директорите може да бъде само физическо
лице
минимум двама изпълнителни
директори и всички документи трябва да
имат два подписа
колективният орган е водещ при
вземането на решение
Ограничения на кредитити:
големи кредити – по-голям от 10%
от собствения капитал на банката.
Собственият капитал е между 4-8% от
капитала с който работи една банка
максималния размер на кредита,
който може да вземе едно лице или
свързани лица, е 25% от собствения
капитал
всеки един кредит, който е над 15%
от собствения капитал, изисква пълно
мнозинство от управителния съвет
общият размер на всички кредити
не може да превишава 8 пъти собствения
капитал
Ограничения има и по
вътрешните кредити – кредити, които се
дават на акционерите, свързаните лица с
акционерите, мениджмънта на банката и
работните служители.
максималният размер на всички
вътрешни кредити не може да е повече от
10% от собствения капитал
Банките имат свобода да си избират
клиентите и клиентите да си избират
банка. За да се избере една банка пред
друга трябва:
добро обслужване
голям набор от услуги
добри цени на услугите
добро местоположение
квалифицирани кадри
Търговските банки се делят на две групи
– специализирани търговски банки и
универсални търговски банки.
Специализирани търговски банки
обикновено предлагат по-ограничен кръг
услуги, но с по-високо качество, докато
универсалните търговски банки предлагат
голям набор или почти всички банкови
услуги. В България всички банки са
универсални и почти всички са с пълен
лиценз.
Инвестиционните банки не се занимават
с кредитиране, те се занимават предимно с
ценни книжа.
Минимум 1/5 от печалбата на банката
отива в резервни фондове, резервните
фондове трябва да са минимум 1.25 от
активите на банката. Преди да попълни
резервите, банката няма право да изплаща
дивиденти.
Операциите на търговските банки може
да се разделят в 4 групи, но основните са
две – активни и пасивни. Пасивните
операции представляват привличането на
пари в банката. Активните операции са
инвестирането на привлечения капитал.
Другите две групи операции са свързани с
услугите – разплащателни операции и
операции свързани с други видове услуги.
Банките могат да предлагат изключително
голям набор от услуги.
Пасивни операции на ТБ
Пасивните операции се разделят на две
групи – свързани с увеличението на
собствения капитал и свързани с
привличането на чужд капитал.
Собственият капитал също се разделя в две
групи – първичен /основен/ и
допълнителен. Съставките на първичния
капитал са три – акционерен капитал, фонд
резервен и резервите с общо
предназначение. Допълнителния капитал
включва неразпределената печалба,
резерва от преоценка на активи,
подчинения срочен дълг, капиталово-
дългови /хибридни/ инструменти и резерви
със специално предназначение.
Привличането на чужд капитал става
чрез ралични действия и операции на
мениджърите. Основният източник са
депозитните операции. Един от най-
атрактивните начини за привличане на
чужд капитал е по-линията на
разкриването на сметки. Банките
привличат ресурс и чрез емитиране на
дългови инструменти – облигации. Друго
място за привличане на ресурси са
междубанковите пазари. Много банки
получават финансиране от
международните финансови институции.
Различни са сметките, които могат да
бъдат разкрити в една ТБ – разплащателни,
набирателни, депозитни, сметки за
обслужване на кредити. Набраният ресурс
по тази линия, обикновено е евтин ресурс
за банките, заради ниската лихва, която
банката плаща. Самото разкриване на
сметките и поддържането им е свързано с
плащането на комисионни такси на
банката. Обикновено депозитите се
разделят на две групи – транзационни и
инвестиционни. Първите са депозити до
поискване или депозити на виждане.
Лихвите, които плаща банката при тях са
по-ниски. Инвестиционните депозити пък
се подразделят на две групи – спестовни
депозити и срочни депозити. Спестовни
блогове или депозити са насочени към
масовия клиент. Те са и най-ликвидната
форма на спестяване, тъй като при тях
можеш да внасяш и да теглиш, когато
пожелаеш. Обикновено се олихвява реално
внесената сума за реалния срок за който е
била в банката. Лихвата е по-малка от
срочните депозити. Има различни
спестовни влогове. Обикновено за тях се
издават спестовни книжки, в които се
отразяват внасянията, тегленията и
олихвявания в зависимост от възприетия
период. Една част от спестовните влогове
са свързани с възможността за
разплащания. Друг вид спестовни влогове
са детските влогове, жилищно-спестовните
влогове. При срочните депозити се случва
договор, че определена сума ще престои в
банката определен срок. Всяка банка има
право да си определя условията на
депозитната политика. Договорите за
депозит могат да се разтрогват по всяко
време, но има санкции. Депозитната
политика на банката трябва да е
обществено достояние. Обявените
стандартни условия се прилагат къв всички
клиенти, но банката може да договори с
определени клиенти по-специални
условия. Всички депозити, които са
договорени при различни от стандартните
условия, не са защитени от държавата.
Система за гарантиране на влоговете
До 1996-та година, 100% гарантиране на
всички влогове. След криза в банковата
система се стига до частично гарантиране
на влоговите депозити. Приема се закон за
гарантиране на влоговете в банки и се
създава фонд за гаратниране на влоговете в
банките. Фондът има няколко задачи:
да набира средства с които при
необходимост да гарантира влоговете на
гражданите
да менажира успешно набраните
ресурси
при отнемане на лиценз на дадена
банка да изплати дължимите ресурси
Фондът се управлява от 5-членен
управителен съвет с 4 годишен мандат, без
ограничение на мандатите. Председателя
на фонда се избира от МС, зам-
председателят се избира от БНБ, един от
членовете на УС се избира от ТБ,
последните двама се избират от управителя
и подуправителя. Известни са две системи
за защита на влоговете – едната при която
се натрупва паричен фонд предварително,
а втората набирането на средства започва
при обявяването на дадена банка във
фалит. В България е възприет първият
принцип. Сумите във фонда се набират от
следните източници:
встъпителни вноски – прави се от
всяка банка, 1% от регистрирания капитал
на банката, но не по-малко от 100 000
годишни премиини вноски – 0.5%
от влоговата база на банките, определят се
на базата на предходната година, а
влоговата баз включва приивлечените от
банката депозити с изключение на
депозити на държавата и държавни
предприятия, депозити на общината и
общински предприятия, депозити на банки
и застрахователни комапнии, депозити на
здравни и пенсиооно-осигурителни
фондове, депозити на финансови
институции
ефект от менажирането на
набраните пари във фонда. Законът
ограничава фонда в инвестирането –
държавни ценни книжа, депозит в БНБ
Клоновете на чужди банки правят
отчисления във фонда, в случай че в
държавата от която идва банката няма
система за гарантиране на влоговете или да
има такава система, но тя да гарантира
само клоновете в страната. Ако защита е
по-малко от 100 000 лв, чуждата банка е
задължена да прави отчисления.
Законът предвижда редица незащитени
влогове. Това са всички тези изключени от
влоговата база. Извън тях, допълнително
не са защитени лицата, котио притежават 5
или повече от 5% от акциите на банката;
ръководители на банката; депозити на
лицата, които извършват одит на банката;
роднини на ръководителите и одиторите на
банката; всички депозити сключени при
условия различни от стандартните.
Съгласно закона, в 3-дневен от срок от
отнемането на лиценза на банката,
синдикът е длъжен да изпрати във фонда за
гарантиране на влоговете, данни за всички
вложители. Законът задължава УС на
фонда, 7 дни преди началото на
изплащането да оповести публично датата
от която започва изплащането на
гарантираните суми и банката през която
ще стане изплащането. Ако сумите, които
трябва да бъдат изплатени са по-малко от
събраните във фонда има няколко
възможности. Фондът може да поиска от
ТБ да платят в аванс годишните премиине
вноски за следващите години. Фондът
може да вдигне процента на годишните
премиини вноски. Фондът може да поиска
кредит от ТБ или БНБ. Като крайна мярка,
фондът може да прибегне до държавата.
Емитиране на облигации
ТБ емитират два типа облигации –
ипотечни и обикновени облигации.
Ипотечните облигации са ценни книги,
които търговските банки издават на
основата на портфейла от ипотечни или на
портфейл от кредити обезпечени с ипотеки
върху недвижими имоти.
Банките привличат чужд капитал и под
формата на кредитни линии.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 май 2020 в 15:34 студент на 22 години от Бургас - Университет "Проф.д-р Асен Златаров", факулетет - Обществени науки, специалност - Стопанско управление, випуск 2017
12 май 2020 в 15:58 студентка на 40 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2014
28 мар 2019 в 06:35 потребител
 
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по Банков анализ за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 29 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор. Служи за подготовка за изпит на студенти, изучаващи Банково дело и анализи в 3-ти курс.
(Труден)
29
22
1
4 мин
13.10.2016
Банково дело
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тест по банково дело, подходящ за изпит, специалност финанси. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(За отличници)
41
4
1
5 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Пари и банково дело

Материал № 584932, от 18 дек 2010
Свален: 38 пъти
Прегледан: 62 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 3,276
Брой символи: 19,886

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пари и банково дело "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала